№ 3122
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110139757 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. К. С., с ЕГН ********** и адрес: гр. С, чрез
пълномощника адв. К. Б., срещу „У” ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление: гр. С, представлявано от И Р Г, с която е предявен иск с правно основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски паричен
кредит №5564569, сключен между страните, поради противоречие с разпоредбите на
ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, като в условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване
нищожността на клаузите, предвиждащи заплащане на застрахователна премия в общ
размер на 1 380,96 лв. и заплащане на такса за разглеждане на кредита в размер на 250
лв.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит №5564569, по
силата на който му бил предоставен от ответното дружество паричен заем в размер на
15 000 лева, при уговорен ГПР в размер на 9,60 %, годишен лихвен процент – 6,49 %,
референтен лихвен процент – 0,03 %, фиксирана надбавка – 6,46 %., дължим на 84
месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 242,82 лв., при общо дължима
сума по кредита от 20 396,52 лв. Съгласно договора ищецът следвало да заплати такса
за разглеждане на кредита в размер на 250 лева, както и застрахователна премия в
размер на общо 1 380,96 лв., чието плащане е било разсрочено на 84 месечни вноски,
всяка от по 16,44 лв. Ищецът поддържа, че процесният договор за кредит е
недействителен, доколкото не отговарял на условията по чл. 10, ал. 1 ЗПК,
предвиждащи изисквания за изписване на договора в определен шрифт, по ясен и
разбираем за потребителя начин. Счита договорът за недействителен и доколкото
същият не съдържал дата и подписи на страните. Твърди, че договорът не отговарял и
на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК, доколкото в същия липсвал
подробен погасителен план, както и посочен лихвен процент на ден. Сочи, че липсвала
ясно разписана методика на формиране на ГПР, в ГПР не били включени разхода за
1
застрахователна премия, както и допълнителната такса за разглеждане на кредита,
поради което счита договора за недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Оспорва като недействителна и клаузата, предвиждаща заплащане на застрахователна
премия в размер на 1 380,96 лв., доколкото водила до оскъпяване на кредита, като
обаче не била включена в ГПР. Сочи, че посочената клауза не била индивидуално
уговорена с потребителя, като същата е била условие за сключване на договора за
кредит. Заявява, че срещу застрахователната премия не се предоставяла реално услуга
на кредитополучателя, счита клаузата за неравноправна и по смисъла на чл. 143, ал. 2,
т. 10 ЗЗП. Смята за нищожна и клаузата за заплащане на такса за разглеждане на
кредита, доколкото не ставало ясно каква услуга е получил кредитополучателя срещу
заплащане на таксата, същата се олихвявала, размерът й не бил включен във
възнаградителната лихва, нито в ГПР. Поради изложеното моли предявените искове да
бъдат уважени, като бъде прогласена нищожността на договор за кредит №5564569,
евентуално на оспорените клаузи от договора. Претендира и разноски по
производството.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна „У” ЕАД, с
който предявените искове се оспорват изцяло. Ответникът поддържа, че договорът,
включително и оспорените клаузи са действителни, тъй като отговаряли на
изискванията на ЗПК. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове, като
претендира и разноски по производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е сключен между страните процесният договор за заем,
твърдените основания за нищожност на договора, респективно на оспорените клаузи; а
ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.
С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено
обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит №5564569 с
посоченото в исковата молба съдържание. Посоченото се подкрепя и от представения
препис от Договор за кредит №5564569/02.05.2023 г., видно от който между страните е
бил сключен договор за кредит с предмет предоставяне в заем на сума в размер от
15000 лева, погасявана на 84 месечни вноски, всяка от които в размер на 242,82 лв.,
при ГЛП в размер от 6,49 % и ГПР- 9,60 %, плаваща лихва, референтен лихвен
процент – 0,03 %, фиксирана надбавка – 6,46 %. В договора е посочено, че е начислена
такса за бързо разглеждане в размер от 250 лева. Посочен е вид на застраховката по
кредита – месечна, в размер на 16,44 лв. на месец. Общо дължимата главница е
посочена в размер на 15 250 лв., а общо дължимата сума по договора за заем е в
размер от 20 396,52 лева. Представен е погасителен план, включващ падеж и размер на
вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък.
Представен е и СЕФ, видно от който съгласно част III, т. 3 задължително
условие за предоставяне на кредита е сключването на договор за застраховка.
Представени са още Общи условия, приложими към договора за кредит,
преференциални условия към процесния договор за кредит, медицински въпросник за
приемане за застраховане, декларация от страна на ищеца за определяне на
изискванията и потребностите и за приемане на застраховането по застрахователна
програма „К п П“, пакет „Б“, както и сертификат № 5564569 за застраховане на ищеца
2
по застрахователна програма „К п П“, пакет „Б“, както и Общи условия за
застрахователна програма „К п П“, пакет „Б“, на кредитополучателите на
потребителски кредити, предоставени от „У” ЕАД. В представения сертификат е
посочено, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за потребителски
кредит. Отбелязано е, че застраховката е сключена със застрахователното
посредничество на „У” ЕАД.
За изясняване на релевантни за спора обстоятелства, по делото е допуснато,
изслушано и прието заключение по съдебно – техническа експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът възприема за обективно и компетентно дадено. От него
се установява, че процесният договор е подписан с квалифициран електронен подпис,
издаден от квалифициран доставчик на услугата Евротръст Технолъджи, съгласно
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент. Посочени са стъпките за
сключване на договора, като вещото лице заключава, че използваният шрифт е Arial с
големина кегела от 12 пункта и по – висок, със стандартно междуредие от 1.15 в целия
договор. Установява се още, че е налице техническа възможност в същия офис на
банката, подготвените проекти за договор за потребителски кредит и съпътстващите
го документи, да бъдат разпечатани па хартиен носител преди подписването им с
електронен подпис, ако бъдат създадени като PDF файл без подписване и бъдат
разпечатани.
При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:
Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в
отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и
ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Ищецът прави възражение за нарушение на 10, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съдът намира, че нарушение на
посочените изисквания не е допуснато – договорът е сключен в писмена форма и е
написан по ясен и разбираем начин. Същият е представен от двете страни по спора,
което показва, че и двете разполагат с екземпляр от него. Установи се от приетата
съдебно-техническа експертиза, че договорът е подписан с КЕП, като използваният
шрифт е 12 пункта.
Следващото възражение е свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
който гласи, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
3
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление
на Министерския съвет на Република България. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Съдът намира, че застрахователна премия има характер на разход по кредита.
Разходите за нейното заплащане са част от общите разходи по кредита и следва да се
отчитат при изчисляването на ГПР. В ГПР безспорно се включват освен дължимата
възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи, в това число и т. нар.
„такса за бързо разглеждане“. Чрез тяхното добавяне, действителният процент на
разходите по кредита би се различавал съществено от посочения в процесния договор
за потребителски кредит ГПР от 9,60 %. За пълнота следва да се посочи, че липсва и
допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на
разходите, както и какво е взето предвид при формирането му. Оставят неясни
компонентите, които са взети при формирането на годишното оскъпяване на заема.
Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в Решение от 20.09.2018г. по дело С-
448/17г., че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за
изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване
данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че
потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания
договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни,
които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия
случай не се съдържа дори и подобна математическа формула.
Горните нарушения обуславят извод за недействителност на договора за кредит
съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен,
макар и неправилно определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за
изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и
действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да
не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е
част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и същият
се явява недействителен, в който смисъл е и установената национална съдебна
практика по идентични дела - Решение № 2428 от 25.04.2024 г. по в. гр. д. № 3706/2023
4
г. на СГС, Решение № 397 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 6564/2023 г. на СГС, Решение
№ 395 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 5786/2023 г. на СГС и др. В задължителното
Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз е
прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане
от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на
съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за
да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат
всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия
начин както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР,
който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и
има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от Директива 2008/48, разглеждан
във връзка със съображение 47 от същата директива, следва, че макар изборът на
системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно
тази директива, да е по усмотрение на държавите членки, така предвидените санкции
трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Това означава, че
строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях
нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава
основният принцип на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9 ноември
2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т. 61—63 и цитираната съдебна
практика).
По изложените съображения, съдът намира предявеният главен установителен
иск за нищожност на договора за потребителски кредит за основателен.
Поради уважаване на главния иск, не са налице вътрешно-процесуалните условия
за разглеждане на евентуалния.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. Съдът намира
така отправеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца за основателно. Макар и претендираното
възнаграждение да е в размер към минималния предвиден в Наредба №1/2004г., на
ВАдв.С, с оглед материалния интерес по производството, то съдът намира, че същото
се явява прекомерно с оглед на относително ниската фактическа и правна сложност на
делото и обема на осъществената правна защита, поради което счита, че следва да се
присъди възнаграждение в размер на 1000 лв. С оглед на гореизложеното и на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К.
Б. сумата в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС сумата в размер на 600 лв., представляваща държавна такса по
производството.
По изложените мотиви, съдът
5
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от Н. К. С., с ЕГН **********
и адрес: гр. С, чрез пълномощника адв. К. Б., срещу „У” ЕАД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление: гр. С, представлявано от И Р Г, сключеният между страните
Договор за потребителски кредит №5564569/02.05.2023 г. на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК.
ОСЪЖДА „У” ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано от И Р Г, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. К. И. Б.,
сумата в размер на 1000 лв. - адв. възнаграждение, а в полза на съда сумата в размер
на 600 лв., представляваща държавна такса по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6