№ 4106
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
ГЮЛСЕВЕР Т. САЛИ-КАДИР
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100501629 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 14690/16.12.2022 г., постановено по гр. д. № 74470/2021 г. на СРС, 172
състав, са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******,
представлявано от А.А., със седалище и адрес на управление: ГР. София, ул. „*******
срещу М. И. Д., ЕГН ********** и И. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
ж.к. „******* действащи чрез процесуалния си представител адв. Ц. И. от САК, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „******* искове с правна квалификация искове с правна
квалификация чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците дължат в условията на разделност на ищеца сумите, както следва: по 6 154, 88
лв., цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г, ведно със законна лихва от 24.08.2021 г. до изплащане на вземането, за сумата
от по 1 375, 30 лв., мораторна лихва от 15.09.2018 г. до 06.08.2021 г., за сумата от по 5, 00
лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. до
30.04.2019 г, за сумата от по 1, 32 лв., мораторна лихва за периода от 31.08.2018 г. до
06.08.2021 г. Ищецът е осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответниците
сума в размер на 1 000 лева, представляваща направени разноски по делото.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът, който е подал въззивна
жалба срещу решението, като излага подробни аргументи за възраженията си. Твърди, че
първоинстанционния съд неправилно е приел за недоказано качеството потребител на
1
ответниците, поради това, че не е доказано по делото качеството им на собственици на
процесния имот. Моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, а вместо него да постанови ново решение, с което
изцяло уважи предявените спрямо ответницата претенции. Претендира и разноски.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е
допустима и подлежи на разглеждане.
В срок е постъпил отговор от ответниците, с която оспорват въззивната жалба като
неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение приемат за правилно,
мотивирано и законосъобразно. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, а
въззивната жалба да остави без уважение. Претендира и разноски.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни
норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, представлявано от А.А., със седалище и
адрес на управление: ГР. София, ул. „******* е предявило искове с правно основание с чл.
318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено спрямо ответниците, че имат задължения към ищеца за
заплащане на посочените от него суми за цена на доставена от дружеството топлинна
енергrя, начислена за процсния период, за мораторна лихва, за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за както и за плихва, ничеслена върху вземането за цена на услугата
дялово разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответникът, получил препис от исковата молба е е депозирал в законоустановения
срок отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.
Прави и възражение за погасителна давност.
Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Първоинстанционния съд е сезиран с искове по чл.79 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД, както е
приел и в определението, постановено по реда на чл.140 от ГПК, като независимо от
2
разминаването между мотивите на решението, в началото на които като правно основание са
посочени разпоредбите на чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС, в
диспозитива на решението съдът е приел за установено, че ответниците не дължат
процесните суми на основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД.
Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на
вземането.
Спорно по делото е дали ответниците – въззиваеми притежават качеството
потребители на топлинна енергия, въз основа на което да се ангажира отговорността им за
заплащане на процесните суми.
В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира
в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на
процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния
топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на
ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна
инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на
собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.)
Ето защо съдът приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани
3
и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към
исковия период договорът да е преустановил действието си.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.
42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с
влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.
10. 2017 г. – м. 04.2019 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената
на доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в
сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона
между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание
на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. (Решение №
4846 от 20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10142/2021 г., Решение от 24.10.2019 г. на ОС -
Ямбол по в. гр. д. № 172/2019 г.). Следователно, за да бъде едно лице потребител на
топлинна енергия за битови нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е
собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той
реално да е ползвал, обитавал имота, като ирелевантно е и обстоятелството на чие име
фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот.
Именно по отношение на собствеността върху процесния недвижим имот съществува
спор между страните. В първоинстанционното решение съдът е приел, че от съвкупната
преценка на представените по делото доказателства не е се установява в условията на пълно
и главно доказване, че ответниците са собственици на имота. Основният аргумент на съда е,
4
че данъчната декларация сама по себе си не е годна да установи правото на собственост, тъй
като по делото не е представен титул за собственост. Въззивният съд не споделя извода на
съда, като съображенията за това са следните.
Въз основа на относимите по спорния въпрос писмени доказателства,
въззивният съд приема следното. Законосъобразно и валидно е взето решение за
присъединяване на етажната собственост към топлопреносната мрежа, за което
свидетелстват, от една страна, подписания между етажната собственост и фирмата за дялово
разпределение „Т.“ ООД Договор №458 от 14.10.2002 год., и от друга страна, от протокола
от проведеното общо събрание от 15.09.2002 год., на което е взето решение за сключване на
описания договор и в който протокол фигурира и И.И. Д.. Последният се е подписал и в
списък с потребителите на топлинна енергия в сградата на етажната собственост. В
подписаните документи, последният е посочил и необходимата информация за последващо
отчитане и начисляване на сумите за топлинна енергия, като брой на лицата, обитаващи
имота, броя на разпределителите, броя на вентилите, броя на затапване и т.н. Последният е
наследодател на ответниците по делото, видно от представеното удостоверение за
наследници изх. №0599 от 20.04.2021 год., издадено от СО, район „Изгрев“. Последният е
собственик на процесния имот, за което е представена данъчна декларация с вх.
№22419/27.05.1998 год. Предвид изложеното, следва да се приеме, че И.И. Д. е изразил
желанието си сградата на етажната собственост, в която се намира собствения му недвижим
имот да се присъедини към топлопреносната мрежа, както и притежавания от него
апартамент да бъде топлоснабден.
На първо място, въпреки липсата на оспорване пред първата инстанция на данъчната
декларация, съдът намира за необходимо да се произнесе по въпроса, доколкото е от
значение за разрешаване на спора между страните.
Представянето на документ за собственост/друго вещно право/ върху недвижим имот
действително не е изрично нормативно предвидено като предпоставка за приемане и
обработване на декларацията по чл. 14 ЗМДТ, с която придобиването на вещно право върху
недвижим имот се декларира. Съгласно чл. 14, ал.1 от ЗМДТ собственикът уведомява за
придобитите имоти писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота,
като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. По
своята правна същност декларацията представлява писмено, извънсъдебно признание
относно съдържащите се в нея обстоятелства и факти, и има характер на частен
свидетелстващ документ. Същата, когато е подадена в изпълнение на предвидено в закон
задължение от данъчнозадължено лице по чл. 11 от ЗМДТ има обвързваща сила по
отношение на административния орган, който се явава компетентен съгласно чл. 4 от ЗМДТ
относно правно релевантните за облагането с данък факти, които съдържа.
Попълването и подаването на данъчна декларация обаче само по себе си не е
основание нито за придобиване, нито за загубване на правото на собственост. Вещни права
върху чужда вещ могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по
други начини, предвидени в гражданското законодателство. В материалния закон е
5
предвидена възможност за служителите от общинската администрация да проверяват
подаваните декларации и да изискват допълнителни данни за облагаемия имот, да сверяват
данните от декларацията със счетоводните книги, с планове, скици и документи /чл. 18, ал.1
от ЗМДТ/. В същата норма е предвидено, че служителят на общинската администрация, въз
основа на така извършваната проверка на подадените декларации, може да поиска и
допълнителни данни за облагаемия имот.
От анализа на разпоредбите, визирани по-горе следва, че макар представянето на
документ за право собственост или за учредено право на ползване да не е уредено
нормативно като безусловно задължение на декларатора, доколкото качеството на
собственик или ползвател е елемент от фактическия състав за възникване на задължението
за облагане с данък върху недвижимите имоти, то при подаване на декларация по чл. 14 от
ЗМДТ, се следва представяне на такъв документ, от който да е видно че деклараторът има
достатъчно основания да счита себе си за собственик (т.е титуляр е на правото), освен ако
такъв документ той вече е представил.
В случая по делото се установи и не се спори, че по отношение на описания в
декларацията по чл. 14 от ЗМДТ от 27.07.1998 недвижим имот е открита данъчна партида в
Столична община. Доколкото по делото няма данни при изпълнение на задълженията си по
чл. 18, ал.1 от ЗМДТ служителят да е установил несъответствие между данните по
собствеността за посочения като облагаем имот и данните, отразени в кадастралните
регистри, а данъчната декларация е приета за редовна от Столична община, заведена е със
съответния входящ номер, въпреки липсата на представен писмен документ за правото на
собственост, то следва да се приеме, че тя удостоверява притежавано от декларатора вещно
право на собственост. Следователно, ответникът към 1998 г. е декларирал изгоден за него
факт с правно значение, че е собственик на имота, находящ се на в гр. София, ж.к. „*******,
за което започва да дължи ежегодно заплащане съответния местен данък върху придобития
недвижим имот, както и ежегодна местна такса за битови отпадъци, съгласно чл. 6, ал. 1
буква "а" от ЗМДТ. Няма открито производство по оспорване истинността на този документ
по реда на чл. 193 от ГПК и този документ не е изключен от доказателствения материал по
делото поради което следва да бъде обсъждан и ценен наред с останалите събрани по делото
доказателства.
От представената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена през 1998 г. от
И.И. Д. се установява, че последният е декларирал пред администрацията на СО, че е
придобил недвижимия имот въз основа на покупко – продажба от ЖСК и изрично
отбелязва, че не притежава акт за собственост на недвижимия имот. В декларацията, по –
нататък, отбелязва, че не е единствен собственик на недвижимия имот, а притежава 1 / 2
идеална част от процесния имот, като в графата от декларацията за посочване на всички
собственици изрично са записани имената на сина му – един от ответниците по делото И. И.
Д.. Тази декларация, депозирана пред данъчната администрация, по естеството си
съставлява извънсъдебно признание за декларираните в нея обстоятелства. Макар че
подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ не съставлява титул за собственост, това не я
6
лишава от доказателствена стойност, а вменява в задължение на съда да извърши съвкупна
преценка на всички ангажирани по делото доказателства, твърденията и възраженията на
страните, както и направените от тях оспорвания. Тъй като удостоверението е издадено от
длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, същото е официален
документ и като такъв съставлява доказателство за изявленията пред него и да извършените
от него и пред него действия, съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 ГПК. В него се съдържат
данни относно декларираните от общия наследодател на ответниците пред администрацията
на СО във връзка с притежавания от него недвижим имот.
В случая, както се отбеляза по – горе, представеното удостоверение не е оспорено от
ответниците. Същите не са заявили, че депозираната пред СО декларация по чл. 14 ЗМДТ
удостоверява неверни фактически обстоятелства. Отделно от това, ангажираните по делото
доказателства, не само не опровергаят или разколебаят извънсъдебното признание на общия
на ответниците наследодател, направено пред данъчната администрация относно
принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния имот, а дори
допринасят за противоположния на това извод. Реалното използване на имота през
процесния период няма отношение при извършване на преценка относно качеството на
клиент на топлинна енергия за битови нужди. (Решение № 260004 от 15.01.2021 г. на ОС -
Пазарджик по в. гр. д. № 799/2020 г., Решение № 265413 от 13.08.2021 г. на СГС по в. гр. д.
№ 5985/2020 г., Решение № 262163 от 29.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 421/2021 г.)
На второ място, ответниците не оспорват и представеното удостоверение за
наследници, поради което и по делото няма спор, че техен наследодател е И.И. Д..
Следователно, правото им на собственост е в резултат на настъпило правоприемство,
противно на твърденията им, че липсва правно основание на което да се признаят за
собственици, респ. че не е осъществен по отношение на тях някой от предвидените в закона
правни способи за придобиване на собственост. Доколкото по това обстоятелство не се
спори, въззивният съд следва да го обсъди за пълнота. Първоинстанционният съд е основал
решението си на база приетите по делото доказателства за качеството потребител на ТЕ на
ответниците по силата настъпилото наследствено правоприемство на основание чл. 5, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 от ЗН вкл. и на правото на собственост върху процесния имот, който е бил
собственост на техния наследодател. Следователно, ответниците са задължени за
заплащането на задълженията за потребена топлинна енергия за това жилище за исковия
период, разделно - по 1/2 част за всяка от тях. Относно количеството доставена топлинна
енергия, респ. дължимата съобразно отчетеното сума, въззивният съд изцяло кредитира като
компетентно изготвени, представените и неоспорени по делото заключения на вещите лица
по съдебно – техническата и съдебно – счетоводната експертиза. Изложените от
първоинстанционния съд фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по
делото доказателства, въззивният съд споделя и на основание чл. 272 от ГПК, препраща към
тях, без да е необходимо да ги повтаря.
Предвид изложеното, въззивната жалба е основателна и крайните изводи на двете
съдебни инстанции се разминават, поради което, въззивният съд намира, че
7
първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, „Топлофикация София“ ЕАД има право на разноски в
размер на 350 лева, представляващи заплатено юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 14690/16.12.2022 г., постановено по гр. д. № 74470/2021 г. на
СРС, 172 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.86
ЗЗД, че М. И. Д., ЕГН ********** и И. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ж.к. „******* действащи чрез процесуалния си представител адв. Ц. И. от САК, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „******* ДЪЛЖАТ в условията на разделност на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, представлявано от А.А., със седалище и адрес
на управление: ГР. София, ул. „******* сумите, както следва: по 6 154, 88 лв., цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г, ведно
със законна лихва от 24.08.2021 г. до изплащане на вземането, за сумата от по 1 375, 30 лв.,
мораторна лихва от 15.09.2018 г. до 06.08.2021 г., за сумата от по 5, 00 лв., цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г, за сумата
от по 1, 32 лв., мораторна лихва за периода от 31.08.2018 г. до 06.08.2021 г.
ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН ********** и И. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. София, ж.к. „******* действащи чрез процесуалния си представител адв. Ц. И. от САК,
със съдебен адрес: гр. София, бул. „******* на основание чл.78,ал.3 ГПК да платят на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, представлявано от А.А., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „******* сумата от 350 лева, представляваща заплатено
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Т.“ ООД, трето лице-помагач на страната
на „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9