Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../20.05.2021 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Е въззивен
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря В.ия Иванова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №13720 по описа
за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№20243977/04.11.2020г., постановено по гр.д. №6045/2020г. по описа на СРС, 156
състав, са отхвърлени предявените искове от Д.Б.Г. срещу Поделение за
пътнически превози София към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД за признаване за
незаконно уволнението, извършено чрез налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ със заповед №3-275/05.12.2019г. от инж. А.А.– на длъжност директор
на ППП София за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „локомотивен машинист“, както и за
присъждане на сумата от 11761,62 лева, представляващи обезщетение за оставане
без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 12.12.2019г. до
06.12.2020г. Осъден е на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д.Б.Г. да заплати на
Поделение за пътнически превози София към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД
сумата от 130 лева, представляваща деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Постъпила е
въззивна жалба от ищеца срещу първоинстанционното решение в цялост. В жалбата
се излага оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Въззивникът поддържа, че е бил в трудово правоотношение с ответника по трудов
договор №031 ЛД/26.01.2015г. за длъжността „помощник машинист“ като с допълнително споразумение от
29.12.2015г. бил назначен на длъжността „локомотивен машинист“. Поддържа, че по
делото не било установено соченото от работодателя нарушение, за което му е
наложено диспциплинарно наказание „уволнение“, тъй като от събраните
доказателства не се установявало лице извън локомотивната бригада да е
управлявало влака. Излага съображения, че представените снимки не са писмено
доказателствено средство и не носят достоверна и относима към процеса
информация. Поради това счита, че не е установено да е нарушил трудовата
дисциплина. Не било установено нарушаване на правилата за безопасност на
движението – в пътния лист нямало данни за намаляване или рязко ускоряване на
скоростта, а в доклада на началник влака нямало забележки за извършено
нарушение на безопасността на транспорта. Поради това извършеното нарушение
нямало характера на тежко такова и не обуславяло наложеното дисциплинарно
наказание. С оглед изложеното моли първоинстанционното решение да бъде отменено
и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който
жалбата се оспорва изцяло. Въззиваемата страна поддържа, че качването на лице
без правоспособност, респективно външно такова, което изобщо не следва да бъде
допускано в локомотива на влак, е достатъчно тежко нарушение на трудовата
дисциплина, което обуславя налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение“, доколкото дейността по жп транспорта е обществено полезна, но е
източник на повишен риск от настъпването на неблагоприятни последици – вреди,
както от гражданскоправна гледна точка, така и от гледна точка на наказателното
право. Това била и причината да е предвидено, че за лицата, управляващи
локомотиви, съответно подвижни железопътни състави се изисква специална
подготовка, съответно правоспособност. Излага доводи, че нарушението е
установено от показанията на разпитания по делото свидетел. Поради това моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция
доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към
релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266
от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа
обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
приетите по делото доказателства. За да постанови обжалваното решение, с което
е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ, първоинстанционният съд е приел, че уволнението на
ищеца, извършено със заповед № Д-275/05.12.2019 г. на посоченото в нея
основание – чл.
190, ал. 1, т. 7 от КТ, е законосъобразно. Работодателят е спазил
предвидената в закона процедура преди налагане на дисциплинарното
наказание "уволнение".
Отговорността на ищеца е реализирана въз основа на мотивирана заповед на
работодателя, която съдържа всички предвидени в чл.
195, ал. 1 от КТ реквизити. В нея са посочени нарушителят, описано е
нарушението на трудовата дисциплина, конкретната дата на извършеното нарушение,
както и са посочени наказанието и
законният текст, въз основа на който то е наложено. Прието е още, че от
събраните доказателства е установено, че описаното в процесната уволнителна
заповед дисциплинарно нарушение е
извършено от ищеца. След съвкупен анализ на доказателствата по делото е
обоснован извода, че работодателят е имал основание за налагане на дисциплинарно наказание
"уволнение" на ищеца за извършеното от него нарушение, като
наложеното наказание е съобразено с
тежестта на извършеното нарушение и другите критерии за индивидуализация на наказанието, предвидени в чл.
189, ал. 1 от КТ. С оглед на изложените съображения СРС е приел, че е
налице основанието по чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ за прекратяване на трудовия договор между страните в
настоящото производство и предявеният иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Неоснователността на предявения главен иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя неоснователност на предявените акцесорни
такива - чл.
344, ал. 1, т. 2 и т.
3 във връзка с чл.
225 КТ, които също следва да бъдат отхвърлени. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
По иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово
правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане на
предвидено в закона дисциплинарно наказание, след като бъдат изслушани или приети
обясненията на работника или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага.
В конкретния случай съдът намира, че
правнорелевантният факт, че ищецът Д.Б.Г. е извършил описаното в уволнителната
заповед нарушение на трудовата дисциплина, се установява от събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност. От показанията на разпитания в
първоинстанционното производство свидетел В. Г.П.– помощник локомотивен
машинист , който е участвал в локомотивната бригада за влака от София към
Пловдив на процесната дата заедно с ищеца, се установява, че в кабината се е
качило непознато лице, което пътувало в кабината на локомотива от гр. София до
гр. Септември. Лицето седнало да си направи снимка и управлявало влака за много
кратък период по време на движение в междугарието. Обстоятелството, че лице,
извън локомотивната бригада, се е намирало на 01.11.2019г. в кабината на локомотива
на влак 8601 е посочено и от ищеца Д.Г. в негов доклад до началника на лок.
депо София от 06.11.2019г. и по същество представлява признание на неизгоден за
ищеца факт, което следва да бъде ценено по реда на чл.175 от ГПК. Неоснователни
са изложените във въззивната жалба оплаквания, че представените в първоинстанционното производство
снимки, приобщени към процеса чрез оглед не носят достоверна и относима към
процеса информация. В определение №262/12.03.2015г. по дело №7062/2014г. на
ВКС, ІІІ ГО се приема, че доказателственото
значение на видеозаписа и снимковия материал, изготвен въз основа на него е
изяснено в практиката на ВКС. Така в решение №136/11.04.2011г. по гр.д. №602/10
г. на ІV ГО на ВКС е прието, че „установяването на спорните обстоятелства в
процеса се извършва с помощта на описаните в закона доказателствени средства, а
именно писмени и гласни доказателства, обяснения на страните, оглед и
освидетелстване, експертизи. Доказателствата следва да бъдат представени по
начин, по който или да се възприемат непосредствено от съда и страните, или във
вид, в който да могат да бъдат разтълкувани чрез средствата на специалните
знания и при явно наличие на логическа връзка и взаимосвързаност между
твърдяното обстоятелство, отразената картина и сторения коментар.Законът не
урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл. 204, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими
доказателства в определени случаи. Вещественото доказателство е предмет, който
възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят
доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката, в
която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на
веществено доказателство. Независимо от липсата на изрично посочване на видеоносителите
като веществено доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да
бъдат интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални
знания, то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите
на доказването в гражданския процес, включително и при установяване на
осъществено дисциплинарно нарушение.” В случая представените снимки
съответстват на останалите събрани по делото доказателства, тъй като от тях се
вижда кабина за управление на железен подвижен състав – влак, като влакът е в
движение и от скоростомера е видна скорост, надвишаваща 100 км/ч. Вижда се и
лице от мъжки пол, което е застанало и управлява подвижния състав.
При това положение въззивният съд намира за
установени по делото фактите в уволнителната заповед, обосновали налагането на
процесното дисциплинарно наказание на ищеца Д.Б.Г.. Доказан е
фактическият състав на дисциплинарното
нарушение, за което е наложено наказанието.
На следващо място настоящият съдебен състав
намира, че с оглед ангажираните по делото доказателства следва да се обоснове
извода за съответствие на наложеното на ищеца наказание
"уволнение" с тежестта на извършеното от него нарушение, като при
налагането му е съобразена разпоредбата на чл. 189
от КТ. Извършеното нарушение само по себе си представлява тежко нарушение
на трудовата дисциплина
Въззивният съд намира, че при избора на наказание работодателят се е ръководил от
законовите критерии по чл.
189, ал. 1 КТ. Ето защо съдът приема, че работодателят е доказал, че е
упражнил законно правото си на уволнение при извършеното от служителя тежко дисциплинарно нарушение. Неоснователни са изложените
в жалбата аргументи, че тежестта на извършеното нарушение не обуславя
наложеното дисциплинарно наказание. Установява се от събраните по делото
доказателства, че ищецът е допуснал в кабината на локомотива на влака лице без
правоспособност или разрешително за правокачване. Посоченото дисциплинарно
нарушение се явява достатъчно сериозно, за да обоснове налагане на
дисциплинарно наказание "уволнение" в хипотезата на чл.
190, ал. 1, т. 7 КТ – "други тежки нарушения на трудовата
дисциплина". Извършеното от въззивника Д.Г. е тежко нарушение, доколкото
същият не е изпълнявал важни свои задължения за осигуряване на безопасността на
железопътния транспорт, съгласно посоченото в чл. 34, т.1 от Инструкцията за
работа на машинисти, локомотивни и помощник-машинисти, като е допуснал лице без
правоспособност да се качи в кабината на локомотива и да застане на мястото на
локомотивния машинист. С това е бил създаден риск от настъпване на транспортно
произшествие с потенциални сериозни последици.
Поради изложеното въззивният съд приема, че
от обективна и субективна страна ищецът е осъществил соченото дисциплинарно нарушение в оспорената заповед,
което с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнение на трудови задължения
е достатъчно, за да обоснове наложеното от субекта на дисциплинарната власт наказание
"уволнение". В тази връзка предявеният иск за признаване за незаконно
и отмяна на дисциплинарно наказание "уволнение", наложено с обжалваната
заповед № Д-275/05.12.2019 г., се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на главния иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ, неоснователни се явяват и акцесорните искове по чл.
344, ал. 1, т. 2 и т.
3 от КТ за възстановяване на предишната работа и за обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ за исковия период.
Поради изложеното и предвид съвпадане на
изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК
По разноските:
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№20243977/04.11.2020г., постановено по гр.д. №6045/2020г. по описа на СРС, 156
състав.
ОСЪЖДА Д.Б.Г.
да заплати на Поделение за пътнически превози София към „БДЖ – Пътнически
преводи“ ЕООД разноски за въззивното производство в размер на 100 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.