№ 9975
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б С
при участието на секретаря А А
като разгледа докладваното от Б С Гражданско дело № 20231110166300 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „К“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. С....., представлявано от С Д-
управител, срещу Е С в сграда „М С, Б Ц“, с адрес гр. С......., представлявана
от Д. Р., с която се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответника че дължи сумата от 1740 лв., представляващо възнаграждение по
договор за почистване на Б Ц за месец февруари 2022 г., ведно със законната
лихва от 29.06.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 226,20 лева
обезщетение за забава за периода 17.03.2022 г. до 28.06.2023 г.
Ищецът поддържа, че между страните бил сключен договор, за
предоставяне на услуги, свързани с почистването на сграда Б Ц „М С“,
изразяващи се в измитане, измиване, дезинфекциране и подсушаване в
работни дни на асансьорите и площадките на всички етажи и офис секциите,
вкл. веднъж месечно в неработен ден извършване на основно почистване на
сградата- външни стъклени входни врати, первази и парапети на по стълбища,
цялата кабина на асансьорите, стъклени врати и прегради на партерен етаж и
всеки етаж. Поддържа се, че описаните действия са били извършени от
ищцовото дружество, като за месец февруари 2022 г. ответникът не заплатил
цената на предоставените услуги, въпреки че е приел без възражения
извършената в негова полза работа. За процесните услуги била издадена
фактура от 02.03.2022 г. на стойност от 1740 лв. с ДДС, за която се твърди да
е била надлежно осчетоводена от ответното дружество. Претендира се и
мораторна лихва върху главницата. Моли за уважаване на предявените искове
с присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който е оспорил начилието на валидни договорни отношения между страните,
както и размера на претендираната сума. Оспорва датата на получаване на
процесната фактура. Оспорва, че ищецът е предоставил описаните в исковата
молба услуги съгласно договореното, респективно, оспорва, че е приел без
забележки изработеното от ищеца.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл.
422 ГПК.
Договорът за изработка, чиято регламентация се съдържа в
разпоредбите на чл. 258 - чл. 269 от ЗЗД, е неформален и писмената му форма
не е условие за неговата действителност. Поради това неговото сключване,
респективно възлагането на конкретна работа, може да бъде установено с
всички допустими от ГПК доказателствени средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на
вземането на изпълнителя за възнаграждение е обусловено от приемане на
работата от възложителя /чл. 264, ал. 1 ЗЗД/. Приемането на извършената
работа обхваща два момента: 1/ фактическото получаване на конкретно
изработеното от поръчващия и 2/ признанието, че изработеното съответства
на поръчаното. Законът не съдържа формални изисквания за начина на
приемането, поради което доказването на такова може да бъде извършено с
всички допустими от ГПК доказателствени средства.
Във връзка с установяване на наличието на облигационна връзка по
посочения договор за изработка ищецът е представил фактура от 02.03.2022г.
Съгласно практиката на ВКС (В този смисъл са постановени РЕШЕНИЕ
№ 218 ОТ 06.01.2017 Г. ПО Т. Д. № 3572/2015 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС,
РЕШЕНИЕ № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., ІІ т. о.; решение №
71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.; РЕШЕНИЕ № 62/25.06.2009 г. по т. д.
№. № 546/2008 г.; РЕШЕНИЕ № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т.
о.; РЕШЕНИЕ № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., І т. о.; РЕШЕНИЕ №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; РЕШЕНИЕ № 109/07.09.2011
г. по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о. РЕШЕНИЕ № 103/11.07.2014 г. по т.д. №
2334/13 г. на ІІ т. о. и др.) фактурата може да бъде кредитирана като
доказателство, установяващо договор в случаите, когато съдържа всички
необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката,
стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за
продавач и купувач, време и място на съставянето й, като вписването й в
дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, както и
отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС и ползването
2
на данъчен кредит, представляват признание за възникването и изпълнението
на продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била
съставена.
Съгласно друга практика на ВКС (виж решение № 67/31.07.2015 г. по
т.д. № 631/14 г. на ІІ т. о., решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. на
ВКС, ТК, І т. о., решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ВКС, ТК,
ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 114/26.07.2013г., решение № 46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 42/19.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС,
ТК, ІІ т. о., решение № 166/ 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г. на ВКС, ТК, ІІ
т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.
Фактурата е частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за
получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска
операция, тя не представлява годно доказателство за извършени фактически
действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за
облигационна обвързаност между страните по силата на неформални
договори за търговски продажби. Когато фактурата е подписана за получател
от лице без представителна власт, но същата е осчетоводена, включена в
дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че
търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на
стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ. Отразяването на
фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за
покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата
съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението и
доказва неговото съществуване. Неподписаната от получателя фактура, която
не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в
дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС и по
която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не
установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за
търговска продажба.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира, като пълно, подробно, всеобхватно, задълбочено и съответно на
останалия доказателствен материал, се установява, че процесната фактура
фактура № .... / 02.03.2022г. е получена и е намерила отражение в
счетоводството на Е С, М С, Б Ц, бул. ....... Счетоводното записване е
извършено в м. март 2022г., тъй като фактурата е включена в дневник
покупки за м.март 2022г..
Съгласно константната практика на Върховния касационен съд
Отразяването на фактурата в счетоводството на възложителя, включването й
в дневника за продажби, ползването на данъчен кредит по ЗДДС са признание
на задължението и доказва съществуването му. /В този смисъл Решение №
178/13.10. 2017г. по т.д. № 638/2017г. на ВКС, 2-ро Т.О.; Решение №
160/07.11.2017г. по т.д. № 2217/2016г. на ВКС, 1-во Т.О., Решение №
3
216/02.08.2016г. по т.д. № 2411/2014г. на ВКС, 1-во Т.О.; Решение №
198/13.05.2016г. по т.д. № 274/2014г. на ВКС, 1-во Т.О.; Решение №
121/21.07.2016г. по т.д. № 1622/2015г. на ВКС, 1-во Т.О.; Решение №
71/08.09.2014г. по т.д. № 1598/2013г. на ВКС, 2-ро Т.О., всички постановени
по реда на чл. 290 от ГПК/.
При това положение следва да се приеме, че за ответниците е
възникнало задължение по посочените фактури във връзка с наемното
правоотношение. Тези задължения са признати от него и е ползван данъчен
кредит.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
законната лихва за забава възлиза на сумата от 239,51 лева.
Ето защо исковете се явяват основателни изцяло.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът, който
е представил доказателства за сторени разноски в размер на 39,32 лева
държавна такса в исковото производство, 350 лева депозит по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза както и сумата от 39,32 лева разноски в
заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл. 422,
ал.1 ГПК, че ответниците Е С в сграда „М С, Б Ц“, с адрес гр. С.......,
представлявана от Д. Р. ДЪЛЖАТ „К“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. С..... на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от сумата от 1740 лв., представляващо
възнаграждение по договор за почистване на Б Ц за месец февруари 2022 г.,
ведно със законната лихва от 29.06.2023 г. до изплащане на вземането, и
сумата от 226,20 лева обезщетение за забава за периода 17.03.2022 г. до
28.06.2023 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на
завеждане на исковата молба до датата на окончателно заплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е С в сграда „М С, Б Ц“, с адрес гр. С......., представлявана от
Д. Р. ДА ЗАПЛАТЯТ на „К“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. С..... на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 389,32 лева,
представляваща разноски в исковото производство и сумата от 39,32 лева
разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4