№ 43
гр. Нова Загора , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и пети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА С. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Гражданско дело №
20202220100628 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Производството образувано по подадена искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез юрк. Р.С., с адрес за призоваване: гр. Пловдив, ул.”Христо
Г. Данов” № 37 против Е. И. А., с ЕГН **********, с адрес – *** с правно основание чл. 422
във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК и чл. 79, ал.1 предл. 1 от ЗЗД с цена на иска 177.77 лв.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 07.06.2020 г. подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред РС Нова Загора за вземанията си към
ответника Е. И. А. в размер на 203.65лв.. По входираните документи било образувано Ч
Гр.д. № 456/2020 г по описа на РС-Нова Загора, по което била издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 ГПК, поради което и на
основание чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК ищеца имал интерес да подаде настоящата искова молба в
срока па чл. 415 от ГПК..
Сочи се, че ищецът в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на
чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били
общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в
сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35 ал.1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане на
потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на ищцовото дружество –
1
http:/www.evn-ec.bg/gesetze/agb.asp.
По силата на чл. 7 т.1 от Общите условия ищцовото дружество поело задължение да
снабдява с електрическа енергия обект на ответника находящ се в с.Стоил войвода,
индивидуализиращ се с ИТНС 2242549. За ответника Е. И. А. бил открит клиентски номер
**********.Ищцовото дружество представяло като доказателства за наличие на
облигационна връзка между ищцовото дружество и ответника, а именно – заявление за
смяна на тарифност, декларация за получаване на данни и заявление за разсрочване на
задължения.
Ответникът от своя страна, съгласно чл . 11 т.1 от Общите условия, в качеството си
на собственик на недвижим имот се бил задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
същите – чл. 18 ал.1 и ал.2.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
електроснабдяване” ЕАД доставило на обекта на Е. И. А. за периода 12.10.2018г. до
11.01.2019г. електроенергия на обща стойност 177.77лв., която до момента не била
заплатена от ответника.
Поради забава в заплащане на консумираната ел.енергия ответникът дължал и
законна лихва в общ размер на 25.88 лева за периода 28.11.2018 г. – 07.06.2020 г. Законна
лихва за забава се дължала за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на
образуване на стоящото производство, както следва:
Период на
ПадежВидНомер док.
доставка
12.10.2018г.-ФЕ
27.11.2018г.Главница
11.11.2018г.**********
28.11.2018г.-
Лихва
07.06.2020г
12.11.2018г.-ФЕ
02.01.2019г.Главница
11.12.2018г.**********
03.01.2019г.-
лихва
07.06.2020г.
12.12.2018г.-
28.01.2019г.ГлавницаФЕ1204675749
11.01.2019г.
29.01.2019г.-
Лихва
07.06.2020г.
Предвид изложеното в исковата молба ищецът, моли съда да постанови решение с
което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на ищеца към
ответника, както следва: 177.77лв., представляващи стойността на консумираната от обекта
на потребителя електрическа енергия за периода от 12.10.2018г. до 11.01.2019г.;
2
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от
28.11.2018г. до 07.06.2020г. в размер на 25.88лв.; - законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
– 08.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и ищцовото дружество
моли съда в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски, а
именно – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените по ЧГД
№ 356/2020г. по описа на РС-Нова Загора разноски в размер на 75.00 лева.
С исковата си молба ищцовото дружество прави искане съдът да изиска и приложи
като доказателство по настоящото дело ЧГД № 356/2020г. по описа на РС-Нова Загора, в
кориците на които се намирал препис-извлечение от сметка на длъжника.
С исковата си молба ищцовото дружсетво представя и моли съда да приеме
следните доказателства: Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на ЕВН България електроснабдяване ЕАД, ведно с доказателства за влизането им в сила;
Фактури № ФЕ **********; ФЕ ********** и ФЕ **********; заявление за смяна на
тарифност, заявление за разсрочване на задължения, декларация за получаване на данни,
пълномощно и документ за платена държавна такса.
В законоустановения срок по ч. 131 ГПК ответникът Е. И. А., чрез пълномощника
си адв. М.В. С. от АК-Сливен е депозирал отговор на исковата молба и е изразил
становище, в което счита предявените обективно съединени искове за допустим, но
неоснователни и недоказани.
В отговора на исковата молба се сочи, че от подадената искова молба и
приложените към нея доказателства ставало ясно, че ответника Е. И. А. бил абонат/клиент
на ищцовата страна „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, както и че от исковата молба
ставало ясно, че сумата на иска била 177.77лв., като тази сума била обективирана в 3
фактури, както следва: фактура № ********** за отчетен период 12.10.2018г. – 11.11.2018г.
– 50.34лв.; фактура № ********** за отчетен период 12.11.2018г.-11.12.2018г. – 70.57лв. и
фактура № ********** за отчетен период 12.12.2018г. – 11.01.2019г. – 56.86лв.
В отговора на исковата молба се сочи още, че в исковата молба били посочени само
едностранни факти, дискридиращи ответната страна и създаващи предпоставки за
невъзможност за адекватна защита. В исковата молба бил посочен точният размер на
задължението, което било основа за формиране на настоящия иск. След сумирането на
задълженията било образувано производство по реда на чл.417 от ГПК, след което било
установено, че ответника бил длъжник, чието задължение било символично. Твърди се че
едностранно били направени и изведени всички твърдения от ищеца, като към исковата
молба били приложени следните доказателства: декларация за получаване на информация с
изх. № 7406578/09.01.2018г.; декларация за получаване на информация с изх. №
7406555/09.01.2018г., като в първата декларация било посочено, че ответника с ИТН 224549
и кл.№ **********, желаел да получава известия и информация за фактурираната ел.енергия
3
и предстоящо преустановяване на услугата електроснабдяване на посочени телефонен
номер посредством „СМС“, а във втората декларация било посочено, че ответника желае да
разсрочи фактура на стойност 325.56лв., без да бил посочен номера на тази фактура, без да
бил ясен периода за който същата била издадена, но подробно обаче било записано, че
ответника ще заплати сумата в размер на 200.00лв.в срок до 12.01.2018г. и сума в размер на
126.00 лв. до 01.02.2018г. Твърди се, че никъде впоследствие при подаването на исковата
молба не било посочено, дали тези суми са били заплатени, дали тези суми не били за
фактура, която е част от тази причина за формирането на настоящият иск.
В отговора на исковата молба се твърди още, се че били налице обосновани
предположени, че тази сума в общ размер на 325.56лв. е била заплатена от ответника А. в
установените чрез декларацията срокове, както и че към момента на образуване на
гражданските искове не били представени доказателства за обратното.
В отговора на исковата молба се сочи, че по делото било представено като
доказателство и заявление с вх. № 7406463/09.01.2018г. за поръчка на „Смяна на трафопост“
от Е.А. за адреса на неговия дом. Твърди се, че от поредността на изходящите номера на
представените доказателства ставало ясно, че заявлението за „Смяна на трафопост“ било
първо по ред и предхождало останалите декларация,от което било видно , че ответника бил
имал проблеми с електромера, който отчитал неговата ел.енергия, бил имал съмнения и в
неговата изправност и затова бил подал заявления за подмяната му.Твърди се, че това били
единствените доказателства обуславящи настоящия иск, които не били категорични и в
същото време били крайно тенденциозни и дискриминиращи. Не били представени
доказателства за Забава на плащането на формираната сума от 325.56лв., не било ясно за
какво била дължима. Не било посочено как и за какъв период е била формирана, не било
представено и доказателство дали цената на настоящият иск е била част от тази сума или
същата е за друг различен период .
В отговора на исковата молба се твърди още, че нямало представени и
доказателства за задължителното уведомяване на длъжника съгласно установеното от
закона, както и посредством предявеното от него желание това да става посредством
„СМС“. Нямало и задължителната покана за доброволно плащане. Всичко това по
категоричен начин свидетелствал за едно крайно тенденциозно и дискриминиращо
поведение от страна на ищеца спрямо ответника.
Ответника, чрез процесуалния си представител в отговора на исковата молба
твърди, че в конкретния случай не ставало ясно, дари са настъпили обективни факти
доказващи такова връчване/изпращане на такава покана. Налице били едни твърдения, без
доказателства към тях. Представените с исковата молба такива, показвали единствено, че
ответника А. бил абонат на ищцовото дружество, както иче същият бил подал две
декларации и едно з0аявление в един и същи ден – 09.01.2018г. които единствено
свидетелствали за неговата добронамереност спрямо ищеца. Същият прилагал
4
доказателства, които били неясни, некатегорични и дискриминиращи, посочващи период от
12.10.2018г. до 11.01.2019г.
С отговора на исковата молба ответника, чрез особения си представител възразява
срещу размера на предявения иск, тъй като същият бил недоказан и необоснован, като
размерът на посочените в него лихви били неправилно определени и завишени
неоснователно. Моли съда да не уважава исковата претенция на ищцовото дружество, тъй
като нямало законосъобразни причини, същата да бъде уважена, тъй като размера на
исковата претенция бил недоказан и неоснователен.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован – не се явява представител, чрез
нарочно депозирана по делото молба от процесуалния му представител юрк.Р.С., заявява, че
след извършена справка в счетоводната система действително се оказало, че има извършено
плащане от страна на ответника на 30.09.2020г. като същият е заплатил дължимата главница
в размер на 177.77лв. и лихва 25.88лв. В молбата се заявява, че е налице новонастъпило
обстоятелство след входиране на исковата молба от съществено значение за делото. С
извършеното действие ответникът признавал задължението по основание и размер и
същият с поведението си бил станал повод за завеждане и на заповедното и на
гражданското дело. С оглед погасяване на задължението ищецът заявява, че следвало съдът
да се произнесе с решение, с което да отхвърли исковете като погасени след завеждане на
делото, като му присъди направените разноски в заповедното и в настоящото производство,
както следва: по заповедно производство – 25.00лв. – държавна такса и 50.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение и по настоящото производство: 75.00лв. – държавна такса
и 300.00 лева – възнаграждение за особен представител. С молбата ищецът заявява, че се
отказва от юрисконуслтско възнаграждение за настоящото производство.
В съдебно заседание, за ответника Е. И. А. се явява назначения му от съда особен
представител – адв. М.В. С. от АК, който заявява, че предвид направеното от ищцовото
дружество признание с нарочно депозираната молба, че ответника му е заплатил дължимите
суми за главница и лихви, за което и адв. С. заявява че също бил направил справка и
действително ответника бил заплатил посочените в молбата на ищеца суми на ищцовото
дружество, поради което особения представител на ответника моли съда да постанови
решение съобразно събраните по делото доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства - заверени копия на:
пълномощно, декларация за получаване на информация с изх.№ 7406 578/09.01.2018г.,
молба за разсрочване на задължения с вх. № 7406555/09.01.2018г., заявление от Е. И. А. от
09.01.2018г., заверено копие от вестник Дневник от 27.05.200г. съдържащо общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“АД
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008г.,, фактура № ********** от
5
16.11.2018г. , фактура № ********** от 16.12.2018г. , фактура № ********** от
16.01.2019г., известие за доставяне и ч.гр.д. № 356/2020г. по описа на РС-Нова Загора е
видно, че ответникът като собственик на недвижим имот находящ се в *** е бил абонат на
ищцовото дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД Ищецът в качеството си
на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите
общи условия през процесния период били общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35 ал.1 от
общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане на потребителите. Общите условия били
публикувани на сайта на ищцовото дружество – http:/www.evn-ec.bg/gesetze/agb.asp.
По силата на чл. 7 т.1 от Общите условия ищцовото дружество поело задължение да
снабдява с електрическа енергия обект на ответника находящ се в с.Стоил войвода,
индивидуализиращ се с ИТНС 2242549. За ответника Е. И. А. бил открит клиентски номер
**********.Ищцовото дружество представяло като доказателства за наличие на
облигационна връзка между ищцовото дружество и ответника, а именно – заявление за
смяна на тарифност, декларация за получаване на данни и заявление за разсрочване на
задължения.
Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11 т.1 от Общите условия, в качеството си
на собственик на недвижим имот се бил задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
същите – чл. 18 ал.1 и ал.2.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
електроснабдяване” ЕАД доставило на обекта на Е. И. А. за периода 12.10.2018г. до
11.01.2019г. електроенергия на обща стойност 177.77лв., която до момента на депозиране на
исковата молба в съда не била заплатена от ответника.
Поради забава в заплащане на консумираната ел.енергия ответникът дължал и
законна лихва в общ размер на 25.88 лева за периода 28.11.2018 г. – 07.06.2020 г. Законна
лихва за забава се дължала за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на
образуване на настоящото производство, както следва:
Период на
ПадежВидНомер док.
доставка
12.10.2018г.-ФЕ
27.11.2018г.Главница
11.11.2018г.**********
28.11.2018г.- Лихва
6
28.11.2018г.- Лихва
07.06.2020г
12.11.2018г.-ФЕ
02.01.2019г.Главница
11.12.2018г.**********
03.01.2019г.-
лихва
07.06.2020г.
12.12.2018г.-
28.01.2019г.ГлавницаФЕ1204675749
11.01.2019г.
29.01.2019г.-
Лихва
07.06.2020г.
С нарочно депозираната по делото молба с вх.№ 11112/25.03.2021г. от ищцовото
дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД чрез процесуалния му представител –
юрк.Р.С. се заявява, че след извършена справка в счетоводната системан а ищцовото
дружество, е било установено, че има извършено плащане от страна на ответника Е. И. А.
на 30.09.2020г. като същият бил заплатил дължимата главница в размер на 177.77лв. и лихва
25.88лв.Налице било новонастъпило обстоятелсво след входиране на исковата молба от
съществено значение за делото. Ищецът заявява, че с извършеното действие ответникът
признава задължението по основание и размер и същият с поведението си е станал повод за
завеждане и на заповедното и на гражданското дело. С молбата си ищцовото дружество
заявява, че с оглед погасяване на задължението от ответника, следвало съдът да се
произнесе с решение, с което да отхвърли исковете като погасени след завеждане на делото,
като моли съда да присъди в полза на ищеца направените разноски в двете производства, а
именно: по заповедното производство: 25лв.- държавна такса и 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение и по настоящото производство: 75лв. – държавна такса и 300.00 лева –
възнаграждение за особен представител, като ищеца заявява, че се отказва от юрисконсутско
възнаграждение за настоящото производство.
С оглед представените по делото писмени доказателства и предвид признанието от
страна на ищеца, че е получил дължимото му от ответника по предявения иск за главница и
лихва, то съдът следва да отхвърли така предявения от ищеца иск поради извършено
плащане след завеждане на исковата молба.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид обстоятелството че ответника е извършил
дължимото плащане на ищеца по претенцията на предявеният иск след завеждане на същия
в съда, т.е. ответника е станал причина за завеждане на настоящото дело, съдът намира че
следва ответника Е. И. А., с ЕГН **********, с адрес – *** да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски, по заповедното производсто и по настоящото производство,
както следва: по заповедното производство /ч.гр.д. № 356/2020г. по описа на РС-Нова
Загора/, общо сумата в размер на 75.00 лева, от които, както следва – 25.00лв. – държавна
такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и по настоящото производство: общо
сумата 375.00лв., от които, както следва 75.00лв. – държавна такса и 300.00лв. –
7
възнаграждение за особен представител, тъй като ищцовото дружество в нарочно
депозираната молба по делото е заявило, че се отказва от юрисконсултско възнаграждение
по настоящото производство, съдът не следва да присъжда в полза на ищцовото дружество
юрисконуслтско възнаграждение по настоаящото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
против Е. И. А., с ЕГН **********, с адрес – *** за сумите, както следва: 177.77лв.,
представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа
енергия за периода от 12.10.2018г. до 11.01.2019г.; 25.88лв. -обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 28.11.2018г. до
07.06.2020г. ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ от страна на ответника след завеждане на
исковата молба.
ОСЪЖДА Е. И. А., с ЕГН **********, с адрес – *** да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата 75.00/седемдесет и пет/лева – разноски по ч.гр.д. №
356/2020г. по описа на РС-Нова Загора, от които: – 25.00/двадесет и пет/лева – държавна
такса и 50.00/петдесет/лева – юрисконсултско възнаграждение, както и сумата в общ размер
на 375.00/триста седемдесет и пет/лева – разноски по настоящото производство, от които:
75.00/седемдесет и пет/лева – държавна такса и 300.00/триста/лв. – възнаграждение за
особен представител
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
8