РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Смолян , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Мария А. Славчева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500136 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.463 от ГПК.
Постъпила е жалба с вх.№ 02312/15.03.2021г.от „К. х.“ ЕООД, с ЕИК ********, със
седалище и арес на управление: гр.Ч.,ул.“З.“ № ** чрез пълномощника му адв.Р. И. срещу
Протокол за разпределение на суми № 649/ 11.03.2021г.по изп.д.№ 312/2017г. по описа на ЧСИ П.
М., с рег.№ *** и район на действие ОС-Смолян. Поддържат се оплаквания, че разпределението е
неправилно и незаконосъобразно, извършено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй
като неправилно е определен размерът на вземанията на кредиторите и техните привилегии.
Същите не са конкретизирани по основание, вид и размери и не е отбелязано какъв е размерът на
оставащите дължими от длъжника след разпределението суми, по отношение на всеки един от
взискателите, както и оставащите дължими суми за такси по ТТРЗЧСИ. Твърди се, че
разпределението по чл. 495 от ГПК е изключение от общо и принципно уредения случай на
разпределение в хипотезата по чл. 460 от ГПК. Разпределението по чл. 495 от ГПК е
предварително разпределение на бъдещи суми, които съдебният изпълнител посочва, че се дължат
от обявения за купувач взискател за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите
взискатели. Тази специална хипотеза на предварително разпределение е наложена от
обстоятелството, че взискателят, участвал като купувач в публичната продан, не внася
предложената от него цена в срока по чл.492, ал. 3 от ГПК, а на основание чл. 495 от ГПК това му
задължение се прихваща с вземането му към длъжника при спазване на привилегиите по чл. 136 от
ЗЗД, като прихващането предполага постановяване на нарочен акт от съдебния изпълнител, в
1
който да бъде отразена припадащата се на самия взискател част, с която се прихваща неговото
вземане към длъжника, вземанията на останалите взискатели, а ако цената е недостатъчна -
размера на погасяванията съобразно привилегиите, включително и с определянето на дължимите
такси и разноски за всеки от взискателите и за съдебния изпълнител. Твърди се, че в случая това
не е направено. В протокола за разпределение на сумите не е посочено също кои точно разноски -
по платежни документи с дати, основание и местонахождение на кои листове по изпълнителното
дело, приема, че следва да се погасят в първи ред, с оглед даденото разрешение в т.6 от ТР 2/
26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В полза на взискателя „Т. - М“ ЕООД са
разпределени 3318.02 лева, в които влизат няколко адвокатски възнаграждения и сумата от
1275.22 лева с ДДС - платени такси то ТТРЗЧСИ, но липсва конкретизация и яснота, какво точно
включват тези такси, което ограничава правото на защита на длъжника. Към разпределението не е
приложена сметка, съгласно изискванията на чл. 79 ЗЧСИ, в която да бъдат посочени сумите на
дължимите такси. Не става ясно как е определен размера на допълнителните разноски в размер на
132.30 лева, и за какво са определени и платени тези пари, както и допълнително начислените
държавни такси. Извършеното разпределение не е подробно мотивирано, в него не са посочени по
вид, основание и размер конкретните вземания на взискателите, които се приемат за погасяване,
кои от тях се ползват с привилегия и каква точно, дали същите се погасяват изцяло или частично,
респективно каква част от тях остава неудовлетворена. Не са посочени по вид, основание и размер
дължимите такси в изпълнението, които се приемат за погасяване, както и оставащите дължими
такива след разпределението на постъпилите суми.В протокола за разпределение е посочено, че са
разпределени суми за ТД на НАП в размер на 500 лева, които са с привилегия по чл. 136, т. 6 от
ЗЗД, но в самото удостоверение от НАП е записано, че това е дължима сума по наказателно
постановление, което означава че това е глоба, а в т. 6 на чл. 136 ЗЗД, глобите са изключени като
привилегировани плащания. По тази причина сумата от 500 лева за ТД на НАП, както и сумата от
60 лева с ДДС за пропорционална такса за ЧСИ неправилно са включени в разпределението. Не е
ясно и включените суми, определени като пропорционални такси за ЧСИ по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
върху какви суми са определени и начислени, като навсякъде те са посочени само като обща сума,
но не и върху какъв размер са определени. Определената сумата от 402.02 с ДДС за ЧСИ за
пропорционална такса върху събраната сума за „Т. - М“ ЕООД по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, в
забележка е посочено, че от дължимата пропорционална такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ в
размер на 708.48 лева с ДДС се приспада от събраната такса за опис в размер на 306.46 лева с ДДС.
Твърди се, че в случая при разпределението не е приложена разпоредбата на чл.73, ал. 4 ГПК,
съгласно която от таксата за изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса
за опис, която не може да надвишава е повече от една втора нейния размер, определена към
момента на извършване на описа. В случая липсва посочване от съдебния изпълнител на какво
основание е извършено съответното изчисление, поради което приема, че посочения размер на
т.26 от ТТР към ЗЧСИ е дължим. Не е ясно извършеното изчисление по т.26 от ТТР на ЗЧСИ
спрямо каква сума на дълг е изчислена, съответно приспаднатата такса опис в правилният размер
ли е приспадната, за да може да бъде извършена преценка за правилно и законосъобразно
извършване на разпределението. По отношение на разпределената на „Е. М.“ ЕООД сума от
2782.67 лева не става ясно как е формирана, каква е по вид, основание и с каква привилегия се
ползва. Посочените неясноти водят до незаконосъобразност и необоснованост на извършеното
разпределение. Моли да бъде отменено разпределението на суми, обективирано в Протокол за
разпределение на суми № 649 от 11.03.2021г. по изп.д.№ 312/2017г. по описа на ЧСИ П. М. като
неправилно и делото бъде върнато на ЧСИ със задължителни указания за ново извършване на
2
разпределението на сумите.
В срока по чл.436,ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от длъжника В.С. К.,
чрез назначения й особен представител адв.Ив. С., в които изразява становище за основателност на
жалбата по изложените в нея съображения, които в частност се припокриват, със съображенията
изложени и в подадената от нея жалба против протокола за разпределение на суми
№649/11.03.2021г., поради което няма възражения по подадената от „Косовски хан“ ЕООД жалба,
а счита същата за основателна и моли да бъде уважена.
Постъпила е и жалба с вх.№ 02387/17.03.2021г. от длъжника В.С. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул.“З.“ № **, чрез назначения й особен представител адв. Ив.
С. срещу Протокол за разпределение на суми №649/11.03.2021 г., по изп.д.№312/2017г. по описа
на П. М. - ЧСИ е per. № *** на КЧСИ в РБ, е район на действие СмОС. В жалбата се излагат
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпределение на суми.
Твърди се, че ЧСИ без мотиви и конкретика, е определил размера на вземанията на кредиторите и
техните привилегии. Неправилно на основание чл. 136,ал.1,т.6 ЗЗД, в полза на ЧСИ П. М. е
разпределена сумата от 402.02лв., дължима от взискателя „Т.- М“ЕООД и представляваща такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ, от която е приспадната съответната пропорционална част от платената такса
опис. Твърди се, че включването на тази сума в посочения размер предопределя сумите за
разпределение във всички следващи редове, поради което разпределението е изцяло неправилно.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е обстоятелството, че никъде в заплатените
вече от взискателя такси и разноски по изпълнителното производство, не е посочена по ясен и
разбираем начин събрана такса за опис, което води до неправилност и незаконосъобразност на
процесното разпределение. Не е посочено от ЧСИ на какво основание и върху какъв размер е
извършено съответното изчисление, за да се приеме, че посочения размер на таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ е дължим, което се отнася до изчислението на всички посочени в разпределението
такси по т.26 от ТТРЗЧСИ, което прави разпределение неясно. Поради липса на конкретика или
приложена сметка по чл.79 ЗЧСИ не е ясно как са определени и какви такси се включват от ЧСИ
както в сумата 1275.22лв. с ДДС, така и в сумата 132.30лв. с ДДС. Твърди се, че това, освен че
води до незаконосъобразност на процесното разпределение, нарушава и правото на защита на
длъжника. Сочи се още, че с оглед наличието на присъединени по право взискатели с предходно
наложени възбрани и присъединените публични държавни вземания в полза на държавата, с
протокола от 11.03.2021 г. е разпределена за взискателя „Е. М.“ ЕООД, сума в размер на 2782.67
лв., в качеството му на частен правоприемник на „У. Б.“ АД, присъединен по право взискател на
основание чл.459, във вр. с чл.453, т.1 от ГПК и на основание вписана възбрана в полза на „У. Б.“
АД, за вземането дължимо от В. Сл. К. и за ТД на НАП-Смолян в размер на 500.00лв,- публични
задължения.По отношение на разпределената сума за взискателя „Е. М.“ ЕООД е установено, че
съгласно съобщение от ЧСИ К. П., вземането възлиза на: главница в размер на 7309.62 лв.; законна
лихва в размер на 2564.46 към 26.09.2017г. и разноски в размер на 240.00лв., заплатени от
взискателя по изпълнителното производство. Не става ясно, разпределената от ЧСИ сума в размер
на 2782.67 лв. как е формирана, коя част от задължението на В. К. погасява и ползва ли се
привилегия и каква. По отношение на разпределената в полза на ТД на НАП сума в размер на
500.00лв. е посочено в скоби, че тази сума се ползва с привилегията по чл.136, т.6 от ЗЗД.
Посочената сума се дължи на основание влязло в сила наказателно постановление, с което е
наложена глоба, а съгласно чл.136, т.6 от ЗЗД глобите са изключени като привилегировани
3
плащания, поради което сумата в размер на 500.00лв. не следва да се разпределя в полза на ТД на
НАП-Смолян, както и сумата от 60.00лв. в полза на ЧСИ. Моли да бъде отменено
разпределението на суми, извършено в Протокол за разпределение на суми с №649/11.03.2021г. по
изп.д.№312/2017г. по описа на ЧСИ П. М., като неправилно и незаконосъобразно такова, и делото
бъде върнато на ЧСИ със задължителни указания за ново извършване на разпределението на
сумите по изпълнителното производство.
В срока по чл.436,ал.3 от ГПК срещу подадената от В.С. К. жалба са постъпили писмени
възражения от ТД –Пловдив на НАП, в които се оспорва жалбата и се твърди, че извършеното от
ЧСИ разпределение на суми с протокол № 649/11.03.2021г. по изп.д.№ 312/2017г. по описа на ЧСИ
П. М. е правилно и законосъобразно. Изложените от жалбоподателя В. К. доводите за липсата
на мотиви и конкретика относно начина на определяне размера на вземанията на кредиторите и
техните привилегии са неоснователни. Същите са бланкетни и не сочат конкретно кое вземане е
неправилно определено и защо. В процесното разпределение ЧСИ последователно и подробно е
описал вземанията на всеки взискател, като е посочил изпълнителните титули и конкретните суми,
предмет на принудително изпълнение, както и таксите и разноските по изпълнителното дело, като
са разграничени авансираните и неавансираните такива от взискателя "Т.-М" ЕООД. Описани са
по основание и размер и пропорционалните такси за всяка една от събраните суми за взискателите.
Същевременно ЧСИ правилно е определил вземанията, които подлежат на предпочтително
удовлетворение, като първо са разпределени суми за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, а впоследствие е разпределена сума за държавата в лицето на ТД на
НАП Пловдив съгласно чл. 136. ал.1,т. 6 от ГПК. Останалите вземания като хирографарни са
погасени съразмерно. Неоснователни са и оплакванията в жалбата за липса на яснота при
определяне размера на таксите по изпълнителното дело и в частност на тези по т. 26 от ТТРЗЧСИ и
на тези в размер на 1 275,22 лв. и 132,30 лв., както и за неприложена сметка по чл. 79 от ЗЧСИ.
При изготвяне на разпределението са посочени по вид и размер таксите по делото със съответната
разпоредба от тарифата. Механизмът на изчисляването им е нормативно определен, поради което
и доводът за неяснота е неоснователен. Изготвянето на сметка по чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ от своя
страна е свързано със събирането от ЧСИ на таксите по изпълнението от задължените лица, като
липсата на такава не опорочава самото разпределение. Изцяло неоснователни са възраженията на
жалбоподателя за неправилно разпределена сума в размер на 500 лв. за публичното вземане на ТД
на НАП-Пловдив, с оплакването, че същото не се ползва с привилегия по реда на чл. 136, ал. 1, т. 6
от ГПК. Действително въпросното публично вземане е по влязло в сила наказателно
постановление, с което обаче не е наложена глоба на "К. х." ЕООД, както твърди жалбоподателя, а
имуществена санкция. Двата института са различни по своята правна природа и са самостоятелно
регламентирани с различни нормативни разпоредби, като разграничението между тях е
изчерпателно дефинирано в ТР № 3/03.07.2014г по тълк. д. № 5/2013г. на ВАС. Имуществената
санкция е изведена в специална разпоредба на чл. 83. ал. 1 от ЗАНН, в самостоятелна глава
четвърта "Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични
търговци", която се намира след глава втора "Административни нарушения и наказания",където е
уредбата на административното наказание глоба. За разлика от глобата, имуществената санкция не
е административно наказание, а е обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и
едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност. Именно тези различия в правна характеристика на "глобата“ и
"имуществената санкция" не допускат приложението по аналогия на разпоредбите касаещи глобата
4
и за имуществената санкция. Разпоредбата на чл. 136. ал. 1. т. 6 ЗЗД изключва само вземанията
на държавата за „ глоба", но не и тези за имуществените санкции.ЧСИ правилно е разпределил
сума за удовлетворяването вземането на ТД на НАП Пловдив преди да пристъпи към
удовлетворяване вземанията на хирографарните кредитори, в който смисъл е и съдебната практика
( Решение № 161/06.02.2020г. по В.гр.д.№ 2711/2019г. на ОС-Пловдив, Решение №
230/24.02.2017г. по гр. д. № 1412/2016г. на V състав на ОС-Варна). Моли жалбата да бъде оставена
без уважение, тъй като обжалваното разпределение на суми е правилно и законосъобразно.
В представените от ЧСИ мотиви се излага становище за неоснователност на жалбите.
Твърди се, че вземанията на всички кредитори, включени в предявеното на 12.03.2021 г.
разпределение, са детайлно и изчерпателно конкретизирани - по описание, вид и размери, в
първата част на изготвения протокол, като ЧСИ не е длъжен да отбелязва и конкретизира в него
оставащите дължими суми след извършеното разпределение. Сочи, че неудовлетвореният остатък
от дълга по изпълнителното дело може да бъде изведен с прости аритметични действия, като от
размера на описаните вземания на кредиторите бъде изваден размерът на разпределените в тяхна
полза парични суми.Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че в Протокола за
разпределение не е отразена съгласно чл. 495 от ГПК припадащата се на обявения за купувач
взискател част от цената, с която се прихваща неговото вземане към длъжника. В Протокола за
разпределение точно и ясно е посочен размерът на припадащата се на обявеният за купувач
взискател „Т.-М“ ЕООД част от цената на недвижимия имот, възлизаща общо на 12 474.70 лв. и
включваща сумите:3318.02 лв. - разноски по изпълнителното производство, ползващи се с
привилегия по чл.136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД; 8330.14 лв. - съразмерна част от вземанията по
Изпълнителен лист, издаден на 23.11.2017г. от РС-Ч. на основание постановеното решение по гр.д.
№ 48/2017г. на РС-Ч.; 826.54 лв. - съразмерна част от вземанията по Изпълнителен лист, издаден
на 23.07.2019 г. от РС-С. на основание решението по гр.д.№ 796/2018 г. на РС-С. и В.гр.д.№
152/2019 г. на ОС-С.. Посочен е и размерът на припадащата се на останалите кредитори част от
цената на недвижимия имот, която обявеният за купувач взискател „Т.-М“ ЕООД следва да внесе
по изпълнителното дело в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението, възлизаща
общо на 9 039.62 лв. и включваща сумите: 3585.72 лв. дължим ДДС; 1350.30 лв. с ДДС за ЧСИ-
дължими и незаплатени такси и разноски по ТТРЗЧСИ по т.З, т.4, т.5, т.13 и т.31; 500.00 лв. за ТД
НА НАП – Смолян-публични задължения; 60.00 лв. с ДДС за ЧСИ - пропорционална такса върху
събраната сума за ТД на НАП- Смолян по т.26 от ТТРЗЧСИ; 402.02 лв. с ДДС за ЧСИ-
пропорционална такса върху събраната сума за „Т.-М“ ЕООД по т.26 от ТТРЗЧСИ; 85.92 лв. с
ДДС за ЧСИ - пропорционална такса върху събраната сума за Т.-М ЕООД по т.26 от ТТРЗЧСИ;
2782.67 лв.. за „Е. М.“ ЕООД, в качеството му на частен правоприемник на „У. Б.“ АД по изп.д.№
1307/2013г. на ЧСИ К. П. - присъединен по право взискател на основание, чл. 459 от ГПК, във
връзка с чл. 453, т.1 от ГПК и на основание вписана „възбрана“ в полза на „У. Б.“ АД, вписана в
СВ-Ч. под Акт № *, том *, дв. вх. рeг.№ 4/08.01.2014г. за вземането, дължимо от длъжника В.Сл.
К. с адрес гр. Ч., ул. „З.“ № **; 272.99 лв. с ДДС за ЧСИ- пропорционална такса върху събраната
сума за „Т.-М“ ЕООД по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ. Неоснователни са и твърденията на
жалбоподателя, че не са точно и детайлно конкретизирани таксите и разноските, които се
удовлетворяват с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, като към разпределението не е
приложена сметка по чл. 79 от ЗЧСИ. Всички такси и разноски, включени в изготвеното
разпределение с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, са конкретизирани по вид, основание и
размер. Това се отнася, както за приетите в полза на взискателя разноски, така и за дължимите в
5
полза на ЧСИ такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ: 3318.02 лв. - приети в полза на взискателя
„Т.-М“ ЕООД такси и разноски, от които 1108.80 лв. - адвокатско възнаграждение за вземането по
Изпълнителен лист издаден на 23.11.2017 г. по гр.д.№ 47/2017 г. на РС-Ч.; 294.00 лв. - адвокатско
възнаграждение за вземането по Изпълнителен лист издаден на 23.07.2019 г. по гр.д.№ 796/2018 г.
на РС-С. и в.гр.д. № 152/ 2019 г. на ОС-С.; 220.00 лв. -адвокатско възнаграждение за
особен представител; 420.00 лв.- възнаграждение за вещи лица; 1 275.22 лв. с ДДС- заплатени
такси по ТТРЗЧСИ. За заплатените такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 1 275.22 лв. с включен ДДС
са съставени сметки по чл. 79 от ЗЧСИ, които са връчени на задълженото лице и копия от които са
приложени по изпълнителното дело; 1350.30 лв. с ДДС - дължимите в полза на ЧСИ и
авансово незаплатени от взискателя обикновени такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ, от които по
т. 3 - Извършване на справка за длъжника и неговото имущество - 3 бр.- сума: 18.00 лв.; по т. 4 -
Изпращане на призовка по пощата, препис от жалба, уведомление и книжа - 15 бр.- 180.00 лв.; по
т. 5 - Изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка,
препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по
чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК - 41 бр.- 984.00 лв.; по т. 13 - Изготвяне и предявяване на разпределение -
36.00 лв. ; по т. 31 - Допълнителни разноски-132.30лв. 60.00 лв. с ДДС - дължима в полза на ЧСИ
пропорционална такса върху събраната сума за ТД НА НАП - С. - по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ;
402.02 лв. с ДДС - дължима в полза на ЧСИ пропорционална такса върху събраната сума за Т.-М
ЕООД по Изпълнителен лист издаден на 23.11.2017 г. от РС-Ч. на основание решение по гр.д.№
47/2017 г. на РС-Ч. - по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като от дължимата пропорционална такса по т. 26 в
размер на 708.48лв. с ДДС е приспадната събраната такса за опис в размер на 306.46лв. с ДДС;
85.92лв. с ДДС - дължима в полза на ЧСИ пропорционална такса върху събраната сума за „Т.-М“
ЕООД по Изпълнителен лист издаден на 23.07.2019 г. от РС-С. на основание решение по гр.д.
№796/2018 г. на РС-С. и в.гр.д. № 152/2019 г. на ОС-С.- по т. 26 от ТТРЗЧСИ; 272.99лв. с ДДС -
дължима в полза на ЧСИ пропорционална такса върху събраната сума за „Е. М.“ ЕООД - за
вземанията му от В. К. по изп.д.№ 1307/2013г. по описа на ЧСИ К. П. - по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че извършеното разпределение не е подробно
мотивирано. При развитието на принудителното изпълнение намират непосредствено приложение
принципите за бързина и процесуална икономия, поради което процесуалната уредба не предвижда
излагане на подробни мотиви при постановяване на актовете на съдебния изпълнител. Съдебният
изпълнител съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК е длъжен да представи мотиви едва при евентуалното
обжалване на извършените от него действия. Съгласно чл. 460 от ГПК, разпределението е акт на
съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е
редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко
едно от тях. То предпоставя няколко взискатели по едно и същото изпълнение и недостатъчност на
сумата, постъпила по изпълнението за цялостно удовлетворяване на всички взискатели.
Разпределението се изготвя в писмена форма и се предявява на страните по изпълнителното дело,
които имат възможността да го обжалват в тридневен срок от предявяването му по реда на чл.462,
ал.2 ГПК. Именно защото разпределението не представлява подробен и изчерпателен финансово-
счетоводен доклад, а има характер на обикновена сметка - в чл. 462 от ГПК е предвидено то да
бъде предявявано от съдебния изпълнител, като при наличие на неясноти същите да бъдат
изяснени на заинтересованите лица. В настоящия случай жалбоподателите са редовно призовани
за насроченото за 12.03.2021 г. предявяване на разпределението, но видно от изготвения Протокол
№ 654/12.03.2021г. не са се явили. Неоснователни са и твърденията на жалбоподателите, че
неправилно в полза на ТД на НАП - Пл., Офис - См., е разпределена с привилегия по т. 136, ал. 1,
6
т. 6 от ЗЗД сумата от 500 лв., представляваща „глоба“.Съгласно ЗАНН наказанието „глоба“ може
да бъде наложено само на физически лица, като съгласно чл. 83 от ЗАНН по отношение на
юридическите лица може да бъде наложена „имуществена санкция“. Обстоятелството, че сумата
от 500 лв., посочена в представеното Удостоверение с изх. № 210372100998221/11.03.2021г.,
издадено от ТД на НАП - Пл., Офис - С., представлява имуществена санкция е аргументирано и в
постъпилото Възражение с вх. № 2936/29.03.2021 г., от ТД на НАП – Пловдив, офис-
Смолян.Разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД е изрична и въведеното в нея изключение се
отнася единствено до публичните вземания за „глоба“, но не и до тези за наложени имуществени
санкции на юридически лица, поради което вземанията на Държавата за наложена имуществена
санкция на длъжника “К. х.“ ЕООД, безспорно се ползват с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6 от
ЗЗД. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че неправилно е определена дължимата
съгласно т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса, като не е приложена разпоредбата на чл. 73, ал.
4 от ГПК, съгласно която от таксата за изпълнение на парично вземане се приспада
пропорционалната такса за опис.В Протокола за разпределението изрично е посочено, че от
дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 708.48 лв. с ДДС се приспада
събраната такса за опис в размер на 306.46 лв. с ДДС. След извършеното приспадане, за ЧСИ е
разпределен остатъкът от 402.02 лв. с ДДС.Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че
не е ясно каква е по вид и основание, с каква привилегия се ползва и как е формирана сумата от 2
782.67 лв., разпределена в полза на „Е. М.“ ЕООД.Тази сума представлява съразмерна част от
вземанията му от В. К. по изп.д.№ 1307/2013г. по описа на ЧСИ К. П., възлизащи, съгласно
Съобщение с вх. № 3877/19.05.2020 г. от ЧСИ К. П., към 12.03.2021 г. на 10 114.08 лв.Вземанията
на „Е. М.“ ЕООД не се ползват от привилегиите, уредени в чл.136, ал.1 от ЗЗД, поради което на
основание чл. 460,ал. 2 от ГПК те се удовлетворяват по съразмерност с останалите
непривилегировани вземания.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, писмените
възражения и мотивите на ЧСИ счита, че частните жалби са подадена в тридневния срок по
чл.462,ал.2 от ГПК, от надлежни страни -длъжници срещу подлежащ на обжалване акт-Протокол
за разпределение на суми, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество частните жалби са неоснователни по следните съображения:
Изпълнително дело № 312/2017г. по описа на ЧСИ П. М. с рег.№ 881 и район на действие
Окръжен съд-С. е образувано по молба с вх.№ 20203/23.11.2017г., подадена от взискателя „Т.-М“
ЕООД с ЕИК ******** срещу длъжника „К. х.“ ЕООД с ЕИК ******** въз основа на
изпълнителен лист от 23.11.2017г.,издаден по гр.д.№ 47/2017г. по описа на ЧРС за сумата от 16
789,55 лева-остатък от дължимо възнаграждение по споразумение от 04.11.2015г. , сключено въз
основа на договор за СМР от 20.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.03.2017г. до окончателното й изплащане и сумата от 1149,54 лева лихва за забава върху
главницата, считано от първо число на всеки месец, следващ месеца на настъпване на
изискуемостта на всяко месечно плащане, съгласно споразумението от 04.11.2015г. до
08.03.2017г., както и деловодни разноски в размер на 2756,19 лева пред ЧРС и 1380 лева за
въззивна инстанция.
На основание чл. 458 от ГПК като взискател по делото е присъединена Държавата, чрез
ТД на НАП-Пл., офис С. за дължимите й от длъжника публични вземания в размер на 500 лева,
7
съгласно Удостоверение с изх. № 210372100998221/11.03.2021 г., издадено от ТД на НАП - Пл.,
Офис - С. (стр. 598).
На основание чл.459 от ГПК във вр. с чл.453,т.1 от ГПК като взискател е присъединено „Е.
М.“ ЕООД в качеството му на частен правоприемник на „У. Б.“ АД по изп.д.№ 1307/2013г. по
описа на ЧСИ К. П. на основание възбрана в полза на „У. Б.“ АД, вписана в СП-Ч. под Акт № *, т.
*, дн.вх.рег.№ 4/08.01.2014г. за вземането, дължимо от В.С. К., съгласно съобщение от ЧСИ К. П. с
вх.№ 3877/19.05.2020г., възлизащо на главница в размер на 7309,62 лева,ведно със законната
лихва, считано от 26.09.2017г. м размер на 2564,46 лева към 12.03.2021г. и 240 лева разноски,
заплатени от взискателя по изпълнителното дело.
Като изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е
посочил опис и публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника, а именно: Сграда
с идентификатор ***** 1 по КККР на гр. Ч. със застроена площ от 54 кв.м., построена в поземлен
имот с идентификатор ******- собственост на В.С. К. с ЕГН ********** и адрес: гр.Ч., ул.“З.“ №
**. Сградата е придобита от длъжника „К. х.“ ЕООД въз основа на ОПС с нот.акт № **,т. *, н.д.№
**/2014г., вписан в СВ-Ч., с Акт № **, том № *, дв.вх.рег. № 480/17.09.2014 г. След проверка на
имущественото състояние на длъжника върху описания имот по молба на ЧСИ на 15.03.2017г.е
вписана възбрана и са наложени запори върху банковите му сметки.На 03.01.2018г. на длъжника е
връчена покана за доброволно изпълнение. С протокол от 16.05.2018г. имотът, върху който е
насочено принудителното изпълнението е описан и оценен от вещо лице. Насрочена е публична
продан, която е обявена за нестанала, поради неявяване на наддавачи.
С молба вх.№ 09463/24.07.2019г. взискателят „Т.-М“ ЕООД е представил за изпълнение
изпълнителен лист от 23.07.2019г., издаден по гр.д.796/2018г. по описа на СмРС, от който е видно,
че „К. х.“ ЕООД е осъден да заплати на взискателя „Т.-М“ ЕООД съдебни разноски в общ размер
на 3 020,20 лева. С разпореждане от 31.07.2019г. на основание чл.456 от ГПК „Т.-М“ ЕООД е
присъединен като взискател за посочените суми. Насрочената втора публична продан също е
обявена за нестанала, поради неявяване на наддавачи.
С молба вх.№ 11815/16.09.2019г. взискателят е поискал на основание чл.494,ал.2,изр.2 от
ГПК да бъде извършена нова оценка на имота и насрочена нова публична продан. С изготвената
по делото експертиза е определена пазарната оценка на имота в размер на 29 881 лева. Насрочена е
първа публична продан от 19.11.2019г. до 19.12.2019г., която е надлежно разгласена, но с протокол
от 20.12.2019г. е обявена за нестанала, поради неявяване на наддавачи.
С Разпореждане от 22.01.2020г. е насрочена втора публична продан от 11.02.2020г. до
11.03.2020г. с начална цена 21 514,32 лева, която е надлежно разгласена. С протокол за отваряне на
наддавателни предложения от 12.03.2020г. за купувач е обявен взискателят „Т.-М“ ЕООД , който е
единственият наддавач, подал наддавателно предложение в размер на 21 514,32 лева. С
Разпореждане от 19.02.2021г. ЧСИ е насрочил за 12.03.2021г. предявяване на разпределение на
постъпилите по делото суми от проведената от 11.02.2020г. до 11.03.2020г. публична продан на
масивна едноетажна сграда с идентификатор 80371.161.52.1 със застроена площ от 54 кв.м.,
построена в поземлен имот с идентификатор 80371.161.52, с площ от 1000 кв.м. ри описаните
граници. Страните са редовно призовани за предявяването. От изисканото от ЧСИ удостоверение
за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с изх.№ 210372100998221/
8
11.03.2021г., издадено от ТД на НАП-Пл., офис С. се установява, че длъжникът има публично
задължение в размер на 500 лева, за наложена имуществена санкция по НП № 428259-
F478893/11.04.2019г.
С Протокол за разпределение на суми от 12.03.2021г. ЧСИ е посочил страните по
делото- длъжника „К. х.“ ЕООД и Взискателите: 1/„Т.-М“ ЕООД на основание изпълнителен
лист от 23.11.2017г.,издаден на основание решението по гр.д.№ 47/2017г. на РС-Ч. за главница в
размер на 16789.55 лв., със законна лихва считано от 09.03.2017г. в размер на 6827.75 лв. към
12.03.2021г., 1149.54 лв. морторни лихва и 4136.19 лв. . разноски по делото и на основание
изпълнителен лист от 23.07.2019г., издаден на основание решението по гр.д.№ 796/2018г. на РС-С.
и В.гр.д.№ 152/2019г. на ОС-Смолян за сумата от 3030,20 лева-разноски по делата и за сумата от
3318,02 лева-предсатвляваща такси и разноски, заплатени от взискателя до момента, от които:
1108.80 лв. адвокатско възнаграждение за вземането по изпълнителен лист от 23.11.2017 г. по гр.д.
№ 47/2017 г. на РС-Ч.; 294,00 лева-адвокатско възнаграждение за вземането по изпълнителен лист
от 23.07.2019 г. по гр.д.№ 796/2018 г. на РС-С. и в.гр.д.№ 152/2019 г. на ОС-С.; 220,00 лева-
адвокатско възнаграждение за особен представител; 420.00 лева -възнаграждения за вещи лица;
1275.22 лв.с ДДС заплатени такси по ТТРЗЧСИ; 2/ Държавата чрез ТД на НАп-Пл. за вземанията
му от длъжника „К. х.“ ЕООД в размер на 500 лева,Съгласно Удостоверение от НАП от
11.03.2021г. ; 3/“Е. М.“ ЕООД- присъединен по право взискател на основание, чл. 459 от ГПК,в
качеството му на частен правоприемник на У. Б. АД по изп.д.№ 1307/2013г.на ЧСИ К. П. на
основание възбрана в полза на „У. Б.“ АД, вписана в СП-Ч. под Акт № *, том *, дн. вх. Peг.№.
4/08.01.2014г. за вземането дължимо от длъжника В. Сл. К. с адрес гр. Ч., ул. З. № ** в размер на:
главница от 7309.62 лв. със законна лихва, считано от 26.09.2017г. лв. в размер на 2564.46 лв. към
12.03.2021г. и 240.00лв. разноски заплатени от взискателя по изпълнителното производство,
съгласно съобщение от ЧСИ К. П. с вх. №3877/19.05.2020г.
В обжалвания протокол ЧСИ е посочил и дължимите и незаплатени авансови такси и
разноски в изпълнителното производство домомента поТТРЗЧСИ с включен ДДС, а именно: по т.З
- Извършване на справка за длъжника и неговото имущество - Збр., сума: 18.00 лв. по т.4 -
Изпращане на призовка по пощата, препис от жалба, уведомление и книжа- 15бр., сума:
180.00лв;по т.5 - Изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана,
призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на
взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК - 41бр., сума: 984.00 лв.; по т.13 - Изготвяне и предявяване
на разпределение - сума: 36.00 лв. по т.31 - допълнителни разноски, сума: 132.30лв.
С протокола за разпределие насуми ЧСИ е разпределил сумите от втора публична
продан от 11.02.2020 г. до 11.03.2020 г. на следния недвижим имот, собственост на длъжника „К.
х.“ ЕООД, а именно: Масивна едноетажна сграда с идентификатор ****** по КККРна гр. Ч., общ.
Ч., обл. С., одобрени със Заповед № РД-18-57/28.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
със застроена площ от 54 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на
гр. Ч., общ. Ч., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно
ползване- За друг вид застрояване, и с площ от 1000 кв.м., при граници: ******, *******,
*******, *******, ********, *******, ведно със съответните идеални части от правото на строеж
върху гореописания поземлен имот. Описаният имот е възложен на взискателя „Т.-М“ ЕООД на
цена 21 514,32 лева с ДДС., от която сума дължимия ДДС е в размер на 3585.72лв. и остава сума
за разпределяне в размер на 17928.60лв.
9
На основание чл.460 от ГПК и във връзка с чл.136 и чл.137 от ЗЗД сумата в размер на
17928.60лв. е разпределена по реда на привилегиите, както следва: 3318,02 лева за „Т.-М“ ЕООД
разноски по иззп.производство с привилегия по чл.136,т.1 от ЗЗД; 1350,30 лева с ДДС –за ЧСИ
П. М.-дължими и незаплатени такси и разноски по ТТРЗЧСИ за: т.З - Извършване на справка за
длъжника и неговото имущество - Збр., сума: 18.00 лв.; т.4 - Изпращане на призовка по пощата,
препис от жалба, уведомление и книжа- 15бр., сума: 180.00лв.;т.5 - Изготвяне и връчване от
съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление
или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК-
41бр., сума: 984.00 лв., т.13 - Изготвяне и предявяване на разпределение - сума: 36.00 лв. т.31 -
допълнителни разноски, сума: 132.30лв. с привилегия по чл.136, т.1 от ЗЗД; 500.00 лева за ТД на
НАП – Пл., офис С. - публични задължения с привилегия по чл.136, т.6 от ЗЗД; 60.00 лева с ДДС
за ЧСИ П.. М., per. № ***-пропорционална такса върху събраната сума за ТД на НАП – Пл., офис
С. пот.26 от ТТРЗЧСИ с привилегия чл.136,т.1 от ЗЗД; 8330.14 лева за“Т.-М“ ЕООД за вземането
по изпълнителен лист от 23.11.2017г., издаден на основание решение по гр.д.№ 47/2017г. на РС-
Ч.; 402.02 лева с ДДС за ЧСИ П. М. - пропорционална такса върху събраната сума за „Т.-М“
ЕООД по т.26 от ТТРЗЧСИ с привилегия по чл.136, т.1 от ЗЗД, като от дължимата
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 708.48лв. с ДДС се приспадната събраната
такса за опис в размер на 306.46лв. с ДДС; 826.54 лева за „Т.-М“ ЕООД за вземането по
изпълнителен лист от 23.07.2019 г.,издаден на основание решенията по гр.д. № 796/2018 г. на РС-
См. и Решение по В.гр.д.№ 152/ 2019 г. на ОС-С.; 85.92 лева с ДДС за ЧСИ П. М.-пропорционална
такса върху събраната сума за „Т.-М“ ЕООД по т.26 от ТТРЗЧСИ с привилегия по чл.136, т.1 от
ЗЗД); 2782.67 лева за „Е. М.“ ЕООД - присъединен по право взискател на основание чл. 459 от
ГПК, в качеството му на частен правоприемник на „У. Б.“ АД по изп.д.№ 1307/2013г.на ЧСИ К. П.
- на основание възбрана в полза на „У. Б.“ АД, вписана в СВ-Ч. с Акт №*, том *, дн. вх. Peг.№
4/08.01.2014г. за вземането дължимо от длъжника В. Сл. К. с адрес гр. Ч., ул. З. № **; 272.99 лева
с ДДС за ЧСИ П. М.-пропорционална такса върху събраната сума за „Т.-М“ ЕООД по т.26 от
ТТРЗЧСИ(с привилегия по чл.136, т.1 от ЗЗД.
ЧСИ е посочил в протокола за разпределение на суми, че на основание чл. 495 от ГПК
ЧСИ взискателят „Т.-М“ ЕООД, обявен за купувач на имота, е длъжен в двуседмичен срок от
влизането в сила на разпределението да внесе по сметка BG75IABG74915001929100 на ЧСИ П. М.
в „И. А. Б.“ АД , сумите: 3585.72 лв. дължим ДДС; 1350.30лв. с ДДС за ЧСИ П. М. - дължими и
незаплатени такси и разноски по ТТРЗЧСИ по т.З, т.4, т.5, т.13 и т.31; 500.00лв. за ТД НА НАП –
Пл., офис С.- публични задължения; 60.00лв. с ДДС за ЧСИ П. М. - пропорционална такса върху
събраната сума за ТД НА НАП по т.26 от ТТРЗЧСИ; 402.02лв. С ДДС за ЧСИ П. М.-
пропорционална такса върху събраната сума за „Т.-М“ ЕООД по т.26 от ТТРЗЧСИ или общо
сумата от 9039,62 лева. Взискателят е предупредену че ако не внесе тази сума, отговаря за
вредите и за разноските по проданта, а за имота ще се приложат съответно чл. 493, т. 2 и чл. 494,
ал. 2 от ГПК.
Разпределението не е изпълнителен способ. Чрез него съдебният изпълнител определя
кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума
се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Тази функция на
разпределението налага и режима за проверка законосъобразността на акта, с който то е
извършено, при пълен въззив /за разлика от контролно-отменителния характера на защитата по
10
чл.435 и сл от ГПК./ Именно поради тази същност на проверката на законосъобразността, се
приема, че жалбата по разпределението има суспензивен ефект – така в Определение №
70/12.03.16 г. по ч.гр.д. № 1040/16 г., І г.о. на ВКС. Последното се подкрепя косвено и от
последното изменение на нормата на чл.495 от ГПК/ ДВ, бр. 86/27.10.2017 г./, предвиждащо
внасянето на сумата от взискателя-купувач в определен срок от влизането в сила на
разпределението. Изхождайки от същността на разпределението в съдебната практика се приема,
че жалбата срещу този акт може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния
изпълнител относно кръга на взискателите, размерите на предявените от тях вземания и
съответстващите им привилегии.
Съгласно чл. 495 от ГПК, когато за купувач на недвижим имот бъде обявен взискател ,
задължението му за внасяне на сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от
вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато
няма други взискатели възниква в двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението. С
обжалвания по делото Протокол за разпределение на суми от 12.03.2021г. е разпределена
постъпилата от публичната продан сума, като разпределението е предявено на страните на
12.03.2021г. съгласно чл. 462 от ГПК. На предявяването не е присъствала никоя от страните.
Подадената от „К. х.“ ЕООД жалба на 15.03.2021г. срещу Постановелнието за разпределение на
суми от 12.03.2021г. е подадена в предвидения в чл.462,ал.2 от ГПК тридневен срок. Подадената
от В.С. К. жалба също е подадена в срок по пощата на 15.03.2021г. , видно от пощенското клеймо,
поради което жалбите са допустими.
Разпределението по чл.495 от ГПК е изключение от общо и принципно уредения случай
на разпределение при предпоставките на хипотезата по чл.460 от ГПК. Разпределението по чл.495
от ГПК е предварително разпределение на бъдещи суми, които съдебният изпълнител посочва, че
се дължат от обявения за купувач взискател за изплащане на съразмерните части от вземанията на
другите взискатели. Тази специална хипотеза на предварително разпределение е наложена от
обстоятелството, че взискателят, участал като купувач в публичната продан, не внася
предложената от него цена в срока по чл.492,ал.3 от ГПК, а на основание чл.495 от ГПК това му
задължение се прихваща с вземането му към длъжника при спазване на привилегиите по чл.136 от
ЗЗД. Това прихващане по необходимост предполага постановяване на нарочен акт от съдебния
изпълнител след изменението на чл.434 от ГПК ДВ бр.86/2017г. , в който да бъде отразена
припадащата се на самия взискател част, с която се прихваща неговото вземане към длъжника,
вземанията на останалите взискатели, а ако цената е недостатъчна-размера на погасяванията
съобразно привилегиите, включително и с определянето на дължимите такси и разноски за всеки
от взискателите и за съдебния изпълнител. Такъв е и случаят с изнесения на публична продан
имот на длъжника „К. х.“ ЕООД. С влизането в сила на това предварително разпределение, в
което се посочват горните обстоятелства, настъпва и погасителния ефект на прихващането и се
стабилизира размера на задължението на взискателя-купувач, което той следва да внесе по сметка
на ЧСИ.В този смисъл това разпределение, макар и предварително/при липса на реално постъпила
сума/ е същинско макар и под условие, защото ако след влизането му в сила взискателят купувач
внесе определената му сума в определения от закона двуседмичен срок, ново разпределение не се
прави. То е предпоставка и за предприемане на последващи действия от ЧСИ по чл.455,ал.2 от
ГПК-за превеждане на съответните припадащи се суми на другите взискатели. При това
положение разпределението по чл.495 от ГПК макар и да има предварителен характер и
11
действието му да е поставено в зависимост от сбъдването на едно условие, то при сбъдването му
става окончателно и с него се осъществяват всчки последици, които са последици и на
разпределението по чл.460 от ГПК.
Като се изходи от същността на разпределението следва да се определят и допустимите
оплаквания относно неговата незаконосъобразност. Съгласно т.5 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение, чрез
налагане на запор или възбрана/без значение дали тези мерки са наложени в обезпечително или в
изпълнително производство/ се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено
върху предмета на обезпечението. Това произтича от нормата на чл.459 от ГПК. Поради това им
качество, което са придобили по силата на закона, а не по тяхна молба, те следва да се уведомяват
от съдебния изпълнител за всички действия по реализирането на изпълнителния способ срещу
имота-за насочване на изпълнението, за насрочване на описа и за проданта на имота, за
разпределението на постъпилите суми, което в случая е направено от ЧСИ.Такъв присъединен
взискател с вписана възбрана на 08.01.2014г. е „Е. М.“ ЕООД като частен правоприемник на „У.
Б.“ АД по изп.д.№ 1307/2013г. по описа на ЧСИ К. П.за вземания от длъжника В. К..
В жалбите си жалбоподателите поддържат оплаквания, че ЧСИ неправилно е
определил размера на вземанията на взискателите и техните привилегии. Въззивният съд счита
тези оплаквания за неоснователни. Същите са бланкетни и в тях не се излагат конкретни твърдения
кое вземане непарвилно е определено и защо. От обжалвания Протокол за разпределение на суми
е видно, че ЧСИ подробно е описал вземането на всеки от взискателите, основанието за вземането
и и размера му. Подробно са посочени и таксите и разноските по изпълнителното дело, като са
разграничени авансово внесените от взискателя „Т.-М“ЕООД и дължимите такива. Описани са по
основание и размер и пропорционалните такси по т.26 от ТТРЗЧСИ за всяка една от събраните за
взискателите суми ,както и е посочено върху каква сума са изчислени
Неоснователно в тази връзка е оплакването, че неправилно са определени размера на
вземанията на взискателите и техните привилегии. Извършеното разпределение отговаря на
изискванията на материалния и процесуалния закон, съдебният изпълнител се е съобразил с
разпоредбата на чл.136 от ЗЗД, правилно е отчел наличието, размера и вида на вземанията на
взискателите, вида и размера на дължимите такси по размера на дължимите такси по ТТРЗЧСИ,
като ги е съотнесъл към предвидените в закона привилегии, разпределението е изготвено и
предявено на страните по съответните ред, форма и срок и са спазени останалите законови
изисквания.
Правилно ЧСИ е определил реда на привилегиите, както следва: с привилегията по
чл.136,т.1 от ЗЗД: -3318,02 лева -разноски по изп. производство за изпълнителния способ на
първоначалния взискател "Т.-М“ ЕООД и дължимите на ЧСИ такси и разноски на посочените
основания- по т.3, 4, 5, 13, и 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 1350,30 лева, както и дължимите
пропорционални такси по т.26 от ТТРЗЧСИ за всяка от събраните суми в посочените размери.
Неправилно в протокола за разпределение на суми за част от таксите по т.26 от ТТЗЗЧСИ (относно
таксата в размер на 402,02 лева, таксата в размер на 85,92 лева и таксата в размер на 272,99 лева )
като привилегия е посочена разпоредбата на чл.136,т.6 от ЗЗД, вместо чл.136,т.1 от ЗЗД, но съдът
счита това за печатна грешка и тя не се отразява на крайния резултат.С привилегията по чл.136,т.6
от ЗЗД се ползва вземането Държавата чрез ТД на НАП-Пл., офис С. в размер на 500 лева.
12
Като присъединен взискател с обезпечено вземане по реда на чл.459 от ГПК взискателят
„Е.М.“ ЕООД не се ползва с привилегиите по чл.136 от ЗЗД, поради което вземането му на
основание чл.460,ал.2 от ГПК се удовлетворява по съразмерност с останалите непривилегировани
вземания.
Неоснователно е и оплакването, че съдебният изпълнител не е конкретизирал по вид,
основание и размер оставащите дължими суми от длъжниците след разпределението по отношение
на всеки един от взискателите и оставащите дължими суми за такси по ТТРЗЧСИ.
Основателно в тази връзка е възражението в мотивите на ЧСИ, че същият няма
задължение да посочва в протокола за разпределение на суми остатъка от дълга на всеки от
длъжниците, спрямо всеки от взискателите, както и размера на оставащите дължими такси.
Всяка от страните по делото може да поиска от съдебния изпълнител издаване на удостоверение
за размера на дълга.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че разпределението е неясно, тъй като не е
посочен какъв е размера на всяка една от таксите и как е определен общия размер, както и към
разпределението не е приложена сметка по чл.79 от ЗЧСИ. В атакуваното разпределение са
посочени по вид и размер поотделно към датата на изготвянето му вземанията на всеки един от
взискателите, дължимите такси със съответната разпоредба от тарифата, механизмът на
изчисляването на които е нормативно определен, поради което доводите на жалбоподателя "К. х."
ЕООД за съществуваща неяснота в тази насока са неоснователни. Изготвянето на сметка по
чл.79,ал.1 от ЗЧСИ е във връзка със събирането от съдебния изпълнител на таксите по
изпълнението от задължените лица, липсата на каквато не опорочава разпределението, в което
таксите са определени по вид и размер поотделно, а сметки относно тях са изготвяни по
изпълнителното дело. Липсва и законово изискване за представяне на сметка за размера на дълга
като предпоставка за законосъобразност на изготвеното разпределение, тъй като в разпоредбата на
чл.79 от ЗЧСИ няма предвидено такова изрично задължение за съдебния изпълнител.
Жалбоподателят не навежда конкретни доводи за неправилно изчисляване на актуалния размер на
вземанията на взискателите. При изготвяне на процесното разпределение е спазен реда на
привилегиите по чл.136,ал.1 от ЗЗД и принципа на съразмерност по чл.136,ал.3 от ЗЗД.
Неоснователно е и оплакванео, че неправилно вземането на Държавата чрез ТД на НАП-
Пл., офис См. в размер на 500 лева неправилно е разпределено с привилегията по чл.136,т.6 от
ЗЗД. Не е спорно, че дължимата сумата от 500 лева представлява имуществена санкция, наложена
на длъжника с Наказателно постановление № 428259-F478893/11.04.2019г., влязло в сила на
18.06.2019г. Съгласно чл.136,т.6 от ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение по тази точка
се ползват вземанията на държавата, освен тия за глоби. Неправилно жалбоподателите
приравняват имуществената санкция на глоба, поради което твърдят, че неправилно е определена
привилегията на държавното вземане по чл.136,т.6 от ЗЗД, според която глобите са изключени от
тази привилегия. Двата института-"глоба"и "имуществена санкция"са различни и самостоятелно
регламентирани, като разграничението между тях е изчерпателно дефинирано в ТР № 3/03.07.14 г.
на ВАС по тълк. д. № 5/2013 г.При съпоставката между институтът на "имуществената санкция",
въведена с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и "глобата", която е едно от административните
наказания, предвидени в чл. 13- глава втора "Административни нарушения и наказания" от ЗАНН
е видно, че разликата между двете се свежда до субекта на отговорността. Това е така, защото
13
съгласно текста на чл. 13 от ЗАНН, глобата е административно наказание и като такова може да се
налага само по отношение на физическите лица, доколкото административното нарушение
предполага вина, т. е. за да бъде едно деяние определено като административно нарушение, то
трябва да бъде извършено виновно, а вина могат да формират само физически лица.
Имуществената санкция от друга страна е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл.
83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните
търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност.Така законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената
санкция като правни термини и правни институти, които са самостоятелно регламентирани и са
въведени с различни нормативни разпоредби. Именно поради това публичното задължение на
длъжника "К. х." ЕООД към държавата в размер на 500 лв. представлява имуществена санкция,
както е посочено и в цитираното удостоверение от НАП и като такова не следва да се изключва
като привилегировано вземане на държавата от т. 6 на чл. 136 от ЗЗД. От този ред са изключени
единствено вземанията на държавата за глобите, които могат да бъдат налагани само на физически
лица, а длъжникът "К. х."ЕООД е ЮЛ-търговско дружество. Поради това въззивният съд счита, че
правилно ЧСИ е разпределил вземанията на държавата като привилегировани по чл. 136, т. 6 от
ЗЗД.
По изложените съображения депозираните жалби са неоснователни и следва да бъдат
оставени без уважение, а обжалваните действия на ЧСИ, обективирани в Протокол за
разпределение на суми № 649/12.03.2021г. по изп.д.№ 312/2017г. по описа на ЧСИ П. М. като
законосъобразни следва да бъдат потвърдени.С оглед изхода на делото ще следва да бъде осъдена
В.С. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул."З." № ** да заплати по сметка на Окръжен
съд -С. държавна такса в размер на 25 лева.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразни действията на ЧСИ П. М. с рег .№ *** и район
на действие-Окръжен съд-Смолян, обективирани в Протокол за разпределение на суми №
649/12.03.2021г. по изп.д.№ 312/2017г. като законосъобразни.
ОСЪЖДА В.С. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ч., ул."З." № ** да заплати по
сметка на Окръжен съд -Смолян държавна такса в размер на 25 лева.
РЕШЕНИЕТО полежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му на страните пред ПАС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14