Р Е Ш Е Н И
Е № 214
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 24. 07. 2020 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 17. 07. 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря КАТЯ
МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
т. дело № 269 по описа на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е започнало по повод
подадена от Е.Д.В., ЕГН **********,*** въззивна жалба против постановеното от
Пазарджишкия окръжен съд по т. дело № 136/2019 г. решение, в частта, с която
предявената от Е.Д.В., ЕГН **********,*** против „з.“ АД, ЕИК ***, гр. с., бул. „с.“ № 67А, искова претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП станало на 10.06.2018 г. с
делинквент а.в.а., управлявал лек автомобил „а.“,
ДК № ***, заедно със законната лихва за забава
от 17.02.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата е отхвърлена за разликата между претендираните 25 500 лв. и
присъдените от първонистанционния съд 7 000 лв.
В жалбата са изложени съображения за неправилност
и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на
друго уважаващо иска в
пълния размер.
Въззиваемата страна намира
жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са
акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено
следното:
На 28.06.2019 г. в ПзОС е
постъпила изходяща от Е.Д.В., ЕГН **********, гр. П.искова молба против „з.“ АД, ЕИК ***, гр. с..
В обстоятелствената част на
същата се говори, че на 10.06.2018 г. около 19, 00 ч. лицето а.в.а., управлявайки лек автомобил „А.“, рег № *** по път *** м. изгубил управление върху
същия, отклонил се вдясно, частично напуснал пътното платно и се блъснал в
задната част на движещия се в същата посока и управляван от ишеца Е.Д.В.
електрически мотопед марка „Х.“. Следствие на този удар двете превозни средтва се отклонили вляво, преминали
през пътя, напуснали го и се спрели в крайпътните храсти. Сериозно пострадал В.,
който бил приет в „М.“ ЕАД, отделение по „Ортопедия и траматология“ с лезия на
тебиалис постериор, разкъсно контузна рана на десния глезен, лезия на
подлежащите тъкани, разкъсно контузна рана на главата и т.н. Следствие на това на
12.06.2018 г. била извършена хирургическа интервенция, след което кракът му бил
имобилизиран с гипс. На 26.06.2018 г. пострадалият бил освидетелстван.
Описаните
увреждания се свързват от ищеца с изживяване на болки и страдания, затруднения
в храненето, обличането, полагането на ежедневни хигиенни грижи, за които са му
помагали близките на ищеца. Сочи се, че следствие на описаните травматични
увреждания той три месеца се е придвижвал с патерици, приемал болкоуспокояващи
и приспивателни, посещавал физитерапевт. Твърди се, че такива болки се изпитват
и към момента на подаване на иска, като се споменава, че същите били най-силни
при температурни амплитуди. Говори се също за изживяна от произшествието и уврежданто
психологическа травма. Ищецът изпаднал в депресия от стреса, понесените силни
болки, хоспитализацията и хирургическата интервенция. Споменава се, че преди
инцидента той бил контактен и жизнен, сега бил затворен в себе си.
На база изложеното е направен извод,
че описаните вреди са в пряка и непосредствена връзка с виновното поведение на
водача на другия участник в ПТП-то и се прави извод, че те следва да бъдат
обезщетени.
В тази връзка е посочено, че към
датата на произшествието за лек
автомобил „А.“, рег № *** имало сключена
застраховка за риска „Гражданска отговорност“ в ответното дружество .
В
тази връзка с оглед изискванията на действащия КЗ ищецът входирал при ответника
искане за изплащане на застрахователно обезщетиние. С молба от 15.01.2019 г.
били представени и медицински документи за установяване съсотянието на молителя.
Признасяне в предвидения в КЗ срок не
било извършщено.
В тази връзка е посочено, че за ищеца
е възникнал интерес да претендира обезщетението по съдебен ред.
С исковата молба е отправено
искане за осъждане на ответния застраховател да заплати на ищеца на база
изложените по- горе обстоятелства сумата от 25 500 лв. ведно със законната
лихва от 17.02.2019 г., за която дата е посочено, че това е датата следваща
изтичането на определения в КЗ тримесечен срок за произнасяне.
Ответникът с отговора изразява становище за неоснователност и
недоказаност на иска. В подкрепа на тези си възражаения е оспорил всички фактически твърдения в исковата молба
с изключение на това за наличие на застрахователно правоотношение. На тази база
е направено оспорване на описания механизъм ПТП, налачието на вина у водача на А.,
налачието на претъпрени неимуществените вреди и периода на възникването им.
Изложени са и доводи, че ищецът не е притежавал правоспособност да управлява
мотопед, с което е нарушил правилата за движение по пътищата, като се споменава
за образувано наказателно прозиводство срещу него. В тази връзка е направено и
възражение за съпричиняване - управление на мотопед без свидетелство за
управление и без да използва защитна каска. Изложени са също и доводи за
прекомерност на търсеното обезщетение.
Ищецът
е подал ДИМ, в която е преповторено изложеното в ИМ и е взето становище за
неоснователност на защитните възражния на ответното дружество. В тази връзка е
заявено, че обстоятелството дали пострадалият е имал правоспособност за
управление на мотопед е ирелавнто в случая с оглед на факта, че процесното ПТП
би настъпило и при налачие на такова свидетлство при условие, че мотопеда е
ударен отзад от връхлитащия лек
автомобил А.и е бил извън обхвата на видимост на ищеца. В тази връзка се
твърди, че той не е допуснал никакви нарушения на правилата за движение. Псочено
е също, че нямало данни ищецът да е управлявал мотопеда без каска и е
споменато, че дори това да е така, било без значение за нараняванията на ищеца,
защото те не били в частите на главата и шията, а в други области – ходилото и
гърба. За яснота не е оспорено обстоятелсвото за образувано наказателно
производство срещу него за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК с оглед
управление на нерегистрирано по съответния ред МПС.
Отговор на ДИМ не е подаван.
Така след събиране на поисканите
и относими по спора доказателства се е стигнало до постановяване на решението
предмет на обжалване. Тук за яснота е нужно да се спомене, че съдът с оглед
уточненията за вида и местонахождението на травмите направено с ДИМ с определение
в заседанието от 22.11.2019 г. е приел за безспорно, че ищецът не е получил травми
в областта на главата и шията и не претендира обезщетение за тях.
В
решението след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието,
че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране
на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице. Формиран е извод за липса на съпричиняване.
Посочено е, че при определяне на дължимото
обезщетение съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД следва да се вземат предвид
вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на
вредните последици.
В тази връзка е прието, че в случая са претърпени обичайните за претърпяното
телесно увреждане неимуществени вреди - болки и
страдания с обичайните за травмата характеристики
и интензитет и период на възстановяване. Прието е, че не е доказано
налачието на психологическа травма,
депресивно състояние и стрес (посттравматично разстройство) . Така е направен
извод, че справедливият размер на обезщетение следва да е 7 000 лв.
Посоено е чи върху тази сума лихвата се дължи от 16.11.2019 г., но с оглед на
факта, че същата се претендира от по-късен момент /17.02.2019 г./ тя ще се присъди от посочената от ищеца дата.
Така искът е уважен за сумата от 7 000 лв. ведно със законната лихва
от 17.02.2019 г. и е отхвъллен за разликата до претендирания размер от
25 500 лв., т.е. за сумата от 18 500 лв.
Недоволен
от решението е останал ищецът и е подал жалбата до ПАС.
В нея се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в отхвърлителната част. Твърди,
че при формиране на извода за реалния дължим размер на обезщетението, съдът не
се е съобразил с принципите на чл. 52 от ЗЗД определени в ППВС 4/1968 г.,
съответно не се е съобразил с характера и естеството на уврежданията, на
хирургичните интервенция във връзка с травмите, не се е съобразил с периода на
нетрудоспособност на пострадалия и други факти, които според него са с
последиците от травмите на физическото състояние на пострадалия и периода на
преодоляването им. На тази база е изразил становище, че следва да му се присъди
не 7 000 лв., е реално претендирания пълния размер на обезщетение от 25 500
лв.
С оглед
разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и
допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с
оглед посоченото в жалбата.
По повод на
тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно
(нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен
вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е
постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в
случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая за
липса на право на иск в патримониума на ищеца от изложената фактическа
обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с иск
с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова
разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.
В чл. 380
от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е
казано, че срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
по реда на чл.
380 пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на
претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се
предвижда, че увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните
текстове
води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ
е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и
от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ,
респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от
представените по делото доказателства е безспорно, че ищецът е предявил
претенцията си за обезщетение пред ответното дружество на 16.11.2018 г. и по
същата не е имало произнасяне в споменатия по- горе срок.
От така изложеното следва извод, че у ищецът е
налице интересът да претендира по съдебен ред изплащане на търсеното
обезщетение.
Във връзка
със същото видно от данните по делото разгледаният от първоинстанционния съд
иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и предмет на преценка са били
факти и обстоятелства от значение за искове от този тип. Решението не е
постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК/чл. 115, ал.2/ не е
следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно
разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди
или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази
преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност
на съдебното решение.
От
съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на исковите
претенции на първо место е обусловена от наличието на застрахователно
правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” между извършителят на
деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв
договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство
или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено,
че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по
време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на покриване вреди е посочено, че
са неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт.
Това от своя страна
води до извод, че отговорността на застрахователното дружество при наличие на
сключен договор за застраховка гражданска отговорност е обусловена и от
установяването на отговорност на застрахованото лице за причинено от него
увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и
сл. от ЗЗД.
Според
нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Според чл.
51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Това
предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието
на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, което да е
пряка и непосредствена последица от увреждането.
От описаното по- горе
съдържание на въззивната жалба, с която е сезиран ПАС следва извод, че
първонистанциноното решение в частта осъждаща застрахователя да заплати на
ищеца обезщетение от 7 000 лв. не се обжалва и е влезнало в сила. Това от своя
страна води до логичния извод, че по въпросите за наличието на елементите от ФС
на непозволеното увреждане, за наличието на застрахователно правоотношение
обуславящо отговорността на застрахователя с оглед на същото, а и за липсата на
съпричиняване е налице СПН.
Това сочи, че в случаят пред ПАС
спорът е пренесен за размера на дължимото следствие получените травми
обезщетение.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че размерът му зависи от вътрешното
убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е изградено на база
събрания по делото доказателствен материал установяващ характера на увреждането
начина, по който то се е отразило на духовното и психично състояние на
увреденото лице и разбира се икономическата обстановка в страната. При преценка за
отразяване на същото върху физическото състояние следва да се има предвид и
периода, за който последното е било влошено.
По делото за установяване
основателността на исковата претенция са представени писмени доказателства,
разпитан е един свидетел и е изслушана комплексна СМТЕ. Интересното е че разпитаният
свидетел е водачът на автомобила извършил ПТП-то и неговите показания касаят механизма
на произшествието, но не и изживяваният на ищеца от получените следствие на
същото вреди. Така реално извод за характера на вредите и изживяванията от тях
следва да се направят на база констатациите на специалиста в приетото по делото
заключение.
От приетата по делото експертиза и
медицински документи е видно, че следствие на ПТП - то ищецът е получил дълбока разкъсно-контузна рана в
областта на дясната глезенна става с разкъсване на сухожилието на десния
мускулес тибиалис постериор и с оглед на същото се е наложило оперативно
лечение и гипсова имобилизация на подбедрицата. Това от своя страна е довело
до трайно затрудняване движенията на долния крайник за
около 4 седмици. Тази травма от совя страна е наложила провеждане на
рехабилитационни процедури за времето от 10.06.2018 г. до 30.09.2018 г. В този период
според експертите ищецът е бил неработоспособен, като получените от него
постоперативни сраствания на сухожилието с околните меки тъкани и в
костно-фибозния канал неминуемо са предизвиквали и болка при опит за движение.
Прието е и че има данни за кръвонасядания и охлузвания на гърба и лявата ръка.
В заключението нап експертите липсват изводи за изпаден в следствие на
травмите в тежко психологическо и депресивно състояние. Тук следва да се
посочи, че такива изводи няма ка и да бъдат напарвени порад липсата на
конкертни докаателства за изживяванията на ищеца в преидоа на възстанвяване.
Това и факта, че самите констатации на вещите лица са правени по
документи, а не база показания за конкретните страдания на ищеца води до извод,
че той е претъпрял обичайните за травми от този тип страдания и се е възсатовил
от същите в обичайния за това период.
На тази база ПАС изхождайки и от
факта, че лечебно възстановителния процес е протекъл нормално и без усложнения
намира, че реалният размер на обезщетението за претърпените обичайни вреди съобразен
и с икономическата обстановка в страната следва да бъде 7 000 лв.
Такъв е и извода на първоинстанционния съд, което сочи, че решението в
частта отхвърляща претенцията за обезщетение за разликата между претендираните
25 500 лв. и присъдените 7 000 лв. е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното от Пазарджишкия окръжен съд по т. дело № 136/2019 г.
решение, в частта, с която предявената от Е.Д.В., ЕГН **********,*** против „З.“ АД, ЕИК ***, гр. с., бул. „с.“ № 67А, искова
претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП станало на 10.06.2018 г. с делинквент а.в.а.,
управлявал лек автомобил „А.“, ДК № ***, заедно
със законната лихва за забава от 17.02.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата е отхвърлена за разликата между
претендираните 25 500 лв. и присъдените от първонистанционния съд
7 000 лв.
Решението може да се обжалва в 1 месечен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.