РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Исперих, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Юлияна В. Ц. Й.ова
при участието на секретаря Анна В. Н.а
като разгледа докладваното от Юлияна В. Ц. Й.ова Гражданско дело №
20213310100754 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 във
вр. с ал.3 и ал.4 от ГПК във вр. с чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за
застраховането във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Застрахователно акционерно дружество
„********““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, представлявано заедно от изпълнителни директори
АЛ. П. Л. и Румен Кирилов Д., действащи чрез пълномощник Адвокатско
дружество „Г.а и партньори“, БУЛСТАТ ********, представлявано от адв.С.
С., съдебен адрес: гр. С., район Слатина, бул. “*******“ № 1, против Р. С. Н.,
ЕГН-**********, от с.С., обл.Разградска, ул. „********“ № 8, като моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от 1 596.00 (хиляда петстотин деветдесет
и шест) лева, от която 1 581.00 (хиляда петстотин осемдесет и един) лева,
представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
и 15.00 (петнадесет) лева, представляващи ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК за същото вземане до
окончателното изплащане на вземането. Претендира за разноските по
настоящото исково производство и тези, направени в заповедното
производство. В исковата молба се твърди, че ответникът е причинил на
09.06.2017г., в гр.Русе, ПТП с настъпили материални щети - ударил и
деформирал метална козирка на производствена сграда, при управление на
моторно превозно средство - влекач „МАН 18.430“, с рег.№ ** **** **, с
прикачено ремарке с рег.№ ** **** **, като собственикът на увреденото
имущество бил обезщетен по сключена валидна имуществена застраховка
1
“Пожар” със “ЗАД Алианц България” АД, което от своя страна предявило
регресна претенция към ищцовото дружество-застраховател на управляваното
от виновния водач МПС по валидно сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. При горните обстоятелства
застрахователят-ищец е реализирал правото си на регресна претенция по
чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, тъй като с плащане на
обезщетението за него е възникнало правото да иска възстановяване на
изплатената сума от застрахования от него причинител на вредите, който
напуснал мястото на произшествието преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата. По този повод ищецът се снабдил по реда на
чл.410 от ГПК със Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
609/2021г. по описа на РС-Исперих срещу ответника за дължимото вземане.
Поради постъпило своевременно възражение от страна на ответника-длъжник
по заповедното производство и по указание на заповедния съд, ищецът
депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът Р. С. Н., ЕГН-**********, от с.С., обл.Разградска, ул. „********“
№ 8, съдебен адрес: гр.Разград, ул.“И. В.“ № 5А, ет.2, офис 7 (чрез адв.Й.К.),
представя отговор, като оспорва предявения иск и претендира за
отхвърлянето му. Не оспорва размера на исковата претенция, като стойност
на материална щета и изплатено застрахователно обезщетение за нея, ведно с
ликвидационните разноски, но оспорва фактическите обстоятелства на
настъпилото ПТП. Противопоставя възражения:
- че не е причинил виновно описаните материални щети и такива
липсвали. Твърди, че бил предупреден от пазача на „*******“ ЕООД, че ще
мине покрай едно хале със стърчаща козирка, шофирал изключително бавно,
направляван от пазача и усетил, че нещо подпира, но при слизането нямало
видима материална щета на козирката. Самата козирка на сградата не била
поставена в съответствие с изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 от
22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони;
- че не е напускал мястото на произшествието, като твърди, че не са
възникнали разногласия по въпроса за щетите и затова не е извикал
контролните органи, както и пренощувал в двора на същото дружество.
Самото дружество не отразило претенции за щети в издадения ЧМР
(товарителница) за превоза от 09.06.2017г., като едва на 27.06.2017г., 18 дни
след инцидента, подало заявление за съставяне на Протокол за ПТП.
Същевременно издаденото против ответника, във връзка с процесния случай,
Наказателно постановление № 17-1085-003254 от 23.02.2018г. на Началник
Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Русе, било частично отменено в частта за
извършените нарушения по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
с влязло в сила Решение по АНД № 2066/2018г. на РС-Русе;
- липсвало основание за заплащане на „*******“ ЕООД на
застрахователно обезщетение, тъй като процесният инцидент не попадал сред
покритите застрахователни рискове по сключената имуществена застраховка
„Пожар“ със “ЗАД Алианц България” АД. Самата застраховка била в полза на
трето лице и „*******“ ЕООД не било материално-правно легитимирано да
получи обезщетение;
- оспорва и наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ за
управлявания от ответника товарен автомобил – собственост на „********“
ЕООД, който договор се сключвал в писмена форма, с Общи условия –
2
неразделна част към Договора.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Ищецът „Застрахователно
акционерно дружество „********““ АД-гр.С., ЕИК *********, е
застраховател по сключен с „*******“ ЕООД-гр.Р., като собственик на
моторно превозно средство - влекач „МАН 18.430“, с рег.№ ** **** **,
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по застрахователна полица № BG/23/117001098694, валидна
от 16:00:00 часа на 10.04.2017г. до 23:59:59ч. на 09.04.2018г.
На 09.06.2017г. ответникът Р. С. Н., ЕГН-**********, управлявал
посочения горе влекач „МАН 18.430“, с рег.№ ** **** **, с прикачено към
него бордово (брезентово) полуремарке с рег.№ ** **** **, когато около
19:00 часа е влязъл в двора на „*******“ ЕООД-гр.Русе, на адрес гр.Русе,
ул.“Кап.Райчо Н.“ № 9, с цел извършване на товаро-разтоварна дейност.
Самият ответник признава, че още при влизането в двора на фирмата бил
предупреден на портала от пазача, че ще мине покрай хале със стърчаща
козирка и да бъде внимателен, като го направлявал. След преминаването през
портала, товарният автомобил продължил да се движи с малка скорост
покрай производствена сграда с дължина 75 метра. Движението се
извършвало през деня, при добра видимост. Асфалтобетоновата настилка
била суха и в добро състояние, без повреди и препятствия. Изминавайки
около 42 метра покрай западната фасада на производствената сграда,
товарният автомобил достигнал до северозападния ъгъл на метална козирка с
навес от 2 метра. В този момент, предният горен ляв ъгъл на челния борд на
полуремаркето е докоснал долния северозападен ъгъл на металната козирка,
като е последвал лек простъргващ удар и брезентът е започнал да задира в
крайната носеща двойно Т-образна греда на козирката. При тази критична
ситуация водачът на товарния автомобил незабавно отреагирал и спрял на
място. След това спуснал въздушните възглавници на влекача, в резултат на
което се намалила габаритната височина на предната част на полуремаркето.
При последвалото потегляне напред, товарният автомобил преминал
свободно под козирката и продължил движението си в двора на фирмата.
Вследствие на лекия простъргващ удар на челния борд на полуремаркето в
крайната носеща греда на козирката, са причинени материални щети на
сградата и на товарния автомобил.
Собственикът на производствената сграда, чиято козирка била
повредена, а именно “*******” ЕООД-гр.Русе, имал сключена имуществена
застраховка “Пожар” със “ЗАД Алианц България” АД, по полица №
08990171740000003 от 28.02.2017г., валидна от 00:00 часа на 06.03.2017г. до
24:00 часа на 05.03.2018г., за масивните сгради на дружеството, вкл.
покриваща риск от повреждане на имуществото вследствие удар от превозно
средство – вж.Раздел ІІ „Застрахователно покритие“, т.1.1. и т.9.13 от
Общите условия към застраховката. По повод на процесния инцидент било
подадено Уведомление за щета в представителството на застрахователя и
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение - заведена
щета № 08990171740000003. Респ., изплатено било застрахователно
обезщетение по имуществената застраховка в размер 1 581.82 лева по
Платежно нареждане от 19.12.2017г. От своя страна застрахователят “ЗАД
Алианц България” АД на увреденото дружество предявило регресна
претенция с вх.№ 99-176/18.01.2018г. към ищцовото дружество-застраховател
на виновния водач, за сумата от 1 581.00 лева – заведена щета № 0410-110-
3
0108-2018, като било извършено прихващане на насрещни вземания до
размера на процесното вземане от 1 581.00 лева.
Междувременно, за инцидента от 09.06.2017г. бил съставен Протокол за
ПТП № 1584443 от 28.11.2017г. от служител на Сектор „ПП“ при ОДМВР -
Русе, в който е отразено настъпилото ПТП с един участник, а именно
управляваният от ответника влекач (Участник 1), като в Графа
„Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ е отбелязано, че
посоченият Участник 1 не контролира ППС и блъска метална козирка към
сграда, при което са причинени щети на лява страна на полуремарке и
метална козирка с термо панели. Протоколът бил подписан от съставителя и
водача на ППС – ответникът Р. С. Н.. На последния бил съставен и АУАН,
серия Д, № 132930 от 28.11.2017г., както и издадено Наказателно
постановление № 17-1085-003254 от 23.02.2018г. на Началник Сектор „ПП“
към ОДМВР-гр.Русе за три административни нарушения, в това число по
чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, за това, че при наличие на разногласия
относно обстоятелствата за ПТП, го напуска и не уведомява службата за
контрол на МВР.
