Р Е
Ш Е Н
И Е
№
228
гр. Русе, 18.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски окръжен съд
гражданска колегия в открито заседание
на 31 май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
Членове АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
при секретаря МАРИЕТА ЦОНЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева в.гр. дело №290 по описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
Адвокат
Н.Б. – особен представител на К.С.Б. ***, е обжалвал решението на Русенския
районен съд по гр.д.№6401/2018г., с което е уважен предявения против нея иск по
чл.422 ГПК за дължимост на сумата 277,86лв.,
представляваща дължими такси по изп.д.№106/2018г. по
описа на ЧСИ С.К., със законната лихва от 25.-06.2018г. до окончателното
плащане, присъдена в заповедното производство по ч.гр.д.№4416/2018г. по описа
на РРС и върху нея са възложени направените по делото разноски. Излага
оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени и вместо него да
се постанови друго, с което искът да се отхвърли.
Ответницата
оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от
заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е основателна.
ЧСИ
е с район на действие Окръжен съд гр.В. Търново. Подал е заявление за издаване
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против жалбоподателката за събиране на
сумата 277,86лв., представляваща дължими на съдебния изпълнител такси по т.т.1, 3, 4, 5, 9, 26 и 31 ТТРЗЧСИ по изп.д.№547/2012г.
съгласно чл.49, ал.3 ЗЧСИ. Към заявлението са представени съставените от
съдебния изпълнител сметки за дължимите от жалбоподателката суми по изп.д.№106/2018г. Районният съд счел заявлението за
основателно и издал в полза на съдебния изпълнител заповед за изпълнение за процесната сума, дължима по изп.д.№547/2012г.
Съобщението с препис от заповедта за изпълнение е връчена на жалбоподателката
по реда на чл.47, ал.5 ГПК, тъй като не е намерена на постоянния и настоящ
адрес. Съдът е изпратил съобщение на заявителя, съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК в
1-месечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането.
В законния срок кредиторът е предявил установителен
иск по чл.422 ГПК пред Русенския районен съд за установяване вземането си
против длъжницата. В исковото производство е приложено изп.д.№106/2018г.
по описа на ищеца съдебен изпълнител, от което е видно, че същото е образувано
за събиране вземане на Община В. Търново. От него е видно, че ПДИ е получена от
майката на жалбоподателката със задължение да й я предаде. По него са приложени съставените сметки за дължимите от
нея такси по ТТРЗЧСИ, която не е връчена на длъжницата, тъй като от 23.05.2018г.
била в чужбина, а нейната майка е отказала да ги получи. При така изяснената
фактическа обстановка районният съд счел, че жалбоподателката дължи на съдебния
изпълнител процесната сума, представляваща такси по изп.д.№106/2018г. и възложил на жалбоподателката
направените по делото разноски.
Въззивният съд счита решението на районния съд за
неправилно.
Заповедта
за изпълнение, постановена по ч.гр.д.№4416/2018г. по описа на РРС, разпорежда
жалбоподателката да заплати на съдебния изпълнител сумата 277,86лв. главница,
представляваща неплатени такси по т.т.1, 3, 4, 5, 9,
26 и 31 ТТРЗЧСИ, дължими по изп.д.№547/2012г.,ведно
със законната лихва от 25.06.2018г., както и 25лв. разноски. Приложените към
заявлението сметки и събраните по делото доказателства касаят вземане на
съдебния изпълнител, но по друго изпълнително производство – изп.д.№106/2018г. Ищцата не е доказала твърдението си, че
жалбоподателката е страна по изп.д.№547/2012г. и в
това качество дължи присъдена в заповедното производство сума, , поради което установителният иск по чл.422 ГПК се явява недоказан и като
неоснователен следва да се отхвърли.
Решението
е постановено и в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Изпълнителното
производство е образувано за събиране на вземане на Община гр.Велико Търново по
акт за установяване на задължения по местни данъци и такси. ЧСИ е с район на
действие Окръжен съд гр.В. Търново, а постоянния и настоящ адрес на
жалбоподателката е в гр.Русе. При тези данни и на основание чл.427, ал.1, т.5 ГПК молбата за изпълнение е следвало да се подаде до съдебния изпълнител, в
чийто район е постоянния или настоящ адрес или седалището на длъжника. Следователно
ЧСИ не е бил местно компетентен да извърши исканите изпълнителни действия.
Местната изпълнителна компетентност е предпоставка за допустимост на
изпълнителния процес и условие за валидност на изпълнителните действия, поради
което образуваното изпълнително производство е било недопустимо, а извършените
от съдебният изпълнител действия –
невалидни. На това основание изпълнението е следвало да се прекрати, а
дължимите разноски – да останат в тежест на взискателя
съгласно чл.79 ГПК.
Съгласно
чл.79, ал.1 ЗЧСИ за събиране на таксите по изпълнението следва да се изготви
сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от ЧСИ, единият от
които се връчва на задълженото лице. Тази норма е императивна и задължава ЧСИ
да спази както изискванията за форма, така и изискването за връчване на
сметката на задълженото лице. В решение № 393 от 15.05.2015 г. о гр. д. №
5473/2014 г., IV г. о., ВКС приема, че произнасянето на съдебния изпълнител за
разноските на взискателя в изпълнителното
производство е действие в изпълнение на общия принцип за отговорност за
разноски - т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди, което подлежи на
обжалване. На обжалване подлежи сметката за разноски, изготвена от съдебния
изпълнител при предприемане на действия по принудително изпълнение, сметката за
допълнителни разноски и постановлението за определяне на неплатените разноски
при приключване на принудителното изпълнение. Длъжникът разполага с
процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на
разноските на взискателя поради прекомерност и да обжалва
пред съда сметката за разноски. Затова връчването на сметката на длъжника е
задължително преди подаването на заявление по чл.410 ГПК пред съда. В настоящия
случай това условие не е изпълнено, тъй като лицата по чл.46 ГПК могат да получат
съобщението до адресата само ако са съгласни да го приемат. Сметката не е
редовно връчена на жалбоподателката и по реда на чл.40, ал.2 ГПК, тъй като по
делото няма данни тя да е била предупредена за тези последици с поканата за
доброволно изпълнение. Невръчването на сметката и лишаването на
жалбоподателката от възможността да я обжалва пред съда са пречка за
уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание
чл.79, ал.3 ЗЧСИ. На това основание твърдението в исковата молба, че
жалбоподателката дължи процесната сума, се явява
недоказано, а предявеният установителен иск –
неоснователен. Решението на районния съд в обратния смъл
като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с
което искът да се отхвърли, като върху ищцата се възложат направените по делото
разноски, в т.ч. и за дължимата д.т. по въззивната
жалба. На основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
По
изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №290 ОТ 25.02.2019г. на Русенския районен съд по гр.д.№6401/2018г. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен установителния иск по чл.422 ГПК
на ЧСИ С.В.К. с рег.№809 в камарата на ЧСИ с район на действие Окръжен съд
Велико Търново, против К.С.Б. ***, за установяване съществуването на вземането,
присъдено в заповедното производство по ч.гр.д.№4416/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА
ЧСИ С.В.К. с рег.№809 в камарата на ЧСИ с район на действие Окръжен съд Велико
Търново да заплати по сметка на Русенския окръжен съд 25лв.д.т.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: