№ 2600
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100500767 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 20.11.2023 г., гр.д. 37233/2023 г., СРС, 40 с-в ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Етажните собственици на сграда
в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, район „Лозенец“,
ул. „******* срещу Б. И. Ц. искове с правно основание чл. 6, т. 9 и 10 вр. чл.
38 ЗУЕС за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23334/2023г. по описа на
СРС, ГО, 40-ти състав, отнасящи се за гараж № 3-4 в сградата в режим на ЕС,
а именно: 420,00лв., представляващи месечни такси от по 7,00лв. за
управление и поддръжка на общите части към етажната собственост за
периода от 01.01.2018г. до 31.12.2022г.; 180,00лв., представляващи месечни
такси от по 3,00лв. за фонд „Ремонт и обновление“ за периода от 01.01.2018г.
до 31.12.2022г.; 32,00лв., представляващи месечни такси от по 8,00лв. за
управление и поддръжка на общите части към етажната собственост за
периода от 01.01.2023г. до 30.04.2023г.; 16,00лв., представляващи месечни
такси от по 4,00лв. за фонд „Ремонт и обновление“ за периода от 01.01.2023г.
1
до 30.04.2023г.; поради погасяване по давност на вземанията за месечни такси
за управление и поддръжка и фонд „Ремонт и обновление“ за периода
01.01.2018г.-30.04.2020г. и поради погасяване чрез извършено в хода на
производството плащане на вземанията за месечни такси за управление и
поддръжка и фонд „Ремонт и обновление“ за периода 01.05.2020г.-
30.04.2023г., като ОСЪЖДА ответникът да заплати на ищците сумата от
241,35лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 241,35лв. –
разноски в исковото производство, а ищците да заплатят на ответника сумата
от 172,83лв. – разноски в исковото производство.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищците Етажни
собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.
София, район „Лозенец“, ул. „*******. Релевират се оплаквания, че с оглед
разясненията на т. 1 от ТР по т.д. № 3/2017 г., при предложено от длъжника
изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е
достатъчно да покрие лихвите и главницата, изборът на длъжника кое
задължение погасява не обвързва кредитора, който от своя страна може да да
извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В случая,
длъжникът при плащането ясно посочва, че погасява дълга, но не уточнява
коя част от него, включително това да е непогасената по давност част, а го
прави едва 2 дни по-късно с отговора на исковата молба. Затова трябва да се
приеме, че се погасяват последователно най-старите задължения, т.е.
погасените по давност и остава дължим остатъкът, непогасен по давност или
чрез плащане. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което
да се уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по иска Б. И. Ц. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
2
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 50,
ал. 1 и 51, ал. 1 ЗУЕС вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. т. 8 ЗУЕС.
Ответникът по иска Б. И. Ц. е собственик на самостоятелен в обект в
сграда на етажна собственост, а именно: гараж № 3-4 в гр. София, район
„Лозенец“, ул. „*******.
С решение по протокол от 05.10.2016 г., ОС на ЕС приема, считано от
01.01.2017 г., собствениците на гаражи, паркинги и паркоместа да заплащат
месечна такса към фонд „Ремонт и обновление“ от 7 лв. и месечна такса за
управление и поддръжка на ЕС от 3 лв., дължими до последното число на
съответния календарен месец. С решение по протокол от 28.11.2022 г., ОС на
ЕС, считано от 01.01.2023 г., увеличава размерите на месечните вноска за
фонд „Ремонт и обновление“ на 8 лв. и за управление и поддръжка на 4 лв.,
отново платими до последното число на съответния календарен месец.
При липса на данни, протоколите от решенията на ОС на ЕС да са
оспорени по съдържание, включително за достоверност на взетите в него
решения по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС или решенията, респ. някои от тях да са
съдебно отменени по специалния ред на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, нито да са
прогласени за нищожни по иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, същите
следва да се приемат за законосъобразни. С изтичане на сроковете за
оспорване и атакуване пред съда, се преклудира възможността за последващо
оспорване и осъществяване на инцидентен съдебен контрол в рамките на
други съдебни производства. Затова недопустими са възраженията на
ответника в отговора на исковата молба, за неспазени законови изисквания
при приемане на решенията. Считано от влизането в сила, решенията
произвеждат обвързващо действие спрямо всеки един от етажните
собственици. Пораждат задължение за всеки да внесе определената му част от
месечната вноска, като за изпадането в забава за плащане не е необходима
покана.
Неоснователно е и възражението за тяхната нищожност на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД поради противоречие със закона, а именно чл. 51,
ал. 1 ЗУЕС. Подобна защита чрез иск по чл. 26, ал. 2, предл. последно ЗЗД
или възражение може да се проведе безсрочно само при релевирани
твърдения за привидност на взетите решения от ОС на ЕС. В този смисъл са
3
решение № 50024/27.03.2023 г., гр.д. 978/2022 г., ВКС, II г.о., ГК и решение
№ 39/19.02.2013 г., гр. д. 657/2012 г., ВКС, I г.о., ГК. В случая не е налице
тази хипотеза, т.к. ответникът се позовава единствено на нарушена правна
норма.
Независимо от това, въззивният съд намира, че съгласно чл. 51, ал. 1
ЗУЕС, в приложимата последна редакция, изм. ДВ бр.57/2011г., разходите за
управление и поддържане на общите части в етажната собственост се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите. Нормата определя начина за разпределяне между етажните
собственици на тези вноски за бъдещите и все още ненастъпили, поради което
и непредвидими разходи, необходими за отстраняване на текущи повреди в
съсобствеността, свързани с обикновена поддръжка. В
съответствие с тази повелителна норма, Общото събрание възприема
принципа за разпределяне на разходите поравно между етажните
собственици.
Същевременно, съобразно чл 6, ал. 1, т. 9. и чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС
вноските за фонд „Ремонт и обновяване” се дължат съразмерно идеалните
части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но
не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната.
В отклонение от тези разпоредби, Общото събрание възприема различен
начин за определяне на вноските – поравно между етажните собственици.
При липса, както вече се обсъди, на данни за оспорване и проведен съдебен
контрол за законосъобразност на решенията в тази част, същите следва да се
приемат за стабилизирани, обвързващи страните и подлежащи на
изпълнение.
Безспорно е и се установява по делото, че към момента, когато е
подадено заявлението по чл. 410 ГПК – 03.05.2023 г., ответникът не е
изплатил процесните задължения. Към този момент, същият е неизправен
длъжник в нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, според които
собствениците са длъжни да изпълняват решенията на органите на
управление на етажната собственост, заплащат вноските за фонд „Ремонт и
обновяване“, а също разходите за управлението и разходите за поддържането
на общите части от сградата.
Основателно е възражението на ответника за частично погасяване на
4
вземанията. Предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК от кредитора ОС
на ЕС води до прекъсване на 3-годишната погасителна давност спрямо
процесните периодични вземания за главниците, с настъпила изискуемост на
основание чл. 111, б. „в”, предл. 3 вр. чл. 116, б. „б” и чл. 114, ал. 1 ЗЗД, както
и предвид разясненията на ТР от 12.04.2012г., ОСГТК на ВКС. На основание
чл.119 ЗЗД и чл.111, б. „в“, пр.2 ЗЗД погасени по давност са съответните
акцесорни вземания за мораторна лихва върху погасената главница. В случая,
според обсъдените решения на Общото събрание, вземанията са дължими, т.е.
изискуемо до последното число на съответния календарен месец. След като
заявлението е подадено на 03.05.2023 г., към тази дата са погасени по давност
вземанията за периода м. 01.2018 г.- м. 04.2020 г., а именно за общо 28
месеца от по 7 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“ и от по 3 лв. за управление
и поддръжане на общи части, или за 280 лв.
Останалите непогасени по давност вземания за периода м. 05.2020 г.-м.
04.2023 г. на обща стойност 368 лв., са изплатени изцяло от ответника в хода
на исковия процес чрез банков превод от 29.09.2023 г., с вписано основание
„превод, заплащане към етажна собственост“.
Според разясненията на ТР № 3/27.03.2019 г., тълк.д. 3/2017 г., ОСГТК
на ВКС, при тълкуването на нормата на чл. 76 ЗЗД, редът за погасяване на
парични задължения се определя по уговорено общо съгласие на длъжника и
кредитора. Ако липсва такова общо съгласие, се прилага поредността,
предвидена в чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Когато длъжникът предложи
изпълнение и това частично изпълнение е различно от договореното или
определено в закона погасяване на задълженията, но е прието от кредитора,
нормата на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. Прието е, че за погасяване на парични
задължения се прилага правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД като задължението се
състои от главница и лихва. Под лихва следва да се има предвид и паричното
задължение на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължимо по силата на закона при
неизпълнение на парично задължение съобразно неговия падеж. Прието е
също, че ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от
длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг,
изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно
да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви,
акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил
плащането.
5
В този смисъл и конкретно относно начина за погасяване на парични и
лихвоносни задължения са също решение № 38/15.05.2020 г., т.д 2022/2017 г.,
ВКС, ІІ т.о. и решение № 640/28.10.2021 г., т.д. 61/2021 г., САС, като второто
касае именно хипотеза на частично погасяване по давност, а остатъкът чрез
плащане.
В случая, с отговора на исковата молба от 01.10.2023 г., ответникът
едновременно предявява възражение за погасяване по давност на част от
спорните вземания и възражение за погасяване изцяло на останалите чрез
плащането в хода на процеса. Следва да се отчете, че изборът на длъжника,
кое задължение погасява с плащането е извършен само 2 дни след самото
плащане от 29.09.2023 г., като за последното, няма данни доколко е доведено
до знанието на кредитора в предходен момент. Затова доброволното
изпълнение следва да се отнесе именно към непогасения по давност остатък,
който обхваща целия неизпълнен дълг към този момент. В резултат,
кредиторът не разполага с възможност за противопоставяне на различна
поредност за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а още по малко с
погасените по давност вземания по реда на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, приложим за
еднородни непарични вземания. Исковете за признаване дължимост на
вземанията за общо 280 лв. през периода м. 01.2018 г.- м. 04.2020 г. следва да
се отхвърлят като погасени по давност, а вземанията за общо 368 лв. през
периода м. 05.2020 г.- м. 04.2023 г., като погасени чрез доброволно плащане.
Въззиваемият пред настоящата инстанция установява разноски от 300
лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение, които се дължат.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр.1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.11.2023 г., гр.д. 37233/2023 г., СРС, 40
с-в.
ОСЪЖДА Етажните собственици на сграда в режим на етажна
6
собственост, находяща се в гр. София, район „Лозенец“, ул. „******* да
заплатят на Б. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „*******
сумата 300 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7