№ 1294
гр. Варна, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20243100501500 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от името на А. П. С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: *******, действащ чрез назначеният му особен представител адв.Г. А., със
служебен адрес: гр.Варна, ул.“Граф Игнатиев“ №17, офис 5, против Решение
№1375/22.04.2024г. постановено по гр.д.№20233110101372 по описа на Районен съд Варна, с
което е уважен предявеният от “Кредит Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Цар Борис III“ №85, ет.Мецанин, представлявано от М. Г.ев А.,
действащо чрез адв.Р. Д., против жалбоподателя, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с
чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на съществуването на
задължения, за които по гр.д.№12441/2022г. на Районен съд Варна е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а именно: сумата от 2000лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит “Екстра“ №******, сумата от
133.68лв., представляваща договорна лихва за периода 09.09.2021г.-09.08.2022г. и сумата от
181.52лв., представляваща законна лихва за забава за периода 10.09.2021г.-15.09.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение-15.09.2022г. до окончателното заплащане на вземането.
В жалбата се излага, че атакуваното решение е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, като се оспорват изводите на съда за доказаност на сключен между
1
страните договор за кредит и за действителност на същия. Поддържа се, че по делото не са
ангажирани никакви доказателства, от които да се установява сключването на твърдения от
ищеца Договор за потребителски кредит “Екстра“ №******, включително и дистанционно
по електронен път. Сочи се, че личните данни и идентификацията на ответника, са събрани
не от ищеца, а от трето за спора лице-“Изпей“ АД по повод получаване на сумата от 2000лв.
Сочи се още, че неизяснено е останало и основанието за получаване на въпросната сума от
ответника, както и дали то има връзка с процесния договор за кредит. На следващо място се
поддържа, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не е доказано спазването на
специфичните изисквания приложими при сключване на договори за потребителски кредит,
в това число предоставянето на потребителя на преддоговорна информация, чрез стандартен
европейски формуляр и запознаване с Общите условия. Твърди се, че начина на формиране
на годишен процент на разходите от 47.9%, е абсолютно неясен, както и че размерът на
същия противоречи на добрите нрави, защото е неморално и неоправдано висок. Твърди се
още, че клаузата от договора за кредит, касаеща размера на възнаградителната лихва е
нищожна, тъй като размера на лихвата е 72% годишно и е в пъти над пазарните нива,
съответно противоречи на добрите нрави. На следващо място са развити обстойни доводи за
недействителност на договора за кредит, свързани с изискването за задължително
обезпечаване на вземането с поръчителството на одобрен от кредитодателя “Гарант“.
Поддържа се, че в противоречие със закона и с вменените му задължения, кредиторът не е
извършил преценка на кредитоспособността на потребителя, а го е обременил финансово и
то при неясни за последни финансови параметри. Моли се за отмяна на атакуваното решение
и за отхвърляне на предявените претенции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител,
е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната
неоснователност и се развиват доводи за правилност на атакуваното решение. По-конкретно
се поддържа, че от ангажираните доказателства се установява валидно сключен по
електронен път договор за кредит. Оспорват се доводите на жалбоподателя за
неустановеност на основанието за получаване на процесната сума от ответника, като се
поддържа, че предвид предмета на дейност на ищеца-кредитиране, то липсва друго правно
основание за извършване преводи от негова страна в полза на физически лица, освен
посочените в предмета му на дейност. На следващо място се оспорват доводите на
жалбоподателя за недействителност на процесният договор за потребителски кредит, като са
развити подробни съображения в посока, че същия съдържа всички необходими реквизити
визирани в чл.11 от ЗПК и че потребителя е запознат предварително с условията на договора
и с Общите условия към него. Оспорват се и доводите за пороци на договора във връзка с
формирането на ГПР, като се твърди, че размера на същия не противоречи на чл.19, ал.4 от
ЗПК, тъй като не надвишава петкратния размер на законната лихва. Твърди се още, че
уговорената възнаградителна лихва не противоречи на принципа на справедливост и
добросъвестност, както и на добрите нрави, защото размерът на същата е съответен на
насрещната престация от страна на кредитора и на риска, който той е поел в качеството на
небанкова институция, издържаща се от собствената си печалба. Поддържа се, че правилно
2
възражението на ответника относно възнаграждение за предоставяне на поръчителство, е
счетено от съда за неоснователно, доколкото ищецът в нито един момент не е претендирал
суми по договор за поръчителство или за обезщетение за непредоставяне на такова. Моли са
за отхвърляне на подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание въззивната страна, представлявана от особен представител,
поддържа и доразвива становището си за незаконосъобразност на обжалваното решение,
като моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна, чрез подадена писмена молба от процесуален представител,
поддържа становището си за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК,
чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.9, ал.1 и чл.33, ал.1 от ЗПК, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане за
установено, че А. П. С. дължи на “Кредит Инс“ АД сумата от 2000лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит “Екстра“ №******, сумата от 133.68лв.,
представляваща договорна лихва за периода 09.09.2021г.-09.08.2022г. и сумата от 181.52лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 10.09.2021г.-15.09.2022г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда-15.09.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№12441/2022г. на Районен съд Варна.
В исковата молба се твърди, че при спазване на изискванията на Закона за
електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като и на Закона за
потребителският кредит, по искане на ответника за предоставяне на заем, попълнено
собственоръчно на сайта на заемодателя-https://creditins.bg, между страните е сключен
Договор за потребителски кредит “Екстра“ №****** за сумата от 2000лв. Твърди се още, че
процесната сума е получена от ответника в брой на каса на “Изи Пей“, като дългът, ведно с
уговорена възнаградителна лихва, е следвало да бъде погасен разсрочено на 12 месечни
вноски до 09.08.2022г. Твърди се, че тъй като длъжника не е погасил нито една вноска от
задължението си по договора, кредитора е начислил лихва за забава за периода 10.09.2021г.-
15.09.2022г. в размер от 181.52лв. Сочи се, че предвид неизпълнението на
кредитиополучателя, кредиторът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, която не е могло да бъде връчена на длъжника, в резултат на
което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
С подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба, се поддържа
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че липсват
категорични доказателства, че страните се намират в твърдените от ищеца договорни
отношения, като са изложение подробни съображения в подкрепа на оспореното възникване
3
на процесната облигационна връзка. Оспорва се и валидното сключване на договора за
кредит, при спазване изискванията на ЗПК, в това число че на кредитополучателя е
предоставена преддоговорна информация и че той е приел Общите условия на ищеца.
Твърди се, че разписката от “Изипей“ АД за извършено плащане от 09.08.2021г., установява
единствено превод на сумата от 2000лв., но не и че тази сума е била получена от ответника
на твърдяното от ищеца основание-договор за кредит. Оспорва се твърдението на ищеца, че
не е погасена нито една от вноските по кредита и че се дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва, като се поддържа, дълга е погасен чрез плащане. Поддържа се
още, че потребителя не е бил уведомен за настъпила предсрочна изискуемост на кредита по
предвидения ред.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В случая
оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на формираните от районният съд
изводи за съществуването на договор за кредит, валидно сключен под формата на
електронен документ, както и че заемателят е получил сумата по договора. Наред с това се
оспорва и действителността на договора за кредит, поради несъответствието му със
специфичните изисквания на ЗПК и с оглед противоречието му с добрите нрави.
Въпросните оспорвания на въззивника не съставляват новонаведени възражения или
фактически твърдения, поради което и следва да бъдат разгледани по същество.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета
на предявените претенции, в разглежданият казус ищецът, следва при условията на пълно и
главно доказване да установи, че между странните е сключен договор за кредит, съдържащ
твърдените права и задължения /размер, срок, падеж, лихви, такси, обезщетения и т.н./, в
това число и предаване /усвояване/ на заемната сума от кредитополучателят. Ответникът от
своя страна, следва да установи правоизключващите си възражения, че страните не са
обвързани от твърденият от ищеца договор за кредит, че същият е недействителен или че е
погасил дълга.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателят-
ответник за липса на валидно сключен между страните Договор за потребителски кредит
4
“Екстра“ №****** и по конкретно за липса на доказателства за отправено искане и дадено
съгласие за сключване на процесния договор по реда на чл.18 от ЗПФУР, както и за
получаване на заемната сума, по следните съображения:
Процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключване на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние. За
доказване факта на сключване на подобен вид договор е предвиден специален ред, който е
регламентиран в чл.18 от ЗПФУР и възлагащ доказателствената тежест върху доставчика на
услугата от разстояние. Последният, съгласно чл.18, ал.1, т.3 от ЗПФУР, е длъжен да докаже,
че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора от разстояние, като наред
с това в ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че за доказването на преддоговорната
информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕП
/ЗЕДЕУУ/.
В приложимите към процесния договор за паричен заем Общи условия, е предвидено,
че кандидатстването за заем се извършва посредством създадената за това електронна
платформа, като искането за предоставяне на кредит се попълва лично от заемателя.
Заемодателят изпраща на посочена от заемателя електронна поща цялата необходима
преддоговорна информация, заедно с Общите условия, Стандартен европейски формуляр и
Проект на договора. С натискането на бутона “Изпрати“ заемателят декларира, че приема
така предоставените му условия. При одобрение на сключването на договора за заем,
заемодателят изпраща на декларирания от заемателя електронен адрес договор за заем,
заедно с погасителен план, във формат, който не позволява коригиране на предоставената с
него информация. Изпратеният договор за заем, се счита за приет от страна на заемателя до
неговия изричен отказ за сключване на договор за заем по реда и начините, описани в
общите условия.
С оглед факта, че Договор №******, е сключен от разстояние, то е обяснимо защо
същият и приложените Общи условия, Стандартен европейски формуляр и Погасителен
план, не носят подписа на никоя от страните, като това не е основание да се заключи, че
между тях не е се е породила облигационна връзка. Освен това от представената от ищеца и
неоспорена от ответника Разписка за извършено плащане от 09.08.2021г., е видно, че
кредитодателя е извършил паричен превод на сумата от 2000лв. към “ИзиПей“ АД във
връзка с Договор №****** От въпросният документ е видно, че към момента на превода
ищецът е разполагал с всички лични данни на ответника, като от неуспешно оспорената,
досежно нейната автентичност, Разписка №****** от 09.08.2021г. съставена от “ИзиПей“
АД се установява, че процесната сума от 2000лв. е предадена на ответника.
Анализа на посочените документи, който съдържа достатъчен обем лични данни на
5
ответника /ЕГН, № на лична карта, телефон и др./, води до логичния извод, че именно А. С.,
е провел съответната кореспонденция по сключване на процесният договор с ищцовото
дружество.
В допълнение следва да се посочи, че в случая са приложими дефинициите, дадени в
ЗЕДЕУУ, препращащ към Регламент (ЕС) №910/2014г., електронно изявление е словесно
изявление, представено в цифрова форма, което може да съдържа и несловесна информация,
а електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално
текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, като писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление-чл.2 и чл.3 от
ЗЕДЕУУ. В чл.10 от ЗЕДЕУУ е предвидено, че електронното изявление е получено с
постъпването му в посочената от адресата информационна система. В конкретния случай,
съгласно чл.12.1 вр. с чл.4.10 от Общите условия на заемодателя, договорът се счита за
сключен и влиза в сила от при потвърждаването му заемателя, като страните се съгласяват
да извършват изявленията си по електронната поща. Разпоредбата на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ
приравнява правната сила на саморъчния подпис с тази на обикновения и на
усъвършенствания електронен подпис. С оглед на това, доколкото в случая не е необходимо
страните да подпишат договора, тяхното електронно изявление е достатъчно, за да
обективира съгласие и при спазване на посочените предпоставки и че е налице подписан
електронен документ, чиято доказателствена сила е такава, каквато законът придава на
подписаният писмен документ.
Предвид гореизложеното, съдът приема за установено по несъмнен начин наличието
на насрещни и съвпадащи волеизявления на страните за сключване на процесният договор за
кредит. Също така, че ищецът е доказал при условията на чл.18, ал.1, т.1 и т.3 от ЗПФУР, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора. Ето защо и съгласно чл.18, ал.2 от
ЗПФУР предоставянето на преддоговорна информация и на изявленията на ответника, с
които е изразил съгласието си за сключване на договора, са доказани в хипотезата на
извършени електронни изявления при спазване на чл.13, ал.1 и ал.4 във вр. с чл.3, т.10 от
Регламент (ЕС) №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014, както и
на чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ.
В заключение въззивният състав на съдът приема, че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит “Екстра“ №****** за сумата от 2000лв., съответно, че
оплакванията на жалбоподателя в тази насока, са неоснователни.
От друга страна извършената, служебна и по повод оплакванията на ответника,
проверка за валидност на договора, с оглед спазването на императивните правила, уреждащи
потребителската закрила, установи, че процесният договор страда от пороци, който го
правят недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК. Това е така защото чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, регламентира задължение за оповестяване на разбираем език на годишния процент на
разходите по кредита и на общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания,
6
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
Приложение №1 начин. Според чл.4 и чл.4.1 от процесният договор, задължението по същия
е обезпечено с отговорността на професионален гарант, в полза на когото се събира
възнаграждение /такса гарант/, което макар и да не е предмет кредитирането, е включено
като компонент в месечната погасителна вноска и в общата сума, която потребителят е
задължен да заплати за ползване на кредитната услуга. При тези усложнени параметри на
кредитното правоотношение, простото посочване на размер на годишният процент на
разходите с цифрово изражение от 49.70 %, без да е описан начина на формиране
/компонентите/ на ГПР, не е отговаря на изискването на чл.19, ал.1 от ЗПК. Тук е мястото да
се посочи, че уговореното плащане на гарант за сметка на длъжника, не може да се
квалифицира като изключение по чл.19, ал.3 от ЗПК, съответно като очакван разход,
“таксата“ за гарант би следвало да е отчетена при формиране на ГПР.
Наред с горното следва да се има предвид, че частта от съдържанието на договора за
кредит, касаеща ГПР е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като въз
основа на предварителната стандартизирана информация за този реквизит,
кредитополучателите следва да могат да съпоставят наличните пазарни предложения и да
упражнят избора си, съответно на индивидуалният си интерес. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо с
императивна норма съдържание на договора, законодателят с чл.22 от ЗПК урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето.
В случая, както вече се посочи извън обичайните параметри и условия на кредитното
отношение, “таксата“ за гарант е вписана като подлежащата на заплащане сума, като е
очевидно, че никаква част от нея не се кредитира, но въпреки това е включена в месечната
погасителна вноска и в крайната сума за погасяване. В този смисъл неясно остава дали при
изчисление на ГПР, въпросното вземане е включено или не, и то при положение, че
“таксата“ очевидно оскъпява кредита в полза на ползващият се от обезпечението кредитор.
Това от своя страна осуетява възможността потребителя да се запознае с действителната
икономическа тежест, която поема при сключване на договора.
В обобщение, при съвкупна преценка на клаузите по процесният договор за кредит,
съдът намира, че макар в същия формално да са включени изискуемите реквизити по чл.11,
ал.1 от ЗПК, то неговото съдържание /вписаните параметри/, не покрива изискуемо такова
по т.10 и по конкретно, че не е налице изпълнение на задължението за оповестяване на
разбираем език на годишния процент на разходите.
По изложението съображения и на основание чл.22 от ЗПК процесният договор, се
явява недействителен, респективно потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на ползваната сума, без да се отчитат начислените въз основа на договора лихва, такси и
премии при условията на чл.23 от ЗПК.
За пълнота следва да се посочи, че неправилни са изводите на първоинстанционният
съд, че доколкото в предмета на делото не е включена претенция за възнаграждение за
гарант, то не се констатират неравноправни клаузи или недействителност на договора при
7
условията на чл.22 от ЗПК. Преценката за нищожност/недействителност на договора се
извършва към момента на сключване на сделката и съобразно цялостното й съдържание, а
не според конкретните права, който ползващата се страна е избрала да упражни.
С оглед формираните изводи за недействителност на договора не се налага
разглеждане на останалите доводи на жалбоподателя-ответник за пороци на отделни клаузи
от същия, тъй като те няма да повлияят на крайния изход на спора.
В заключение въззивния съставът на съд намира, че се налага отмяна на обжалваното
решение в частта, с която е уважен иска за установяване на задължение за договорна
/възнаградителна/ лихва и лихва за забава, съответно в размер на 133.68лв. за периода
09.09.2021г.-09.08.2022г. и размер на 181.52лв. за периода 10.09.2021г.-15.09.2022г.
При този изход от спора извършеното от първоинстанционния съд разпределение на
деловодните разноските, се явява неправилно и следва да бъде отменено, респективно на
основание т.12 на ТР №4/2013г. се определят разноски за заповедното производство при
условията на чл.78, ал.1 от ГПК според уважената част от претенциите и доказателствата за
извършването им, като изчислени по посоченият начин разноските възлизат на 453.61лв. За
първоинстанционното производство дължимите разноски възлизат на 1214.63лв. и тези за
въззивното на 1036.63лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1375/22.04.2024г. постановено по гр.д.№20233110101372 по
описа на Районен съд Варна, в частта, с която е уважен иска за приемане на установено,
че А. П. С., с ЕГН **********, дължи на “Кредит Инс“ АД, с ЕИК *********, сумата от
133.68лв., представляваща договорна лихва по Договор за потребителски кредит “Екстра“
№****** за периода 09.09.2021г.-09.08.2022г. и сумата от 181.52лв., представляваща
законна лихва за забава за периода 10.09.2021г.-15.09.2022г., за които суми има издадена
Заповед за изпълнение по гр.д.№12441/2022г. по описа на Районен съд Варна, както и в
частта за присъдените деловодни разноски, ведно с допълващото решението по реда на
чл.248 от ГПК Определение №7540/04.07.2024г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Кредит Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Цар Борис III“ №85, ет.Мецанин, представлявано от М. Г.ев А.,
за приемане на установено, че А. П. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *******,
дължи сумата от 133.68лв., представляваща договорна лихва по Договор за потребителски
кредит “Екстра“ №****** за периода 09.09.2021г.-09.08.2022г. и сумата от 181.52лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 10.09.2021г.-15.09.2022г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по гр.д.№12441/2022г. по описа на Районен съд Варна.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1375/22.04.2024г. постановено по гр.д.
№20233110101372 по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е уважен иска на
8
“Кредит Инс“ АД, с ЕИК *********, за приемане на установено, че А. П. С., с ЕГН
**********, дължи сумата от 2000лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит “Екстра“ №******, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
15.09.2022г. до окончателното заплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение ч.гр.д.№12441/2022г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА А. П. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, да заплати на
“Кредит Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Цар Борис III“ №85, ет.Мецанин, представлявано от М. Г.ев А., сумата от 453.61лв.
представляваща деловодни разноски за заповедното производство, сумата от 1214.63лв.,
представляваща деловодни разноски за първоинстанционното исково производство и сумата
от 1036.63лв., представляваща деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9