Поради обжалване на цитираното НП, с влязло в сила на 12.04.2019г.
Решение № 189/20.03.2019г. по АНД № 2066/2018г. на РС-Русе,
Наказателното постановление е отменено в частта на цитираното горе
нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. В мотивите си съдът е приел, че
поведението на водача неправилно е квалифицирано по цитирания законов
текст, тъй като е относимо и осъществява състава на нарушение по чл.123,
ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП – следвало е да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието, но не е бил длъжен да остане на мястото на
произшествието и да уведоми службите за контрол, което е обусловено от
липса на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата около
възникването му, а в случая, освен жалбоподателя, не е имало друг участник –
водач на МПС.
Ответната страна оспорва в настоящото производство истинността на
съставения Протокол за ПТП с материални щети, относно верността на
съдържанието му в частта на отразените обстоятелства като причини и
условия за настъпване на ПТП и настъпилите от него материални щети,
поради което е открито производство по чл.193 и чл.194 от ГПК.
Според заключението вх.№ 1892/21.06.2022г. на назначената по делото
комплексна авто- и строително-техническа експертиза, която установява и
описания горе механизъм на настъпване на процесното ПТП, основната
причина за настъпването му са неправилните действия на водача на товарния
автомобил, изразяващи се в неправилна преценка на пътната ситуация и
неосъществен контрол при управлението на автомобила при конкретните
пътни условия – преминаване покрай метална козирка, чиято височина е по-
малка от габаритната височина на полуремаркето. Вследствие на удара на
полуремаркето в долния северозападен ъгъл на козирката, носещата двойно
Т-образна греда се е огънала, металната конструкция се е компрометирала, а
покривните панели са се разместили. За възстановяване на козирката е било
необходимо демонтаж на старата метална конструкция и покривни панели,
изработване и монтаж на нова метална конструкция за козирка, да се
грундира и боядиса срещу корозия, да се доставят и монтират покривни
панели.
Според заключението на същата експертиза (т.4), сградата, вкл.
металната козирка, е изпълнена в съответствие с одобрените инвестиционни
4
проекти и издадените строителни книжа. Тя отговаря на изискванията на ЗУТ
и Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони. Вертикалната планировка
около сградата и металната конструкция също отговаря на одобрените
инвестиционни проекти и издадените строителни книжа. В близост до
сградата няма изградени тротоари и бордюри. Около нея са изпълнени
асфалтови вътрешнозаводски пътища и площадки. Бордюри са монтирани по
дворищната регулационна граница със съседния поземлен имот. В зоната на
процесната метална козирка афалтобетоновата настилка (пътят) е с ширина
8.29 метра до 7.735м. След приспадане ширината на козирката (2 метра)
остава свободна минимална ширина за движение на ППС - 5.735 метра.
Обсъдено е, че съгласно Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, допустимата
максимална височина ва всички видове ППС е 4.00 метра. В конкретния
случай, височината на полуремаркето е била около 3.90 – 4.00 метра, а
височината на козирката е била под 4.00 метра, поради което е настъпило
ПТП.
Експертизата приема, че водачът на товарния автомобил влекач „МАН
18.430“, с рег.№ ** **** **, с прикачено бордово (брезентово) ремарке с рег.
№ ** **** ** – Р. С. Н., е могъл да избегне това ПТП, като действията му са в
пряка причинно-следствена връзка за настъпване на ПТП.
Във връзка с изплатеното застрахователно обезщетение ищцовото
дружество-застраховател е реализирало правото си на регресна претенция по
чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането да поиска възстановяване на
изплатената сума от застрахования от него причинител на вредите, който
напуснал мястото на произшествието преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, като му изпратил Покана за уреждане на парични
задължение изх.№ 1315-2232 от 29.03.2018г., връчена с Известие за доставяне
на 04.04.2018г. Тъй като не последвало възстановяване на поисканата парична
сума, то по реда на чл.410 от ГПК ищецът-застраховател се снабдява със
Заповед № 225 от 18.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 609/2021г. по описа на РС-Исперих срещу ответника за дължимото
вземане. Поради постъпило своевременно възражение от страна на
ответника-длъжник по заповедното производство и по Разпореждане №
616/09.09.2021г. на заповедния съд, ищецът депозира в срок настоящия иск за
установяване на вземането си.
В производството по настоящото дело ищцовото дружество е направило
съдебни разноски в общ размер на 1 424.34 (хиляда четиристотин двадесет и
четири лева и 34 ст) лева – заплатена държавна такса за образуване на делото,
от които 31.92 лева – ДТ, платена по заповедното производство по ч.гр.д.№
609/2021г. и 31.92 лева – доплатена ДТ при образуване на исковото
производство, 540.00 лева – за възнаграждения на вещите лица по
комплексната авто- и строително-техническа експертиза, 410.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение по заповедното производство по
Договор за правна защита и съдействие № 124/08.07.2021г. и 410.00 лева -
адвокатско възнаграждение по исковото производство по Договор за правна
защита и съдействие № 147/18.04.2022г. За тези разноски представя Списък
по чл.80 от ГПК. Ответникът е направил деловодни разноски в общ размер
на 990.50 (деветстотин и деветдесет лева и 50 ст) лева, включващи: 540.00
лева – за възнаграждения на вещите лица по комплексната авто- и
строително-техническа експертиза и 450.00 лева - заплатено адвокатско
5
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № ********** от
29.11.2021г. Също е представен Списък по чл.80 от ГПК. Двете страни са
внесли по 50.00 лева – депозити за призоваване на свидетели, които следва да
им бъдат върнати, поради поисканото от тях заличаване на допуснатите
гласни доказателства.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск е допустим и намира правното си
основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 във вр. с ал.3 и
ал.4 от ГПК – предявен иск за установяване на парично задължение,
произтичащо от регресна претенция по чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за
застраховането във вр. с чл.45 от ЗЗД – за реализиране правото на
застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, платил застрахователно обезщетение за щети по настъпило
застрахователно събитие, да иска възстановяване на изплатената сума от
застрахования от него причинител на вредите, когато същите са причинени от
лице – водач на МПС, напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях
е задължително по закон.
Искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК в спазване указанието на
РС- Исперих по Разпореждане № 616/09.09.2021г. по ч.гр.д.№ 609/2021г. по
описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство
„********““ АД-гр.С., ЕИК *********. При условията на чл.422, ал.1 от ГПК
искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 16.08.2021г.
Разгледан по същество – искът е неоснователен.
За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже:
1/основанието на претендираното вземане - фактическия състав,
ангажиращ регресна отговорност към застрахователя по чл.500, ал.1, т.3 от
Кодекса за застраховането във вр. с чл.45 от ЗЗД, както следва:
- настъпване на застрахователно събитие с причинени вреди на трето лице
от водач на МПС (деликт);
- наличие на валидно сключен Договор за застраховка “Гражданска
отговорност” на водача, причинил вредите, към момента на непозволеното
увреждане, който договор обезпечава риска от настъпване на деликта;
- виновно противоправно поведение на застрахования водач на МПС
(деликвент), изразяващо се в неоснователно напускане на
местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато това е задължително по закон, пораждащо и правото на
застрахователя му да предяви регресен иск срещу него;
2/настъпилата изискуемост на вземането (пораждане на задължението) и
неговия размер:
- изплатено от застрахователя на водача по силата на този договор
обезщетение на ощетеното лице или на неговия застраховател.
С Протоколно определение от 01.07.2022г., съобразно становището на
страните по делото, съдът прие за безспорни и неподлежащи на доказване във
връзка с предмета на делото, на фактите, относно наличието на причинена
имуществена щета, обезщетена от ищеца „Застрахователно акционерно
дружество „********““ АД-гр.С., ЕИК *********, както и нейния размер,
възлизащ на исковата сума от 1581.00 (хиляда петстотин осемдесет и един)
лева - изплатеното застрахователно обезщетение, като не се оспорва и
6
размера на ликвидационните разноски от 15.00 (петнадесет) лева.
Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. и заключението
на комплексната авто- и строително-техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обосновано и компетентно, се доказа категорично, че
така настъпилите, неоспорени от ответника и обезщетени от ищеца
имуществени вреди – повредена метална козирка на производствена сграда са
претърпени от трето лице – неучастващо в самото ПТП, а именно „*******“
ЕООД-гр.Русе – собственик на сградата и са в пряка причинно-следствена
връзка с поведението на ответника, като водач на управлявания от него на
09.06.2017г. товарен автомобил-влекач с прикачено към него полуремарке.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП и видът на причинените
от него материални щети, установени от експертизата, съответстват напълно
на констатациите относно същите факти, отразени в съставения Протокол за
ПТП с материални щети № 1584443 от 28.11.2017г. на Сектор „ПП“ при
ОДМВР – Русе, поради което съдът приема и следва да признае за недоказано
оспорването на истинността на този Протокол относно верността на
съдържанието му в частта за отразените обстоятелства като причини и
условия за настъпване на ПТП от 09.07.2017г., както и настъпилите от него
материални щети. Противопоставими доказателства, оспорващи тези
констатации не се събраха в хода на делото.
Безспорно се доказа също, че обезщетяването на причинените
материални щети от страна на ищеца „Застрахователно акционерно
дружество „********““ АД-гр.С., ЕИК *********, е станало на основание на
валидно сключен и действащ Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с „*******“ ЕООД-
гр.Р., като собственик на моторното превозно средство - влекач „МАН
18.430“, с рег.№ ** **** **, като единствен участник – причинител на ПТП-то
и щетите от него, и при наличие на всички законови предпоставки по
смесения състав на суброгация и предявен регрес от застрахователя “ЗАД
Алианц България” АД по валидно сключена имуществена застраховка
“Пожар” на ощетеното дружество - „*******“ ЕООД-гр.Русе (аргумент от
чл.411 от Кодекса за застраховането: „В случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по "Гражданска отговорност. …").
Възраженията, направени от ответната страна в тази насока са
неоснователни и се опровергават от събраните в хода на делото писмени
доказателства, обсъдени в обстоятелствената част на решението.
Въз основа на горното основният спорен момент от фактическия състав
по чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, ангажиращ регресната
отговорност на ответника, като водач на ППС, причинил щетите, е наличието
на виновно негово поведение в контекста на цитираната законова разпоредба
– дали неправомерно е напуснал местопроизшествието в случай, когато
посещаването на мястото от контролните органи на МВР е задължително
според закона.
В тази връзка и въпреки необвързващото гражданския съд произнасяне
на съда по воденото във връзка със случая АНД № 2066/2018г. на РС-Русе,
7
съдът напълно споделя мотивите на решаващия съд по въпроса, че е било
налице виновно и противоправно поведение на ответника, покриващо
фактическия състав на административно нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“
от ЗДвП, тъй като при настъпилата ситуация на ПТП с единствен участник,
водачът на ППС – ответникът Р. С. Никол е бил длъжен да установи какви са
последиците от произшествието и да окаже съдействие за установяване на
вредите, но не е бил длъжен да остава на мястото на произшествието до
идването на контролните органи, като поведението му е несъставомерно към
фактическия състав на административното нарушение, за което е
сакциониран по чл.чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Принципно, за фактическия състав на регресната отговорност по чл.500,
ал.1, т.3 от КЗ е без значение наличието на административното задължение
участникът в ПТП да не напуска мястото на произшествието. За да възникне
регресното вземане на застрахователя, по делото трябва да се установи, че
деликвентът е напуснал мястото на произшествието в такава хипотеза, в
която посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на
движение по пътищата е задължително по закон. Това означава, че за
осъществяването на състава на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ е необходимо да се
установи някоя от хипотезите, при които органите на МВР посещават
задължително мястото на ПТП и които са изрично и изчерпателно посочени
в чл.125 от ЗДвП, както следва:
- при произшествието има убит или ранен човек;
- произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение;
- в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва
опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това
създава опасност за движението;
- има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества
или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на
моторно превозно средство;
- произшествието е с участието на пътно превозно средство на
Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на
съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на
Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява
служба "Военна полиция" към министъра на отбраната;
- между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него и
- произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди.
Съдът приема, че в процесния случай не е била налице нито една от
посочените хипотезите. Фактите на конкретното ПТП са относими
единствено към последната хипотеза, доколкото става въпрос за
произшествие с един участник, но управляваното от ответника МПС не е било
в описаното състояния, възпрепятстващо придвижването му на собствени
ход, което да налага задължително идване на контролен орган. По този начин
и тази хипотеза не е била налице.
Въпреки, че по-късно мястото на произшествието е било посетено от
органите на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе, когато е бил съставен
Протокола за ПТП с материални щети от 28.11.2017г., то това обстоятелство е
неотносимо към разглеждания казус на регресната отговорност по КЗ, тъй
8
като посещаването от контролния орган в случая не е било задължително по
закон. Т.е., дори и мястото на ПТП да е посетено от органите за контрол на
движение по пътищата, напускането му от водача (ответника), когато не е
налице някоя от хипотезите на чл.125 от ЗДвП, какъвто е процесният случай,
няма да доведе до възникването на регресната отговорност по чл.500, ал.1, т.3
от от КЗ на виновния водач, защото тяхното посещение на
местопроизшествието не е било задължително по закон.
Във връзка с горното, съдът счита за необходимо да се обсъдят и
случаите, при които се съставят протоколи за настъпило ПТП и видовете
протоколи, регламентирани в Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите
и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд.
Съгласно чл.2, ал.1 от цитираната Наредба се съставят следните
протоколи за ПТП:
1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица - приложение № 1 от
ПЗР на Наредбата, който е неотносим към процесният случай, тъй като няма
пострадали лица;
2. протокол за ПТП с материални щети – приложение № 2 от ПЗР във вр.
с чл.4 от Наредбата, какъвто е бил съставен в процесния случай, предвид
наличието на причинени материални щети и
3. двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3 от ПЗР
във вр. с чл.5 от Наредбата, какъвто се съставя, когато са причинени само
материални щети при повече от един участник в произшествието (две или
повече ППС) и има съгласие между тях относно обстоятелствата, свързани с
него, като този случай, очевидно, също е неотносим към конкретните
обстоятелства на процесното ПТП.
Освен горното, относимо към случая, в чл.6, т.3 от обсъжданата Наредба,
изрично е регламентирано, че не се посещават от органите на МВР - "Пътна
полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са
причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да
се придвижи на собствен ход.
Въз основа на горното, съдът приема, че в полза на ищцовото дружество
не е възникнало претендираното право на регрес срещу ответника, като
причинител на вредите от процесното ПТП. По делото се доказа, че той е
напуснал местопроизшествието без да окаже необходимото съдействие за
установяване на вредите от него, вкл. чрез уведомяване на контролните
органи, но според закона това не е достатъчно, за да възникне регресното
вземане на застрахователя към застрахованото лице. Законът изисква
ответникът по иска да е напуснал местопроизшествието в случай, когато
посещаването на мястото от контролните органи е задължително според
ЗДвП, а процесният случай не е налагал такова посещение.
По този начин следва да се приеме, че претендираното от ищеца парично
вземане по издадената в негова полза Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 609/2021г. по описа на РС-Исперих за заплащане на
исковите суми от 1 581.00 (хиляда петстотин осемдесет и един) лева,
представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
и 15.00 (петнадесет) лева, представляващи ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК за същото вземане до
9
окончателното изплащане на вземането, е недължимо и лишено от основание,
а искът за установяване по отношение на ответника на същите вземания се
явява неоснователен.
Предвид изхода на настоящото дело и на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника претендираните от
него деловодни разноски, доказани в размера от 990.50 (деветстотин и
деветдесет лева и 50 ст) лева.
След влизане в сила на настоящото решение и предвид изхода му, препис
от него следва да се приложи по ч.гр.д.№ 609/2021г. на РС-Исперих с оглед на
правните му последици.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен с правно основание чл.422 във вр. с чл.415,
ал.1, т.1 във вр. с ал.3 и ал.4 от ГПК във вр. с чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за
застраховането във вр. с чл.45 от ЗЗД от „Застрахователно акционерно
дружество „********““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, представлявано заедно от
изпълнителни директори АЛ. П. Л. и Румен Кирилов Д., против Р. С. Н., ЕГН-
**********, от с.С., обл.Разградска, ул. „********“ № 8, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 596.00
(хиляда петстотин деветдесет и шест) лева, от която 1 581.00 (хиляда
петстотин осемдесет и един) лева, представляващи регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение и 15.00 (петнадесет) лева,
представляващи ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК за същото вземане до окончателното изплащане на вземането,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „********““ АД-
гр.С., ЕИК *********, представлявано заедно от изпълнителни директори
АЛ. П. Л. и Румен Кирилов Д., ДА ЗАПЛАТИ на Р. С. Н., ЕГН-********** от
с.С., обл.Разградска, сумата от 990.50 (деветстотин и деветдесет лева и 50
ст) лева – направени разноски по производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от него ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по ч.гр.д.№ 609/2021г. на РС-Исперих с оглед на правните му.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
10