РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
№ 756/25.10.2021г.
Гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав,
в публично съдебно заседание на единадесети
октомври две
хиляди двадесет
и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Янка
Вукева като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 946 по описа за
2021 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х,
Раздел І от АПК.
Производството
по делото е образувано по жалба на ЕТ „Д-р Д.К. – АППДМ-ИП“, представлявано от Д.И.К.,
чрез адв.С.Б. срещу Заповед № РД-253С-229/15.07.2021
г. на Управителя на НЗОК д-р П.С., с която на основание чл.62, ал.2 от АПК са
поправени допуснати очевидни фактически грешки в т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.6,
т.7, т.8 и т.9 от Заповед за налагане на санкции № РД-253С-54/13.04.2021 г. на
Управителя на НЗОК д-р П.С., като сочената за
изписана грешно година 2020 г. е поправена на 2021 г.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, не се представлява. По
делото е постъпила молба от процесуалния представител адв.Б., в която се иска
даване ход на делото, а по същество се сочи, че се поддържат аргументите в
подадената жалба.
В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника – юрисконсулт Л.
Д.-Г.. Същата излага аргументи за неоснователност на жалбата. Иска се и
присъждане на разноските по делото. В дадения срок са представени и писмени
бележки.
Въз основа на доказателствата по делото, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят ЕТ
„Д-р Д.К. – АППДМ-ИП“, представлявано от Д.И.К. осъществявал дейност като дентален
специалист. Именно с оглед на това и имал подписан договор №131/РД-29-203/10.02.2020
г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ с НЗОК, представлявана
от директора на РЗОК гр.Пазарджик. В чл.9, ал.1 от договора се сочело, че
изпълнителят осъществява дейността си съгласно изискванията на Закона за
лечебните заведения, ЗЗО, ЗЗ, Кодекса за професионална етика на лекарите по
дентална медицина, подзаконови нормативни актове и Националния рамков договор
за дентални дейности за 2020 – 2022 г. Във връзка с контрол по изпълнението на
този договор била извършена проверка на 10.03.2021 г. в лечебното заведение с
адрес гр.Пазарджик, ул. „К.Величков“ № 10. Констатациите
от проверката били отразени в протокол РД-25-111-1/10.03.2021 г., като Д.И.К.,
в качеството си на представляващ бил запознат с констатациите в протокола. В
същия били описани 12 случая на допуснати според проверяващите нарушения на
условията и реда за оказване на дентална помощ, във връзка с уговорения обем
дентални дейности, а именно не бил извършен обстоен преглед на установяване на
оралния статус за съответната календарна година, който е задължителен при първо
посещение на здравно осигурено лице /ЗОЛ/. Въз основа на тази проверка на
13.04.2021 г. управителят на НЗОК д-р П.С. издал Заповед за налагане на санкции
№ РД-253С-54/13.04.2021 г., с която
наложил финансова неустойка в общ размер на 1800 лева за установените 12 броя
нарушения или санкция за всяко едно от тях в размер на по 150 лева. Съгласно
описанието на установените факти в заповедта всеки отделен случай бил посочен в
отделна точка. В т.1 се сочело за установено нарушение относно ЗОЛ Н.И., като
се сочело че същото е документирано с амбулаторен лист 000012 от 06.01.2021 г.,
в който не е отразен като извършен и съответно не е отчетен обстоен преглед,
който е задължителен в случая, тъй като посещението на ЗОЛ в кабинета на д-р Д.К.
е първо за календарната 2020 г. В т.2 се сочело за установено нарушение относно
ЗОЛ К.С., като се сочело че същото е документирано с амбулаторен лист 000015 от
07.01.2021 г., в който не е отразен като извършен и съответно не е отчетен
обстоен преглед, който е задължителен в случая, тъй като посещението на ЗОЛ в
кабинета на д-р Д.К. е първо за календарната 2020 г. В т.3 се сочело за установено нарушение
относно ЗОЛ Е.Я., като се сочело че същото е документирано с амбулаторен лист
000020 от 11.01.2021 г., в който не е отразен като извършен и съответно не е
отчетен обстоен преглед, който е задължителен в случая, тъй като посещението на
ЗОЛ в кабинета на д-р Д.К. е първо за календарната 2020 г. В т.4 се сочело за
установено нарушение относно ЗОЛ К.К., като се сочело че същото е документирано
с амбулаторен лист 000048 от 25.01.2021 г., в който не е отразен като извършен
и съответно не е отчетен обстоен преглед, който е задължителен в случая, тъй
като посещението на ЗОЛ в кабинета на д-р Д.К. е първо за календарната 2020 г.
В т.5 се сочело за установено нарушение относно ЗОЛ Г.К., като се сочело че
същото е документирано с амбулаторен лист 000023 от 12.01.2021 г., в който не е
отразен като извършен и съответно не е отчетен обстоен преглед, който е
задължителен в случая, тъй като посещението на ЗОЛ в кабинета на д-р Д.К. е
първо за календарната 2020 г. В т.6 се сочело за установено нарушение относно
ЗОЛ З.М., като се сочело че същото е документирано с амбулаторен лист 000022 от
12.01.2021 г., в който не е отразен като извършен и съответно не е отчетен
обстоен преглед, който е задължителен в случая, тъй като посещението на ЗОЛ в
кабинета на д-р Д.К. е първо за календарната 2020 г. В т.7 се сочело за
установено нарушение относно ЗОЛ Д.Б., като се сочело че същото е документирано
с амбулаторен лист 000037 от 18.01.2021 г., в който не е отразен като извършен
и съответно не е отчетен обстоен преглед, който е задължителен в случая, тъй
като посещението на ЗОЛ в кабинета на д-р Д.К. е първо за календарната 2020 г.
В т.8 се сочело за установено нарушение относно ЗОЛ Й.Й., като се сочело че
същото е документирано с амбулаторен лист 000040 от 19.01.2021 г., в който не е
отразен като извършен и съответно не е отчетен обстоен преглед, който е задължителен
в случая, тъй като посещението на ЗОЛ в кабинета на д-р Д.К. е първо за
календарната 2020 г. В т.9 се сочело за установено нарушение относно ЗОЛ К.М.,
като се сочело че същото е документирано с амбулаторен лист 000043 от 26.01.2021
г., в който не е отразен като извършен и съответно не е отчетен обстоен
преглед, който е задължителен в случая, тъй като посещението на ЗОЛ в кабинета
на д-р Д.К. е първо за календарната 2020 г. В т.10 се сочело за установено
нарушение относно ЗОЛ С.П., като се сочело че същото е документирано с
амбулаторен лист 000688 от 03.12.2020 г., в който не е отразен като извършен и
съответно не е отчетен обстоен преглед, който е задължителен в случая, тъй като
посещението на ЗОЛ в кабинета на д-р Д.К. е първо за календарната 2020 г. В
т.11 се сочело за установено нарушение относно ЗОЛ Д.С., като се сочело че
същото е документирано с амбулаторен лист 000697 от 07.12.2020 г., в който не е
отразен като извършен и съответно не е отчетен обстоен преглед, който е
задължителен в случая, тъй като посещението на ЗОЛ в кабинета на д-р Д.К. е
първо за календарната 2020 г. В т.12 се сочело за установено нарушение относно
ЗОЛ Ирина Благоева, като се сочело че същото е документирано с амбулаторен лист
000720 от 17.12.2020 г., в който не е отразен като извършен и съответно не е
отчетен обстоен преглед, който е задължителен в случая, тъй като посещението на
ЗОЛ в кабинета на д-р Д.К. е първо за календарната 2020 г. Копие от заповедта
било връчено на Д.К. на 21.04.2021 г. Тази заповед била обжалвана от ЕТ
„Д-р Д.К. – АППДМ-ИП“, представлявано от Д.И.К. с жалба от 05.05.2021 г., като
по нея било образувано административно дело №551/2021 г. по описа на
Административен съд гр.Пазарджик. На
09.07.2021 г. било изготвено писмо от управителя на РЗОК гр.Пазарджик до
управителя на НЗОК гр.Пазарджик, в което се сочело, че при подготовка за
административно дело №551/2021 г. по описа на Административен съд гр.Пазарджик
е било констатирано, че в точки от 1 до 9 на обжалваната Заповед за налагане на
санкции №
РД-253С-54/13.04.2021 г. е допусната грешка и неправилно е посочено, че
посещенията на сочените ЗОЛ се явяват първи за календарната 2020 г., а е
следвало да се отрази вярната 2021 г. Предлагало се на основание чл.62, ал.2 от АПК да се поправят очевидните фактически грешки в сочената заповед и текстът и
да се чете така : „В посочения амбулаторен лист не е отразен като извършен и
съответно отчетен обстоен преглед, който е задължителен в случая, тъй като
посещението на здравно осигурено лице в
кабинета на д-р Д.И.К. е първо за календарната 2021 г.“ Със заповед № РД-253С-229/15.07.2021 г. били констатирани сочените в
писмото грешки в точки от 1 до 9, било прието, че те съставляват очевидни
фактически грешки и било разпоредено на стр.1, т.1, в изречение 2-ро, на стр.2,
по т.2, в изречение 2-ро, на стр.2, по т.3, в изречение 2-ро, на стр.3, първи
ред, по т.4, на стр.3, по т.5 в изречение 2-ро, на стр.3, по т.6, в изречение
2-ро, на стр.4 по т.7, в изречение 2-ро, на стр.4, по т.8, изречение 2-ро и на
стр.5, по т.9, в изречение 2-ро в Заповед за № РД-253С-54/13.04.2021 г. се поправя
от 2020 г. на 2021 г. и цялото изречение 2-ро в посочените точки следва да се
чете : „В посочения амбулаторен лист не е отразен като извършен и съответно
отчетен обстоен преглед, който е задължителен в случая, тъй като посещението
на здравно осигурено лице в кабинета на
д-р Д.И.К. е първо за календарната 2021 г.“. Било посочено, че тази заповед е
неразделна част от Заповед за № РД-253С-54/13.04.2021 г. Екземпляр
от нея било връчено на Д.К. на 21.07.2021 г. В законоустановения срок тя била
обжалвана пред Административен съд гр.Пазарджик и е предмет на разглеждане по
настоящото дело.
Съдът
счита, че от събраните по делото доказателства не може да се изведат различни
факти от описаните по-горе. Жалбата се явява допустима, но разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения :
По
делото липсва спор относно обстоятелствата дали и кога е извършена проверка и
дали е връчено копие от протокола от същата. Няма спор и че е получено копие от
издадената Заповед за налагане на санкции от 13.04.2021 г. Не се спори и кога и
как е издадена Заповед № РД-253С-229/15.07.2021 г. на Управителя на НЗОК д-р П.С.,
както и че същата е издадена от органът, издал и изменената Заповед за налагане
на санкции. Липсва спор и относно моментът на връчване на оспорения акт, както
и срочността на подадената спрямо него жалба. С оглед на това съдът счита, че
оспореният акт е издаден от компетентен орган,
а подадената жалба е допустима.
Спорните обстоятелства в случая са дали са
налице основанията по чл.62, ал.2 от АПК за изменение на издадения индивидуален
административен акт - Заповед
за налагане на санкции № РД-253С-54/13.04.2021 г. на Управителя на НЗОК д-р П.С..
Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.2 от АПК очевидни
фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа,
който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на
очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за
поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред. В конкретния
случай се установява, че поправянето на административния акт се е случило преди
да бъде решено по същество с влязъл в сила съдебен акт образуваното
административно дело по съдебно обжалване на този индивидуален административен
акт. Разпоредбата на чл.62, ал.2 от АПК не предвижда ограничение във времето за
административния орган за поправянето на очевидни фактически грешки в издадения
индивидуален административен акт. Законът не поставя ограничение и в зависимост
от това дали актът е предмет на административно или съдебно обжалване. Ето защо
образуваното административно дело в Административен съд гр.Пазарджик не се
явява процесуална пречка за поправка на очевидни фактически грешки, ако такива
бъдат констатирани в оспорения акт. Не се явява такава и начинът по който
административният орган е сезиран за допуснатите в Заповедта за налагане на
санкции от 13.04.2021 г. грешки. Това е така, тъй като административният орган
може и по изцяло своя инициатива да поправи открити от него очевидни фактически
грешки, дори и да не бъде сезиран за тях от когото и да било. По същество в
случаят следва да се прецени дали извършените поправки са действително по
отношения на обстоятелства, които могат да се приемат за очевидни фактически
грешки или пък с тези промени се променя волята на административния орган.
Съгласно константната съдебна практика очевидни фактически грешки са такива
обстоятелства, които са довели до грешно
изписване на индивидуализиращи белези, техническа или формална грешка или
несъответствие между действителната воля на административния орган и нейното
изразяване. В случай, че се променят фактическите изводи на издателя на
акта или волята на органа е била неправилно формирана, то тези грешки не могат
да се приемат за очевидни фактически грешки и да се санират по реда на чл.62,
ал.2 от АПК. В конкретния случай няма спор, че е извършена проверка, при която
според проверяващите са установени общо 12 допуснати според проверяващите
нарушения на условията и реда за оказване на дентална помощ, във връзка с
уговорения обем дентални дейности, а именно не бил извършен обстоен преглед на
установяване на оралния статус за съответната календарна година, който е
задължителен при първо посещение на здравно осигурено лице /ЗОЛ/. Няма спор и
че е издадена Заповед за налагане на санкции по тези фактически констатации,
която заповед е предмет на съдебно обжалване. При изследване на съдържанието на
заповедта се установява, че всяко отделно нарушение е описано в отделна точка,
като описанието следва една и съща схема. Сочи се кое е ЗОЛ, кога е посетило
кабинета на д-р Кемеров, какви дейности са извършени и отчетени и в какъв
амбулаторен лист са отразени те. След това се сочи във всички 12 случая, че
това представлява нарушение за 2020 г. Действително се констатира разминаване в
9 от тези случаи /в точки от 1 до 9/ на сочените години за осъществяване на
нарушението, като се сочи 2020 г., а се установява че всички сочени лица в
точки от 1 до 9 са посетили кабинета за пръв път през календарната 2021 г.
Именно и годината е предмет на поправка в оспорения по настоящото дело
административен акт, като същата е променена на 2021 г. Според настоящия
съдебен състав описанието на фактите по всеки отделен случай е такова, че дава
основание да се приеме, че действително е допусната очевидна фактическа грешка
с изписването на годината 2020 вместо 2021
в сочените точки от 1 до 9 на Заповед
за налагане на санкции от 13.04.2021 г. Това е така, тъй като за нарушеният в
точки 10, 11 и 12 се установява пълно съответствие между отразените факти за
съответните пациенти и сочената година, в която се сочи да е осъществено
нарушението. Във всички 12 описани нарушения е посочена една и съща година за това обстоятелство – 2020 година. От друга
страна е ясно формирана волята на административния орган, който приема, че
именно от описаните амбулаторни листове се установяват тези идентични 12
нарушения. В този смисъл и не може да се приеме, че грешното изписване на
година 2020 г. в точки от 1 до 9 съставлява неизменна част от формиране на
волята на административния орган, доколкото същата е формирана въз основа на
други конкретни факти. Ето защо съдът счита, че този пропуск може да бъде
поправен по избрания ред, а именно по реда на чл.62, ал.2 от АПК. Следва да се
има предвид и че към момента оспорената заповед няма самостоятелно правно
значение, а се явява акцесорна към оспорената вече по съдебен ред Заповед за
налагане на санкции. В този смисъл евентуалното отменяне на тази оспорена
заповед ще влече отмяна и на процесната по настоящото дело заповед.
От
друга страна се установява, че са спазени останалите изисквания на разпоредбата
на чл.62, ал.2 от АПК и същата е съобщена на санкционирания субект.
Предвид
на соченото дотук подадената жалба следва да бъде оставена без уважение и
следва да се потвърди като законосъобразен оспорения административен акт.
С оглед изхода на делото, основателно
се явява искането за присъждане на разноски по делото от ответната страна.
Съгласно чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. В
представения списък с разноски от ответната страна се претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед сложността на делото и неговата
продължителност, съдът счита, следва да се уважи претенцията и следва да се
присъдят разноски в минимален размер. Ето защо жалбоподателят ЕТ „Д-р Д.К. –
АППДМ-ИП“, представлявано от Д.И.К. следва да бъде осъден да заплати на Управителя
на НЗОК сумата от 100 лева представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден
от горното съдът и на основание чл.
172, ал. 2, пр. 1 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена жалба от ЕТ „Д-р Д.К. – АППДМ-ИП“, представлявано от Д.И.К.,
с която се иска да се отмени Заповед № РД-253С-229/15.07.2021 г. на Управителя на НЗОК д-р П.С..
ОСЪЖДА
ЕТ „Д-р Д.К. – АППДМ-ИП“, представлявано от Д.И.К. да заплати на Управителя на НЗОК
сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски за тази инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния админстративен съд в 14 дневен срок от
получаване на преписа.
СЪДИЯ
:……/п/……………