РЕШЕНИЕ
номер 751, 08.06.2018г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, наказателно
отделение, 44-ти състав,
на шести юни, две хиляди и осемнадесета година,
в публичното заседание в
следния състав :
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар: Красимира Андонова
Прокурор : ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Ненкова наказателно административен характер дело номер
1965 по описа на съда за 2018 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано
по повод жалбата на Г.К.Г., ЕГН **********,*** против наказателно постановление
№ 17-0769-006357/18.01.2018 г., издадено
от Началник сектор към ОД на МВР гр. Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас- Р П,
упълномощена със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г., с което на жалбоподателя,
на основание чл. 179, ал. 2 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок от
надлежна страна и е допустима. В същата жалбоподателят е посочил, че не оспорва
своята вина, но моли ако е възможно наказанието му да бъде намалено.
В съдебно заседание, редовно призован
жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата. По същество сочи, че не оспорва действията на полицията, нито
вината си, като ПТП-то е настъпило,
защото било тъмно – между 22.00-24.00 часа, а и настилката била мокра.
Управлявал л.а. „Ауди” с рег. № собственост на Т Х, в посока гр. Бургас по пътя
гр. Каблешково – гр. Бургас и след
завод „К” имало завой, и като не съобразил скоростта, движел се с около
60-70 км/ч, максимум 80 км/ч, като било и валяло, дори към момента на настъпване на
ПТП-то също валяло все още, загубил контрол върху управлението на автомобила, и се ударил в мантинелата и автомобилът се
качил с двете десни гуми на нея. Сочи, че сам е уведомил органите на полицията
за настъпилия инцидент. Желае само намаляване на глобата по възможност.
По делото, АНО е представил в цялост
АНП, като в качеството на свидетел е бил разпитан и актосъставителят- П.В.П..
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намери за установено от правна и
фактическа страна следното.
На 28.10.2017г. на жалбоподателя е
съставен акт за установяване на административно нарушение, за това че на същата
дата 28.10.2017г., около 22.40 часа в общ. Бургас,
На път втори клас №906- от
посока с. Лъка към Бургас, посока
гр.Бургас управлявайки лек автомобил „Ауди С8“У с рег.№, собственост на Т К.,
ЕГН ********** И НА КМ 65+7, поради несъобразена с пътните условия скорост
/мокра пътна настилка/ се отклонил вдясно от пътя и ударил мантинелата, като
допуснал самостоятелно ПТП, с материални
щети- нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като водачът е загубил контрол над
управлението на автомобила и настъпило ПТП-то. Разпитан в хода на съдебното
следствие актосъставителят- П.В.П.
мл. автоконтрольор
при ОД на МВР - Бургас, сектор „ПП”, посочва, че на процесната дата бил на работа
съвместно с колегата си- Красимир Христов, мл. автоконтрольор в ОД на МВР –
Бургас, сектор „ПП”, като изпълнявали задълженията си на територията на гр. Бургас.
Били изпратени от дежурния ОДЧ на посоченото място, а именно път III 906 от с.
Лъка в посока гр. Бургас за настъпило ПТП. На място установили л.а. „Ауди C8” , с врачанска регистрация и
водача, като собственикът се установило, след проверка, че е друго лице, а не
водачът, който бил установен като
жалбоподателя- Г.Г.. На място полицейските служители установили, че автомобилът
беше бил качен на мантинелата с предните гуми, като механизъм на ПТП счели, че
става въпрос за самостоятелно ПТП, допуснато от водача. Имало щети по
мантинелата. Атмосферните условия, които били установени на място също били
лоши- било валяло, настилката била мокра и хлъзгава, като било и в тъмната част
на денонощието. Движението в този участък, актосъставителят сочи, че е
двупосочно, като водачът се е движил в неговата лента вдясно в посока на
движението с несъобразена скорост, и тъй като имало лек завой и автомобилът се
качил върху мантинелата в дясно от посока на движението. За констатациите се свидетелят- П.В.П. на място съставил АУАН за нарушение на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. АУАН бил предявен на водача и същият го подписал без
възражения. Следва да се посочи и че водачът била запитан за нуждата от
медицинска помощ, но същият имал само охлузвания, а щетите от ПТП-то били само
материални.
От формална страна в акта са налице
реквизитите по чл.42 от ЗАНН. При съставянето на акта и в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН не са направени възражения.
Впоследствие, въз основа на цитирания
акт, било издадено и атакуваното сега наказателно постановление (л. 5), при
идентичност на фактическото описание на вмененото нарушение, като по отношение
правната квалификация на нарушението е възприета тази ат акта, а именно по
чл.20, ал.2 от ЗДВП и на жалбоподателя
било наложено административно наказание – глоба от 200 /лева/ на основание чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДВП.
При описаната фактология,
извлечена от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства,
съдът приема, че в административнонаказателнто производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи или лишаващи нарушителя от право
на защита. Актът и постановлението са издадени от компетентни за това органи, и
съдържат в пълнота предвидените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити.
От събраните по делото
доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 20,
ал. 2 ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Според алинея 2
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Тоест в конкретния случай действително, както АНО е счел, е налице
хипотезата на чл.20, ал.2 от ЗДВП, а именно- „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”.
Следователно правилно е била определена нарушената норма, като правилно е била
ангажирана отговорността именно на жалбоподателя, който е водач на МПС по
смисъла на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП. В
нормата на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието
"Пътнотранспортно произшествие" - събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети. Г. не е контролирал управляваното от него МПС, и е причинил пътнотранспортно произшествие,
по смисъла на дадената от законодателя легална дефиниция, като по управлявания
от него автомобил са били с нанесени материални щети, като такива са нанесени и
на мантинелата, на която автомобилът се е качил с предните си гуми. Водачът не
се е съобразил с времето- тъмната нощ, мокро, валящо дъжд и след завой, движел
се е с несъобразена скорост и в своя комплекс тези обстоятелства са довели до
настъпването на ПТП-то, самостоятелно такова, което е било само с материални
щети и охлузвания за лицето-жалбоподател. С оглед на всичко изложено, се налага извод, че правилно е бил
санкциониран Г., и на посоченото правно
основание. /в този см. Виж Решение №
1208 по КНАХ дело № 1111 по описа за
2017 г. на БАС и КНАХ дело номер 1529 по
описа за 2015 година./. Правилно е било прието, че е извършил вмененото му
нарушение и е санкциониран на основание чл. 179, ал.2 предл. 1 от ЗДвП.
Съгласно тази разпоредба- „(2)
(Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017
г.) Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в
размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Тоест,
в случая правилно е била определена и санкционната норма, а наказанието е
определено в законовия размер. Тук и във връзка с изразената позиция от страна
на жалбоподателя по искане да бъде намалено наказанието като размер, съдът
следва да посочи, че глобата е във
фиксиран от законодателя размер и е правило определена от АНО, като съдът не
разполага с правомощия да променя в една или друга посока така фиксираният й
размер.
Както съдът посочи по-горе, то
нарушението е безспорно доказано, от
доказателствата по делото, които са еднозначни и безпротиворечиви. Така освен
писмените доказателства, следва да се посочи, и че фактите се установяват и от разпита
на свидетеля П.В.П., а дори и от заявеното от самия жалбоподател, който
не оспорва възникването на инцидента и дори обяснява и причините, довели до
същия /описани вече по-горе/, безспорно се установява, че жалбоподателят, като
водач на моторно превозно средство не е съобразил скоростта си на движение в
съответствие с вменените му в чл.20, ал.2 от ЗДвП задължения и е допуснал самостоятелно пътнотранспортно
произшествие при обстоятелствата описани в акта, при усложнена метеорологична
обстановка- мокра,хлъзгава настилка, в тъмната част на денонощието, след завой
и с несъобразена скорост, като от него са настъпили материални щети само по
автомобила и мантинелата, на която автомобилът се е качил с предната си част
след инцидента. Нарушението по чл.20,
ал.2 от ЗДвП се санкционира с наказанията, предвидени в текста на чл.179, ал.2
от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба,
цитирана по-горе наказанието е в размер на 200 лева. В
конкретния случай не е налице хипотезата на чл.28
от ЗАНН.
Констатираното нарушение не представлява
маловажен случай, тъй като обществената му опасност не е по-ниска от обичайните
нарушения от този вид. Само в допълнение, съдът намира, че в случая
неприложима е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, и защото управлението на МПС се
явява една рискова дейност по своя характер и не може да се възприеме, че
настъпването дори и на самостоятелно ПТП е маловажен случай. Воден от
изложеното съдът заключи, че НП е законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Предвид изложените съображения Бургаският
районен съд на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 17-0769-006357/18.01.2018 г., издадено от
Началник сектор към ОД на МВР гр. Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас- Р П,
упълномощена със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г., с което на Г.К.Г.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 179, ал. 2 ЗДвП за извършено нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд- Бургас в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:
В.О:К.А.