№ 17956
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110121684 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца Гаранционен фонд срещу ответника А. Ш. осъдителен иск
с правна квалификация чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ за заплащане на
сумата 1615,25 лева, представляваща платено от ищеца обезщетение за имуществени
вреди на увреденото МПС „Опел Астра“ с рег. № СА ..., настъпили вследствие на
ПТП, осъществено на 19.10.2017г., в гр. София, на кръстовището на бул. „Арсеналски“
и ул. „Богатица“, по вина на ответника, управляващ л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № СВ ...,
за който към датата на произшествието ответникът не е имал сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва
от предявяване на иска - 24.04.2023г. до погасяване на задължението.
Ищецът „Гаранционен фонд“ твърди, че е изплатил обезщетение за щетите,
причинени на МПС „Опел Астра“ с рег. № СА ... от реализирано на 19.10.2017г., в гр.
София, на кръстовището на бул. „Арсеналски“ и ул. „Богатица“ по вина на ответника
А. Ш. ПТП, както и че към датата на настъпването му за управлявания от ответника
лек автомобил – „Хонда Сивик“ с рег. № СВ ... не е била налице сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите".
Ответникът А. Ш. не е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок по чл.131 ГПК. В първото по делото открито съдебно заседание ответникът, чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, оспорва предявения
иск с доводи за неговата неоснователност. Обръща внимание, че от представените по
1
делото писмени доказателства не става ясно как и кога е установено участието на
ответника в процесното ПТП. Оспорва заплащането на обезщетение по щета №
19110332/25.07.2019г. да е на годно правно основание, при твърдения за наличието на
данни за заведени различни щети през годините, обединени впоследствие в
процесната. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените от
страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби
достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал.
1, т. 2, б. „а” КЗ.
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането (КЗ),
Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за имуществени вреди на чуждо имущество, ако
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България
и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. От цитираната разпоредба следва, че
предпоставките за предвидената суброгация са Гаранционният фонд да е изплатил
обезщетение на правен субект, който има вземане за непозволено увреждане срещу
водач на МПС (установяване възникнали права на увредения срещу причинителя на
вредата на основание на чл. 45, ал.1 от ЗЗД – т.е. че вредите са причинени от
делинквента, с негово виновно и противоправно поведение), че отговорността е
възникнала във връзка с използването и притежаването на МПС от делинквента, както
и че гражданската отговорност на делинквента не е била застрахована към датата на
процесното ПТП.
В тази връзка и с оглед заявените от страните твърдения и възражения, съдът е
разпределил и доказателствената тежест между тях за установяване на релевантните
по иска факти, като е указал на ищеца да докаже, че в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на ответника и при управление на МПС, са причинени
имуществени вреди по автомобила на другия участник в ПТП, както и че на
увреденото от деликта лице ищецът е изплатил обезщетение в размер на
действителните вреди.
Съответно, в тежест на ответника, и при доказване на горните факти от страна
на ищеца, съдът е указал да докаже, че към датата на ПТП за управлявания от него
автомобил е бил налице сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” /вкл. че е плащал своевременно вноските по премията/ или погасяване на
задължението.
От представения по делото Протокол за ПТП № 1663955/19.10.2017г., съставен
2
от мл. автоконтрольор - ОПП на СДВР се установява, че на същата дата 19.10.2017г.,
около 17:00 часа, в гр. София, неизвестен автомобил се движи по бул. „Арсеналски”
като в района на кръстовището с ул. „Богатица”, навлиза в лентата за насрещно
движение и реализира ПТП с правомерно движещия се л.а. „Опел Астра“ с рег. № СА
..., управляван от Мартин Венков, след което напуска местопроизшествието. Видимите
щети по л.а. „Опел Астра“ с рег. № СА ... са по предна броня, решетка, челно стъкло и
2 бр. въздушни възглавници.
От ангажираната по делото справка от базата данни на Информационен център
към Гаранционен фонд /лист 10/ се установява, че към момента на настъпване на
процесното ПТП за лекият автомобил марка „Хонда Сивик" с рег. № СВ ..., водачът на
който се твърди да е причинил виновно произшествието, не е имало действаща
валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Същевременно по делото при носена от ищеца доказателствена тежест не се
установи при условията на пълно и главно доказване противоправно поведение на
ответника А. Ш. сочен за водач на увреждащия автомобил. В протокола за ПТП е
удостоверено, че участник 1 /съответно управляваното от него МПС/ е неизвестен,
като същият е напуснал произшествието, по данни на водача на увредения автомобил
л.а. „Опел Астра“ с рег. № СА .... Следва да се посочи, че протоколът за ПТП е
изготвен от длъжностно лице на МВР в кръга на възложените му правомощия и
съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради
което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостоверените в него обстоятелства, непосредствено възприети от длъжностното
лице, включително датата, мястото на произшествието, участниците в него и видимите
щети по автомобилите. В него не е отразено кой е лекият автомобил, респективно
водачът причинил събитието. Извод относно личността на делинквента не следва и от
изслушаната автотехническа експертиза, доколкото от заключението става ясно
единствено, че МПС "Хонда Сивик" с рег. № СВ ... става причина за произшествието,
като тези данни вещото лице е възприел от информацията, съдържаща се в регресната
покана на ищеца, както и в издаденото удостоверение от СДВР.
Изложеното не се опровергава от представеното по делото Удостоверение рег.
УРИ № 433200-77562/18.07.2019г., издадено от СДВР, отдел "Пътна полиция",
съгласно което във връзка с процесното ПТП по отношение на ответника са били
издадени АУАН с бл. № 445903/20.08.2018г. по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ и наказателно
постановление № 18-4332-020632/25.10.2018г. на основание чл. 638, ал.1, т.1 КЗ, както
АУАН с бл. № 445900/20.08.2018г. по чл.150, чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
ЗДвП и наказателно постановление № 18-4332-020633/25.10.2018г. на основание чл.
3
177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, чл. 179, ал. 2, пр. ЗДвП, и чл. 175, ал. 1, т. ЗДвП, за които е
отразено, че са връчени на ответника на 04.06.2019г. и влезли в сила. Следва да се
посочи, че от една страна по делото не са представени издадените срещу ответника
АУАН и НП, както и административно наказателната преписка, съставена във връзка с
процесното ПТП, предвид изтичане на законоустановения срок за съхраняването им от
МВР, а от друга страна настоящата инстанция съобразява, че дори и влезли в сила
актът за установяване на нарушение и наказателното постановление не се ползват с
обвързваща сила за гражданския съд. Според разясненията на т. 15 от ТР №
6/06.11.2013 г., ОСГТК на ВКС, само актовете на наказателния съд, с които по
надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние - с
присъда, решение по чл. 78а НК или споразумение в наказателния процес, са
задължителни по смисъла на чл. 300 ГПК за гражданския съд, относно деянието,
противоправността и виновността на дееца.
Правната възможност на Гаранционен Фонд по чл. 558, ал. 7 КЗ да встъпи в
правата на увреденото лице след изплащане на застрахователното обезщетение,
предполага ищецът да установи елементите от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
един от който е ответникът да е осъществил противоправно деяние, в причинна връзка
с настъпилите имуществени вреди. Доколкото по делото не се установи
противоправното поведение на сочения от ищеца като делинквент, следва да се
приеме, че ответникът не следва да отговаря по предявения иск, предмет на делото.
Ето защо предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на делото, право на разноски има само ответникът, като
доколкото същият е представляван от назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител, разноски не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Гаранционен фонд, ЕИК ********* срещу А. Ш.,
ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т.
2, б. „а” КЗ за заплащане на сумата 1615,25 лева, представляваща платено от ищеца
обезщетение за имуществени вреди на увреденото МПС „Опел Астра“ с рег. № СА ...,
настъпили вследствие на ПТП, осъществено на 19.10.2017г., в гр. София, на
кръстовището на бул. „Арсеналски“ и ул. „Богатица“, по вина на ответника,
управляващ л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № СВ ..., за който към датата на произшествието
ответникът не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от датата на съобщаването му, чрез връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5