№ 17
гр. Котел, 30.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
ПредседателЙовка Ж. Бъчварова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Гражданско дело №
20212210100361 по описа за 2021 година
Предявени са два иска с правна квалификация чл.127, ал.2 вр. чл.59,
ал.9 от СК. Ищецът М.М. твърди, че той и ответницата А.Х. са родители на
малолетните деца С. и С., двете родени на 08.09.2009г. С протоколно
определение от 23.04.2014г, постановено по гражданско дело № 443/2013г на
РС Котел, неподлежащо на обжалване, била одобрена постигнатата между
А.А. Я. и М. С. М. спогодба, по силата на която упражняването на
родителските права по отношение на децата С. и С. било предоставено на
майката А. Я., местоживеето им било определено на бъде на адрес село Тича,
ул. Иван Вазов 2, и бащата бил осъден да заплаща на майката, като техен
законен представител, издръжка в размер на 85.00 лева за всяко от децата,
считано от 01.05.2014г до настъпване на причини за изменение или
прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска. На бащата бил определен свободен режим на лични
контакти, както и задължителен такъв : да взема децата всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от 09:00 часа на съботния
ден зо 17:00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото,
несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
Твърди се, че били настъпили изменения в обстоятелствата, налагащи
изменение и на мерките, взети спрямо децата : Ищецът твърди, че стриктно
изпълнява определения режим на лични контакти, както и задължението си да
1
плаща издръжка. Твърди, че от осем години ответницата живеела постоянно
във Франция, където съжителствала с друг мъж, от връзката си с когото
имали дете. От две години не се била връщала в България. Двете деца били
ученички в пети клас. Фактически се отглеждали от бабата по майчина линия
в село Тича, в дома на която живеел и братът на ответницата, който бил с
психично заболяване и упражнявал тормоз спрямо децата. При детето С. се
появил сериозен здравословен проблем, наложил болнично лечение, тъй като
дълго време детето било оставено без подходящо лечение от страна на бабата.
Ищецът твърди, че бил по-добрият родител и на него следвало да се възложи
упражняването на родителските права спрямо двете деца. Бил се доказал като
такъв, отглеждайки най-голямото дете С., навършил вече пълнолетие. Можел
да осигури на децата нормално физическо, психическо, образователно и
социално развитие, подпомаган от родителите си и брат им С.. Работел като
шофьор в транспортна фирма в Словакия, но заявява готовност да напусне
тази работа и да си намери друга в България, ако исковете бъдат уважени.
Моли на него да се предостави упражняването на родителските права по
отношение на децата С. и С., на неговия адрес да бъде определено тяхното
местоживеене, като на майката се определи режим на лични контакти. Моли
ответницата да бъде осъдена да му заплаща, като законен представител,
месечна издръжка в размер на 200.00 лева за всяко от децата, считано от
влизане на решението в сила.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала отговор срещу исковата
молба и е предявила насрещна искова молба, приета за съвместно
разглеждане с определение от 16.06.2021г.
В отговора ответницата оспорва твърдението за настъпили изменения в
обстоятелства. Твърди, че живее със съпруга си във Франция, за да работи
там и да осигурява достатъчно средства за издръжката на децата. Майката и
децата били силно привързани помежду си, всеки ден се чували по телефона и
чрез интернет. Между тях съществували силна обич и емоционална близост.
Обсъждали теми, обичайни за момичета на тяхна възраст. В село Тича децата
имали изграден социален и приятелски кръг, посещавали училище, имали
личен лекар, направени им били необходимите имунизации. Оспорва се
твърдението за осъществяван спрямо тях психически тормоз от страна на
брат ù. Твърди се, че ответникът и неговото семейство внушавали на децата
2
подобни мисли. Оспорва се твърдението, че ищецът бил по-пригодният
родител, на когото да се възложи упражняването на родителските права :
следвало да се отчете, че децата са от женски пол; ответникът работел в
чужбина, което означавало, че децата биха били отглеждани от неговите
родители; средата на ответника била твърде консервативна и затворена и
такава промяна не би се отразила положително върху децата. С решение от
26.05.2016г, постановено по гражданско дело № 283/2015г на РС Котел, вече
веднъж били отхвърлени исковете на ищеца за промяна на родителските
права и в мотивите си съдът приел, че исканата промяна би била вредна и
дори опасна за децата, защото съществувала реална опасност синдромът на
родителско отчуждение, установен у детето С., да се разпростре и спрямо тях.
Твърди се, че и към настоящия момент поведението, разбиранията,
предразсъдъците на ответника и на семейството му не се били променили и
продължавали опитите им да отчуждят децата от майката и да ги настройват
срещу нея. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
С насрещната искова молба са предявени искове с правно основание
чл.150 вр. чл.143, ал.2 от СК за увеличение на издръжката на двете деца.
Издръжката, която ответникът по насрещните искове плащал, била
определена през 2014г и вече се явявала крайно недостатъчна с оглед
порастването на децата и увеличение на техните потребности от храна,
облекло, учебни пособия и принадлежности. И двете деца през учебната
2020/2021г били ученички в пети клас, като детето С. било на ресурсно
подпомагане. Ищцата по насрещните искове твърди, че грижите по
издръжката и на двете деца били поети изцяло от нея. Предвид пандемичната
обстановка, не работела и изцяло разчитала на съпруга си, както и на
родителите си. Счита, че ответникът по насрещния иск има възможност да
дава издръжка в увеличен размер, съобразно твърдения му, че работи като
шофьор в международния транспорт. Моли съда да увеличи издръжката и на
двете деца от 85.00 лева на 200.00 лева, считано от датата на предявяване на
насрещните искове – 15.06.2021г, до настъпване на причини за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещните искове не е подал
отговор.
3
В съдебно заседание ищецът по исковете по чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.9
от СК се явява лично и се представлява от адвокат С.Г. от АК Търговище.
Исковете се поддържат лично от ищеца и от неговия процесуален
представител. Не се заявява становище по насрещните искове.
Ответницата по исковете по чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.9 от СК се явява
лично и се представлява от адвокат Христина Чолакова АК Сливен, която
поддържа отговора и моли за отхвърляне на предявените искове. Поддържа
насрещните искове за увеличение на издръжката на двете деца.
Бащата М.М. и майката А.Х. бяха изслушани по реда на чл.59, ал.6 от
СК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът М. С. М. и ответницата А.А. Я. са родители на три деца : на
свидетеля С.М.С, роден на 07.05.2003г, вече пълнолетен, както и на
близначките С. и С., родени на 08.09.2009г. Ищецът и ответницата не са били
в граждански брак помежду си.
През 2013г ищецът и ответницата се разделили поради влошаване на
отношенията им. Свидетелят С.С., тогава малолетен, останал при бащата в
село Зелена морава, община Омуртаг, където ищецът живее и досега заедно с
родителите си.
На 28.10.2013г ответницата подала до РС Котел искова молба срещу
настоящия ищец с искане на нея да се предостави упражняване на
родителските права по отношение и на трите деца. Било образувано
гражданско дело № 443/2013г. С протоколно определение от 23.04.2014г
съдът одобрил постигнатата по делото спогодба, по силата на която
упражняването на родителските права по отношение на детето С. е
предоставено на бащата М.М., а на майката е определен свободен режим на
лични контакти, като задължителният се изразява в това да взема детето С.
при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от
09:00 часа на съботния ден от 17:00 часа на неделния ден, както и един месец
през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата. Майката е
осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 85.00 лева, считано от
01.05.2014г. Упражняването на родителските права по отношение на децата С.
4
и С. е предоставено на майка, а на бащата е определен свободен режим на
лични контакти, като задължителният се изразява в това да взема децата при
себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от
09:00 часа на съботния ден до 17:00 часа на неделния ден, както и един месец
през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката. Бащата е
осъден да заплаща на всяко от децата месечна издръжка в размер на 85.00
лева, считано от 01.05.2014г.
На основание постигнатата и одобрена спогодба свидетелят С.С.
продължил да живее при бащата в село Зелена морава, а близначките С. и С. –
при майката в село Тича. Майката А. Я. живеела в дома на родителите си в
село Тича.
С решение № 25/26.05.2016г, постановено по гражданско дело №
283/2015г на РС Котел, в сила от 21.06.2016г, са отхвърлени исковете с
правно основание чл.59, ал.9 от СК, предявени от ищеца М.М. срещу А. Я. да
се промени, поради изменение на обстоятелствата, упражняването на
родителските права, възложени на ответницата, по отношение на децата С. и
С., като се възложат за упражняване на ищеца.
През 2015г ответницата отишла да работи във Франция, първоначално
временно, а впоследствие се установила постоянно да живее там. Установила
връзка с Р.Х. родом от село Беломорци, община Омуртаг, и на 02.10.2016г във
Франция ответницата родила дете – М.Я-., баща на което е Р.Х.. На
25.08.2017г ответницата и Р.Х. сключили граждански брак.
Ответницата обясни, че с новото си семейство живеят в Париж на
квартира. Преди пандемията от Ковид-19 работела като чистачка в заведение
за дюнери, а съпругът ù – като шофьор. Семейството реализирало доход,
достатъчен за издръжката им. Преди пандемията, т.е. преди месец март 2020г,
ответницата си идвала в България за по месец – два в годината заедно със
съпруга си и с детето.
По време на пандемията не била идвала в България в продължение на
две години. Тъй като затворили заведението, в което работела, останала и без
работа.
Връзката с децата С. и С. осъществявала по телефон и по скайп. В
обясненията си сочи, че се чува и вижда с тях по скайп всеки ден. Месечно
изпраща на майка си – свидетелката М.Я., по 200 евро за издръжка на децата.
5
Изслушана в съдебно заседание, ответницата каза, че много обича и
трите си деца, иска да живеят заедно и да се грижи за тях. Съобщи за
намеренията си да купят апартамент в град Търговище и да живеят постоянно
там.
Откакто ответницата се установила да живее във Франция, преките и
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на децата С. и С. се
осъществяват, вкл. и досега, от бабата М.Я. и нейният съпруг А.Я..
Семейството живее в собствен дом в село Тича, представляващ две отделни
едноетажни постройки в един двор. В едната постройка живеят дядото и
братът на ответницата – Б.Я. а в другата постройка живеят близначките, които
ползват една обща стая, а в другата стая в същата постройка спи бабата М.Я..
В стаята, ползвана от бабата, се настаняват ответницата и новото ù семейство,
когато дойдат на гости. В социалния доклад се поддържа извод за добри
битови и хигиенни условия. Социалният работник, посетил имота, е направил
извод, че за двете деца е осигурен подслон, задоволени са основни жизнени и
битови потребности, децата разполагат с лично пространство, подходящо
облекло според пола, сезона и възрастта, както и подходящ режим на хранене.
Бащата спазва определения със спогодбата режим на лични контакти и
взема децата два пъти в месеца от петък до неделя с преспиване, както и през
лятната ваканция. Изпълнява и задължението си да дава издръжка.
Бащата е работил като шофьор в международния транспорт, през което
време отсъствал по 15-20 дни от България. Когато не бил в България, децата
били водени в село Зелена морава от неговия баща, както и от брата С.С..
От месец октомври 2021г бащата започнал работа пак като шофьор, но
в България, изпълнявайки еднодневни курсове и всяка вечер се прибирал
вкъщи.
Бащата живее заедно със сина С.С., родителите си, една от сестрите си
и нейното семейство. В социалния доклад се сочи, че обитаваното от тях
жилище представлява двуетажна постройка с три стаи, килер и баня на
първия етаж и три стаи и баня на втория етаж. Обзавеждането било модерно и
функционално. За децата С. и С. била обособена отделна стая. Поддържа се
извод за добри битови и хигиенни условия.
През настоящата учебна 2021/2022г децата С. и С. са ученички в шести
6
клас в ОУ „Христо Ботев“ в село Тича. Когато С. била в трети клас, учителите
установили ниска успеваемост и забавяне в умственото ù развитие, затова
препоръчали извършване на преглед при психиатър. На 03.04.2018г комисия
от двама психиатри от Психиатричното отделение при МБАЛ Търговище
извършили преглед на С. и съставили протокол, в който описали следните
анамнестични данни : че изостава в училище от другите деца, не познава
буквите, не може да събира и изважда, не знае коя година е, не познава
месеците, не знае кога е родена. Поставена била диагноза умствена
изостаналост – лека степен, и в заключение е препоръчана допълнителна
работа със специалист педагог и логопед за речево развитие и училищни
умения.
Оттогава със С. работи ресурсен учител, който ходи в село Тича един
път седмично. По време на дистанционното обучение по време на пандемията
работата с ресурсен учител била невъзможна.
Детето С. се справя отлично с учебния материал. Няма данни за
девиантно поведение.
И двете деца бяха изслушани в съдебно заседание, проведено на
14.12.2021г, в присъствие на социален работник.
Детето С. заяви желанието си двете със С. да отидат да живеят при
баща си в село Зелена морава, с уговорката, че всеки трябва да живее там,
където иска, тъй като С. искала да остане при баба си М. в село Тича. Детето
С. е наясно с проблемното психично развитие на сестра си, обясни за
отклоненията в поведението ù – че псува, че показва среден пръст, че не
познава буквите и числата, и изрази загриженост и желание да направи така
че С. да започне да мисли разумно и да си помагат взаимно. Обясни още, че
се карат и бият със С., защото С. не я разбира. Нежеланието на С. да отиде да
живее при бащата С. обясни с контрола, който семейството в село Зелена
морава осъществяват спрямо децата – карат се на С., когато псува и прави
неприлични жестове, карат двете момичета да помагат в къщната работа,
докато в село Тича нищо не правели, само мързелували и искали от баба М.
да им купува за ядене. С. степенува обичта си към членовете на семейството
по следния начин : постави на първо място баща си, на второ място брат си
С., на трето място – сестра си С., а майка си – на четвърто място. Заяви
привързаността си и към бабата М.. С. заяви категоричното си желание да
7
отиде да живее при баща си, дори и майка ù си дойде да живее в България. С.
изрази съжалението си, че майката е толкова далеч от нея, че и липсва и в
обобщение каза следното : „Щеше да бъде много хубаво, но тя (майката) не е
при нас и баба ни гледа сега и затова искам да живея при баща ни“.
Детето С., обратно на желанието на сестра си С., заяви желанието си да
остане да живее при бабата в село Тича, тъй като има приятели, а в село
Зелена морава нямала приятели. Отрече да се карат със С. или с когото и да
било. Заяви готовност да живеят разделени – С. в село Зелена морава, а С. – в
село Тича. Каза, че в село Зелена морава много ù се карали и то безпричинно.
Каза, че е в шести клас и се справя добре с учебния материал и не среща
трудности нито с математиката, нито с българския език. С. заяви, че най-
много обича майка си и е много щастлива, че майката се е прибрала за
новогодишните празници. Очаква майка ù да се прибере в България и да
отиде да живее при нея.
И двете деца съобщиха за недопустимо поведение на една от
учителките, като същото се потвърди и от бащата. И двете деца отрекоха
вуйчото да им създава някакви проблеми. И от техните обяснения, и от
показанията на брат им се установи, че между трите деца са установени
отношения на силна обич и привързаност.
В изготвените от ДСП Котел и ДСП Омуртаг социални доклади,
поддържани в съдебно заседание от социалния работник В.Б., не са
констатирани застрашаващи физическото и психическото развитие на децата
фактори. Социалните работници са констатирали достатъчен родителски
капацитет и у двамата родители. В съдебно заседание социалният работник
заяви, че следва да бъдат съобразени желанията и чувствата на децата тогава
когато съдът прави избор на кого от двамата родители да възложи
упражняването на родителските права.
В съдебно заседание, проведено на 29.03.2022г, съдът изслуша две
експертизи. Първата експертиза, изготвена от клиничния психолог М.Б., дава
отговор на въпросите дали са налице данни за синдром на родителско
отчуждение на детето С. от някой от двамата родители и как би ù се отразило
разделянето от сестрата С.. Втората експертиза е комплексна, изготвена от
психолога М.Б. и от психиатъра д-р Д.С., и дава отговор на въпросите дали
при С. е налице умствена изостаналост и ако да, какви са дължимите от
8
родителите действия, налице ли са данни за родителско отчуждение и как би
се отразило на детето С. разделянето със сестра ù С..
За детето С. вещото лице Б. посочва следните личностови
характеристики : контактна, самостоятелна, грижовна и отговорна.
Психичните особености отговарят на възрастовата група – средна училищна
възраст (между 11 и 14/15 години), при която настъпват значителни и
специфични промени, които засягат психическото, физическото и
физиологическото им развитие. Вещото лице сочи като най-характерни за
тази възраст чувствителността към различни влияния, която може да вземе
понякога и твърде крайни форми, както и противоречивостта, имащи за своя
физиологическа основа засилената неуравновесеност между възбудния и
задръжния процес на висшата нервна дейност, силната ирадиация на двата
процес, недостатъчния (неукрепнал) контрол на втората сигнална система
върху тях. Противоречивостта може да се прояви в различни аспекти, като
например : повишена възбудимост и неуравновесеност на нервните процеси;
повече решителност и деловитост; повишена активност, която е многостранна
и чиято степен не е еднаква в отделните дейности; засилено желание за
независимост, като този стремеж трябва да бъде уважаван, без да се изоставя
контролът и взискателността.
За детето С. вещите лица установили следното при психологическото
изследване :
1/ забавено психично темпо при вниманието – трудно се привлича
активното внимание, ниска продуктивност при работа;
2/паметови възможности под възрастовата норма и много нисък
коефициент на успеваемост;
3/мисловният процес – конкретно-образен, протичащ забавено, на
елементарно ниво, не формира понятия, ограничен и беден речников фонд,
неизградено логическо мислене, бедност на асоциациите и недостъпност на
сложните мисловни процеси;
4/интелект ІQ=51 – гранични стойности между лека и умерена умствена
изостаналост;
5/крайно ограничен познавателен капацитет – не може да чете и пише
(само преписва), ниска познавателна активност, паметта и интелектът не
9
отговарят на възрастта, липса на волеви усилия за достигане на завършен
край, ниско равнище на формирани понятия (малко-голямо, тясно-широко и
пр), липсват точни представи за основните цветове, за геометрични форми;
няма точна представа и хронологична последователност за сезони, месеци,
дни на седмицата, време и час; недостатъчно и недоразвити графични умения
(трудно спазва граници); брои правилно до 10, но само в прав ред;
недостъпни математически операции.
6/личност, съобразно проективна методика за изследване на семейните
и социалните отношения на детето : дистанцираща се както от майката, така и
от бащата, но винаги близо до бабата М.. Поставя се в близост до сестрата С.,
а в игрите – заедно с приятелката Ралица. Няма мотивация за получаване на
нови знания и умения, а желанията ù са ограничени до ежедневни нужди
(иска телефон, дрехи, рокля, ботуши и пр). Задълженията си осмисля
единствено да помага на приятелката. Възможностите си свежда до гледане
на телевизия, покана на гости, да подреди стаята си и шкафа, но само когато
тя поиска. Преценена е като формално критична, със слаба подтикова
активност, липсват типичните за възрастта интереси, желания и стремежи.
Вещите лица установяват, че С. е лесно манипулируема. Личностово се
характеризира със забавено мислене, своенравна, трудно подчиняема,
раздразнителна и често конфликтна, с агресивна готовност в движението и
поведението, ако е нарушено или не е изпълнено нейно желание, с
ограничени контакти както с връстниците си, така и с възрастните,
непостоянна и несамостоятелна.
Вещите лица дават заключение за гранична стойност между лека към
умерена умствена изостаналост – състояние на задържано и непълно развитие
на интелекта, характеризиращо се с нарушение на когнитивни, речеви,
двигателни и социални умения. Лицата в посоченото състояние могат да се
адаптират в по – елементарна среда, по при по – сложни ситуации имат нужда
от помощ. Констатираният при С. интелектуален дефицит не нарушава
възможностите ù да възприема, отразява и предава преживяното от нея в
битовото ежедневие. Подходяща, с оглед състоянието ù, се явява работа с
психолог, логопед и участие в обучителни програми за придобиване на
основни умения. Напълно независимо съществуване в зряла възраст е рядко
постижимо.
10
И в двете експертни заключения вещите лица еднозначно приемат, че
не е целесъобразно двете деца да бъдат разделяни : С. се възприема от С. като
опора и пример за подражание, а С. се чувства отговорна да се грижи за С. и е
осъзнала тази своя отговорност. Децата от момента на раждането досега са
отглеждани винаги заедно, затова разделянето им би повлияло негативно и
върху двете. С. се явява основният помощник както в училище, така и в
ежедневието, на С., коректив и пример за подражание на С.. С. упражнява
една голяма част от контрола във всички сфери на развитие на С.. Раздялата
би предизвикала емоционален дискомфорт и психични ограничения
двупосочно – в живота и на двете момичета, намиращи се на прага на
пубертета.
В съдебно заседание вещото лице Б. уточни, че при близнаците е
характерен синхронът в поведението – когато единият страда, страда и
другият, когато единият е радостен, и другият е радостен. Връзката между
близнаците тръгва още при зачеването им и продължава през целия им живот.
Специфичното в случая е умственото изоставане на С., която, освен че е
много привързана съм сестра си, я копира изцяло и демонстрира изцяло
подражателно поведение. Вещото лице обясни, че С. подражава на тези
качества, които С. притежава и които С. иска да има, но не притежава.
Нежеланието на С. да живее постоянно при бащата вещите лица обясняват с
наличието на постоянен и многостранен контрол от страна на семейството в
село Зелена морава, където са критични към поведението ù и не ù позволяват
да се държи неприемливо, докато такъв контрол в семейството в село Тича
липсва. Вещото лице д-р С. уточни, че бабата М. е успяла да изгради някакви
правила, но след много кратко време тя изобщо няма да може да налага
правила. Предвид създадената емоционална връзка между бабата М., от една
страна, и децата, от друга, и по – специално с детето С., е препоръчително
децата да продължат да поддържат отношения с бабата, в случай че искът
бъде уважен.
Изложените факти съдът прие за установени след анализ и оценка на
цялата доказателствена съвкупност. Писмените доказателства съдът
кредитира с оглед доказателствената сила, която им придава ГПК.
Свидетелските показания съдът обсъди с оглед всички останали
доказателства и установи, че показанията са като цяло достоверни, макар и
11
емоционални и с очевидна пристрастност в полза на едната или другата за
спора страна. Всички те обаче са ценен източник на факти, анализирани в
съвкупност с обясненията на родителите, на децата и експертните
заключения. Съдът кредитира в тяхната цялост и двете експертни
заключения, като го прецени за компетентни, всеобхватни и даващи прецизни
отговори на поставените въпроси. Нито съдът установи някаква
пристрастност у вещите лица, нито страните наведоха доводи в такава насока.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Разгледани по същество, предявените искове се явяват основателни.
Съгласно дадените т.V вр. т.II от ППВС № 1/12.11.1974г задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона, под "изменение на
обстоятелствата" се разбират както новите обстоятелства, които влошават
положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане
и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението
му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди
дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на
ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се
изхожда изключително от интересите на детето, в случая на двете деца.
Интересите на децата се извеждат след извършване на цялостна оценка
на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и
нравственото им развитие. В разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК
неизчерпателно са посочени водещите критерии, като например
възпитателските грижи на родителите, полаганите до момента грижи и
отношението към детето, желанието на родителите, привързаността на детето
към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети
лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности, с което в общи линии са възпроизведени обстоятелства,
очертани в ППл № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, актуални и при
сегадействащия СК.
В разпоредбата на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет. е дадено легално определение
на понятието „интерес на детето“, който се преценява чрез примерно очертан
комплекс от фактори : желанията и чувствата на детето; физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола,
12
миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността
на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за
детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
В настоящия случай с най-голяма значимост е осъзнатото желание на
детето С. да отиде да живее при баща си. С. е на близо 13 години и вече в
състояние да формира собствено мнение по въпросите, които я касаят.
Нейният избор е осъзнат и добре премислен. Вещото лице Б. я очертава като
личност с разумност на поведението, разсъдлива, включена в системата на
ценностите, характерна за възрастните, критична и самокритична. Вещото
лице отрича да е регистрирало данни за манипулация от страна на бащата или
членове на неговото семейство в село Зелена морава. Нито съдът при
непосредственото изслушване, нито социалният работник установиха
вероятност детето да е било манипулирано. Напротив, както съдът посочи,
изборът на С. е осъзнат и формиран след преценка от нейна страна на
ситуацията, в която се намира. В съдебно заседание вещото лице Б. заяви, че
нито при С., нито при С. има изграден цялостен образ на майката, която се
появява в живота им само на екрана на телефоните. По време на пандемията в
продължение на две години децата не са виждали майка си на живо, а преди
това са я виждали за по месец – два на година. Не следва да се поставя знак за
равенство между майката и бабата, така както се поддържа от страна на
майката. Родителите са тези, които следва лично да се грижат за децата, да ги
възпитават и да ги подготвят за живота. Гледането и възпитанието на детето
не е заместимо действие, което чрез упълномощаване може да се възложи на
друг, пък била тя и бабата. Гледането на дете не може и не следва да се
приравнява на изпълнение на някакво друго задължение (например парично),
което е допустимо да се изпълни и от другиго и при което личността на
длъжника не е от значение.
От постановяване на предходното решение през 2016г са изминали
шест години, през които ответницата се е устроила с новото си семейство във
Франция, където живее заедно с новия си съпруг и детето. Неприложими към
момента са възприетите в решението от 2016г разрешения, базирани на
постановени по реда на чл.290 от ГПК актове на ВКС, според които
обстоятелството, че родителят, на когото е възложено упражняването на
13
родителските права, отсъства от страната за период от време, поради
полагане на труд в друга държава – членка на ЕС и за този период е
предоставил на родителите си отглеждането на детето, не представлява само
по себе си основание за изменение на определения режим за упражняване на
родителските права. Поведението на ответницата говори за неизпълнение на
задълженията ù на родител да гледа децата, съобразно спогодбата от 2013г.
Родителят има право, но и задължение да се грижи за физическото,
умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото
образование и за неговите лични и имуществени интереси. Ответницата,
освен че изпраща издръжка и подаръци на децата, не изпълнява останалите
произтичащи от качеството ù на родител задължения.
Обратно, бащата не е губил връзка с децата, редовно ги взема при себе
си, съобразно определения му режим на лични контакти, обгрижва ги и се
стреми да бъде добър и любящ баща. И за двете момичета той се е оформил
като безспорен авторитет и донякъде и единствен родител, тъй като другият е
по-скоро виртуален. В село Зелена морава е и баткото С., семейството е
многолюдно – там живеят бабата, дядото, лелята, децата ù, очакват да се роди
и бебе. В семейството в село Зелена морава С. е съзряла по – сигурна за себе
си жизнена среда, наситена с повече емоции и приятни преживявания. Там С.
е намерила и много приятели, които ще дооформят социалното ù обкръжение,
каквото в село Тича почти липсва. Изслушана в съдебно заседание, С. заяви,
че баба М. била скучна и е обяснимо именно така С. да възприема баба си. В
дома в село Тича на С. не е предоставена онази социална среда, от която тя се
нуждае с оглед възрастта и която да е подходяща за развитието ù и
оформянето ù като личност.
Спецификата по настоящото дело се свежда до нежеланието на детето
С. да се внесе промяна в нейното ежедневие и в начина ù на живот. Както
вече беше посочено по – горе, вещите лица са разтълкували това нежелание
на С. да отиде в село Зелена морава като протестна реакция срещу
забележките, които ù се правят там, когато псува и се държи неприлично.
Допускат С. да е била обект на манипулация от страна на майката и нейните
близки, с цел да се формира у С. негативна нагласа към бащата. На стр.13 от
комплексната експертиза се сочи, че върху психичното състояние на С.
влияят множество сложно преплетени фактори : интелектуален дефицит,
14
допълнително усложнен от нестандартната среда на развитие, възпитание и
образование, на цялостната среда, в която живее и развива С., със създадени
взаимоотношения, изградени на враждуване и борба на интереси между
родителите. Вещите лица с категоричност еднозначно поддържат експертния
извод за необходимост от работа с психолог, логопед и участие в обучителни
програми, каквито действия досега не са били предприемани, но които е
следвало отдавна да бъдат предприети. Очевидно е, че работата с ресурсен
учител не е дала желания ефект и е по – скоро формална, особено по време на
дистанционното обучение през пандемията. Майката, като родителят,
осъществяващ родителските права, няма съзнание за умствения дефицит на
детето С. и за действията, които този дефицит налага. Изслушана в съдебно
заседание, майката заяви, че С. била нормално момиче и всичко разбирала, а
причината да работи с ресурсен учител се дължала на това, че малко се била
„забавила с ученето“. Бабата я била завела в Сливен на психолог и ù дали
хапчета. От така депозираните обяснения съдът прави извод, че майката
приема проблема на С. като някакво банално заболяване, което може да се
лекува с лекарства и щом тя приема тези лекарства, значи е „оздравяла“. Тези
логически съждения на майката се дължат на отдалечеността ù от децата и
конкретно от С., която е виждала през последните години само на монитора,
както и липсата на достатъчна информираност и знания по такива
специфични теми, каквито обаче е длъжна да има, за да може да взема
адекватни решения. Майката получава информацията за състоянието на С.
опосредено – чрез майка си М.Я., която обаче е в състояние да осъзнае
проблема от гледна точка на нейното интелектуално ниво и с оглед опита,
който е натрупала през годините, грижейки се за сина си Бейнур. От
обясненията на майката и бабата съдът направи извод, че за тях решението на
проблема на С. се свежда единствено до вземане на хапчета и работа с
ресурсен учител, което съвсем не е достатъчно и както казаха вещите лица,
твърде много време е пропиляно досега.
Най – същественото в случая е двете деца да не се разделят, за да
продължат да растат и развиват в синхрон както досега. Изградената силна
емоционална връзка между тях е наложително да бъде съхранена, за да се
преодолее по – плавно и безболезнено, което е важимо най-вече за С.,
промяната, която ще настъпи в живота им чрез смяната на мястото на
живеене. И двете момичета заявяват, че може и да живеят разделено оттук
15
нататък, които изявления обаче съдът приема, че са депозирани единствено с
цел да убедят съда да приеме и удовлетвори желанието на всяка от тях.
Съществено е също така обстоятелство, че двете близначки почти не са
разделяли досега за по – дълго време и не са преживели раздала помежду си,
за да говорят от гледна точка на опита си. Дори и С. да казва, че не се
разбират със С. и се бият, което е нещо обичайно за деца на тяхната възраст,
връзката и дълбоката привързаност между тях са водещи в живота им, без те
да го осъзнават достатъчно по начин, че да го съобщят пред съда.
Упражняването на родителските права следва да се възложи на бащата,
който е единственият в момента родител, който е в състояние да полага
грижи за двете деца. Както съдът вече посочи по – горе, грижата и
отглеждането на децата не е заместимо действие и макар и формално майката
да е титуляр на родителските права, те фактически се осъществяват от
нейната майка. Съдът не е изправен пред задача кого от двамата родители да
предпочете като по – пригоден, а по – скоро изборът е между бащата и бабата
по майчина линия, което е недопустимо от гледна точка на предмета на
делото. Настаняването в семейство на баба и дядо може да се разпореди като
мярка за закрила по реда на ЗЗДет, но само тогава когато родителите по
някаква причина не могат да полагат грижи за децата. Предоставянето на
такава мярка за закрила е допустимо да се предприеме и в настоящото
производство, но само при наличие на предпоставките, очертани в чл.59, ал.7
от СК – по изключение и то ако интересите на децата налагат това, а ако това
не е възможно, децата се настаняват в приемно семейство или социална или
интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, посочени от
дирекция "Социално подпомагане". Фактологията по делото в никакъв случай
не разкрива такава изключителност. Процесуалните усилия на ответната
страна бяха насочени да се навеждат доводи и представят доказателства за
непригодността на бащата да полага преките и непосредствени грижи за двете
деца – такива съображения са изтъкнати както в отговора срещу исковата
молба, в пледоарията в хода на устните състезания, съдържат се в
обясненията на майката, в показанията на бабата и във въпросите към
свидетелите и вещите лица. Доводите се свеждат най – вече до опасността
бащата да отчужди децата от майката, ако децата отидат да живеят при него,
така както се е случило с детето С.; до невъзможността му да се справи с
проблемите на С.; ищецът и семейната му среда в село Зелена морава били с
16
твърде консервативни разбирания, зле настроени срещу ответницата и
нейното семейство; работата на ищеца като шофьор предполагала дълги
отсъствия и пак би се стигнало до ситуация децата да се отглеждат от майка
му и другите му роднини.
Относно опасността от насаждане на родителско отчуждение : Към
настоящия момент вещите лица не са установили данни за такова отчуждение
нито при С., нито при С.. Предпочитанията на С. към бащата и желанието ù
да отиде да живее при него не са израз и последица от синдром на родителско
отчуждение, а са по – скоро естествена реакция срещу отсъствието на майката
в живота ù, довело до по – силна привързаност към бащата, който е до нея,
грижи се за нея, обича я и иска да тя живее при него.
Вярно е, че по предходното дело за родителски права съдът установи
наличие на синдром на родителско отчуждение на детето С. от майка му и
вероятност такъв синдром да се разпростре и спрямо двете близначки, ако
отидат да живеят при бащата. Тези съображения на съда явстват от мотивите
към решението. Тези факти обаче не са установени по настоящото делото и е
невъзможно да бъдат установени, тъй като синът С. е вече пълнолетен.
Мотивите към решението по гражданско дело № 286/2015г не са източник на
факти, които да се ползват по настоящото дело. Източник на факти са
показанията на свидетеля С.С., който заявява, че не говори със сестрите си за
майката им, той като тя не им била майка, защото ги била изоставила.
Отхвърля и майка си, и баба си по майчина линия. Заявява, че бащата е
добрият родител, който се грижи за него и му купува каквото С. пожелае. От
показанията на свидетеля С.ов явства пълно отричане на майката, която той е
зачеркнал от живота си и не желае тя да присъства в живота му оттук нататък
по никакъв начин. Изложеното разкрива типичните характеристики на
родителското отчуждение, което е налично и към момента, макар и вече да не
е правно релевантно, тъй като свидетелят С.ов вече е навършил пълнолетие.
Доколкото обаче вещите лица не са установили такава опасност към
настоящия момент, съдът няма как, само на база някакви предположения, да
приеме, че двете момичета ще бъдат отчуждени от майката, ако съдът
възложи упражняването на родителските права върху бащата.
Относно твърденията за консервативната среда, в която, ако попаднат
двете близначки, тя би им се отразила пагубно : Такива събрани по
17
настоящото дело доказателства липсват. Както вече съдът посочи в
предходния абзац, мотивите към друго съдебно решение не могат да бъдат
източник на факти по настоящото дело. Само за пълнота съдът следва да
отбележи, че консервативните възгледи (каквото и да се влага в понятието
консервативни) не следва да се преценяват непременно като родителски
качества, застрашаващи нормалното развитие на децата. Твърденията на
ответната страна съдът намира по – скоро за декларативни и неконкретни, тъй
като не се сочи защо се счита, че средата е консервативна и защо тя би се
отразила пагубно върху децата.
Относно работата на бащата : От години ищецът работи като шофьор –
първоначално в международния транспорт, а от есента на 2021г – в България.
Родителите трябва да работят, за да осигуряват издръжка за семейството и за
децата. В повечето случаи работата е свързана с отсъствия от дома за кратко
или за не толкова кратко време. Дори и да продължаваше да работи като
шофьор в чужбина, ищецът се прибира у дома през около 20 дни и след
определена почивка заминава. От голямо значение са неговите близки, които
през това време са в състояние да се грижат за децата. Близките и роднините,
които подпомагат родителя при отглеждането на децата, винаги се преценява
като обстоятелство, което е в интерес на децата. С оглед изложеното, съдът
намира направената от ответната страна аналогия за неуместна. Бабата в село
Тича отглежда от 2015г двете близначки, замествайки изцяло майката в
майчините грижи, тъй като майката отсъства постоянно от живота им, защото
живее със семейството си във Франция и не е там само за да работи временно.
Съдът не установи, а и не се наведоха от ответницата или пък от страна
на социалната служба някакви други доводи за съмнения в родителския
капацитет на бащата и във възможността му пълноценно да се грижи за двете
деца. Няма данни бащата да е с накърнен морален облик, да е имал
обществено-неприемливо поведение или да е извършвал противообществени
прояви. Разполага с необходимия родителски капацитет да се грижи за децата
и е в състояние да им предостави адекватни за възрастта им условия, за да се
растат обичани и в сигурна семейна среда.
В тази връзка съдът следва да укаже на ищеца да предприеме комплекс
от компенсационни мерки, които са необходими да бъдат приложени спрямо
детето С., съобразно изводите на вещите лица, изготвили комплексната
18
експертиза. За целта съдът ще разпореди на ДСП Омуртаг да наблюдават
случая с детето С. и да подпомогнат ищеца при вземане на правилните
решения. Тъй като съдът разполага с процесуална възможност сам – по своя
инициатива, да измени вече разпоредените мерки, съдът следва да задължи
ДСП Омуртаг на всеки три месеца да изпращат информация по настоящото
дело каква работа е предприета спрямо детето С. и как тя се отразява на
развитието му.
Съдът следва да укаже на ДСП Омуртаг да се отвори работа и за детето
С. и да бъде наблюдавано периодично, основно за данни за наличие на
синдром на родителско отчуждение. Информация за детето С. също трябва да
се изпраща по настоящото дело на всеки три месеца.
Допълнително съдът ще уведоми ДСП Омуртаг кога ще отпадне
задължението му да предоставя информация.
Местоживеенето на двете деца следва да се определи на адреса на
бащата, който в момента е в село ***********************.
Относно режима на лични контакти : Режим на лични контакти следва
да се определи само на майката, което следва от разпоредбата на чл.59, ал.3 от
СК. Вещите лица препоръчаха да се продължат контактите и с бабата от село
Тича, която досега се е грижила за децата и която донякъде е заместила
образа на тяхната майка. Съдът обаче не разполага с такава процесуална
възможност – така определение от 04.02.2013г, постановено по ВЧГД №
62/2013г на ОС Сливен, недопуснато до касационно обжалване с определение
№ 372/07.06.2013г, постановено по ЧГД № 2943/2013г на ВКС, ІІІ г.о., поради
което ще препоръча на бащата да организира заедно с бабата срещи между
нея и децата, вкл. и с преспиване. В тази връзка съдът отбелязва, че бабата и
дядото разполагат с право на лични контакти, което могат да предявят пред
съда по реда на чл.128 от СК, но в друго производство, и дори на основание
ал.4 да заместят майката в режима на лични контакти, ако тя не е в състояние
да ги упражнява лично.
На майката следва да бъде определен разширен режим на лични
контакти, с двете деца едновременно, както следва :
Майката ще има право да взема децата при себе си с преспиване от
19:00 часа в петък и да ги връща до 17:30 часа в неделя два пъти в месеца -
пред първата и третата седмица на месеца седмица. Майката ще има право да
19
взема децата при себе по два пъти по два пъти през лятото по 20 дни след
предварителна уговорка с бащата.
Майката ще има право да присъства на личните празници на децата
(рожден ден, имен ден, първи учебен ден, завършване на училище и др).
Майката ще има право да взема децата при себе си през официалните
празници, както следва :
На четна година майката ще взема децата при себе си на Нова година,
Великденските празници, 1 май - Ден на труда и на международната
работническа солидарност, 24 май - Ден на българската просвета и култура и
на славянската писменост, 22 септември - Ден на Независимостта на
България, включително дните, обявени за почивни/неучебни, а за останалите
празници децата ще остават при бащата - 3 март - Ден на Освобождението на
България, 6 май – Гергьовден, 6 септември - Ден на Съединението, 1
ноември - Ден на народните будители, Коледните празници.
На нечетна година майката ще взема децата при себе си на 3 март - Ден
на Освобождението на България, 6 май – Гергьовден, 6 септември - Ден на
Съединението, 1 ноември - Ден на народните будители, Коледните празници,
а за останалите празници децата ще остават при бащата - Нова година,
Великденските празници, 1 май - Ден на труда и на международната
работническа солидарност, 24 май - Ден на българската просвета и култура и
на славянската писменост, 22 септември - Ден на Независимостта на
България.
Тъй като родителите и децата са с мюсюлманско вероизповедание,
следва да се постановят и лични контакти за мюсюлманските празници –
Курбан Байрям и Рамазан Байрям, като на четна първия по време през
годината празник децата ще прекарват при майка си, а втория – при баща си,
а на нечетна година първия по време празник децата ще прекарват при
бащата, а втория – при майката.
Майката ще има право да взема и деца при себе си през втората
половина на пролетна ваканция.
Майката има право на контакти с децата по социалните мрежи, скайп и
други виртуални начини на контакт, вкл. и телефонни разговори, в удобно за
майката и за децата време.
Ищецът претендира присъждане на издръжка в размер на 200.00 лева за
20
всяко от децата. Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК, размерът на
издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се
определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя.
Според ал.2-ра, издръжката на детето не може да е по – ниска от ¼ от
минималната работна заплата, която от 01.04.2022г е 710.00 лева, т.е. не по –
малко от 177.50 лева. Това е глобалната сума, която подлежи на разпределяне
между двамата родители. И двете деца са на 12 години и 8 месеца и се
нуждаят от средства, за да съществуват и да се развиват като личности.
Необходимо е да им се осигуряват средства за здравословна храна, облекло,
средства за отопление, за медикаменти, учебни пособия, мобилни телефони,
компютърна техника, достъп до интернет, козметични продукти,
дезинфектанти и други продукти за защита срещу вируси и болести и пр. И
двете момичета са в тийнеджърска възраст, поради което предстои да станат
по – взискателни към облеклото си. Предвид обстоятелството, че С. е дете със
специфични потребности, са необходими допълнителни доходи за
консултации и пр.
Ищецът е декларирал, че реализира месечен доход в размер на 1500.00
лева.
Тъй като ответницата живее и работи във Франция, следва да се
приеме, че реализира месечен доход в размер на минималния. През 2022г
минималната часова ставка е 1603.00 евро (3206.00 лева).
По делото не се представиха доказателства, че майката или бащата
страдат от заболявания.
Майката има още едно дете - М. на 5 години и 7 месеца, към което също
е задължена да дава издръжка. Следва да се имат предвид обясненията ù в
съдебно заседание, че бащата на М. получава доход, достатъчен за
издръжката им във Франция. По нейните думи живеят под наем в апартамент
в центъра на Париж срещу Айфеловата кула, където наемите са високи и само
хора с високи доходи биха могли да си позволят да наемат жилище там.
Отчитайки тези обстоятелства, съдът прецени, че необходимата сума за
издръжката на децата с оглед възрастта им и възможностите на родителите
им, е 600.00 лева за детето С. и 700.00 лева за детето С.. Съдът приема, че
майката реализира месечен доход, надвишаващ два пъти този на бащата.
Майката е тази, който няма да полага непосредствените грижи по
21
отглеждането и възпитанието на децата, което обичайно се преценява като
обстоятелство, водещо до определяне в тежест на този родител на по-
голямата част от издръжката. Съвкупността от тези съображения води до
извод, че в тежест на майката следва да бъдат възложени 75 % от
определената глобална сума, т.е. 450.00 лева за детето С. и 525.00 лева, но с
решението съдът следва да присъди по 200.00 лева за всяко от децата,
съобразно цената на предявените искове. Издръжката следва да се присъди с
начален момент привеждане на решението в сила, т.е. откогато децата
фактически ще започнат да се отглеждат от бащата.
Съдът дължи произнасяне по насрещните искове, предявени от майката
срещу бащата, за увеличение на издръжката и на двете деца с начален момент
15.06.2021г. Исковете са основателни. Както съдът коментира по – горе,
необходимата издръжка за детето С. е в размер на 600.00 лева, а за С. – 700.00
лева. До привеждане в изпълнение на настоящото решение бащата дължи
заплащане на издръжка. Очевидно е, че определената през 2013г издръжка в
размер на 85.00 лева се явява крайно недостатъчна за нуждите на децата. През
този период майката (а фактически бабата) е отглеждала децата, поради което
в тежест на бащата следва да се възложи плащане на 75 % от издръжката, но
исковете следва да бъдат уважени до размера, до който са предявени.
Издръжката ще се дължи до момента, в който бащата ще започне да
упражнява фактически родителските права и задължения спрямо двете деца.
В тежест на ответницата по първоначалните искове следва да се
възложи плащане на държавната такса, възлизаща на 576.00 лева.
Ответникът по насрещните искове дължи плащане на държавна такса
върху увеличения размер на издръжката, възлизаща общо на 331.20 лева.
Ръководен гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127 вр. чл.59, ал.9 от СК на бащата М.
С. М., ЕГН **********, село ***********************, поради изменение на
обстоятелствата, упражняването на родителските права спрямо двете
малолетни деца С. М. С.ова, ЕГН **********, и С. М. С.ова, ЕГН **********,
които по силата на спогодба, утвърдена с протоколно определение от
22
23.04.2014г, постановено по гражданско дело № 443/2013г на РС Котел, са
били възложени за упражняване на майката А.А. Я., ЕГН **********, село
Т***********************
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата С. М. С.ова и С. М. С.ова, двете
с посочени данни, да бъде адреса на бащата М. С. М. в село
***********************.
ОПРЕДЕЛЯ на майката А.А. Я., с посочени данни, следния режим на
лични контакти с двете деца С. М. С.ова и С. М. С.ова, двете с посочени
данни, едновременно :
1/ Майката има право да взема децата при себе си с преспиване от 19:00
часа в петък и да ги връща до 17:30 часа в неделя два пъти в месеца – пред
първата и третата на месеца седмици.
2/Майката има право да взема децата при себе по два пъти през лятото
по 20 дни след предварителна уговорка с бащата.
3/ Майката има право да присъства на личните празници на децата
(рожден ден, имен ден, първи учебен ден, завършване на училище и др).
4/ Майката ще има право да взема децата при себе си през официалните
празници, както следва :
4.1/ На четна година майката ще взема децата при себе си на Нова
година, Великденските празници, 1 май - Ден на труда и на международната
работническа солидарност, 24 май - Ден на българската просвета и култура и
на славянската писменост, 22 септември - Ден на Независимостта на
България, включително дните, обявени за почивни/неучебни, а за останалите
празници децата ще остават при бащата - 3 март - Ден на Освобождението на
България, 6 май – Гергьовден, 6 септември - Ден на Съединението, 1
ноември - Ден на народните будители, Коледните празници.
4.2/ На нечетна година майката ще взема децата при себе си на 3 март -
Ден на Освобождението на България, 6 май – Гергьовден, 6 септември - Ден
на Съединението, 1 ноември - Ден на народните будители, Коледните
празници, а за останалите празници децата ще остават при бащата - Нова
година, Великденските празници, 1 май - Ден на труда и на международната
работническа солидарност, 24 май - Ден на българската просвета и култура и
на славянската писменост, 22 септември - Ден на Независимостта на
България.
23
5/ Майката има право да взема при себе си децата на мюсюлманските
празници Курбан Байрям и Рамазан Байрям, като на четна година първия по
време през годината празник децата ще прекарват при майка си, а втория –
при баща си, а на нечетна година първия по време празник децата ще
прекарват при бащата, а втория – при майката.
6/ Майката ще има право да взема децата при себе си през втората
половина на пролетна ваканция.
7/ Майката има право на контакти с децата по социалните мрежи, скайп
и други виртуални начини на контакт, вкл. и телефонни разговори, в удобно
за майката и за децата време.
ОСЪЖДА на основание чл.127, ал.2 вр. чл.143 вр. чл.142 от СК А.А. Я.,
с посочени данни, да заплаща на М. С. М., като баща и законен представител
на малолетното дете С. М. С.ова, двамата с посочени данни, издръжка в
размер на 200.00 (двеста) лева, считано от привеждане в изпълнение на
настоящото решение в частта му относно родителските права до навършване
на пълнолетие на детето или до настъпване на причини за изменяване или
прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл.127, ал.2 вр. чл.143 вр. чл.142 от СК А.А. Я.,
с посочени данни, да заплаща на М. С. М., като баща и законен представител
на малолетното дете С. М. С.ова, двамата с посочени данни, издръжка в
размер на 200.00 (двеста) лева, считано от привеждане в изпълнение на
настоящото решение в частта му относно родителските права до навършване
на пълнолетие на детето или до настъпване на причини за изменяване или
прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл.127, ал.2 вр. чл.143 вр. чл.142 от СК М. С.
М., с посочени данни, да заплаща на АЙШ. АК. ХЮС., като майка и законен
представител на малолетното дете С. М. С.ова, двете с посочени данни,
издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, считано от 15.06.2021г до
привеждане в изпълнение на настоящото решение в частта му относно
родителските права, предоставени за упражняване на бащата М. С. М., което
да се счита за увеличение на издръжката, определена със спогодба, одобрена
с протоколно определение от 23.04.2014г, постановено по гражданско дело №
443/2013г на РС Котел.
ОСЪЖДА на основание чл.127, ал.2 вр. чл.143 вр. чл.142 от СК М. С.
24
М., с посочени данни, да заплаща на АЙШ. АК. ХЮС., като майка и законен
представител на малолетното дете С. М. С.ова, двете с посочени данни,
издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, считано от 15.06.2021г. до
привеждане в изпълнение на настоящото решение в частта му относно
родителските права, предоставени за упражняване на бащата М. С. М., което
да се счита за увеличение на издръжката, определена със спогодба, одобрена
с протоколно определение от 23.04.2014г, постановено по гражданско дело №
443/2013г на РС Котел.
ОСЪЖДА АЙШ. АК. ХЮС., с посочени данни, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел окончателна държавна
такса в размер на 576.00 (петстотин седемдесет и шест) лева.
ОСЪЖДА М. С. М., с посочени данни, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС Котел окончателна държавна такса в
размер на 331.20 лева (триста тридесет и един лева и двадесет стот).
ПРЕПОРЪЧВА на бащата М. С. М., с посочени данни, да не
преустановява срещите на децата С. М. С.ова и С. М. С.ова, двете с посочени
данни, с техните баба и дядо по майчина линия – М.Х.Я. и А.Б.Я. двамата
живеещи в село Т***********************
ПРЕПИС от настоящото решение, след като влезе в сила, заедно с
преписи от изготвените от вещите лица М.Б. и д-р Д.С. експертизи –
психологична и комплексна психологична и психиатрична, да се изпратят на
ДСП Омуртаг.
УКАЗВА на ДСП Омуртаг да отвори работа с децата С. М. С.ова и С. М.
С.ова, двете с посочени данни, след като бащата М. С. М., с посочени данни,
започне фактически да упражнява родителските права, възложени му по
силата на настоящото решение, и да се следи за развитието на децата,
съобразно указанията, дадени в мотивите на решението.
УКАЗВА на ДСП Омуртаг на всеки три месеца да изпраща информация
по настоящото дело до отпадане на необходимостта от това, за което съдът
ще ги уведоми.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна
жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
25
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
26