№ 628
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100505934 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.03.2021 г. по гр.дело № 2037/19 г., СРС, І ГО, 32 състав
е признал за установено, че С.о., ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. „****
дължи на ЗК „л.и.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“****, представлявано от М.М.-Г. и П.Д., изпълнителни
директори сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 63962/2019г., а именно: 450,50 лв., представляваща сума по
изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за
застраховка Каско на МПС, застрахователна полица 93001510071535, ведно
със законна лихва от 6.11.2019 г. до изплащане на вземането, Осъдил е С.о.,
ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. „**** да плати на „л.и.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, представлявано от
М.М.-Г. и П.Д., изпълнителни директори сумата от 475 лв. разноски в
исковото и заповедното производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника С.о., ЕИК ****,
с адрес: гр. София, ул. „****, чрез процесуалния представител юрисконсулт
Е.Т. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че по настоящето дело ищецът
1
е представил неподписана разпечатка на застрахователна полица като
доказателство за съществуващо застрахователно правоотношение, която е
оспорена от ответника. При наличието на изрично оспорване от ответника
относно съществуването на имуществена застраховка „Автокаско“, в тежест
на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване
твърдените от него правнорелевантни за спора факти. Счита, че
представената неподписана от страните застрахователна полица не е годна да
установи наличието на валидно застрахователно правоотношение, като излага
подробни доводи в тази насока. Императивните разпоредби на чл.344 КЗ
налагат категоричният извод, че предвидената в закона писмена форма е
условие за действителността на този договор, а не за неговото доказване.
Доказването на спазването на писмената форма за действителност на
застрахователния договор и валидното възникване на застрахователно
правоотношение се извършва чрез представяне на самата застрахователна
полица, съответно писмения акт, с който е сключен договорът. В конкретния
случай представената от страна на ищеца неподписана полица не
удостоверява сключването на договор за имуществено застраховане на
процесния автомобил в установената от закона форма за действителност.
Спазването на предвидената форма за действителност не може да бъде
установено с други частни свидетелстващи документи, съставени
впоследствие от страните по застрахователния договор или от една от тях. В
конкретния случай ответникът, който е трето лице по отношение на
застрахователното правоотношение, е противопоставил на застрахователя
възражение за липса на валиден застрахователен договор, поради което в
тежест на ищеца е било да установи сключването на застраховка „Каско“ на
процесния автомобил между него и увреденото лице, което той не е направил
чрез представяне на застрахователната полица, съответно писмения акт, с
който е сключен договорът, с всички изискуеми от закона реквизити.
Вторият довод е свързан с твърдението за съпричиняване от страна на
водача и неправилно приетото от съда за липса на такова. Сочи, че при
разпита на водача, същият заявява, че се е движил много близо до автомобила пред него и
затова не е видял препятствието на пътя. Водачите следва да съобразяват поведението
си на пътя, така че във всеки един момент да могат безопасно да спрат при
наличие на препятствие. Когато не се спазва необходимата дистанция спрямо
автомобила отпред, това е предпоставка за възникване на ПТП, както е във
2
случая.
Моли да бъде отменено процесното решение и да бъде постановено
ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.
Алтернативно, да бъде намалено претендираното обезщетение, поради
съпричиняване. Претендира присъждане на разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. При условията на
евентуалност прави възнаграждение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Въззиваемият/ищец по жалбата ЗК„л.и.“АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“****, представлявано от М.М.-Г. и П.Д.,
изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт И.Г. оспорва
въззивната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
СГС намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 и чл.45
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ЗК „л.и.“ АД, е предявил установителен иск срещу С.о., за
признаване за установено в отношенията на страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 63962/2019г., а именно: 450,50 лв., представляваща сума по
изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за
застраховка „Каско“ на МПС, застрахователна полица 93001510071535, ведно
със законна лихва от 6.11.2019 г. до изплащане на вземането
3
Ответникът СО е оспорил исковете с твърдението, че липсва
застрахователно правоотношение, тъй като в представената полица липсва
подпис на застрахован, оспорил е причинно-следствената връзка между
застрахователното събитие и вредите, не е доказано настъпването на
конкретните вреди; направил е възражение за съпричиняване, както и за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
Съдът констатира следното:
По делото е представено копие от застрахователна полица за л.а. Порше
Кайен **** със срок на действие 25.10.2015г.-24.10.2016г. Ответникът е
направил искане за представяне на оригинал по реда на чл.183 ГПК, какъвто
не е представен, като процесуалният представител на ищеца е посочил, че
дружеството не съхранява оригинал, тъй като е изтекъл 5-годишен срок от
датата на сключване на застрахователния договор. Относно задължението на
застрахователя за съхранение на оригинал на сключената застрахователна
полица следва да се посочи, че липсва изрична нормативна уредба, касаеща
конкретно сключени застрахователни договори за застраховка „Каско“ .
По делото са представени писмени доказателства, приети са
свидетелските показания на водача на автомобила свидетелят Петров, както и
заключение на САТЕ, от които се установява, че при движение по ул.
„Президент Линкълн“ от ул. „Монтевидео“ към бул. „Овча Купел“ пред
автокъща „Факс“ л.а. „Порше Кайен“ **** попада в необезопасена дупка на
пътното платно, при което настъпват вреди- срязана гума и джанта на
стойност 443,15лв.
От правна страна:
Искът, с който първоинстанционния съд е бил сезиран е регресен иск на
застраховател, платил застрахователно обезщетение по застраховка "Каско"
срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие
на служители на ответната СО с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. с
чл.49 от ЗЗД. За да бъде уважен иска по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, на първо място
ищецът следва да докаже съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице.
4
Именно наличието на валидно застрахователно правоотношение между
ищеца и увреденото лице е оспорено от страна на ответника СО. Съдът е
изключил представеното копие от застрахователната полица от
доказателствения материал, като е изложил подробни съображения, че за
застрахователя не е възникнало право да унищожи оригинала, тъй като
давността за публичните задължения, която е започнала да тече от 01.01.2017
г., не е изтекла.
Съгласно Решение № 47 от 18.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 1021/2011 г.,
I т. о., ТК по силата на чл. 184, ал. 1 КЗ застрахователният договор се сключва
писмено във формата на застрахователна полица или други писмен акт, като
писмената форма е форма за действителност на договора. Компютърната
разпечатка за съществуващо застрахователно правоотношение, която не носи
подписите на страните по договора, не представлява писмена форма за
действителност на договора. Според нормата на чл.344, ал.1 КЗ
застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна
полица или друг писмен акт. Общите условия по застраховката, когато има
такива, са неразделна част от договора. В конкретния казус, като
доказателства за сключването на договора са представени: предложение-
декларация от застрахователя за сключване на застраховка „Каско“ за л.а.
„Порше Кайен“ ****, определяне на застрахователна сума от застрахователя в
размер на 6625,92лв., разсрочена на 4 вноски, документ за плащане на първата
вноска от 23.10.2015г., декларация за получаване на общи условия, подписана
от застрахования. Според трайно установената съдебна практика
(Определение № 371 от 23.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 896/2011 г., II т. о.,
ТК, Решение № 184 от 7.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 2744/2014 г., I т. о., ТК)
неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска
сделка, за да доведе до нищожност, следва страната да оспори
действителността на сделката - чл. 293, ал. 3 ТЗ, което доближава порока до
унищожаемост по ЗЗД (чл. 27 и сл.). Страната не може да се позовава на
нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението - чл. 293, ал. 3 ТЗ. Върховният касационен
съд е посочил, че когато фактите по делото недвусмислено сочат на
неоспорване от застрахователя на действителността на изявлението на
застрахования в застрахователния договор, като въпреки неточното
попълване на данните за автомобила и липсата на подпис на застрахования,
5
застрахователят е приел плащането на премията, осчетоводил е полицата и е
изпратил данните от нея в Информационния център към Гаранционния фонд
(касае се за застраховка „Гражданска отговорност“), изискването за форма на
застрахователния договор е преодоляно и застрахователят не може да се
позовава на нищожността на застрахователния договор поради липсата на
подпис на застрахования.
Както е посочено в решение № 50/25.04.2012 г. по т.д. № 95/11 г., II т.о.
на ВКС, решение № 115/23.07.2013 г. по т.д. № 348/12 г., I т.о. на ВКС,
неподписването на полицата от застрахования е преодоляно със заплащане на
застрахователната премия и приемането й от застрахователя, завеждането на
щета и изплащане на обезщетение. Сключването на сделката се доказва от
плащането на застрахователната премия и приемането на общите условия от
страна на застрахования.
Отделно от това, възражение за оспорване действителността на
изявлението не може да се направи и от лицето, срещу което застрахователят
се суброгира с плащане на обезщетението, тъй като отговорността на това
лице се поражда на плоскостта на непозволеното увреждане, а не на
плоскостта на договорната отговорност. Застрахователното правоотношение е
относително, поражда права и задължения за страните по него, поради което
трето лице, в случая общината, чийто служители отговорят за състоянието на
общинските пътища, не разполага с възраженията на застрахователя срещу
застрахования относно действителността на договора за застраховка „Каско“.
В настоящият случай, оспорването действителността на застрахователния
договор под формата на застрахователна полица по същество представлява
упражняване на чужди права, което е недопустимо /чл.26, ал.2 ГПК/ при
положение, че самата страна по договора не се е позовала на нищожност.
Изводът е, че е валидно застрахователно правоотношение между ищеца
и увреденото лице.
Представено е доказателство /преводно нареждане от 31.03.2016 г./ за
заплащане стойността на ремонта на увредения лек автомобил. Правото на
застрахователя по застраховка "Каско" да иска от третото лице, причинило
повредата на застрахованата вещ-СО, е регресно право. Застрахователят,
който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахованият има
срещу възложителя за възложената от него работа, при или по повод на която
6
са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД-до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.410, ал.1, т.2 КЗ.
За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и противоправното
поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на
причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на
гаранционно - обезпечителна отговорност на СО по чл.49 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да бъде
ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по
чл.45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи: деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена, причинна връзка
между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се
установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№7/1959 г.
на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването
на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него (така -ППВС № 9/1966 г.). Когато обаче
отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД като възложител се ангажира не за
активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие-неизпълнение на
задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на
исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са
причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало
виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал
задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка
с това неизпълнение. Тези обстоятелства са налице.
Вторият развит довод във въззивната жалба е наличие на
7
съпричиняване на вредите поради допуснати от страна на водача на
автомобила нарушения на правилата за движение. Съпричиняването се
обоснована с разпита на водача, при който той е заявил, че се е движил много близо
до автомобила пред него и затова не е видял препятствието на пътя. Преди всичко, точните думи
са „аз се движех по улицата, имаше автомобил пред мен и аз карах близо до него и изведнъж
излезна дупката и аз влязох в нея“, т.е. не е налице интерпретацията, че водачът на л.а. се е движил
много близо до автомобила пред него и затова не е видял препятствието на пътя. Съпричиняването
не се доказва с твърдения, а с представяне на съответните доказателства, но ответникът не е
представил никакви доказателства за съпричиняване на вредите поради
несъобразяване на пътната обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие, като предвидимо е само това препятствие,
което закономерно може да се очаква, но в настоящия казус не е налице
предвидимо препятствие. В дължимата грижа при управление на МПС не се
включва изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране за
наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва
да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция във
вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.03.2021 г. по гр.дело № 2037/19г. на
СРС, І ГО, 32 състав.
8
ОСЪЖДА С.о., ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. „****, чрез
процесуалния представител юрисконсулт Е.Т. да заплати на ЗК„л.и.“АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****,
представлявано от М.М.-Г. и П.Д., изпълнителни директори, чрез
пълномощника юрисконсулт И.Г. направените разноски за настоящата
инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9