Р Е Ш Е Н И Е
№139
гр. Добрич, 28.03.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд -
Добрич, в публично заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди двадесет и
трета година, трети състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря,
Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 729
по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл. 38, ал. 8 във вр. с ал. 3 от Закона за защита на
личните данни ( ЗЗЛД ) и е образувано по жалба на П.С.И. с адрес *** срещу
Решение № ППН-01-892/2021 г. от 25.10.2022 г., издадено от Комисия за защита на
личните данни, в частта му по т. 2, т. 3 и т. 4, с която е установено нарушение
на чл. 6 § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от
27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД) и
на основание чл. 57, § 1, б. “е“ от ОРЗД и чл.10, ал.1 във вр. с чл. 38, ал. 3
от ЗЗЛД е разпоредено на жалбоподателя, в качеството му на администратор на
лични данни, да демонтира камера за видеонаблюдение в едномесечен срок от
влизане на решението в сила.
Жалбоподателят
счита, че Комисията за защита на личните данни е постановила неправилно и
незаконосъобразно решение. В жалбата и лично в съдебно заседание оспорващият
излага твърдения, че е монтирал камера за видеонаблюдение над входната врата на
жилището си единствено с цел охрана на имуществото и с цел осигуряване на
спокойствие и защита на родителите му, живеещи в апартамента. Изложените доводи
са за нарушаване на материалния закон и на принципа за съразмерност при
издаването на решението, тъй като бил даден приоритет на защитата на личните
данни пред правото на жалбоподателя да защити жилището си. Жалбоподателят счита,
че незаконосъобразно комисията е дала приоритет на защитата на личните данни на
живущите и посетителите на етажа като е омаловажила охраната на живота и
имуществото на живущите в апартамента. Излага твърдения също, че не се
интересува от личните данни на лицата, влизащи и излизащи от съседните
апартаменти и че камерата не е поставена с цел да следи поведението на съседите
си. По тези съображения, изложени в
жалбата и лично в съдено заседание, жалбоподателят моли решението да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Ответната
страна, Комисия за защита на личните данни (Комисията, КЗЛД), представлявана от
юрисконсулт Д. Г., редовно упълномощена, оспорва жалбата, счита същата за
неоснователна. Излага твърдения, че сградата, в която жалбоподателят е монтирал
камера за видеонаблюдение, е в режим на етажна собственост и в конкретния
случай липсва съгласие на съседите за извършваното видеонаблюдение. Счита, че
жалбоподателят не доказва наличие на легитимен интерес, тъй като не е подал
оплакване в полицията за присъствие в жилищната сграда на съмнителни лица. Моли
жалбата да бъде отхвърлена. Прави искане за присъждане на разноски по делото.
Заинтересованата
страна, Е.Д.И., счита решението на Комисията за правилно и законосъобразно и
моли жалбата да бъде отхвърлена. В съдебно заседание се явява лично и заявява,
че не е съгласна да се извършва видеонаблюдение. Счита, че жилищният вход е
обезопасен.
Жалбата
е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна се
установява, че административно производство пред КЗЛД е образувано по жалба (л.53),
с рег. № ППН-01-892 от 30.11.2021 г., подадена от заинтересованата страна, Е.Д.И.
и от името на Д. И. К., живущи в апартаменти на седмия етаж в жилищен блок № ххххххххх.
В жалбата са изложени твърдения, че на 26.11.2021 г. на стълбищната площадка,
на която се намират техните жилища, съседът им, П.С.И. от апартамент № 26, е
монтирал камера за видеонаблюдение. Камерата била монтирана в ъгъл над неговата
входна врата в общите части на входа и обхващала цялата стълбищна площадка, на
която се намирали четири апартамента. Липсвало съгласие на съседите за
монтиране на такъв тип съоръжение, нямало протокол от Общо събрание на
собствениците. Подателите на жалбата са заявили, че монтирането на камерата
нарушава личното им пространство и психичното им състояние, понеже изпитват
неприятни усещания, че са наблюдавани и записвани. Въпреки изразеното от тях
нежелание за извършване на видеонаблюдение, съседът им, П.И., заявил, че няма
да се съобрази с исканията им.
На
14.01.2022 г. КЗЛД е изпратила писмени уведомления до Е.И. и до П.И., в които е
посочено че се открива административно производство, в което страните могат да
изразят писмено становище по твърденията в сигнала и да представят
доказателства.
До
Д.К.КЗЛД е изпратила писмо с указания да представи надлежно подписана от нея
жалба, тъй като подадената носела подписа само на Е.И..
Писмата са надлежно връчени на жалбоподателя,
на Е.И. и на Дияна Колева. Последната не е изпълнила дадените указания, поради
което с т.1 от оспореното по делото решение, Комисията е оставила без уважение
жалбата на Д.К.като нередовна.
На
26.01.2022 г. жалбоподателят е подал до КЗЛД писмено възражение, регистрирано с
вх. № ППН-01-982-6(21)/27.01.22 г., в което е потвърдил обстоятелството, че на
26.11.2021 г. е наел лицензирана фирма „ДИС-Стоянови“ ООД, която монтирала
камера за видеонаблюдение над входната врата на апартамента му. Посочил е какъв
е обхвата на извършваното наблюдението и е обяснил, че камерата е монтирана с
цел спокойствие и защита на родители му. В обяснението е посочено, че решението
за извършване на видеонаблюдение жалбоподателят взел, когато отивайки на работа
една вечер след 22,00 часа видял съмнителен мъж на площадката на етажа, който
не отговорил на въпросите му, а побягнал надолу по стълбите.
По
повод подадена от заинтересованата страна, Е.И., жалба със Заповед № РД-15-103
от 10.03.2022 г.(л.32) председателят на КЗЛД, на основание чл. 58, § 1 от ОРЗД
и чл. 12, ал. 1 и, ал. 4 от ЗЗЛД, е разпоредил извършването на проверка на
място от проверяващ екип от служители на Комисията със задача да установят
изградена ли е система за видеонаблюдение и какви са нейните технически
параметри. Със заповедта са определени
поименно двама членове на проверяващия екип - служители в Отдел "Контрол и
административно-наказателни производства" на КЗЛД. Заповедта е връчена на
жалбоподателя П.И. на 12.03.2022 г., видно от нарочното отбелязване върху нея.
За резултатите от
проверката проверяващият екип е съставил Констативен протокол от 12.05.2022 г.,
а резултатите от проверката са обективирани в Протокол с рег. №
ППН-02-260/17.05.2022 г. (л.31,32), подписан от служителите, извършили
проверката.
В протокола от
проверката е отразено, че при посещение на място на 12.05.2022 г. на посочения
в жалбата адрес в гр…………. била
установена седеметажна жилищна сграда - етажна собственост, състояща се от три
входа с по четири апартамента на етаж. Жилището на П.И. се намирало на
последния седми етаж във вх. „Б", където на същия етаж се намирали и
жилищата, обитавани от жалбоподателките Е.И. и Д. К.. Комисията е посочила, че на стената над входната врата на жилището на И.
има изградена система за видеонаблюдение, състояща се от 1 брой камера
HIKVISION, модел: DS-2CE56D8T-IRS: HD-TVI куполна Ultra-Low Light камера, 2 МРХ
(FulIHD 1080р@25 кад/сек), инфрачервено осветление до 20 метра, фиксиран
обектив 2.8 мм (хоризонтален ъгъл 94.5°), вграден микрофон (RCA изход), с
възможност за запис на звук. Системата извършвала запис на видеокадри и
съхранявала записи с видеокадри на записващо устройство DVR за срок от около
един месец, след което записите се изтривали по реда на постъпването им.
Последния констатиран запис бил от дата 11.04.2022 г. в 10:45 часа. Посредством
софтуерно приложение, инсталирано на мобилния му телефон, само собственикът на
камерата осъществявал отдалечен достъп до изходящия образ в реално време, както
и на записите с видеокадри.
И. посочил пред
проверяващия екип, че основанието за извършваното видеонаблюдение било лична
охрана на възрастните му родители, живеещи в жилището му. Системата за
видеонаблюдение биа изградена през ноември 2021 г., за което И. не предоставил
удостоверяваща документация. Системата за видеонаблюдение била изградена и се поддържала
от "ДИС-Стоянови" ООД, за което също не била предоставена
удостоверяваща документация.
Относно пространствено
разположение на видеокамерата и обхвата на заснемане проверяващия екип е
констатирал, че камерата е разположена на стената над входната врата на
жилището на П.И. и заснема етажната площадка на седмия етаж, подстъпа към
жилището му, подстъпа и входната врата на жилището обитавано от
жалбоподателката Д.К., подстъпа и малка част от входната врата на другата
жалбоподателка Е.И., подстъпа към четвъртото жилище на етажа, подстъпа към
асансьора, както и малка част от стълбището към шестия етаж и към таванските
помещения. Проверямащите служители са направили извод, че посредством
изградената система за видеонаблюдение се обработват лични данни на живущи и
посетители в апартаментите на етажа, както и преминаващи физически лица по
стълбището на жилищната сграда.
Според констатациите в
протокола, монтираната видеосистема не извършвала предаване и запис на моментни
снимки и видеокадри от образа на отдалечено устройство (FTP/Cloud сървър,
E-mail или друго място за съхранение на данни). На обекта не се извършвала
охрана от друго физическо/юридическо лице по реда на Закона за частната
охранителна дейност, което да има права на достъп до системата за
видеонаблюдение.
Системата за
видеонаблюдение позволявала идентификация на физически лица, но не позволявала лицево
разпознаване на физически лица. Собственикът на системата, в качеството си на администраторът,
ограничил достъпа до системата за видеонаблюдение посредством потребителско име
и парола за достъп до софтуерното приложение, инсталирано на мобилния му
телефон. Поставен бил и информационен стикер, залепен на вратата на жилището на И., уведомяващ
за извършваното видеонаблюдение, който не съдържал обаче информация за
администратора на лични данни, както и данни за контакт с него. От страна на И.
не били предоставени документи (правила, процедура, инструкция или други),
регламентиращи обработване на лични данни чрез система за видеонаблюдение.
Към Протокола от
проверка са приложени снимки, както и Въпросник-Приложение № 2 към Инструкция
за практическото осъществяване на надзорна дейност на КЗЛД (л.33), попълнен от
жалбоподателя.
Видно от съдържанието на
въпросника и констатациите на проверяващия екип, жалбоподателят не е оспорил
достоверността на констатациите,
отразени в протокола от проверка.
С писма от 29.06.2022 г.
КЗЛД е уведомила жалбоподателя, П.И. и заинтересованата страна, Е.И., че могат
да присъстват на разглеждането на жалбата за нарушаване на Закона за личните
данни, насрочено в отрито заседание за 07.09.2022 г. от 13,00 часа. КЗЛД е
уведомила страните в производството и за възможността да представят
допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си, ако разполагат с
такива, както и за възможността да се запознаят с материалите по жалбата и
начина на предоставянето им.
Писмата са надлежно
връчени страните съответно на 11.07.2022 г. и на 05.07.2022 г. Няма данни
жалбоподателят или заинтересованата страна да са представили в производството
пред административния орган доказателства, установяващи факти, различни от
установените в протокола от извършената на 12.05.2022 г. проверка на място.
От представения по
делото Протокол № 33 от 07.09.2022 г. се установява, че страните в
производството, редовно призовани, не са участвали в откритото заседание на
КЗЛД, на което съставът на Комисията е приел единодушно, с гласовете на
четиримата членове на комисията, оспореното в настоящото съдебно производство
решение.
Решението, с мотивите
към него, е издадено на 25.10.2022 г.
Няма данни за датата на
връчване на решението на жалбоподателя, поради което съдът приема, че
подадената на 22.11.2022 г. жалба срещу него е в законоустановения 14-дневен
срок за обжалване.
В производството пред
съда жалбоподателят представя към жалбата 1 бр. снимка от камерата, фискален
бон, издаден от фирмата доставила и монтирала системата за видеонаблюдение,
„ДИС-Стоянови“ ООД, за сумата от 650 лева, както и фактура.
Жалбоподателят не оспорва
констатациите, направени от проверяващия екип при проверката на място,
послужили като фактическо основание за издаване на оспореното решение.
Не е спорно, че за монтираната камера за видеонаблюдение не е постигнато съгласие в
етажната собственост, нито има съгласие, дадено от собствениците и ползувателите на жилищата,
разположени на седмия етаж от седеметажната жилищния блок с № ххххххххх.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира решението в оспорените му части за правилно и
законосъобразно.
Съгласно чл. 6, ал. 1 и
чл.7, ал.1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни е постоянно действащ
независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при
обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези
данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този
закон. Тя се състои от председател и 4
членове.
Нормата на чл.9, ал.3 от
ЗЗЛД определя, че решенията на комисията се вземат с мнозинство от общия брой
на членовете ѝ. Оспореното решение е взето единодушно от председателя на
комисията, В. К. и членовете й, Ц. Ц., М. М. и В. Ц., т.е. с мнозинство от
общия брой на членовете на Комисията при спазване на изискването на закона.
Гореизложеното налага
извода, че решението е валиден индивидуален административен акт, прието от компетентен
колективен орган.
Решението е издадено в
съответствие с изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. В решението се
съдържат фактически и прави основания, от които може да се разбере какви са
съображенията на колективния административен орган да реши възникналия спор по
посочения начин.
В производството пред
Комисията съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Осигурено е участието на заинтересованите страни в производството,
които са имали възможност на няколко етапа от провеждането му да представят
доказателства за доказване на твърденията си, както и да се запознават със
събраните такива. Жалбоподателят е присъствал при извършване на проверката на
място, попълнил е предоставен му от контролния екип въпросник. Правото му на
защита в производството не е нарушено.
Решението е съобразено с
материалния закон и принципа за съразмерност, установен в чл.6 от АПК, противно
на твърденията в жалбата.
Законът за защита на
личните данни, както и Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета
от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни
(ОРЗД), уреждат защитата на правата на физическите лица при обработването на
личните им данни. Тяхната основна цел е гарантиране неприкосновеността на личността
и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно
обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на
данните.
Според дадените легални
дефиниции на понятията „лични данни“ и „обработване“ в чл.4, § 1 и § 2 от
Регламента:
1) „лични данни“
означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или
физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“);
физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде
идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име,
идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по
един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната,
генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална
идентичност на това физическо лице;
2) „обработване“
означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни
или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране,
записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна,
извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване
или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране,
ограничаване, изтриване или унищожаване;
В образуваното
административно производство Комисията е приела за доказано, че монтираната от
жалбоподателя камера за видеонаблюдение позволява извършване на идентификация
на физическите лица като обхватът на извършваното видеонаблюдение включва освен
всички посетители на жилището на жалбоподателя, така и посетителите на жилището обитавано
от Д. К., на жилището, обитавано от
заинтересованата страна Е.И., посетителите на четвъртото жилище на етажа, ползващите
асансьора, както и част от стълбището
към шестия етаж и към таванските помещения.
Това заключение е
напълно съобразено със събраните в административното производство доказателства
и се споделя от съда.
Съответен на тези факти
е и правният извод на Комисията, че посредством изградената система за
видеонаблюдение се обработват лични данни на живущи и посетители в
апартаментите на етажа, както и преминаващи физически лица по стълбището на
жилищната сграда.
Действително по делото
се установява обработване на лични данни на физически лица без предоставено от
тях изрично съгласие. Съдът приема, че след като техническите характеристики на
поставената от жалбоподателя система за видеонаблюдение позволят физическата
идентификация на лицата, то следва да се заключи, че администраторът на данни
разполага с възможността да събира широк обхват от лична информация за своите
съседи и техните посетители включваща - присъствието и поведението им в
наблюдаваните зони, вкл. и подстъпите към собствените им жилища. Събирането на
подобна информация дава възможност за извеждане на много точни заключения за
личния живот на тези лица, например относно навиците им в ежедневния живот,
мястото на постоянно или временно пребиваване, упражняваните дейности,
социалните връзки и социалните кръгове и контакти, което определя по
категоричен начин, че тази информация
попадаща в понятието "лични данни".
По делото е доказано и
извършваното от жалбоподателя "обработване на лични данни" по см. на член
4, § 2 от Регламента, тъй като същият разполага с възможността чрез монтираната
камера за видеонаблюдение да извършвала запис на видеокадри и съхранява записи
с видеокадри на записващо устройство DVR за срок от около един месец, както и с
възможността да преглежда записите в реално време посредством софтуерно
приложение, инсталирано на мобилния му телефон.
Без значение за защитата
на правата на физическите лица при обработване на личните им данни е
обстоятелството дали жалбоподателят се интересува от поведението на своите
съседи или не. За да
се приеме, че е налице „обработване“ на лични данни е достатъчно да се докаже
само тази възможност.
Общият регламент за
защита на данните, както и ЗЗЛД поставят като условие за законосъобразното
обработване на лични данни съгласието, което субектът на данните е дал.
В нормата на член 6, §
1, б. „а“ – „е“ от ОРЗД се приема, че обработването
е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните
условия: a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му
данни за една или повече конкретни цели;
б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който
субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на
субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо
за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г)
обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на
субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо
за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на
официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването
е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета
страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или
основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на
личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.
В случая жалбоподателят
навежда доводи за наличие на условията по букви „г“ и „е“ от чл.6, § 1 на
Регламента, като твърди, че извършва видеонаблюдение единствено с цел лична
охрана на възрастните му родители, живеещи в апартамента на процесния адрес.
Безспорно е, че
извършваното от жалбоподателя наблюдение на площадката пред жилищата,
разположени на седмия етаж от жилищната сграда, служи за неговите легитимните
интереси за охрана членовете на семейството му, както и на имуществото му. Опазването
на нечий живот и здраве безспорно е легитимна цел от най-висш порядък.
Твърдението за преследване на подобна
цел обаче следва да е доказано с наличието на някакъв минимум от факти, за да
се приеме, че то, т.е. че целящото охрана видеонаблюдение, има безспорно приоритет
пред правото на засегнатите от видеонаблюдението граждани на неприкосновеност
на личния им живот, които не са съгласни да се събират и обработват на личните им данни.
В случая нито пред
Комисията, нито по делото жалбоподателят представя доказателства за наличие на
реална опасност, основателни причини, пораждаща реални опасения от извършване
на евентуални престъпни посегателства срещу неговото семейство или имущество.
Жалбоподателят единствено
твърди, че една вечер към 22,00 часа е видял непознат мъж на площадката, който
му се е сторил съмнителен, понеже не е отговорил на въпросите му, а е побягнал
надолу по стълбите. По делото няма данни някой от другите обитатели на жилищния
вход също да има опасения от притеснително присъствие на неизвестни лица в
етажната собственост.
Няма данни
жалбоподателят или друг живущ в етажната собственост да е сезирал компетентните
органи на МВР за неправомерно поведение на неизвестни лица.
Затова съдът приема, че в
конкретния случай интересът на жалбоподателя да извършва видеонаблюдение с цел
охрана няма преимущество пред правото на неприкосновеност на личния живот на
останалите ползуватели на жилищата, чиито подстъпи попадат в обхвата на
видеонаблюдението.
Затова съдът намира, че
жалбоподателят не доказва наличието на нито едно от условията по чл.6, § 1 от
Регламента за законосъобразно обработване на лични данни.
Съгласно чл. 38, ал. 3 от
ЗЗЛД, при подадена до КЗЛД жалба от субект на данни, на когото са нарушени
правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД, КЗЛД се произнася с решение,
като може да приложи мерките по чл. 58, § 2, букви "а" -
"з" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1,
т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи
административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679,
както и по глава девета.
За монтираната от
жалбоподателя камера за видеонаблюдение не е постигнато съгласие между ползвателите
на жилищата на седмия етаж в сградата на етажната собственост и с оспореното
решение правилно Комисията е приела, че видеонаблюдението се извършва в
нарушение на член 6, § 1 от Регламента.
Комисията за защита на
личните данни, съобразно правомощията си да прецени дали да наложи само
принудителна административна мярка (ПАМ) или ПАМ и глоба е преценила към
настоящия момент следва да приложи предвидената в чл.58, § 2, б.“г“ от
Регламента принудителна административна мярка като е разпоредила на
администратора и обработващия лични данни да съобрази операциите по обработване
на данни с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 чрез демонтиране на камерата
за видеонаблюдение в едномесечен срок от влизане на решението в сила.
От обхвата на
извършваното видеонаблюдение се установява, че така наложената мярка е в съответствие
с целта на закона, която е защита на физическите лица от неправомерно
обработване на личните им данни.
В заключение съдът
приема, че оспореното решение е законосъобразно, не е налице някое от основанията
по чл.146, т.1-5 от АПК за неговата отмяна и жалбата като неоснователна, следва
да се отхвърли.
Претенцията на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което в
полза на КЗЛД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, определен съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП) и
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно чл. 143,
ал. 3 от АПК. Неоснователна е претенцията за присъждане на транспортни разходи
от 57,80 лв. и разходи за командироване от 40 лв., тъй като тяхното заплащане
не е предвидено в ЗПП и НЗПП.
С оглед изложеното,
Административен съд - Добрич, ІІІ състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.И.
с адрес *** срещу Решение № ППН-01-892/2021 г. от 25.10.2022 г., издадено от
Комисия за защита на личните данни, в частта по т.2, т.3 и т.4, с която е
установено нарушение на чл. 6 § 1 от Общия регламент за защита на данните и на
основание чл. 57, § 1, б. “е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл.10, ал.1 във вр.
с чл.38, ал.3 от ЗЗЛД е разпоредено на жалбоподателя, в качеството му на
администратор на лични данни, да демонтира камера за видеонаблюдение в едномесечен
срок от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА П.С.И. с адрес ***
да заплати на Комисия за защита на личните данни сумата от 100 (сто) лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщаването му с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България,
подадена чрез настоящия съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: