№ 73
гр. Варна , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Мария Ив. Христова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000320 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по образувано по жалба на
Застрахователна компания „Уника“ със седалище гр.София, срещу решение
№ 66 от 15.03.2021г. по търг.дело № 20203100901000 по описа на Окръжен
съд – Варна, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да
заплати на ЕМ. Й. М. от гр.Варна допълнителна горница над определеното и
изплатено от застрахователя обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му,
причинена от водач – застрахован собственик на МПС с ДКН В 7555 НР при
ПТП в района на с.Слънчево на 19.11.2019г., ведно със законна лихва до
окончателното плащане на обезщетението на основание чл.499 от КЗ във
връзка с чл.45 от ЗЗД за разликата над 30 000лв. до 60 000лв.
В жалбата на застрахователното дружество се твърди че решението в
обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в
противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика.
Оспорва размера на обезщетението, като твърди че определеният от
съда размер е прекомерно завишен. Твърди че въпреки че търсещият
1
обезщетение и неговият баща са живели заедно, синът е бил на такава
възраст, която му е позволявала да бъде напълно независим в социално и
битово отношение. Твърди че изплащайки обезщетение в размер на 90 000лв.
застрахователят е изпълнил договорното си задължение по сключената
застраховка и е обезщетил ищеца за причинените му вследствие на
настъпилото застрахователно събитие неимуществени вреди. Твърди че
първоинстанционният съд не е взел предвид всички подлежащи на анализ
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат
съобразени при определяне на размера на обезщетението, и по-конкретно
икономическата конюнктура към датата на настъпване на застрахователното
събитие. Твърди че съдът не е съобразил със съществуващата съдебна
практика по сходни случаи. Твърди че претенцията на ищеца е доказана до
размера на сумата 30 000лв., като обезщетение в размер на 120 000лв. е
справедливо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови
друго, с което искът за горницата над 30 000лв. да бъде отхвърлен като
недоказан. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. В
депозирана за съдебно молба от процесуален представител, моли съда да
уважи подадената жалба и да отмени пъровоинстанционното решение в
обжалваната от него част.
Въззиваемата страна ЕМ. Й. М. от гр.Варна, в депозиран в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК отговор оспорва подадената от застрахователя жалба и
моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. В съдебно
заседание, чрез процесуален представител, моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.497 от КЗ от
ЕМ. Й. М. срещу ЗК „Уника“ АД за обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на неговия баща Й М. М. при пътно-транспортно произшествие на
19.11.2019г., причинено виновно от Б И, при управление на лек автомобил с
рег.№ В 7555 НР, при сключена задължителна застраховка „Гражданска
2
отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва. Предмет на
въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд, с което
застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за
неимуществени вреди за разликата от 30 000лв. до 60 000лв., представляваща
допълнителна горница над определеното и изплатено от застрахователя
обезщетение за неимуществени вреди. Първоинстанционното решение в
частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за
неимуществени вреди до размера на сумата 30 000лв., ведно със законната
лихва, като необжалвано, е влязло в законна сила.
С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и
предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че
пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 19.11.2019г., вината на водача И,
причинената смърт на Й М. М..
Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на
автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е
сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното
произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени
от И вреди при управлението на лекия автомобил.
Не е спорно че ищецът е наследник по закон – син на починалия Й М..
По претенция на въззиваемия М. от застрахователя е определено и му е
изплатено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му в
размер на 90 000лв.
Единственият спор пред въззивна инстанция е по размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелката Е М М, близка приятелка на ищеца, преки и непосредствени,
депозирани непротиворечиво и убедително, поради което и кредитирани от
въззивната инстанция изцяло. От показанията на свидетелката се установява,
че въззиваемият и баща му са живеели заедно и са споделяли общо
домакинство. Е.М. е отгледан от баща си, тъй като майка му е починала
3
когато е бил само на една година, няма братя и сестри. Двамата баща и син са
били винаги заедно, заедно са празнували празници, имали са общи приятели
и общи интереси към мотори, риболов. Макар и пълнолетен, синът все още не
е създал свое семейство. Свидетелката излага впечатленията си за задружна
семейна среда и изградена силна привързаност между двамата. След загубата
на единствения близък родител са настъпили огромни промени в негативен
план в психиката и в поведението на М.. Свидетелката указва на впечатления
за продължителна тъга, дистанцираност от дотогавашни интереси, апатия,
която е засегнала живота му, както в личен, така и в служебен аспект.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди и съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума
на ВС, въззивният съд отчита конкретните обективно съществуващи
обстоятелства съобразно указаните от Пленума на ВС общи критерии -
момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на
пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което
претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Съгласно постоянната
съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението
за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, като застрахователната
сума по договора следва да се има предвид като един от критериите по
приложението на чл.52 ЗЗД.
Й М. е починал на 59г. в резултат на получени травми при пътно при
пътно-транспортно произшествие на 19.11.2019г., несъвместими с живота.
Към момента на смъртта на баща му въззивникък Е.М. е бил на 37г.
Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства сочат,
че починалият и неговият баща син са живели в едно домакинство, като баща
му го е отгледал сам и е бил негов единствен родител. Той е бил и най-
близкия му човек, с когото за споделяли общи интереси, хобита, приятелства.
Внезапната и неочаквана смърт на баща му е загуба на опората му в живота,
която Е.М. е имал в лицето на единствения си родител.
Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящия състав на въззивния
съд приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД
4
обезщетение за понесените от ЕМ. Й. М. неимуществени вреди от смъртта на
неговия баща е в размер на сумата 150 000лв. Събраните доказателства по
делото сочат на претърпени болки и страдания с по-висок от обичайния за
връзката баща – син интензитет, като болката е от загубата на единствен
родител, с който М. е бил изключително близък. Загубата е внезапна и при
трагични обстоятелства, и независимо от възрастта му, липсата на баща и
болката от загубата ще остане завинаги в живота на въззиваемия. Отчитайки
заплатената от застрахователя сума в размер на 90 000лв., преди завеждане на
иска, претенцията на ищеца за сумата 60 000лв. е основателна и доказана.
Поради което и решението в обжалваната му част, с която искът е уважен за
разликата над 30 000лв. до 60 000лв. следва да бъде потвърдено.
Предвид основателността на главната искова претенция за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, основателна се явява и акцесорната
претенция за лихви върху претендираното обезщетение.
С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция разноски в полза на
застрахователното дружество на основание чл.78 ал.3 от ГПК не следва да се
присъждат разноски.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и своевременно направеното от
въззиваемата страна искане за присъждане на разноски придружено с
доказателства за действителната им направа, застрахователното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на М. сумата 1 500лв., адвокатско
възнаграждение за въззивното производство. Възражението на насрещната
страна за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е неоснователно с оглед близкия размер на договореното
възнаграждение до този изчислен по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 66 от 15.03.2021г., постановено по
търг.дело № 1000/20г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която
ЗК „Уника“ АД е осъдено да заплати на ЕМ. Й. М. от гр.Варна допълнителна
5
горница над определеното и изплатено от застрахователя обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на баща му, причинена от водач – застрахован собственик на МПС
с ДКН В 7555 НР, при ПТП в района на с.Слънчево на 19.11.2019г., за
разликата над 30 000 лв. до 60 000 лв., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл.499 КЗ вр. чл.45
ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД със седалище гр.София, адрес на управление
гр.София, бул.„Тодор Александров“ № 18, ЕИК ********* да заплати на ЕМ.
Й. М. от гр.Варна, ЕГН **********, сумата 1 500лв. /хиляда и петстотин
лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6