№ 55
гр. Бургас, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Даниел Н. Марков
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
в присъствието на прокурора К. Г. К.
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно частно
наказателно дело № 20232000600105 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.436, ал.2 от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат С. Р. – процесуален представител на
М. К. Т. против определение № 176 от 03.05.2023 г. по ЧНД № 138/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Сливен, с което не е допусната съдебна реабилитация
по чл.87 от НК по отношение на осъждането на Т. с присъда №
13/18.03.2010г. по НОХД № 275/2009г. по описа на Окръжен съд – Сливен,
изменена с решение № 172 от 30.12.2011г. по ВНОХД № 111/2011г. по описа
на Апелативен съд – Бургас, потвърдено с решение № 124/17.07.2012г. по
КНОХД № 269/2012г. на ВКС.
С жалбата първоинстанционният съдебен акт се оспорва като
неправилен и незаконосъобразен. Жалбоподателят подчертава периода на
воденото срещу него изпълнително производство, твърди липсата на
извършвани изпълнителни действия в конкретни периоди. Позовава се на
Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. по тълк. дело № 2/2017г. на
ОСНК на ВКС, съгласно което разпоредбата на чл. 82, ал.5 от НК дерогира
само абсолютната давност, но не и обикновената, която се прилага при
образувано изпълнително производство. Настоява вземането за глобата да е
погасено поради изтичането на обикновената давност. Претендира за отмяна
на атакуваното определение и за постановяване на друг акт по същество, с
който да бъде допусната реабилитация.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас намира жалбата за неоснователна. Споделя
фактическите и правни изводи на Окръжен съд – Сливен с констатация за
1
отсъствието на предпоставката по чл.87, ал.3 от НК за съдебна реабилитация.
Също се позовава ТР № 2/2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСНК на ВКС, и
съобразявайки датата на която е прекратено изпълнителното производство
срещу Т. – 09.03.2023 г. счита, че за периода на изпълнителното производство
давност не е текла, респ. същата не е изтекла и към настоящия момент.
Процесуалният представител на М. Т. – адв. Р. поддържа подадената
жалба и наведените в нея съображения за неправилност на обжалваното
определение. Като счита давностните срокове за изтекли, моли да бъде
отменен обжалваният съдебен акт и да бъде допусната реабилитация по
отношение на осъденото лице.
Жалбоподателят М. К. Т. се присъединява към становището на
защитника си и моли да бъде реабилитиран.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с материалите по
делото, с изложените в жалбата съображения, изслуша доводите на защитата
и становището на прокурора намира жалбата за процесуално допустима, а
разгледана по същество – за неоснователна.
От приетите по делото писмени доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
С присъда № 13/18.03.2010г. по НОХД № 275/2009г. на Окръжен съд –
Сливен, изменена с решение № 172 от 30.12.2011г. по ВНОХД № 111/2011г.
по описа на Апелативен съд – Бургас, потвърдено с решение №
124/17.07.2012г. по КНОХД № 269/2012г. на ВКС, в сила от 17.07.2012 г.
жалбоподателят Т. е осъден за това, че в периода от 01.01.2004 г. до
31.12.2006г. в условията на продължавано престъпление, като управляващ и
представляващ „Стар Принт“ ООД гр. Сливен, избегнал плащането на
данъчни задължения за „Стар Принт“ ООД гр. Сливен в особено големи
размери 646 515,30 лв., от които 313 037,39 лв. във вид на ДДС и 333477,91
лв. във вид на корпоративен данък, като потвърдил неистина в справки –
декларации по ЗДДС и в годишни данъчни декларации по ЗКПО -
престъпление по чл. 257, ал. 1 /отм./, вр. чл. 255, ал. 1 /отм./, вр. чл. 26, ал. 1
от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две
години и шест месеца при първоначален „общ“ режим и глоба в размер на
8000 лв.
С определение № 855/18.12.2013 г. по ЧНД № 552/2013 г. на Окръжен
съд – Стара Загора, влязло в сила на 30.12.2013 г., Т. е освободен предсрочно
от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, като му е определен
изпитателен срок в размер на осем месеца и десет дни. На основание чл.70,
ал.6 от НК е постановено Т. да изтърпи наказание пробация с пробационна
мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
шест месеца на адрес: с. Енина, общ. Казанлък, ул. „Коле Парошев“ 6.
Наложената пробационна мярка е изтърпяна в периода 06.01.2014г. –
06.07.2014г. При извършена справка в Унифицираната информационна
система на Прокуратурата на РБългария и Единната информационна система
за противодействие на престъпността, към 01.02.2023г. срещу М. К. Т. няма
обвинения по неприключени наказателни производства. Горните
обстоятелства се установяват от Удостоверение изх. № Р-43/12 от
06.10.2021г. на Окръжна прокуратура – Сливен, Удостоверение № Р4/2014 г.
2
от 07.02.2023 г., издадено от Окръжна прокуратура – Стара Загора и
Удостоверение изх. № 1704/2021 г. от 02.02.2023 г. на Окръжна прокуратура –
Сливен.
За събиране на наложената глоба в размер на 8000 лв. и направените по
делото разноски – 1353 лв., на 26.07.2012г. е издаден изпълнителен лист, въз
основа на който е образувано изп. дело № 24120000605/2012г. (605/2012г.) по
описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора. Съобщение за
доброволно изпълнение на задължението е изпратено на длъжника на
01.10.2012 г., получено на 05.10.2012 г. В резултат на постъпили от
извършени по изпълнителното дело действия по принудително изпълнение е
събрана сума в общ размер на 1385,84 лв., с която са погасени задължението
за разноски в размер на 1353 лв. и 32,84 лв. от задължението за заплащане на
глобата /разпореждане изх. № 0605-000002/15.10.2012 г. на публичния
изпълнител/. По изпълнителното дело са присъединени с разпореждания на
публичния изпълнител други вземания, както следва: с разпореждане от
26.01.2015 г. 4 бр. глоби в общ размер на 470 лв. /2 бр. наложени с фиш и 2
бр. по наказателни постановления/; с разпореждане от 27.09.2016 г. 3 бр.
вземания на НАП за задължения за ДОО, УПФ и ЗО в общ размер на 215.65
лв. по Декларация образец 6 за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г. и лихви в
размер на 283,92 лв.; с разпореждане от 15.02.2017 г. 1 бр. глоба с фиш за
сумата от 30 лв.; с разпореждане от 02.05.2017 г. 1 бр. глоба с фиш за сумата
от 20 лв. Междувременно с постановление от 16.02.2017 г. е наложена
обезпечителна мярка запор на МПС – лек автомобил Мерцедес, модел С 320
ЦДИ. С постановление от 15.01.2020 г. на публичния изпълнител е наложен
запор върху вземане от трето задължено лице – работодател „Стар Принт 1“
ЕООД, а с постановление от 16.01.2020 г. – запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително
управление, находящи се в Уникредит Булбанк АД. С отделни разпореждания
през 2020 г. и 2022 г. на публичния изпълнител изпълнителното производство
е прекратено частично за присъединените вземания на НАП, Областни
дирекции на МВР, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна
давност. На същото основание - изтичане на 10-годишния давностен срок за
събиране на глобата, наложена по НОХД № 275/2009 г. по описа на СлОС, с
Разпореждане изх. № С230024-035-0037667/09.03.2023г. на публичния
изпълнител при ТД на НАП, офис Стара Загора, е прекратено частично
производството по изпълнителното дело в частта относно вземането за
глобата с остатък 7967,16лв. На 13.03.2023 г. публичният изпълнител е
извършил разпределение на сума в размер на 33,22 лв., постъпила на
10.03.2023 г. от извършени действия по изпълнителното производство, с
която сума са погасени задълженията за лихви върху сумата за разноски, за
която е издаден изпълнителния лист по НОХД № 275/2009 г. по описа на
СлОС. С постановление на публичния изпълнител от 13.03.2023 г. са
отменени наложените по изпълнителното дело обезпечителни мерки и с
разпореждане от същата дата изпълнителното производство по изп. дело №
605/2012 г. срещу М. К. Т. е прекратено.
На 15.03.2023г. от ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, на М. К.
Т. по негово искане е издадено Удостоверение №
3
240202300054448/15.03.2023 г. за липса на задължения.
По делото е представена характеристика на М. Т., изготвена на
01.11.2021г. от П. Г. Ш., представляваща „Стар Принт 1“ ЕООД с. Ковачите,
общ. Сливен, удостоверяваща, че Т. е работил в дружеството в периода от
18.08.2017г. до 13.01.2020г., като е проявил дисциплинираност и отговорност,
изпълнявал е качествено и в срок поставените задачи, вградил се в колектива,
проявявал коректност към клиентите на дружеството и държавните
институции. Видно от справка – дубликат за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с придружително писмо №
20388173020672/18.08.2017г., Т. е работил като общ работник в дружеството.
Трудовото правоотношение е прекратено на 13.01.2020г. основание чл. 325,
ал. 1 от КТ - по взаимно съгласие и желание на служителя (видно от Заповед
№ 001/13.01.2020г., приложена по изпълнителното дело), два дни преди
изпращането от ТД на НАП – офис Стара Загора до дружеството -
работодател на запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на Т..
М. К. Т. е на 54 години, със средно образование. Има три деца, родени
съответно на 13.06.2004г., на 06.02.2006г. и на 08.01.2009г., съгласно
представените 3 бр. удостоверения за раждане.
По делото са приобщени като писмени доказателства и документите,
съдържащи се в изисканото копие на изпълнителното дело, водено при
публичния изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора.
Горната фактическа обстановка е установена по категоричен начин от
приложените по делото доказателства и не се оспорва от страните.
Въз основа на така установените факти окръжният съд е намерил
молбата за реабилитация за неоснователна. За да постанови този резултат
съдът е обсъдил предпоставките на чл. 87 от НК за допускане на съдебна
реабилитация и е установил отсъствието на тази по чл.87, ал.3 от НК – не е
изтекла предвидената в закона давност за неизплатената от жалбоподателя
глоба, наложена кумулативно с наказанието лишаване от свобода, за
събирането на която е било образувано изпълнително производство.
Определението е правилно и законосъобразно.
За да бъде допусната реабилитация по съдебен ред на едно лице е
необходимо да са изпълнени всички кумулативно дадени предпоставки,
предвидени в чл.87 от НК: 1. В течение на три години от изтичане на срока на
наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е
извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-
тежко наказание; 2. имал е добро поведение; 3. при умишлено престъпление е
възстановил причинените вреди или има уважителни причини да не ги
възстанови; 4. Когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено
кумулативно наказание лишаване от права, то следва и неговият срок да е
изтекъл, съответно при наложена глоба – тя да е изплатена.
В конкретния случай безспорно е налице първата предпоставка – Т. е
изтърпял наложеното му наказание лишаване от свобода, както и
определената в изпитателния срок на условното предсрочно освобождаване
пробационна мярка на 06.07.2014 г. От тогава до настоящия момент, видно от
4
представеното удостоверение от Окръжна прокуратура – Сливен, той не е бил
осъждан и няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни
производства за други престъпления.
Приложената по делото характеристична справка от работодател за
период от малко повече от две години - от 18.08.2017г. до 13.01.2020г.
съдържа информация за полаган от Т. труд в „Стар Принт 1“ ЕООД. Дадена е
положителна оценка за неговите качества, което в принципен план сочи на
добри характеристични данни. Последните се разколебават от съдържанието
на документите в изпълнителното дело, водено от публичния изпълнител при
ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, предвид информацията за
присъединени вземания на различни държавни органи спрямо Т., които не са
заплатени, въпреки неголемия им размер /глоби по 20 лв., 30 лв. и др./. Вярно
е, че изпълнителното производство е прекратено в тази му част, както и
изцяло на 13.03.2023 г., но в преобладаващата част поради изтичане на
предвидената в закона абсолютна давност за събиране на вземанията, а за
малка част от тях, чрез погасяване посредством събрани в хода на
изпълнителното производство суми. По делото са налице данни за
притежавано от Т. имущество, както и за период, в който е упражнявал труд
по трудово правоотношение, т.е. е разполагал с източници на доходи.
Въпреки това е факт неизпълнението на задължението за заплащане на
изискуеми вземания към държавата, при липса на доказателства за
уважителни причини, обективно възпрепятстващи лицето да заплати
задълженията си.
По отношение изискването на чл.87, ал.1, т.2 от НК - осъденият да е
възстановил причинените от умишленото престъпление вреди,
първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл.87, ал.2 от НК,
съгласно която съдът може да реабилитира осъдения и без възстановяване на
вредите в хипотеза на доказани уважителни причини, препятстващи
изпълнението на това изискване. Коректно е позоваването на Решение №
20/07.03.2022г. по ВЧНД № 256/2021 г. по описа на Апелативен съд – Бургас,
постановено в производството по обжалване на съдебен акт, с който е
отхвърлена предходна молба за реабилитация на същото лице. С това
решение е прието за изпълнено условието на чл. 87, ал. 2 от НК, предвид
липсата на заинтересованост от страна на носителя на вземането /Държавата/
за неговото събиране, което е довело до изтичането на давностният срок по
чл.110 от ЗЗД. Държавата не е поискала по съдебен ред да й бъде присъдено
обезщетение за причинените й имуществени вреди и съответно вземането й за
това обезщетение да бъде признато с влязъл в сила съдебен акт, въз основа на
който би могло да бъде предприето последващо принудително събиране на
вземането. Ангажирана е наказателната, но не и гражданската отговорност на
Т.. Бездействието на носителя на вземането, признато със съдебен акт, което е
довело до изтичането на петгодишния давностен срок и невъзможност
същото да бъде събрано по принудителен ред, при направено от осъдения
възражение за това, е причина, която следва да се отчита като уважителна.
Обратното би означавало при наличие на останалите предпоставки за съдебна
реабилитация, такава да не може да бъде допусната никога, ако не е налице
възстановяване на вредите, макар и събирането на признатото вземане да е
станало невъзможно поради изтичане на предвидената погасителна давност
5
/т. см. Решение № 367 от 13.02.2015г. по н.д. № 1397/2014г. на ВКС, II н.о./.
Основният спор по делото се съсредоточава върху въпроса налице ли е
предпоставката по чл.87, ал.3 от НК за допускане на съдебна реабилитация,
доколкото с присъдата, по отношение на която се иска реабилитация на
осъдения Т., е наложено кумулативно наказание „глоба“, за събирането на
която е било образувано изпълнително производство. Несъмнено глобата не е
платена, а поради изтичане на 10-годишния давностен срок за събирането й с
Разпореждане изх. № С230024-035-0037667/09.03.2023г. на публичния
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, е прекратено
частично производството по изпълнителното дело в частта относно
неплатената част от глобата с остатък 7967,16 лв.
Съгласно т. 4 на ТР № 2 от 28.02.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСНК на ВКС, когато наказанието глоба не е изпълнено и е наложено наред с
други наказания, които са изпълнени, за да започне да тече срокът за
реабилитация, трябва възможността за изпълнение на глобата да е погасена по
давност. Приложимият давностен срок е две години, съгласно чл.82, ал.1, т.5
от НК и съответно три години по чл.82, ал.4 вр. ал.1, т.5 от НК. Когато за
събирането на глобата е било образувано изпълнително производство, както в
настоящия случай, е приложима хипотезата на чл.82, ал.5 НК, която изключва
прилагането на абсолютната давност по ал. 4 на същия текст. Съгласно
посоченото тълкувателно решение, разпоредбата на чл.82, ал.5 от НК не
изключва възможността за погасяване изпълнението на наказанието глоба
поради изтекла абсолютна давност изобщо, а само дерогира предвидения в
чл.82, ал.4 вр. ал.1, т.5 от НК тригодишен срок, като създава временна
законова пречка абсолютната давност да тече, докато съществува
изпълнителното производство за събиране на глобата. Вярна е констатацията
на първата съдебна инстанция, че в настоящия случай на 09.03.2023г. с
частичното прекратяване на изпълнителното дело за задължението глоба, тази
пречка отпада и давностният срок продължава да тече, съответно до
достигане на обикновения давностен срок по чл.82, ал.1, т.5 НК от две години
или абсолютния давностен срок по чл.82, ал.4 вр. чл.1, т.5 НК – три години.
Действията по спиране или прекъсване на давността, извършени по време на
изпълнителното производство, включително неговото образуване и всички
действия по събиране на глобата, независимо от тяхната продължителност, не
влияят на размера на абсолютния давностен срок, който остава три години.
Несъмнено от приложените писмени доказателства, касателно образуването и
частичното прекратяване на изп. д. № 605/2012г. по описа на ТД на НАП –
Пловдив, офис Стара Загора, относно принудителното събиране на глобата е
видно, че не е изтекъл нито двегодишният обикновен давностен срок, нито
тригодишният абсолютен такъв. Неоснователно поради това е възражението в
жалбата за изтекла обикновена давност, поради неизвършване на действия от
публичния изпълнител в хода на производството. Прегледът на приложените
документи от изпълнителното дело установява обратното – изпълнителният
лист е издаден непосредствено след влизане на присъдата в сила,
своевременно е образувано изпълнителното производство, на длъжника е
изпратено съобщение за доброволно изпълнение, а след това публичният
изпълнител е извършвал действия по делото чрез събиране на суми,
разпределението им, налагане на обезпечителни мерки. След изтичане на
6
съответните давностни срокове изпълнителното производство е частично
прекратявано за различните вземания, в частта за остатъка от процесната
глоба, наложена кумулативно с наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД
№ 275/2009 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, изпълнителното дело е
прекратено на 09.03.2023 г. Както се посочи по-горе, съгласно
съобразителната част по въпроси 4 и 5 от цитираното ТР № 2/2018г. по тълк.
дело № 2/2017г. на ОСНК на ВКС, ако наказанието глоба не е изпълнено и е
наложено наред с други наказания, които са изпълнени, за да започне да тече
срокът за реабилитация, трябва възможността за изпълнение на глобата да е
погасена по давност. В този смисъл въззивният съд се е произнесъл и в
решение по ВЧНД № 256/2021 г. по описа на Апелативен съд – Бургас при
предходно произнасяне по молба на М. Т. за съдебна реабилитация, коректно
цитирано в оспореното в настоящото производство определение.
При тази фактическа и правна обстановка по делото окръжният съд
законосъобразно е отказал да постанови съдебна реабилитация по посоченото
осъждане на М. Т.. Подадената жалба от процесуалния представител на М. К.
Т. се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното
определение, като правилно, следва да се потвърди.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 176 от 03.05.2023г., постановено по
ЧНД № 138/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7