ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№90

 

                                               11.02.2020 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на …...02.2020 г. в закрито заседание в следния състав:

Председател: Милен С.

        Членове: Петя Петрова                              

                          Мария Маринова

                                                                     

като разгледа докладваното от с. П. Петрова в.гр.д. № 39 по описа на Апелативен съд Варна за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. 39/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Ергин Ю.М., подадена чрез адв. Д., против Решение № 69 от 01.11.2019 г., постановено по т.д.№ 4/2019 г. по описа на Разградския окръжен съд, В ЧАСТТА с която е отхвърлен искът му по чл. 493, ал.1 КЗ, вх. чл. 432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД за горницата над 5 000 лв. до 25 000 лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 09.08.2018 г. в обл. Разград, общ.Завет, село Сушево на ул. „Родопи“ пред дом №18 по вина на водача на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № РР9206ВА, М.Х.А., обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица BG/07/118002106240.

Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и поради необоснованост, като е молил за отмяната му в обжалваната му отхвърлителна част, за уважаване на иска в тази част (за горницата над 5 000 лв. до 25 000 лв.), т.е. допълнително за осъждане на ответника за сумата от 20 000 лв., ведно със законните лихви от 17.04.2019 г. до окончателното изплащане и за присъждане на разноски, както и на адвокатско възнаграждение. Развил е подробни съображения за неправилно приложение на разпоредбите на чл.52 ЗЗД и чл.51 от ЗЗД – определяне на справедливия размер на обезщетението с оглед претърпените неимуществени вреди и липсата на доказано от ответника съпричиняване на вредите от пострадалия.

Въззиваемият „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, чрез юрисконсулт Й.С., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по съображения за правилността на обжалваното решение е молил за потвърждаването му (в обжалваната му част) и за присъждане на разноските, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач – М.Х.А., чрез адв. А.Д., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и е молил за отхвърлянето й. Настоявал е, че в случая се касае за случайно деяние, че няма вина за настъпилото ПТП и с оглед новонастъпилия факт – отмяната на определението, с което е било одобрено споразумението по наказателното дело и предвид възобновяването на нохд 4/2019  на РС Кубрат, разпоредбата на чл.300 ГПК не следва да намери приложение. Приложил е копие от решение № 147/04.11.2019 г. на Варненски апелативен съд по НДВ № 261/2019 г.

Въззивната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в съответната му част, като неизгодно за него, редовна е и допустима. Настоящото производство, обаче не може да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, а следва да бъде спряно по следните съображения: С оглед наведените твърдения и приложеното доказателства за нововъзникнал факт и след служебно изготвена справка, съдът установи, че с решение № 147/04.11.2019 г. по НДВ № 261/2019 г. по описа на АС Варна, е възобновено нохд №4/2019 г. на РС Кубрат и е отменено определение от 07.02.2019 г., с което е било одобрено споразумение на прокурор от РП Кубрат, подсъдимите (М.А. е деликвентът по настоящото дело) защитниците и частните обвинители и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание. Наличието на висящото към момента наказателно дело срещу деликвента за престъплението, представляващо и изследвания в настоящото дело деликт е обстоятелство по чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК, обосноваващо спиране на делото с оглед евентуалното зачитане в гражданското производство  на присъдата съгласно чл.300 ГПК, поради което и с оглед преюдициалния характер на наказателното дело, настоящото дело следва да бъде спряно до приключването му.

Предвид изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

СПИРА  производството по в.гр.д. 39/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд до окончателното приключване на производството по нохд №4/2019 г. на РС Кубрат.

Делото да се докладва на съдебния състав незабавно след приключване на преюдициалното наказателно производство, като се извършват периодични справки за движението му от съдебния деловодител.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: