№ 29971
гр. София, 28.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110141075 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от Р. Ж. С. срещу „...............“ ЕООД отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1 476 лева, представляваща непогасена
главница по запис на заповед, издаден на 17.06.2004 г. с издател Р. С. и авалиран от Т.Я. с
падеж на 17.12.2004 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на молбата – 04.01.2005 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 30,52 лева, представляваща сторени разноски по делото, за които суми в полза на
„..............“ ООД и срещу Р. С. и Т.Я. – при условията на солидарна отговорност помежду им,
по ч. гр. дело № 45/2004 г. по описа на Районен съд – Варна, седми състав, е издаден
изпълнителен лист от 17.01.2005 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20207120400240/2020 г. по описа на ЧСИ И.С. с рег. № 712 на КЧСИ и с район на действие
Окръжен съд – Варна, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на
правото на принудителното му изпълнение.
Ищцата твърди, че в хода на производството по ч. гр. дело № 45/2004 г. по описа на
Районен съд – Варна, седми състав е издаден изпълнителен лист от 17.06.2004 г., с който Р.
С. и третото за процеса лице Т.Я. – при условията на солидарна отговорност помежду им са
осъдени да заплатят на „..............“ ООД следните суми: 1 476 лева, представляваща
непогасена главница по запис на заповед, издаден на 17.06.2004 г. с издател Р. С. и авалиран
от Т.Я. с падеж на 17.12.2004 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на молбата – 04.01.2005 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 30,52 лева, представляваща сторени разноски по делото. Посочва, че по
молба на кредитора и за събиране на вземанията първоначално е образувано изпълнително
дело № 20127120400654/2012 г. по описа на ЧСИ И.С. с рег. № 712 на КЧСИ и с район на
действие Окръжен съд – Варна. В хода на същото до длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение, изискана е информация за имуществото й, както и справка за
трудови договори. По искане на взискателя изпълнителното дело е изпратено първоначално
на ЧСИ З.Д. пред когото е образувано изп. дело № 953/2013 г., и втори път на ЧСИ Л.С.,
пред когото е образувано изп. дело № 924/2017 г., в хода на което не са предприети
принудителни действия, имащи характера на конкретен изпълнителен способ. Това
изпълнително дело е прекратено на 30.01.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Поддържа, че впоследствие на 08.05.2020 г. въз основа на процесния изпълнителен лист е
1
образувано изп. дело № 20207120400240/2020 г. по описа на ЧСИ И.С., в хода на което е
наложен запор върху ¼ част от арендно вземане на ищцата по договор за аренда от
10.07.2018 г., сключен между наследодателя й и третото за процеса лице „..........“ ЕООД, въз
основа на който по изпълнителното дело е постъпила сумата от 449,64 лева.
Междувременно, въз основа на договор за цесия, процесните вземания са прехвърлени от
кредитора „..............“ ООД на ответното дружество „..............“ ЕООД. В исковата молба
ищцата Р. С. излага твърдения, че не дължи последните поради погасяването им по давност,
започнала да тече в периода след издаване на изпълнителния лист на 17.01.2005 г. и изтекла
още при образуване на първото изпълнително дело, а с това и към настоящия момент.
Всички извършени в хода на този изпълнителен процес действия са ирелевантни, тъй като
са реализирани след погасяване на възможността на кредитора за събирането им по
принудителен ред. Конкретно посочва, че приложима към притезанията е тригодишната
давност, следваща от разпоредбите на чл. 531, ал. 1 и чл. 537 ТЗ, доколкото същите са
удостоверени в ценна книга – запис на заповед. Посочва, че изпълнително дело 240/2020 г.
продължава да е висящо, като не е постановено прекратяване на изпълнителните действия
спрямо ищцата, като кредиторът продължава да се легитимира като приносител на валиден
изпълнителен лист. С тези съображения ищцата обосновава правния си интерес от търсената
защита и отправя искане за уважаване на исковата претенция, както и за присъждане на
сторените по делото разноски.
В депозирания в рока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор (с пощ. кл. от 07.03.2023 г.)
ответникът „..............“ ЕООД оспорва исковата претенция като процесуално допустима, но
по същество неоснователна. Не оспорва, че в хода на производството по ч. гр. дело №
45/2004 г. по описа на Районен съд – Варна е издаден процесният изпълнителен лист срещу
ищцата Р. Ж. М. и Т.В.Я., като по молба на кредитора от 18.01.2005 г. въз основа на същия е
образувано изпълнително дело № 20/2005 г. по описа на СИС при РС – Варна. От този
момент давността за вземанията е прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД и
същевременно спряна до провеждане на изпълнителния процес съгласно Постановление № 3
от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС. Последното е загубило своето действие считано от
26.06.2013 г., то който момент отново е започнал да тече приложимият давностен срок. С
молба от 03.12.2015 г., депозирана по изп. дело № 953/2013 г. по описа на ЧСИ З.Д. с рег. №
808 на КЧСИ и с район на действие ВОС, в качеството си на взискател „..............“ ЕООД е
поискало налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което действие
също е прекъснало давността. Ответникът посочва, че в хода на изпълнителните дела са
предприети и други действия, обусловили прекъсване на давностния срок, поради което
процесните вземания не са погасени по давност. С тези доводи отправя искане за
отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и предвид конкретното основание за
недължимост на процесното вземане, на което ищцата основава исковата си претенция,
съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1,
чл. 124, ал. 1, вр. ГПК, както следва:
В доказателствена тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената
искова защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на
процесната сума, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на
длъжник на вземанията по процесния изпълнителен лист, както и периода – начален и краен
момент на давността.
В тежест на ответника е да установи, че е станал носител на процесните вземания на
твърдяното основание, както и предприемането на конкретни действия, довели до
спиране/прекъсване на давностния срок.
2
С оглед съвпадащите твърдения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
съдът отделя като безспорно обстоятелството, че ответникът е станал носител на
вземанията по процесния изпълнителен лист въз основа на договор за цесия, сключен с
кредитора и цесионер „..............“ ООД.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали са относими към предмета на спора и
необходими за правилното му разрешаване, поради следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
Следва да бъде уважено искането на ищцата за изискване на заверен препис от
изпълнително дело № 20178950400924/2017 г. по описа на ЧСИ Л.С. с рег. № 895 на КЧСИ
и от изпълнително дело № 20207120400240/2020 г. по описа на ЧСИ И.С. с рег. № 712 на
КЧСИ, предвид относимостта към предмета на делото, с оглед разпределената между
страните доказателствена тежест.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2023 г. от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищцата – с препис
от депозирания писмен отговор и приложенията към него.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по представените от страните
писмени материали.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ Л.С. с рег. № 895 на КЧСИ и с район на действие Окръжен
съд – Врана в двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи заверен
препис от изпълнително дело № 20178950400924/2017 г. по описа му, както и от ЧСИ И.С.
Н. с рег. № 712 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Врана в двуседмичен срок
от получаване на съобщението да представи заверен препис от изпълнително дело №
20207120400240/2020 г. по описа й.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
3
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4