РЕШЕНИЕ
№.............
17.11.2020
год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав на 02.11.2020
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
БИШУРОВ
При секретаря И. Ч., като
разгледа докладваното от съдия Бишуров АНД № 981 по описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда с чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
Н.К.К. ***, ЕГН ********** против НП № 2019-1818-02-1589 от 11.10.2019г. на началника на РУ МВР-Пазарджик,
с което на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД
и за нарушение на чл.6 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до изразяване на общо недоволство от издаденото НП, чиято
отмяна се иска. По тълкувателен път могат да се извлекат доводи за това, че
нарушението е формално и случаят е маловажен.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата си и иска отмяна на НП.
За АНО, редовно
призован, не се явява представител. Постъпва писмено становище от АНО, с което
иска НП да се потвърди.
Районният съд
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъди доводите на
страните и при съобразяване разпоредбите на чл.63 от ЗАНН, прие за установено
следното:
Жалбоподателят
е санкциониран за това, че на 19.06.2019 год., около 18:40 часа, в гр.Пазарджик,
на ***, при извършена полицейска проверка не представил документ за самоличност.
Непосредствено
преди проверката жалбоподателят се намирал пред входа на блока, в който самият
той живеел, находящ се на посочения по-горе адрес. Там жалбоподателят чакал
хладилен техник, който щял да пристигне всеки момент, за да отстрани повреда на
хладилника в дома му. Жалбоподателят бил казал на техника, че ще го чака пред
блока, т.к. входът се заключвал и в противен случай той нямало как да влезе,
ако някой не го посрещне. Именно докато чакал техникът била извършена проверката
от страна на полицейските служители – свидетелите С.П. /актосъставител/ и К.В. /свидетел по съставения АУАН/. Пред
тях жалбоподателят споделил, че не носи в себе си личната си карта, както и че
е слязъл пред входа си само за кратко, докато изчака хладилния техник. Веднага
след като му било разпоредено, той се качил до апартамента си на третия етаж,
взел личната си карта и я представил на полицейските служители.
Във
връзка с описаното до тук против жалбоподателя бил съставен АУАН № 1589/19.06.19г.,
а след това било издадено и атакуваното НП.
Последното било връчено лично на жалбоподателя на 22.06.2020 година, а
жалбата против него била подадена чрез АНО на 25.06.2020г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да
инициира съдебен контрол над обжалваното НП.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
доказателства - показанията на св.П. и св.В., обясненията на жалбоподателя, както и писмените доказателства, приети по делото.
При така
установеното съдът намира, че жалбата е основателна поради следното:
В хода на
административнонаказателното производство се установи категорично, че на
посочените в НП дата, час и място жалбоподателят К. не е представил документ за
самоличност при извършената му полицейска проверка. Установиха се категорично и
причините, поради които той не е носел в себе си документ за самоличност – а
именно намирал се пред входа на блока, в който живее и изчаквал хладилен техник.
При това положение
е несъмнено, че поведението на жалбоподателя от формална страна осъществява
състава на административното нарушение по чл.80, т.5, във вр. с чл.6 от ЗБЛД.
Оценявайки
причините и обстоятелствата на извършване нарушението обаче, следва да се
направи извод, че то съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В ЗАНН липсва
легална дефиниция на понятието „маловажен случай”, но предвид препращащата
норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение тази, дадена в чл.93, т.9
от НК, а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на
вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Настоящия случай е
именно такъв, т.к. нарушението е извършено по описания по-горе начин и причини.
Жалбоподателят не е представил личната си карта, т.к. не я носел в себе си, а в
същото време бил слязъл за кратко пред блока, в който живеел, за да посрещне
хладилен техник, който да посети дома му. Такова едно поведение, т.е.
невзимането на документ за самоличност в такъв момент, е напълно обяснимо в
житейски аспект, т.к. би било против целта на закона да се изисква гражданите
във всеки един момент да носят в себе си документи, удостоверяващи
самоличността им. Могат да се илюстрират различни житейски ситуации, в които е
напълно нормално конкретен гражданин да не носи в себе си никакъв
удостоверителен за самоличността му документ, т.к. например е излязъл за кратко
пред дома си да изхвърли боклука или да поговори със свой съсед, да почиства на
улицата пред дома си, или пък да ремонтира автомобила си и т.н. Отделно от това
въпросното нарушение е първо за жалбоподателя. Няма данни за други извършени от
него административни нарушения или нарушения на обществения ред. Нарушението е
на формално извършване и от него не са настъпили каквито и да било вредни
последици, още повече, че след като проверката е започнала жалбоподателят се
качил до дама си, взел личната си карта и я представил на полицейските
служители.
Ако беше отчел тези
факти АНО следваше да направи извод, че
извършеното нарушение се характеризира с явно незначителна обществена опасност.
С оглед на това същото следва да се
третира като маловажен случай на административно нарушение.
Поради това
наказващият орган е следвало на основание чл.28 от ЗАНН да не налага наказание,
а да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще
му бъде наложено административно наказание.
При това положение
и като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е издал
незаконосъобразен акт. Преценката за „маловажност на случая” подлежи и на
съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност
на преценката по чл.28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато
съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за
законосъобразност /ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОСНК - ВКС/.
Относно искането за
присъждането на разноски – юрисконсултско възнаграждение в полза на
ОДМВР-Пазарджик следва да се каже следното:
По делото преди
последното с.з. е представено писмено становище по съществото на спора,
подписано от Н. Г., с което се иска потвърждаване на НП и присъждането на
разноски. Към това становище е приложено пълномощно, с което директорът на
ОДМВР-Пазарджик е упълномощил Н.Л.Г., като служител с юридическо образование,
да осъществи процесуално представителство пред въззивната инстанция на
дирекцията, в чиято структура е включен и издателя на НП. В същото време е
видно, че Н.Г., в качеството му на началник РУМВР-Пазарджик е издал обжалваното
НП, т.е. той самият е административнонаказващият орган, при което няма как
едновременно да съвмести две качества в процеса – като АНО и като пълномощник
не само на директора на дирекцията, но и на самия себе си. При това положение
не може да се каже, че АНО е бил представляван в процеса от пълномощник, заради
което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Очевидно е, че
писменото становище представено от Н. Г. следва да се приеме като представено
то него в качеството му на АНО.
Юрисконсултско
възнаграждение по принцип не може да се присъди и заради изхода на делото –
отмяна на НП, който е неблагоприятен за ответната страна.
Накрая, но не по
значение, отговорността за разноски е обективна и невиновна, като на репариране
подлежат само действително направените разноски, чието присъждане законодателят
е предвидил. Единственото изключение, което законодателят предвижда, е в
хипотезата на чл.78 ал.8 от ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Това е единственото законоустановено изключение, когато ще е
законосъобразно присъждането на разноски, без същите да са доказани по делото.
Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална и като такава е от публично-правен ред, визира
изключение от общото правило за присъждане на разноските и според настоящия
състав не следва да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия и в
хипотезите, когато страната по делото е представлявана не от юрисконсулт, а от
други служители с юридическо образование по смисъла на чл. 32, т. 3,
предл. 2 от ГПК. В този смисъл има достатъчно съдебна практика,
като само за пример биха могли да се цитират Решение № 1739/17.02.2016г. на ВАС
по адм. д. № 14713/2015г., ІV отделение, Решение № 1141/03.02.2016г. на ВАС по
адм. д. № 13808/2015г., ІV отделение, Определение № 47/26.01.2017г. на
Административен съд София-област по адм. д. № 62/2017г., Решение №
80/08.02.2017г. на Административен съд София-област по адм. д. № 1059/2016г.,
Решение № 2192/17.12.2019г. на Административен съд Бургас по адм. д. №
3049/2019г. и др.
По тези съображения
и на основание чл.63 от ЗАНН, Пазарджишкият РС
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 2019-1818-02-1589 от 11.10.2019г. на
началника на РУ МВР-Пазарджик, с което на Н.К.К. ***, ЕГН **********,
на основание чл.80,
т.5 от ЗБЛД и за нарушение на чл.6 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 50 лв.
/петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен
съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: