Номер 376113.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 13.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100503027 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 265394/11.09.2020 г., депозирана от Т. И. Б. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „Княз Ал. Батенберг“ № 17, ет. 2, чрез
процесуалния му представител адвокат Кремена Джамбазова, срещу Решение № 3779 от
07.08.2020г., постановено по гр.д. № 18984/2019г. по описа на РС Варна, 30 съдебен състав,
с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника „ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сума в размер на 3 311. 09 лв. /три хиляди
триста и единадесет лева и девет стотинки/, представляваща корекция на ел. енергия за
периода от 31.07.2019 г. до 28.10.2019 г., а не реално доставена и потребена ел. енергия по
клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес на потребление: град Варна, кв.
Изгрев, 552-3, №/блок 876, ет. 2, ап. 9, с титуляр Т. И. Б. .
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 272965/14.10.2020 г. от въззиваемото
дружество „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, действащо чрез процесуалния си
представител адвокат Милослава Лечева.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
1
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз въззивната жалба се твърди, че обжалвания съдебен акт е незаконосъобразен,
неправилен и необоснован, поради което следва да бъде отменен. Въззивникът сочи, че няма
данни СТИ да отчита с грешка, което води до извода, че същото е в класа си на точност.
Твърди, че съгласно договора за пренос на ел.енергия между ищеца и ответника,
разходената енергия се отчита в две тарифи – дневна и нощна, а начислената процесна
енергия е в друга тарифа, която потребителят никога не е заявявал и респективно няма
договорни отношения за нея. Въззивникът сочи, че не е били извършена проверка на СТИ от
компетентен орган и не е имало издадено наказателно постановление, въз основа на което да
се търси отговорност в размер на процесната сума.
Твърди, че в атакуваното решение неоснователно е посочено, че е налице законово
основание за извършване на корекционната процедура, като съдът неправилно не е взел
предвид Решение № 1500 от 06.02.2017г., постановено по адм. д. № 2385/2016г. по описа на
ВАдмС, с което са отменени ПИКЕЕ. Сочи, че в конкретния случай не е налице нито една от
предпоставките на чл. 47, ал. 5 от ПИКЕЕ за подмяна на електромера, доколкото не е
установена неправомерна намеса във вътрешността на СТИ. Твърди, че липсват и
предпоставките на чл. 48 от ПИКЕЕ, поради което първоинстанционният съд неправилно е
стигнал до извода, че полученото количество електроенергия може да се остойностява и
претендира по реда на корекционна процедура, още повече че изчислението е
предполагаемо, а не реално доставено.
Предвид изложеното в жалбата, въззивникът моли за обезсилване на съдебното решение,
като вместо него да бъде постановено ново, с което да се приеме за установено, че не дължи
процесната сума. Претендира и сторените разноски за двете съдебни инстанции.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемото
дружество намира, че съдът правилно е приел, че е налице правно основание за
възникването на оспорваното материално право – предмет на делото, а именно вземането на
дружеството към ищеца за потребена електрическа енергия на стойност от 3311.09 лева.
Сочи, че ответникът не е твърдял нито в отговора, нито в съдебно заседание, че начислената
ел.енергия е налична в друга тарифа. Не са разчитани и показанията на СТИ със софтуер, а
корекцията е извършена на основание чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ от 30.04.2019г.
Твърди, че всички предпоставки за настъпване на правопораждащия фактически състав на
вземането са налице, а именно наличие на договорно правоотношение между страните;
извършена е техническа проверка на СТИ в присъствието един независим свидетел; за
извършената проверка е съставен Констативен протокол, с който е установено наличието на
промяна на схемата на свързване на електромера; съставена е справка за корекция от
„Електроразпределение Север“ АД, като за справката е приложена корекционна процедура
2
за фикционно изчисление на доставеното количество енергия за предходните на датата за
проверка 90 дни, с която е определена цената на електрическата енергия, потребена от
31.07.2019г. до 28.10.2019г., а именно 3 311.09 лв.; съгласно приетото по делото заключение
на назначеното вещо лице е установено неправомерното вмешателство в схемата на
свързване на СТИ към електрозахранващата мрежа.
Поддържа, че електрическата енергия е родово определена вещ и като такава е засегнато
правото на доставчика да получи стойността на пренесеното до обекта количество
електроенергия, поради което и е проведена корекционната процедура по реда на чл. 50, ал.
2 от ПИКЕЕ. Претендира сторените в производството съдебни разноски, включително и
тези за адвокатско възнаграждение.
Страните не са направили доказателствени искания пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 265394/11.09.2020 г., депозирана от
Т. И. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „Княз Ал. Батенберг“ № 17, ет.
2, чрез процесуалния му представител адвокат Кремена Джамбазова, срещу Решение № 3779
от 07.08.2020г., постановено по гр.д. № 18984/2019г. по описа на РС Варна, 30 съдебен
състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 3027/2020 г. на ОС-Варна за 16.12.2020 г. от
09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3