№ 20207
гр. София, 15.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110114223 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Т. К. Г. против Б.С. ООД с искане
уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на
заеманата от него длъжност и да му бъде заплатено обезщетение за времето, в
което е останал без работа. Ведно с исковата молба са представени
документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени
доказателства по делото. Направено е и искане по чл. 186, ал. 1 ГПК, искане
по чл. 190, ал. 1 ГПК, искане за разпит на свидетели и искане за назначаване
на експертиза.
Ответника в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на исковете. Представя документи с
искане да бъдат приети като доказателства по делото, прави искане за разпит
на свидетели.
По направените доказателствени и други искания:
Съдът намира, че исковата молба е допустима и редовна. Представените с
нея и с отговора документи следва да се приемат като доказателства.
Исканията на ищеца с правно основание чл. 186 и чл. 190 ГПК са
основателни, с оглед направените от него твърдения. Искането му за
назначаване на експертиза е неоснователно, с оглед взетото становище в
отговора на исковата молба. Искането на страните за разпити на свидетели е
основателно, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК съдът допуска на ответника
до разпит един свидетел.
На основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК с настоящето определение съдът
съобщава на страните доклада си по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27
1
май 2024 г. от 13:50 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства както са описани в тях.
ИЗИСКВА от ответника да представи трудовото досие на ищеца.
ИЗИСКВА от Националния осигурителен институт информация за
ползвани от ищеца отпуски поради временна неработоспособност, както и
преписи от издадените му болнични листове.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане по един свидетел на
всяка от страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на
експертиза.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД по делото, както следва:
Образувано е по искова молба от Т. К. Г. против Б.С. ООД с искане
уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на
заеманата от него длъжност и да му бъде заплатено обезщетение в размер на
4680 лева за периода от 12.01.2024 г. до 12.07.2024 г. Ищецът твърди, че бил
служител на ответника на длъжност „демонстратор“ с брутно месечно
възнаграждение от 780 лева. Поради наличието на здравословни
кардиологични проблеми, ползвал продължителен отпуск поради временна
неработоспособност в периода от 16.12.2023 г. до 14.01.2024 г. През месец
Януари 2024 г. получил от ответника посредством услугите на куриерско
дружество Уведомление по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, ведно със Справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда с Вх.
№ 24388243002918/16.01.2024 г. и Изх. № 24388243002918/16.01.2024 г.,
издадени от Национална агенция за приходите. От съдържанието на
получените документи установил, че възникналото трудово правоотношение
било прекратено на 12.01.2024 г. В резултат била оформена и притежаваната
от ищеца трудова книжка, съгласно която трудовият договор бил прекратен
на основание чл. 330, ал.2, т. 6 КТ. Ищецът счита, че уволнението му е
незаконно. Отрича да е извършвал поведение, с което да е нарушил трудовата
дисциплина, да са му изисквани обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, както и да е
получавал копие от заповедта, с която правоотношението е било прекратено.
Твърди, че ответникът не е взел предварително разрешение на инспекцията по
труда при прекратяване на трудовото правоотношение. Моли съда да признае
прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно и същото да бъде
отменено, да бъде възстановен на работа и да му бъде заплатено обезщетение
за оставане без работа. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба. Взима становище за неоснователност на исковете. Не оспорва фактите
на наличие на трудово правоотношение с ищеца на посочената длъжност,
прекратяването на същото, размерът на последното брутно трудово
възнаграждение на ищеца. Твърди, че от 03.12.2023г., за да не пребивава в
Стара Загора, където следва да полага своя труд, считано от 23.01.2023г.
ищецът излязъл в продължителен отпуск по болест, видно от сравка
извлечение от системата на НОИ, като последният болничен лист бил
№202232621601 издаден от ДКЦ-20-София ЕООД, за времето от 17.10.2023 г.
до 15.11.2023г. Съгласно този болничен лист, ответникът следвало да се яви
на работа на 16.11.2023 г., но това не станало. Същият не се явил на работа
повече от 20 дни след тази дата. С писмо, изх.№286/21.12.2023г., ответникът
2
поканил ищеца да даде писмени обяснения, за отсъствието си. Поканата била
изпратена на 21.12.2023г. чрез куриерска фирма „Спиди“ -товарителница №
1-000 5 060 040 646 0-142 000 309 22 1 4 и получена лично от ищеца на
22.12.2023 г. Същият не представил обяснения. Със Заповед № 155 от
05.01.2024 г. ответникът наложил на ищеца дисциплинарно наказание
„уволнение“, с което прекратил трудовото правоотношение. Заповедта била
изпратена на ищеца отново чрез куриерска фирма на 09.01.2024 г. и връчена
при отказ на 11.01.2024 г. като свидетели при връчването били Г.А.Т. и
И.Л.М.. Ответникът оспорва съдържанието на болничен лист №
Е202339933750. Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски.
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
КТ. Съдът обявява за безспорни между страните фактите, че ищецът е бил
служител към ответника на длъжност „демонстратор“, както и че размерът на
последното му пълно трудово възнаграждение възлиза на 780 лева. В тежест
на ищеца е да докаже, че след прекратяването на трудовото си
правоотношение е останала без работа, както и че е ползвал отпуск за периода
от 16.12.2023 г. до 14.01.2024 г. Представени са доказателства за
установяване на този факт. В тежест на ответника е да докаже, че е издал
Заповед № 155 от 05.01.2024 г., с която е наложил на ищеца наказание
уволнение, поради неявяването му на работа за периода от 16.11.2023 г. до
06.12.2023 г., че ищецът действително не е бил на работа за този период, че е
изискал от ищеца обяснения, че това изискване е достигнало до ищеца, че
заповедта била изпратена на ищеца на 09.01.2024 г. и връчена при отказ на
11.01.2024 г. Не са представени доказателства за установяване на тези
факти!
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклада по делото, да се връчи на страните. ...
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3