Р Е Ш Е Н И Е
№……..
гр.София, ….. 2020 г.
Софийски
градски съд, Търговско
отделение, VІ-11 състав, в закрито
заседание на …………….. през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
като разгледа докладваното от съдия
Вранеску ч. гр. д. № 2980/2020 г.
за да постанови определение, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Жалбоподателят
намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че исканият
адвокатски хонорар за изпълнителното производство е завишен, тъй като не е
съобразен с фактическата и правна сложност на спора и липсата на извършени от
взискателя чрез неговия процесуален представител действия. Моли, да бъде
намален размера на адвокатския хонорар до определения минимум в чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (НМРАВ) до сумата от 200 лева.
Взискателят
по изпълнителното дело, редовно уведомен, депозира възражение, с което оспорва
жалбата. Сочи, че претендираното адвокатско възнаграждение е заплатено авансово
и отговаря на правната и фактическа сложност на делото. Моли, жалбата да бъде
оставена без уважение.
Съдебният
изпълнител по и. д. № 20198500400834, е изложил подробни мотиви по обжалваното
постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за
неоснователна. Твърди, че заплатеното от взискателя възнграждение не е
прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, тъй като
пълномощникът освен молбата за образуване на изпълнително дело го е овластил по
чл. 18 ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки,
набавя документи и да определя начина на изпълнение. Поддържа, че пълномощникът
на взискателя не е останал безучастен по хода на делото.
Частната
жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На
22.11.2019 г. по молба с вх. №18762 на взискателя „К.и Ко.“ ЕООД чрез адв. Е.В.е
образувано изп. д. №20198500400834 срещу З. „Е.“ АД въз основа на изпълнителен
лист издаден от Софийски градски съд, с което длъжникът е осъден да заплати на Е.С.Д.сумата
от 111 492.29 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.12.2011 г. до
окончателното плащане.
В
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят претендира събиране на
сумата по изпълнителния лист, като с оглед принудителното събиране на
вземанията сочи изпълнителен способ- налагане на запори върху всички банковите
сметки на длъжника и МПС, както и възбрана върху недвижими имоти. Упълномощава
съдебният изпълните да извършва всички действия регламентирани в чл. 18 ЗЧСИ. В
молбата е изложено, че „К.и Ко.“ ЕООД е
придобило вземанията по процесния изпълнителен лист въз основа на договор за
цесия от 18.11.2019 г.. Претендира и събирането на всички разноски в
производството, включително и заплатения адвокатски хонорар по изпълнителното
дело.
По
изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие сключен
между „К.и Ко.“ ЕООД и адв. Е. В..
Установява се, че договореното възнаграждение е определено в размер на
6 000 лева, платено в брой.
На
28.11.2019 г. ЧСИ връчва на длъжника З. „Е.“ АД на основание чл. 428 ГПК покана
за доброволно изпълнение. В поканата е удостоверено, че въз основа на
изпълнителен лист от 04.11.2019 г., длъжникът З. „Е.“ АД дължи на „К.и Ко.“
ЕООД, цесионер на „Петро-Г“ ООД, което дружество пък е цесионер на Е.С.Д.следните
суми: 111 492.29 лева- главница, ведно със законната лихва върху
главницата от 09.12.2011 г., в размер на 90 327.54 лева, 6 000 лева-
адвокатско възнаграждение, 264 лева- сума по ТТРЗЧСИ, както и 8 851.68
лева- такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
На
04.12.2019 г., длъжникът е депозирал възражение по изпълнителното дело, с което
е оспорен размера на приетото адвокатско възнаграждение, като необосновано
завишен. Направено е искане, с оглед действителната правна и фактическа
сложност на делото, приетото адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.
5 ГПК да бъде намалено до определения минимум в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) до сумата
от 200 лева.
С обжалвания акт ЧСИ отказва да намали
приетото по делото адвокатско възнаграждение.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата
на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване
действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално
легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във
всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се
съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във
всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на
длъжника за разноски е изрично уредено чл. 79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство.
От
представеното в цялост копие на изпълнителното дело е видно, че извършените от адвоката действия по делото представляват
подаване на молба, със съответните доказателства, за образуване на
изпълнителното дело. В молбата са посочени и изпълнителни способи, а именно
запор върху МПС, запор върху банкови сметки и възбрана върху недвижими имоти.
ЧСИ е упълномощен да извърши всички действия по установяване на имуществото и
събиране на вземанията, както са регламентирани в чл.18 от ЗЧСИ.
След
подаване на молбата ЧСИ е приложил един от посочените с молбата способи – запор
на банкови сметки, като на 26.11.2019г., в резултат на наложения запор по
банкова сметка ***, дължимите суми са преведени от длъжника по сметка на ЧСИ.
Поканата за доброволно изпълнение е
получена на 28.11.2019г.
Видно
от договора за правна помощ,приложен към молбата за образуване на
изпълнителното дело, между взискателя и пълномощника е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 6 000 лв., което е близко до минималното
определимо по начина посочен в чл.10,ал.1,т.2
от Наредба № 1 от 2004г..
Преценката
за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, с оглед извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото. Случая не се отличава с фактическа и правна сложност. Пълното
заплащане на задължението по изпълнителното дело от длъжника,след налагане на
запора, обосновава извод за липса на
необходимост от извършването на допълнителни процесуални действия за в бъдеще, от
което следва, че не е налице правна и фактическа сложност по изпълнителното
дело. В хипотеза, в която дължимата сума предмет на изпълнителното дело е в
големи размери, при сложност на събиране на сумите и необходимост от множество
изпълнителни действия, то това би определило нуждата от извършването на допълнителни
действия от адвоката и би оправдало начисляването на възнаграждение по чл. 10,
т. 2 от Наредба №1/2004г. . Но в настоящата хипотеза, като се има предвид вида
на длъжника – застрахователно дружество, със задължение да поддържа определен
финансов ресурс и съответно явни и налични финансови възможности, бързото и в
цялост плащане на задължението е
неоправдано да се определя възнаграждение за процесуално представителство и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания извън
възнаграждението за образуване на изпълнителното производство, а именно -200
лева съгласно чл.10,ал.1,т.1 от Наредба № 1 от 2004г..
С
оглед изложеното, настоящия съдебен състав, счита че неоснователно е отказано
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение. Направеното от длъжника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като основателно следва да бъде уважено, а приетото
адвокатско възнаграждение от 6 000 лева, следва да бъдат намалено до минималния
размер, посочен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., а именно сумата от 200.00 лева.
Доколкото
в настоящия казус се спори и се обжалва размера на разноските, настоящия състав
споделя установената практика, че в тези производства, касаещи разноски,
разноски не се следва да се присъждат, поради което искането на частния
жалбоподател за присъждане на разноски се явява изцяло неоснователно.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на З. „Е.“ АД, ЕИК *******постановление от 31.01.2020
г., с което частен съдебен изпълнител А.Б., рег. №850 на КЧСИ по изп. д. №
20198500400834 отказва да намали приетите по делото разноски за адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК разноските за платено от взискателя и дължимо от длъжника по изп. д. № 20198500400834 на частен съдебен
изпълнител А.Б., рег. №850 на КЧСИ, адвокатско възнаграждение от 6 000.00 /шест
хиляди/ лева на 200.00 /двеста/ лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: