Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 26.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Наказателно отделение, II въззивен състав, в публично заседание на осми
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: М. МИХАЙЛОВ
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Мариана
Косачева и в присъствието на
прокурор Борис Балев, като разгледа докладваното от младши съдия Углярова ВЧНД № 4526 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С определение от 26.11.2020 г.,
постановено по НЧД № 15027/2020 г., СРС, НО, 11 състав и по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е извършил групиране на
наказанията, наложени на осъдения А.М.И. по НОХД № 13490/2020 г. по описа на
СРС, НО, 11 състав и НОХД № 1749/2020 г. по описа на СРС, НО, 17 състав, като е
определил едно общо най-тежко наказание по реда на чл. 25, чл.1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК в размер от една година и единадесет
месеца „Лишаване от свобода“ което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим. Софийският районен съд е счел, че приложение следва да намери и
разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от НК,
поради което е увеличил срока на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ със
рок от единадесет месеца и петнадесет дни.
С посоченото определение, съдът е
приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 от НК от така определено общо и увеличено
наказание времето, през което осъденият А.М.И. е търпял лишаване от свобода по
наказанията по кумулираните съдебни актове, както и на основание чл. 59, ал. 1 от НК времето, през което осъденият е бил задържан,
включително и по реда на ЗМВР.
Срещу
определението, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба от
защитника на осъденото лице – адв. М.И. – САК. В жалбата се излагат съображения
на несъгласие с приложения от първостепенния съд институт на чл. 24 от НК по
отношение на осъдения А.М.И. в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
Сочи се, че целите, предвидени в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и без
увеличаването на определеното общо наказание „лишаване от свобода“. Излагат се доводи
за изявеното от страна на осъденото лице желание да се поправи и превъзпита,
поради което и липсва необходимост да излежава по – дълъг срок от групирания по
двете присъди. Моли се за отмяна на определението на районния съд, като
неправилно и незаконосъобразно в частта, в която е приложена разпоредбата
на чл. 24 от НК.
Въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за правилното решаване на делото не
се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие.
В
съдебно заседание пред въззивния съд, служебният защитник на осъдения - адв. И.,
поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като твърди, че определението
на СРС в атакуваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че приложението
на чл.24 от НК в размер на 11 месеца и 15 дни обезсмисля принципа на
кумулацията, доколкото за обезпечаване на индивидуалната превенция не е
необходимо увеличаване на определеното общо най – тежко наказание. Моли се
въззивният съд да отмени определението на СРС в атакуваната му част, като се
определи общо наказание по най – благоприятния вариант на съчетание на
отделните наказания по отношение на осъдения.
Представителят
на СГП оспорва жалбата, като посочва, че определението на СРС е правилно и
законосъбразно, а приложението на чл.24 НК за основателно. По изложените
съображения се моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.
Осъденият
А.И. поддържа заявеното от процесуалния си представител, като моли определеното
му общо най – тежко наказание да не бъде увеличавано.
Софийският
градски съд, след като обсъди доводите в частната жалба‚ както и тези, изложени
от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира, че не са налице
основания за неговото изменение или отмяна, поради следните съображения:
Въззивната
жалба е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана.
Софийски
районен съд е насрочил и разгледал делото по предложение, внесено от СРП, за
произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК за наличието на основанията
за приложение на чл. 25 и чл. 23 от НК измежду осъжданията на А.М.И. по НОХД № 13490/2020г.
по описа на СРС, НО, 11 състав и по НОХД № 1749/2020 г. на СРС, НО, 17 състав.
СРС е
приел, че измежду осъжданията на А.М.И. са налице основанията за определяне на
общо наказание на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК между наказанията,
наложени му по НОХД № 13490/2020г. по описа на СРС, НО, 11 състав и по НОХД №
1749/2020 г. на СРС, НО, 17 състав.
Въззивният
съдебен състав намира, че обосновано първоинстанционният съд е посочил, че измежду
посочените осъждания следва да бъде определено общо наказание по реда на чл.
25, вр. чл. 23 от НК, доколкото престъпленията, за които те са постановени, са
извършени на 28.10.2019г. и на 10.01.2020г., преди влизане в сила на 06.02.2020
г. на първото от двете споразумения, а именно одобреното по НОХД № 1749/2020 г.
на СРС, НО, 17 състав.
Правилно
първоинстанционният съд е определил, че най-тежко се явява наказанието лишаване
от свобода за срок от една година и единадесет месеца, наложено на А.М.И. по
НОХД № 1749/2020 г. на СРС, НО, 17 състав, поради което и същото следва да бъде
определено като общо.
Настоящият
въззивен съдебен състав намира за неоснователни доводите на защитата на
осъдения срещу приложението на чл. 24 от НК по отношение на определеното общо наказание. Районният съд надлежно е
мотивирал решението си да приложи посочената разпоредба с наличието на над
тридесет осъждания на И., характеризиращи
осъдения като лице с трайно установена престъпна активност, с която е засегнат
широк спектър от обществени отношения, и спрямо когото наказателната репресия е
била засилвана, без това да изиграе съществен превъзпитателен и възпиращ ефект.
Въззивният съд също счита, че броят на предходните осъждания на А.М.И., обстоятелството,
че след ефективното изтърпяване на наказанията лишаване от свобода по тях и в
сравнително кратък период от време той е извършил престъпленията, за които са
постановени групираните осъждания, обуславят необходимост от увеличаване на
определеното общо наказание. Това се налага поради множеството извършени до
този момент престъпни деяния, преобладаващо против собствеността, част от
деянията извършени от осъдения в условията на рецидив по отношение на предходни
деяния, за които на същия са налагани съответни наказания "лишаване от
свобода", голяма част от които при ефективно изтърпяване. Очевидно е, че
досега налаганите му наказания не са изиграли своя предупредителен и
превъзпитателен ефект, което налага по-сериозно въздействие върху престъпните му
навици чрез използването на по-сериозна санкция от страна държавата.
В този
смисъл и така отчетените обстоятелства, противно на твърдяното от защитата на
осъдения, сочат, че за постигането на целите по чл. 36 от НК не е достатъчно за
двете осъждания да се определи общо наказание в размер на най – тежкото от тях.
Срокът, с който първоинстанционният съд е увеличил общото наказание не се явява
прекомерен, както с оглед съотнасянето му към размера на увеличеното наказание,
така и с характера на престъпната дейност, за която са постановени групираните
осъждания и с данните за обремененото съдебно минало на осъдения.
Правилно
първоинстанционният съд е определил в съответствие с чл. 47, ал. 1, т. 2, б.
"б" от ЗИНЗС първоначален строг режим за изтърпяване на така
наложеното общо увеличено наказание. Районният съд е приложил правилно и
разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК.
При
цялостната въззивна проверка на обжалваното определение настоящата инстанция не
установи при постановяването му да са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да са основания за неговата отмяна, поради което
определението следва да бъде потвърдено изцяло.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 26.11.2020 г., постановено по НЧД № 15027/2020 г., СРС, НО, 11 състав.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.