РЕШЕНИЕ№
гр..........Русе, 05.03..2021.....г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
........................................Русенският...............окръжен съд.............наказателна......колегия в открито.........................
заседание на.........четвърти февруари.....................................................................................................................................................................................................................
през две хиляди и двадесета..........година в състав:
Председател:..........Свилен Сирманов.............................................
Членове:........Петър Балков...................................................................
.........Боян Войков, мл.с........................................
при секретаря..............Мариета Цонева............................................................................................................и в присъствието на
прокурора..................................Мирослав Маринов....................................като разгледа докладваното от
...........................................................................................съдията
Сирманов.............................................................в.а.н....дело №...960...по описа
за...2020...год., за да
се произнесе, съобрази следното:............................................................................................................
Производството
е по гл.ХХІ, вр. чл.378 ал.5 от НПК.
С решение № 260025 от 24.08.2020г.,
постановено по АНД № 971/2020г., Районен съд - Русе, признал обвиняемия В.И.И., род. ***г***, български гражданин, със средно образование, разведен,
работи, неосъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на 12.06.2019г. в
Русе, в качеството си на работодател, управител на „Шулц Строй 2018“ ЕООД -
Русе, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност - демонтажни
работи на метални конструкции и машини на територията на „Симова мелница“ в
Русе, на бул.„Цар Освободител“№ 127, не осъществил контрол и не спазил
изискванията за безопасни и здравословни условия на труд, допуснал до работа
работника К.К.Н. без изискващите се за този вид
работа лични предпазни средства - каска, с което нарушил разпоредбите на:
чл.26 т.1, т.8 от „Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи издадена от МТСП и МРРБ“: Технически ръководител изпълнява и
контролира спазването на изискванията на ЗБУТ, Контролира монтажа и демонтажа
на стоманени или бетонови рамки и техните компоненти, кофражи, готови строителни
елементи или временни опори и подпори и чл.24 ал.1 от Наредба №2 от
22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труда при извършване на строителни и монтажни работи издадена от МТСП и МРРБ
„На строителна площадка се допускат до работа само работещи и други лица, които
използват осигурените им лични предпазни средства и облекла“ и с това причинил
на К.К.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на първи гръден прешлен в областта на дъгата, счупване на шиповидните израстъци на шести и седми шийни
прешлени и втори гръден прешлен, разкъсно-контузна
рана на главата, довели до трайно затрудняване на движенията на шията и снагата,
поради което и на основание чл.78„а” ал.1, вр. чл.134 ал.1 т.2 от НК, го освободил
от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание глоба в
размер хиляда лв.
При така постановеното решение на обвиняемия били възложени
разноските от наказателното производство.
Против решението е постъпила въззивна
жалба от адв.А. С. ***, като защитник на обвиняемия В.
И., с оплакване, че е неправилно, тъй като било необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че обвиняемият не е
присъствал при инцидента, но в началото на работния ден провел инструктаж и
осигурил на работниците предпазни средства. За времето на отсъствието си устно
възложил точно на пострадалия да контролира работниците. Той носел
единствената вина за злополуката, тъй като не съобразил указанията на оксижениста.
Освен това, естеството на травмата било такова, че дори и с предпазна каска,
работникът е щял да получи същите увреждания. Оспорва още вида и характера на
причинената телесна повреда, като твърди, че пострадалият се възстановил още на
десетия ден. Моли да бъде отменено и постановено друго, с което обвиняемият
бъде признат за невинен.
В съдебно заседание на въззивната инстанция въззивният жалбоподател
поддържа жалбата на посочените в допълнителните съображения основания. Обвиняемият
не се явява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Русенска окръжна прокуратура дава становище, че
жалбата е неоснователна и предлага решението да се потвърди изцяло.
Съдът, след проверка на решението по основанията, посочени
в жалбата и изцяло служебно на основание чл.314 ал.1 от НПК, констатира:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирано
лице, в срока по чл.319 ал.1, вр. чл.378 ал.5, от НПК. Разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за
правилно изясняване на делото и след като ги анализирал приел за установени
следните фактически положения:
Обвиняемият В.И. е едноличен собственик на капитала и управител на
„Шулц Строй 2018“ ЕООД - Русе. В предмета на дейност на дружеството влизали:
извозване на строителни и битови отпадъци и демонтаж на метални конструкции за
скрап. Функциите на технически ръководител се изпълнявали от собственика, който
според заповед № 11/15.10.2018г. отговарял и за осигуряването на безопасните и
здравословни условия на труд.
На 04.02.2019г. „Шулц Строй 2018“ ЕООД и свид.К.К.А.сключили трудов договор №12/04.02.2019г., с който свидетелят
бил назначен на длъжността „общ работник“. Съгласно длъжностната си характеристика
трябвало да извършва товаро-разтоварни и преносни
работи, обща работа при ремонтни дейности, да помага, като доставя на специалистите
необходимите за ремонта материали и подготвя площадката за извършване на ремонтна
дейност, както и да почиства складове, дворни площи и работни помещения от отпадъчни
материали, отнасяйки на определите за това места и други конкретно възложени
задачи.
На 11.06.2019г. дружеството сключило договор за бизнес сътрудничество
с „Алемит“ ООД - Русе, с предмет строително монтажни
работи - демонтиране и изкупуване на метални отпадъци от метални конструкции и
машини, намиращи се в Русе на бул.„Цар Освободител“ № 127 (бившата Симова
мелница). След сключване на договора обвиняемият събрал работниците и съобщил
на свидетелите К.Н., Т.Т., Р.Д. и М.Д., че от
следващия ден започвали изпълнението на договора с „Алемит“
ООД - Русе. На 12.06.2019г. около 8:00 часа, свидетелите, както обикновено отишли
в началото на работния ден във фургона, собственост на дружеството на ул.„Иван
Ведър“. Обвиняемият В.И. им провел ежедневен инструктаж, за което се подписали
в Книгата за инструктаж. След това всички отишли на работния обект, където
работниците започнали да разтоварват инструментите и да си разпределят задълженията.
Свид. Т.Т. трябвало да демонтира металните
конструкции в сградата, като изреже с оксижен закрепена с шпилки
за тавана двойна Т-образна елипса, а останалите работници - да изнасят наличните
железа. Докато работниците се подготвяли, още преди да започне работния процес обвиняемият
си тръгнал. Въпреки, че изпълнявал функциите на технически ръководител, той не
обезпечил безопасността на работещите, без да изиска от тях спазване на
безопасните условия на труд, без да осъществи контрол за ползването на личните
предпазни средства от работниците и без да изпълни задължението си, а именно да
допусне до обекта само тези, които са със предпазни средства. След като си
тръгнал, работниците разтоварили само инструментите си, без осигурените им ЛПС -
каски, защото било горещо. Около 09:00ч. започнали работа. Докато свид.Т.Т. подготвял оксижена, свидетелите
К.Н., Р.Д. и М.Д. започнали да изваждат железата монтирани върху машините в
помещението. Когато оксиженистът се приготвил, преди да започне рязането, се
обърнал към тримата и казал да напуснат. Поръчал да не се връщат в помещението,
докато режел металната елипса закачена за тавана. Свидетелите Р.Д. и М.Д. действително
излезли, но тъй като нямало технически ръководител, който да осъществява
контрол, пострадалият останал в помещението, с намерение да издърпа колелото от
първата машина, която се намирала вляво от входната врата. В това време свид.Т. Т. започнал да реже желязната елипса, без да подозира
за присъствието на свид.К.Н.. Той от своя страна започнал
да разглобява една от машините. Няколко минути по-късно, част от металния
профил, освободена от металните шпилки, паднала на
пода. Ударила свид.К.Н. в областта на главата и той
паднал настрани. Понеже не могъл да стане, започнал да вика на колегата си „Т.
Т.!“. Свидетелят чувайки виковете му спрял да реже, обърнал се и когато го
видял веднага тръгнал към него, като извикал и останалите си колеги. Заедно със
свидетелите Р.Д. и М.Д. хванали пострадалия и го извели навън. Свид.М.Д. се обадил на ЕЕН 112 и на обвиняемия, като съобщил
за случилото се.
На мястото на инцидента пристигнали служители от Центъра за спешна
медицинска помощ, които откарали свид.К.Н. в МБАЛ -
Русе, където бил настанен за лечение в отделение „Неврохирургия“. На место били
повикани и полицейски служители, които извършили оглед на местопроизшествието и
започнали действия по разследване на случилото се.
Във връзка с подадения сигнал за настъпила трудова злополука, на
мястото на инцидента пристигнали и служители на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Русе. Бил съставен Протокол от 12.06.2019г., с който на „Шулц Строй 2018“ ЕООД
били дадени предписания за отстраняване на констатираните нарушения.
В хода на разследването е назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза, от чието заключение се установява, че в резултат на инцидента от
12.06.2019г. пострадалият получил следните увреждания: Счупване на първи гръден
прешлен в областта на дъгата, счупване на шиповидните
израстъци на шести и седми шийни прешлени и втори
гръден прешлен, разкъсно-контузна рана на главата.
Установените увреждания се преценявали по медико-биологичния
признак като трайно затрудняване на движенията на шията и снагата,
представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
Съдебно-строителна-техническа експертиза, съгласно заключението, по която към
датата на злополуката 12.06.2019г. дейността на обект „Симова мелница“
строително ремонтни работи - демонтажни работи на
метални конструкции и машини, била правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност. Обвиняемият В.И. бил технически ръководител и отговорник
за безопасните и здравословни условия на труд на обекта, непосредствена причина
за настъпването на злополуката на 12.06.2019г. била комплексна: неспазване на
изискванията за безопасност на работа, тъй като на обекта се извършвала дейност
без използването на лични предпазни средства, неспазване на трудовата
дисциплина и липсата на технически ръководител на обект при изпълнение на демонтажни СМР. Безопасността на работниците не била обезпечена,
т.к. осигурените ЛПС били в микробуса, а не на работното място в обекта и
ползвани по предназначение от работниците, включително и от пострадалия.
Като
анализирал така установените фактически положения, първоинстанционният съд
обосновано приел, че обвиняемият В.И. е осъществил
от обективна състава на престъплението по чл.134 ал.1 т.2 от НК, тъй като на
12.06.2019г. в Русе, в качеството си на работодател, управител на „Шулц Строй
2018“ ЕООД - Русе, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност - демонтажни
работи на метални конструкции и машини на територията на „Симовата мелница“ в
Русе, бул.„Цар Освободител“№ 127, като не осъществил контрол и не спазил
изискванията за безопасни и здравословни условия на труд, причинил на свид.К.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на първи гръден прешлен в областта на дъгата, счупване на шиповидните
израстъци на шести и седми шийни прешлени и втори
гръден прешлен, разкъсноконтузна рана на главата,
довели до трайно затрудняване на движенията на шията и снагата.
Деянието извършено от обвиняемия при условията на непредпазливост,
под формата на небрежност като форма на вината, тъй като не съзнавал настъпването
на обществено опасните последици, но могъл и бил длъжен да направи това.
Предвид изложеното, въззивният съд преценява, че авторството и
вината на обвиняемия са доказани по несъмнен начин, поради което правилно
предходната инстанция е преценила, че следва да му бъде наложено съответното
наказание. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност. Като приел значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства,
първостепенният съд обосновано наложил минималното възможно наказание, което е
справедливо.
Според жалбоподателя, обвиняемият бил невинен, въпреки отсъствието
му от обекта, защото предварително устно възложил на пострадалия да изпълнява
функциите му на технически ръководител. Свид.К.Н.,
който не изпълнил указанията на оксижениста да напусне помещението, бил
единствено виновен за настъпването на злополуката. Твърди, че уврежданията му не
били по главата, поради което дори с предпазна каска, телесната повреда не би
могла да бъде избегната. На последно място, оспорва вида и характера на
телесната повреда, като заявява, че в конкретния случай свид.К.Н.
се възстановил само за десет дни.
Тези оплаквания са неоснователни. В по-голямата си част те се
основават върху показанията на пострадалия, които трябва да се преценяват
критично, с оглед обстоятелството, че е близък с обвиняемия и се познават от
деца. Така например, не може да се приеме твърдението, че преди да напусне
обекта, обвиняемият В.Иванов му е възложил функциите на технически ръководител.
Въпреки очевидното пристрастие на свидетеля и неясните му показания в тази
насока, явно не е изготвена писмена заповед за възлагане, а и едва ли е възможно
техническият ръководител да бъде заместен от общ работник без никаква
квалификация. Следователно при отсъствие на обвиняемия, работниците останали
без надзор на ръководител. Неизпълнението на задължението за контрол е съставомерното действие, а неизползването на каски от работниците
е само един от неговите ефекти. В случай, че бе изпълнил задължението си да
присъства на работното място, обвиняемият не само би осигурил използването на всички
предпазни средства, а и щеше да следи пострадалият да напусне помещението. При
липсата на технически контрол, спазването на безопасни условия на труд е било
предоставено на грижите на всеки отделен работник, което е недопустимо.
На досъдебното производство е назначена съдебно-медицинска
експертиза, която е дала заключение за вида и характера на телесните увреждания,
причинени на свид.К.Н.. На вещото лице не е поставяна
задача да изследва въпроса академично и абстрактно, теоретично. Напротив, даденото
заключение е за конкретното причинено на пострадалия увреждане. Страните са
приели тази експертиза, без да поискат назначаване на допълнителна или
повторна. Следователно, дори свид.К.Н., действително
и в нарушение на предписанията да е престанал да спазва лекарските
предписания, това не може по никакъв начин да се отрази върху изводите на експерта
за вида и характера на телесната повреда.
Предвид изложеното, настоящият състав на въззивната инстанция
преценява, че авторството и вината на обвиняемия са доказани по несъмнен начин.
При определяне вида размера на наказанието, предходната инстанция е взела
предвид, всички относими обстоятелства, поради което наложената санкция е
справедлива.
С оглед горното, Окръжният съд преценява, че протестираното
решение е законосъобразно и обосновано, поради което следва да се потвърди
изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.337, вр. чл.250 ал.4 от НПК съдът,
р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260025 от 24.08.2020г., постановено по АНД №
971/2020г., от Районен съд - Русе
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: