№ 155
гр. ЛЕВСКИ, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осемнадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. И.-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело №
20244410100189 по описа за 2024 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявена е искова молба от „Вива Кредит“ АД, гр.София срещу С. Д.
А. от гр.Левски, с правно основание чл.240 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.79 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД, с която са предявени кумулативно обективно съединени
осъдителни искове, както следва:
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца главница в размер на
2300 лв. - по договор за кредит между страните;
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца договорна лихва в
размер на 171,80 лв. по договора за кредит;
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца такса ангажимент за
фиксиран лихвен процент по договора за кредит в размер на 151, 83 лв.;
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца неустойка по договора
за кредит за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за
настоящ адрес в размер на 69,79 лв.;
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца неустойка по договора
за кредит за непредставяне на съгласие за директен дебит в размер на 275,59
лв.
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца законна лихва за забава
1
върху главницата за период от 28.01.2023г. до 29.02.2023г. в размер на 319,45
лв.
ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че на 28.01.2022 г. ответникът С. Д. А. сключил с
Дружеството (в качеството му на заемодател) Договор за кредит „Violeta“ под
формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно
усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, който в
процесния случай бил 2500 лв. и по силата на същия договор усвоил заемна
сума в размер на 2500 лв.
С подписване на договора ищецът се задължил да заплаща текущото си
задължение до 30 дни от усвояване на главницата, като при еднократно
усвояване на кредитния лимит с подписване на договора за кредит 30 дни
течели от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на
части - от датата на първото частично усвояване.
Твърди, че преди сключване на договора на ищеца бил представен
Стандартен европейски формуляр, описващ всички условия по договора
съгласно изискванията на Закона за потребителския кредит, както и че
Кредитополучателят е заявил и декларирал, че е избрал доброволно преди
подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „VIP
обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при
просрочие“, за което му била предоставена и Тарифа.
Твърди, че клаузите на процесния договор включват следните уговорки:
За „директен дебит“ - условие договорено в чл.15, ал.1 до ал.3 от
Договора, при непредставянето на съгласие за директен дебит се начислява
неустойка за неизпълнено задължение. Размерът на неустойката е 2% от
усвоената, но непогасена главница, като начислената неустойка се дължи
ведно с текущото месечно задължение в края на този тридесетдневен период.
Ако се предостави съгласието за директен дебит, макар и на по-късен етап, не
в договорения срок, Кредиторът се задължава да спре начислението. Твърди,
че до края на срока на договора такова съгласие за директен дебит не е
предоставено.
„Неустойка за липса на удостоверение“ - страните се постигнали
съгласие, а Кредитополучателят декларирал, че е запознат и съгласен, че в
срок до 5 дни от подписване на договора за паричен заем, както и 2 дни преди
2
изтичане на всеки следващ тридесетдневен период на заплащане на текущото
задължение, да се задължи да предоставя Удостоверение за настоящ адрес.
При непредставяне на удостоверението за настоящ адрес се начислява
неустойка в размер по 0,5% от общия размер на усвоената/усвоените и
непогасена/непогасени главница/главници, като начислената неустойка става
част от текущото задължение и се дължи в края на всеки тридесетдневен
период. Въпреки че се дължи за всеки тридесетдневен период при еднократно
представяне на такова удостоверение се спират начисленията. Твърди, че
такова удостоверение не е предоставено от Кредитополучателя.
„Такса ангажимент за фиксирана лихва“ – условие по чл.4, ал.1, т.2.2 и
т.2.3. от договора. Сочи, че Таксата ангажимент представлява такса за
допълнителна доброволна услуга, която се предлага от Кредитора и с която се
е съгласил Кредитополучателят преди подписване на договора. Услугата
представлява ангажимента на Кредитора за целия срок на договора да осигури
сумата от одобрения кредитен лимит, която да е достъпна за
Кредитополучателя при негово поискване за усвояване във всеки един момент
от договора и то при изрично фиксирания лихвен процент от 15 % - ГЛП или
0,042% на ден. Таксата ангажимент представлява цената, която се заплаща от
страна на кредитополучателя, за да си осигури при фиксирани условия
възможност за усвояване на главницата по кредита в рамките на кредитния
лимит многократно в рамките на договорения срок. Възможността за
многократно усвояване на сума в рамките на един договор и при фиксирани
условия облекчава Кредитополучателя и му дава възможност без ново
кандидатстване, без допълнително представяне на документи, нова оценка на
кредитоспособност и изчакване на срок за одобрение, да разполага, когато му
е необходимо със средства, които може да ползва еднократно или многократно
в рамките на 1 година. Освен това в полза на потребителя е и факта, че тази
такса се начислява само ако е усвоена сума от кредитния лимит, само върху
размера на усвоената сума и само за периода до нейното връщане, не за целия
срок на договора, не авансово, не предварително. Таксата е включена в ГПР.
„Удостоверение за липса на задължения“ – условие, договорено в чл.15,
ал.2-3 от договора. Кредитополучателят се е задължил с подписване на
договора в срок до 5 дни от подписването му, както и 2 дни преди изтичане на
всеки следващ тридесет дневен период на заплащане на текущото задължение,
да предостави Удостоверение за липса на задължения по чл.87 ДОПК, от което
3
е видно че няма задължения, както и Удостоверение за настоящ адрес. При
непредставяне на което и да е от двете удостоверения, или ако от
Удостоверението по чл.87 ДОПК е видно наличието на задължения към
държавни и общински органи, се начислява неустойка в размер по 0,5% от
общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/непогасени
главница/главници за всяко от непредоставените удостоверения, като
начислената неустойка е част от текущото задължение и се дължи в края на
всеки тридесетдневен период. Въпреки че се дължи за всеки тридесетдневен
период, при еднократно представяне на такова удостоверение се спират
начисленията. Твърди, че такова удостоверение макар и веднъж в рамките на
срока на договора не е предоставено от Кредитополучателя.
„Такса забава“ – такси по чл.20, ал. 4 от Договора – съгласно Тарифа за
действия по ограничаване на негативни последици при просрочие до
заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по
кредита. Разходи за действия по събиране на задълженията са разходите за
изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането
на телефонни разговори и др., направени от Кредитодателя, за да събере
извънсъдебно и по доброволен начин просрочените си вземания от
Кредитополучателя по процесния Договор. Сочи, че след анализ на брой
кредити, съотношение между редовни и просрочени кредити, цени на
консумативи, цена на СМС и Вайбър известяване, заплати на служители,
заети в КОЛ център и отдел „Събиране“, куриерски услуги и т.н., Кредиторът
е остойностил цена, която следва да се заплаща при неизпълнение от страна на
Кредитополучателя за извършването на тези действия, като тази цена не може
да надвишава 15,50 лв. за едно просрочено тридесетдневно задължение или
0.50 лв. на ден. Сумата е еднаква, независимо от размера на кредита, затова е
изнесена в Тарифа, с която Кредитополучателят се е запознал и съгласил още
преди подписване на Договора за паричен заем. Сочи, че в забързаното
ежедневие на всеки един кредитополучател, значителният брой ангажименти,
които има всеки, напомнянето за определени действия и плащания е
организирано изцяло в полза на клиента-потребител, за която услуга същият е
уведомен, съгласил се и желае да ползва. Същата услуга не представлява
неустойка за неизпълнение, а допълнителна услуга, поради което не следва да
се обвързва със законната лихва при неизпълнение, която представлява
наказание за неизпълнението на задълженията.
4
Твърди, че на 31.01.2022г. ответникът усвоил по договора за кредит сума
в размер на 300 лв. На 01.02.2022г. била усвоена сума в размер на 1000 лв. На
14.02.2022г. била усвоена сума в размер на 1000 лв., с което бил усвоен изцяло
кредитния лимит.
Посочва, че по кредит „Виолета“ вноските не са анюитетни, главницата
се дължи в края на периода на договора, освен ако Кредитополучателят не
реши да се възползва от уговорения в договора 10-дневен гратисен период –
без никакво оскъпяване, съгласно условието на чл.4, ал.1, т.3 от Договора.
Твърди, че към момента на депозиране на исковата молба задълженията
на кредитополучателя за заплащане на текущите задължения по кредита били
просрочени, а срокът на договора бил изтекъл - на 28.01.2023г.
Предвид неизпълнението на кредитополучателя, кредиторът изпратил
напомнителни СМС, електронни писма на посочената в профила на
Кредитополучателя електронна поща, бил ангажиран служител от КОЛ
център да прозвънява преди, на и при просрочие и след падежната дата
Кредитополучателя и да го уведомява за датата на плащане, размера на
задължението му и наличието на просрочие, което е свързано и с
допълнителни задължения по договора, които ако не бъдат изпълнени ще
доведат до санкции и неустойки, изпращане на СМС и др. действия свързани
със събиране на просрочените суми.
Твърди, че по процесния договор за паричен заем са дължими суми в
общ размер на 3288,46 лв., включващи:
- Главница в размер на 2300 лв. - считано от крайния срок на договора
28.01.2023 г.;
- Договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент съгласно чл.4,
ал.1, т.2 от Договора – 15 % върху усвоената главница в размер на 171,80 лв.
за периода от 30.08.2022 г. до 28.01.2023 г.
- Такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на
договора в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница,
която се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен
период от усвояване на главницата в общ размер на 151,83 лв. за периода
29.10.2022 г. до 28.01.2023 г.;
- Неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверения за настоящ адрес съгласно чл.15, ал.4, 5 и 6 от Договора в общ
размер на 69,79 лв. за периода 30.08.2022 г. до 28.01.2023 г.;
5
- Неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно
чл.15, ал.1, 2 и 3 от Договора в общ размер на 275,59 лв. за периода 30.08.2022
г. до 28.01.2023 г.;
- Законна лихва за забава върху просрочените текущи задължения,
дължима в края на всеки тридесетдневен период за заплащане на текущото
задължение по кредита;
- Законна лихва за забава в размер на 319,45 лв., начислена върху
остатъчната непогасена главница в размер на 2300 лв. и за периода от
28.01.2023г. /изтичане срока на договора/ до 29.02.2023 г. /датата на подаване
на исковата молба/.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, който в срока
по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор. В проведеното по делото
съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Установява се от Договор за кредит „Violeta“, че същият е сключен на
28.01.2022г., по електронен път, между „Вива кредит“ ООД и ответника С. Д.
А., като по силата на договора кредитодателят се задължил да предостави на
кредитополучателя кредит в максимален размер на 2500 лв., под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява еднократно или многократно на
части, а кредитополучателят да заплаща текущото си задължение до 30 дни от
усвояване на главницата или усвояване на съответната част от главницата, ако
кредитът се усвоява на части.
Съгласно чл.4 договорът е сключен за срок от 1 година, при фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 15 % или дневен лихвен процент в
размер на 0,042% върху усвоената и непогасена главница. Срещу
задължението на кредитодателя да не променя лихвения процент,
кредитополучателят заплаща такса ангажимент в размер на 0,07% върху
усвоената и непогасена главница
Съгласно чл.1 от договора, преди подписването му на
кредитополучателя е предоставен стандартен европейски формуляр с
индивидуалните условия по договора и преддоговорна информация, както и
доброволно е избрал да се ползва от допълнителен пакет услуги „VIP
ОБСЛУЖВАНЕ“ по продукт „Violeta”. При всяко погасяване от
кредитополучателя на дължими суми, същият заплаща и част от цената на
6
пакета допълнителни услуги.
Съгласно чл.3, ал.3 и 4 от договора, текущото задължение на
кредитополучателя към края на всеки 30-дневен период включва начислена и
непогасена договорна лихва върху усвоената и непогасена главница, такса
ангажимент за фиксиран лихвен процент върху усвоените и непогасени
главници и неустойки за неизпълнение, лихви за забава и разходи за събиране
на просрочени задължения, в случай, че такива са начислени, а общото
задължение на кредитополучателя включва цялата усвоена и непогасена
главница, начислената върху нея договорна лихва, такса ангажимент за
фиксиран лихвен процент върху усвоените и непогасени главници и
неустойки за неизпълнение, лихви за забава и разходи за събиране на
просрочени задължения, в случай, че такива са начислени.
Съгласно чл.15, ал.1 - 3 от договора, в 5-дневен срок от подписването
му, кредитополучателят се задължава да предостави съгласие за директен
дебит по банковата си сметка за целия срок на договора. При непредставянето
на съгласие за директен дебит се начислява неустойка за неизпълнено
задължение. Размерът на неустойката е 2% от усвоената, но непогасена
главница, като начислената неустойка се дължи ведно с текущото месечно
задължение в края на този тридесетдневен период. Ако се предостави
съгласието за директен дебит, макар и на по-късен етап, не в договорения
срок, Кредиторът се задължава да спре начислението.
Съгласно чл.15, ал.4-6 от договора, кредитополучателят се е задължил с
подписване на договора в срок до 5 дни от подписването му, както и 2 дни
преди изтичане на всеки следващ тридесет дневен период на заплащане на
текущото задължение, да предостави Удостоверение за липса на задължения
по чл.87 ДОПК, от което е видно че няма задължения, както и Удостоверение
за настоящ адрес. При непредставяне на което и да е от двете удостоверения,
или ако от Удостоверението по чл.87 ДОПК е видно наличието на задължения
към държавни и общински органи, се начислява неустойка в размер по 0,5% от
общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/непогасени
главница/главници за всяко от непредоставените удостоверения, като
начислената неустойка е част от текущото задължение и се дължи в края на
всеки тридесетдневен период. Въпреки че се дължи за всеки тридесетдневен
период, при еднократно представяне на такова удостоверение се спират
начисленията.
7
В чл.20, ал.4 от договора е предвидено, че при забава плащане текущото
задължение, Кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия
по събиране на задълженията в размер, съгласно Тарифа за допълнителен
пакет услуги VIP обслужване по продукт “Violeta” и такси за действия по
ограничаване на негативни последици при просрочие до заплащане на
съответното текущо задължение или общото задължение по кредита. Разходи
за действия по събиране на задълженията са разходите за изпращането на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни
разговори и др., направени от Кредитодателя, за да събере извънсъдебно и по
доброволен начин просрочените си вземания от Кредитополучателя по
процесния Договор.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира като обективно, мотивирано и пълно, се
установява следното:
По процесния договор за кредит е усвоен кредитен лимит в размер на
2300 лв. от максималния кредитен лимит от 2500 лв., както следва:
- на 31.01.2022 г. - 300 лв.
- на 01.02.2022 г. - 1000 лв.
- на 14.02.2022 г. - 1000 лв.
Срокът на договора е изтекъл на 28.01.2023 г. Главницата по този вид
кредити, отпуснати под формата на кредитна линия, се дължат в края на
договора. Не се съставя погасителен план, поради спецификата на договора.
На всеки тридесетдневен период кредитополучателят е следвало да заплаща
договорна лихва, но поради неизпълнение на условията по договора, са му
начислявани и други суми в съответствие с него.
Съгласно заключението на вещото лице, дължими суми по договора са:
- Договорна лихва - 15% годишно, фиксиран лихвен процент върху
усвоена и непогасена главница;
- Такса ангажимент - 0.07% на ден, 2,10% месечно върху усвоена и
непогасена главница, за предоставяне на услуга фиксиран лихвен процент;
- ГПР - 49,32% изчислен при следните допускания: кредитополучателят
ще изпълнява своите задължения в съответствие със сроковете и условията по
договора, без забави. ГПР е изчислен при включването на годишен лихвен
процент от 15% и такса ангажимент от 25,20% годишно (0.07%дневно);
- неустойки: за директен дебит - при непредставяне на такова съгласие се
8
дължи 2% месечно върху усвоената и непогасена главница, както и
непредставяне на удостоверение за настоящ адрес и за липса на задължения по
чл.87 от ДОПК – по 0.5% месечно върху усвоената и непогасената главница за
всяко от тях;
- При забава на плащанията, се начислява законна лихва в размер на
ОПЛ + 10 пункта върху просрочените суми, като отделно се начислява и такса
за извършване на действия по събиране на задълженията - изпращане на
напомнителни писма, разговори и др.
При постъпване на суми от кредитополучателя, погасяването се
извършва в следния ред: Законна лихва, Разходи за събиране на вземането,
Начислени неустойки, Такса ангажимент, Договорна лихва, Главница.
Установено е, че са постъпили плащания в общ размер на 1212,86 лева,
които са погасили задължения по падежи до 31.07.2022 г., като последното
плащане е извършено на 04.07.2023 г. Непогасени са останали задължения
след 30.08.2022г. до падежа на договора 28.01.2023г. Погасени са 6 месечни
задължения, непогасени са също 6 (периода на договора е 12 месеца).
Установено е, че с направените от кредитополучателя плащания са
погасени изцяло задълженията за неустойка за липса на удостоверение по
чл.87 ДОПК, такса за забава (действия по събиране на просрочени вземания) и
законната лихва (ОПЛ +10 пункта).
Непогасени по договора са останали, както следва:
- Главница — 2300 лв.;
- Сума за несъгласие за директен дебит — 275,59 лв. от 30.08.2022г. до
28.01.2023 г. - падежа на договора;
- Договорна лихва — 171,80 лв. за периода от 30.08.2022г. до
28.01.2023г. - падежа на договора;
- Такса ангажимент — 151,83 лв. за периода от 29.10.2022г. до
28.01.2023г. - падежа на договора;
- Неустойка за непредставяне на удостоверение за настоящ адрес —
69,79лв. за периода от 30.08.2022г. до 28.01.2023г. – падежа на договора.
Или неплатени суми по договора в общ размер на 2969,01 лв.
Вещото лице е дало заключение, че начислената законна лихва (ОЛП+10
пункта) е 23,74 лв., изчислена върху всяко непогасено задължение, без да се
включва главница, тъй като тя се дължи в края на периода на договора.
Законната лихва е изцяло погасена с последното плащане на 04.07.2023 г. от
9
150 лв.
За периода от 28.01.2023 г., когато е настъпил крайният срок на договора
до 29.02.2024 г. (съгласно посочената дата в петитума на ИМ) се изчислява
лихва за забава в размер на 319,45 лв. върху непогасената главница, усвоена от
ответника 2300 лв.
По отношение на ГПР, посочен в процесния договор, е дадено
заключение, че ГПР по договора е изчислен, като са взети предвид усвоената
главница от 2300 лв., падежа на договора 28.01.2023г., договорният лихвен
процент от 15%, както и таксата за фиксиран лихвен процент от 25.20%
годишно (0.07% дневно). Така ГПР е в размер на 49,32%.
Той се изчислява в този размер при следните допускания:
Кредитополучателят ще изпълнява своите задължения в съответствие
със сроковете и условията по договора, без забави. ГПР е изчислен при
включването на годишен лихвен процент от 15% и такса ангажимент от
25,20% годишно (0.07%дневно).
При изслушването на вещото лице в съдебно заседание, пояснява, че в
ГПР не са включени другите задължения по договор (освен годишния лихвен
процент и такса ангажимент), като при включването им като разход при
изчисляване на годишният процент на разходите, ще бъде надвишен
максималния законоустановен размер на ГПР.
С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Процесният договор за паричен заем има характера на потребителски
кредит по смисъла на ЗПК, поради което за него са приложими разпоредбите
на Закона за потребителския кредит, в редакцията му, приложима към датата
на сключване на договора – ДВ бр.104 от 08.12.2020г., в сила от 1.01.2021г.
Съгласно константната съдебна практика съдът следи служебно за нищожност
на договора или клауза от него, поради противоречието й с императивни
разпоредби на ЗПК, както и поради нейната неравноправност и поради
противоречие с добрите нрави.
Съдът намира за нищожни клаузите от договора за потребителски
кредит, по силата на които са уговорени неустойки за непредставяне на
съгласие за директен дебит, на удостоверение за настоящ адрес и
удостоверение за липса на задължения по чл.87 ДОПК - чл.15, ал.1 - 6 от
договора - нищожни като противоречащи на добрите нрави съгласно чл.26,
10
ал.1, предл.3 ЗЗД, както и намира за нищожна клаузата на чл.20, ал.4 от
договора, предвиждаща такса за забава съгласно тарифа - нищожна на
основание чл.21, ал.1 от ЗПК.
По отношение на клаузите за неустойка:
Съгласно дадените в ТР №1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК
на ВКС критерии за нищожност на неустоечна клауза поради противоречието
й с добрите нрави, нищожна се явява такава неустойка, която е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съдът намира, че така уговорени, клаузите за неустойка излизат извън
присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, за
неизпълнение на задълженията на длъжника по договора за кредит, като
противоречат на добрите нрави, както и на императивните разпоредби на
ЗПК. Така уговорените клаузи за неустойка не обезщетяват претърпени от
кредитора вреди поради неизпълнение на договора за кредит. Същите не
обезпечават основните задължения на длъжника, като част от същественото
съдържание на договора за кредит, а са предвидени за неизпълнение на
акцесорни, вторични задължения за представяне на удостоверение за настоящ
адрес и удостоверение за липса на задължения по чл.87 ДОПК, както и на
съгласие за директен дебит. Изпълнението на тези задължения не
представлява такова, произтичащо пряко от предоставената в заем сума, а би
следвало да е от значение за кредитора при преценката му относно това дали
да отпусне кредита и при какви условия. Сключването на договора за кредит и
без представяне на посочените удостоверения и съгласие за директен дебит, за
неизпълнение на които задължения се предвижда заплащане на неустойка,
води до извод за излизане на неустоечните клаузи извън присъщите им
функции, поради което същите противоречат на добрите нрави. Посоченото
навежда на неправомерно, скрито увеличаване на сумата, която следва да бъде
върната от заемателя, което е още едно основание за нищожност на
неустоечните клаузи, съгласно императивната разпоредба на чл.21, ал.1 ЗПК,
предвиждаща нищожност на всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон.
По отношение на клаузата за такса за забава - съгласно Тарифа за
действия по ограничаване на негативни последици при просрочие до
заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по
кредита:
11
Съдът намира, че клаузата на чл.20, ал.4 от договора, предвиждаща
разходи при забава за плащане, е нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК.
Същата противоречи и има за резултат заобикаляне разпоредбите на чл.33 и
чл.10а ЗПК.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва.
В Тарифата са предвидени разходи за изпращането на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др.,
направени от Кредитодателя, за да събере извънсъдебно и по доброволен
начин просрочените си вземания от Кредитополучателя по процесния
договор.
Така уговорената клауза е нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК, като
имаща за цел заобикаляне клаузите на този закон. Предвидената в тарифата
такса заобикаля разпоредбата на чл.33 ЗПК, в приложимата му редакция,
съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Предвидената допълнителна
такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение по своя
характер представлява именно вземане, произтичащо от забавата на
потребителя и представлява допълнително плащане, заедно със законната
лихва за забава, с което се заобикаля ограничението на чл.33 ЗПК. В подкрепа
на този извод е и обстоятелството, че таксите са в предварително установен
фиксиран размер, който е характерен за неустоечна клауза, обезщетяваща
неизпълнение на договорно задължение, а не варират според действително
направени разходи за извънсъдебно събиране на вземането, каквито се
претендира да са. На следващо място, разходите за изпращане на писма,
съобщения, провеждането на телефонни разговори, както и посещения на
адреса на потребителя, представляват такива, свързани с управление на
кредита - неговото събиране, което пък е в противоречие с императивната
разпоредба на чл.10а ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Само за пълнота, съдът посочва, че извършването на
посочените в тарифата дейности, за които е начислена таксата, не се
12
установява от събраните по делото доказателства.
Предвид горното, с оглед изначалната недействителност - нищожност, на
клаузите по процесния договор, недължими от кредитополучателя са
вземанията за неустойка за непредставяне на съгласие за директен дебит,
неустойка за непредставяне на удостоверение за настоящ адрес, неустойка за
непредставяне на удостоверение за липса на задължения по чл.87 от ДОПК и
разходи и такси при забава за извънсъдебно събиране на задълженията.
Останалите вземания по договора за кредит - за главница, договорна
лихва, такса за ангажимент фиксиран лихвен процент, лихва за забава, са
дължими, доколкото не се установява да се основават на недействителни
клаузи от договора за кредит.
С оглед така приетото, направените от кредитополучателя плащания, с
които са погасени задължения за неустойки и такси при забава съгласно
тарифата - които са недължими, следва да бъдат съотнесени за погасяване на
дължимите от ответника вземания по договора за кредит, съобразно реда за
погасяването им.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, ответникът е погасил неустойка за липса на съгласие за директен
дебит в размер на 264,34 лв., неустойка за липса удостоверение за настоящ
адрес в размер на 66,64 лв., неустойка за липса удостоверение по чл.87 ДОПК
в размер на 136,73 лв., или общо 467,71 лв.
С оглед реда за погасяване на задълженията, установен с договора:
Законна лихва, Разходи за събиране на вземането, Начислени неустойки, Такса
ангажимент, Договорна лихва, Главница, сумата от 467,71 лв. погасява изцяло
претендираното вземане за законна лихва в размер на 319,45 лв. и частично
претендираното вземане за такса ангажимент в размер на 151,83 – за сумата от
148,26 лв.
Дължими и неплатени остават вземането за главница в размер на 2300
лв., договорна лихва в размер на 171,80 лв. и такса ангажимент – частично за
сумата в размер на 3,57 лева.
Останалите вземания не са дължими от ответника – вземанията за
неустойки недължими като основаващи се на нищожни клаузи от договора, а
вземането за законна лихва за забава – като погасено чрез плащане.
На основание горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 2300 лв. – главница по договора за кредит, сумата в
13
размер на 171,80 лв. – договорна лихва по договора за кредит за периода
30.08.2022г. – 28.01.2023г., сумата в размер на 3,57 лв. – непогасена част от
такса ангажимент по договора за кредит за периода 29.10.2022г. – 28.01.2023г.,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба –
07.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, като бъде отхвърлен
иска за заплащане на такса ангажимент за фискиран лихвен процент разликата
над сумата от 3,57 лв. до пълния претендиран с исковата молба размер от
151,83 лв., като неоснователен.
Следва да бъде отхвърлени исковите претенции за осъждане на
ответника да заплати на ищеца неустойка по договора за кредит за
неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за настоящ
адрес в размер на 69,79 лв.; неустойка по договора за кредит за непредставяне
на съгласие за директен дебит в размер на 275,59 лв.; законна лихва за забава
върху главницата за период от 28.01.2023г. до 29.02.2023г. в размер на 319,45
лв.
От ищеца са претендирани разноски в общ размер на 1592 лв., от които
държавна такса в размер на 342 лв., депозит за съдебно-счетоводна експертиза
в размер на 500 лв., адвокатски хонорар в размер на 750 лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски,
съразмерно на уважената част от исковите претенции, а именно сума в размер
на 1198,37 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.240 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД С. Д. А.,
ЕГН: **********, адрес: гр.***, да заплати на „Вива Кредит“ АД, ЕИК:***,
седалище и адрес на управление: гр. ***, като универсален правоприемник на
„Вива Кредит“ ООД, ЕИК:***, сумата в размер на 2300 лева – главница по
договор за кредит „Violeta” от 28.01.2022г.; сумата в размер на 171,80 лв. –
договорна лихва по договора за кредит за периода 30.08.2022г. – 28.01.2023г.;
сумата в размер на 3,57 лв. – непогасена част от такса ангажимент за
фиксиран лихвен процент по договора за кредит за периода 29.10.2022г. –
14
28.01.2023г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба – 07.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за
разликата над сумата от 3,57 лв. до пълния претендиран с исковата молба
размер от 151,83 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Вива Кредит“ АД, ЕИК:***, седалище и
адрес на управление: гр. ***, като универсален правоприемник на „Вива
Кредит“ ООД, ЕИК:***, срещу С. Д. А., ЕГН: **********, адрес: гр.***,
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание по договор
за кредит „Violeta” от 28.01.2022г., сумата в размер на 69,79 лева -
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверение за настоящ адрес; сумата в размер на 275,59 лева - неустойка
за непредставяне на съгласие за директен дебит; сумата в размер на 319,45
лева - законна лихва за забава върху главницата за период от 28.01.2023г. до
29.02.2023г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Д. А., ЕГН: **********,
адрес: гр.***, да заплати на „Вива Кредит“ АД, ЕИК:***, седалище и адрес
на управление: гр. ***, като универсален правоприемник на „Вива Кредит“
ООД, ЕИК:***, съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от
исковете в общ размер на 1198,37 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
15