РЕШЕНИЕ
№ 1567
гр. Бургас, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20202120105404 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от П. В. М. против С. М. М. и З.
В. Ж. и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде прието за установено
по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 59/220 ид.ч. от сграда с
идентификатор *********** по КККР на гр. Б****, с адрес: гр. Б****, ул. ***********, със
застроена площ от 23 кв.м. и полезна площ от 17,18 кв.м., да бъде отменен констативен
нотариален акт за собственост № ****, т. *, рег. № *****, дело № 143/2019 г. на нотариус С.
Д. в частта относно констатираната в него собственост по отношение на сграда с
идентификатор ********, както и да бъдат присъдени на ищеца направените разноски по
делото. Ищецът твърди, че с първата ответница са съсобственици в поземлен имот с
идентификатор ******** по КККР на гр. Б*****, намиращ се на адрес гр. Б*****, ул.
**********, като всеки от тях притежава по 59/220 ид.ч. от имота. Твърди също така, че в
този поземлен имот е изградена сграда с идентификатор ************, със застроена площ
от 23 кв.м. и полезна площ от 17,18 кв.м., като същата е изградена без надлежно учредено
право на строеж, поради което върху нея е възникнала съсобственост в съотношението на
притежаваните от съсобствениците идеални части върху земята, т.е. ищецът е собственик на
59/220 ид.ч. и от тази сграда. На следващо място се твърди, че на 02.08.2019 г. З.Ж. се е
снабдила с констативен нотариален акт, с който е била призната за собственик на цялата
сграда с идентификатор ************, а с договор за покупко-продажба от 24.07.2020 г. е
1
направила опит да прехвърли изцяло собствеността върху тази сграда на С.М., но с този
договор за покупко-продажба М. не е придобила собствеността върху 59/220 ид.ч. от
сградата, тъй като прехвърлителят З.Ж. не е била техен собственик, а същите са собственост
на ищеца. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който
поддържа исковете, ангажирани са доказателства.
Така предявените искове са с правни основания чл. 124 от ГПК и чл. 537 от ГПК, като
същите са допустими.
В законоустановения срок по делото са постъпили отговори от ответниците.
В отговора на ответницата С.М. се твърди, че предявеният установителен иск за
собственост е неоснователен, тъй като процесното помещение представлява прилежащо,
несамостоятелно помещение – пристройка към самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***********, който е бил закупен от нея, поради което и то е нейна
собственост на осн. чл. 97 и чл. 98 от ЗС. На следващо място се твърди, че дори да се
прилагаше правилото на приращението, както твърди ищецът, то той отново не е станал
собственик на претендираните 59/220 кв.м. ид.ч. от пристройката, тъй като неговите
наследодатели не са били собственици на земята към датата на пристрояването. На трето
място се твърди, че дори горните твърдения да не са верни, то ищецът отново не е
собственик на процесните 59/220 кв.м. ид.ч. от пристройката, тъй като същите са придобити
по давност от праводателката на С.М. – З.Ж., която през 2000 г. е закупила целия първи етаж
от изградената в поземлен имот с идентификатор *********** двуетажна сграда, част от
който е процесната пристройка, и го е ползвала необезпокоявано до продажбата му през
2020 г. Поради това се моли искът да бъде отхвърлен и на ответницата да бъдат присъдени
направените разноски по делото. По отношение на искането за частична отмяна на
констативен нотариален акт по реда на чл. 537 от ГПК се твърди, че същото би било
основателно единствено по отношение на претендираните от ищеца 59/220 кв.м. ид.ч. от
процесния имот при условие, че предявеният от него главен иск бъде уважен, а не по
отношение на целия имот. В съдебно заседание се явява процесуален представител на
ответницата М., който поддържа отговора, ангажира доказателства.
В отговора на ответницата З.Ж. се твърди, че предявеният установителен иск е
неоснователен, тъй като процесният имот е допълнителна пристройка към сграда на
основното застрояване и представлява несамостоятелен обект на собственост, поради което
правните последици на приращението не могат да настъпят. Твърди се също така, че на осн.
чл. 98 от ЗС тази пристройка представлява принадлежност към етажа на ответника, към
който е пристроена и не може да бъде придобивана по приращение, нито по давност от
собствениците на земята, а правото върху нея следва собствеността върху етажа, към който
пристройката принадлежи. На следващо място се твърди, че процесната сграда е
пристройка, която не е самостоятелен обект на собственост по своето архитектурно-
техническо естество, тъй като не отговаря нито на изискванията за самостоятелен жилищен
обект, нито на изискванията за търговски обект, тя няма собствени четири външни зида, а
освен това е свързана с основната постройка (с етажа на ответната страна) чрез врата.
2
Изложени са подробни доводи във връзка с твърдението, че процесната сграда не е
самостоятелен обект на правото на собственост. При условие на евентуалност е заявено и
възражение за придобивна давност, като се твърди, че ответницата Ж. е владяла етажа и
свързаната с него процесна пристройка повече от десет години преди прехвърлянето им на
24.07.2020 г. на ответницата М., като владението й е било установено със закупуването на
имота на 04.05.2000 г. и като добросъвестен владелец тя е придобила по давност
собствеността върху процесната пристройка още през 2005 г. с изтичане на петгодишния
давностен срок, евентуално с изтичане на 10-годишна давност. Твърди също така, че
владението е било осъществявано със знанието и без противопоставянето на ищеца, а към
него е присъединено и осъществяваното от праводателя на ответницата предходно владение
през периода 1995 г. – 2000 г. Моли се искът да бъде отхвърлен, както и на ответницата Ж.
да бъдат присъдени направените разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представен Нотариален акт № **, том **, дело № 814/1997 г., с който М.
И. М. и В. П. М. са признати за собственици на 59 кв.м. ид.ч. дворно място, съставляващи
част от имот пл. № ****, ****** в кв. 102 по плана на гр. Б********, с общо пространство
на имотите от 220 кв.м., при граници: ул. **********, ул. ***************, ул.
************ и п-л **, заедно с целия втори жилищен етаж от построената в имот 1222
двуетажна жилищна сграда, ведно с цялото подпокривно пространство на сградата с
обособеното в него едно таванско помещение (складово).
Видно от приложеното удостоверение за наследници, М. М. е починала на 26.07.2016
г., а съпругът й В. М. е починал на 31.05.2018 г. и към момента техен единствен наследник
по закон е ищецът П.М..
С Нотариален акт за собственост № ***, т. *, рег. № 1978, дело № 143/2019 г. на
нотариус С. Д., издаден на осн. чл. 587, ал. 1 от ГПК, З.Ж. е призната за собственик на
59/220 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор****** по КККР на гр. Б******, с
административен адрес гр. Б********, ул. *************, както и на самостоятелен обект с
идентификатор ********** по КККР на гр. Б******, находящ се в сграда № * с
идентификатор ************, изградена в поземлен имот с идентификатор *********** по
КККР на гр. Б********, с административен адрес гр. Б*****, ул. **************, с площ на
самостоятелния имот от 70,23 кв.м., съответстващ на първо ниво в сградата, състоящ се от
група помещения, формиращи обект за търговска дейност, както следва: зала за
клиенти/посетители с подход от ул. ************, с полезна площ от 35,10 кв.м.; тоалетна
за посетители - 2 клетки с полезни площи 0,94 кв.м и 0,91 кв.м., с преддверие с умивалник с
полезна площ 3,84 кв.м., от което е достъпен и склад под стълбищното рамо към втори етаж
с полезна площ 2,15 кв.м.; междинно помещение с ел. табло, свързано пространствено с
търговската зала, с полезна площ на помещението 9,46 кв.м.; помещение за персонал с
умивалник, с достъп с врата от междинното помещение, с полезна площ 4,12 кв.м.; тоалетна
3
за персонал с полезна площ 1,14 кв.м.; прилежащо (несамостоятелно) складово помещение
със застроена площ от 23 кв.м. и полезна площ от 17,18 кв.м., заснето и отразено в КККР
като сграда с идентификатор ********* по КККР на гр. Б*******, което е свързано с
междинното помещение посредством врата, а отделно от това е със самостоятелен вход от
ул. ********.
С Нотариален акт № **, том **, рег. № 2272, дело № 202/2000 г. на нотариус О. Ж.,
А. П. и Ц. П. са продали на ответницата З.Ж. собствения си недвижим имот, представляващ
апартамент в гр. Б**** ул. **********, състоящ се от две стаи, кухня, салон, умивалник,
тоалетна и антре, заемащ първия етаж (сутерена) от двуетажната жилищна сграда, в която се
намира, ведно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата, и от правото
на строеж върху терена, ведно с прилежащите му 59/220,75 кв.м. ид.ч. от земята, върху която
е изграден, а именно имот пл. № *****, който заедно с имот пл. № ******* са
представлявали бивш п-л ****, в бивш кв. **** по плана на гр. Б*****.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, т. **, рег. № 2279,
дело № 274/2000 г. на нотариус Н. Н., З.Ж. е продала на С.М. следните недвижими имоти: 1/
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. Б*****, находящ се
на ет. 0, съответстващ на първо ниво в жилищна сграда със смесено предназначение с
идентификатор *********, с адрес гр. Б****, ул. ***************, предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, с площ от 70,23 кв.м., състоящ се от група
помещения, формиращи обект за търговска дейност; 2/ сграда с идентификатор
************ по КККР на гр. Б******, с адрес гр. Б********, ул. *************, с площ от
17,18 кв.м., с предназначение: сграда за търговия, която е свързана със самостоятелен обект с
идентификатор ************* посредством врата, ведно със съответните идеални части от
правото на строеж върху поземления имот; 3/ 59/220 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ********* по КККР на гр. Б****, с адрес гр. Б******, ул. ***********, с
обща площ 220 кв.м.
По делото е приложена Обяснителна записка – характеристика на недвижим имот –
самостоятелен обект за търговска дейност на I ниво (етаж 0) в сграда с идентификатор
********, изготвена от арх. М. А., която е била представена в нотариалното производство
по издаване на констативния нотариален акт № **** от ********* г. В записката е
посочено, че към самостоятелния обект с идентификатор *********, находящ се на етаж 0 в
сградата с идентификатор **********, е изградено прилежащо складово помещение със
застроена площ 23 кв.м. и полезна площ 17,18 кв.м., което е свързано посредством врата с
междинното помещение, представляващо част от самостоятелния обект с идентификатор
*********, а отделно от това е със самостоятелен вход от ул. ********. В записката е
посочено, че това помещение няма нормативните и технически характеристики на
самостоятелен обект, а има обслужващ характер като прилежащ към етаж 0 склад, тъй като
няма собствен санитарен възел, в него няма обособен склад, който е необходим за
самостоятелен търговски обект, няма самостоятелни електро и ВиК инсталации, обслужва се
от тоалетните в етаж 0 и ползва електрозахранване, изведено без самостоятелно табло от
4
електрическата инсталация на етаж 0. Посочено е също така, че архитектурно-
конструктивната специфика на помещението изключва възможността то да представлява
самостоятелна сграда, тъй като не е конструктивно изградено с отделна калканна стена и
дилатационна фуга към етаж 0, а зидът, който разделя междинното помещение в етаж 0 и
процесното помещение, е вътрешен (общ). Към обяснителната записка е приложена и скица
– заснемане на етаж 0 (първо ниво) от сграда с идентификатор ***********, в която
процесното помещение е отразено като част от този етаж и е описано като склад с площ от
17,18 кв.м.
В съдебно заседание на 27.09.2021 г. арх. А. е разпитана като свидетел. Същата
заявява, че е изготвила обяснителната записка по възлагане от С. Ж., като на място е
установила, че целият наземен етаж, включително и процесния склад, представлява един
търговски обект, тъй като към склада има вход със стълби и врата от останалите помещения,
а освен това стената между склада и междинното помещение е една и е дебела около 25 см.
Свидетелката също така заявява, че в северозападната част на приземния етаж зидовете са
поне 25 см., а фасадните зидове са 50 см. Свидетелката твърди, че на място не е имало
видими данни да е била събаряна стена в междинното помещение на мястото, където сега са
стълбите и вратата към процесното помещение. Заявява също така, че процесното
помещение е повдигнато и затова има стълби, като денивелацията на етажа е около 50 см. В
останалата им част показанията на тази свидетелка имат характера на обяснения на вещо
лице, каквато тя не е по настоящото дело, поради което не следва да бъдат обсъждани и
ценени.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, в която е посочено, че
процесният недвижим имот – сграда с идентификатор ********** е на един етаж, с плосък
покрив, с масивна носеща конструкция с 25 см. зидове и стоманобетонова покривна плоча,
като се състои от едно помещение с полезна площ от 17,18 кв.м., а застроената му площ,
изчислена по външните ограждащи зидове, е 21,55 кв.м. Посочено е също така, че сградата
има самостоятелен вход от ул. ********* и тъй като е пространствено свързана със
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********, през него е достъпна и от ул.
*************. Според вещото лице, отразените в кадастралната карта очертания и площ на
сграда с идентификатор ************** вероятно касаят покривната плоча на сградата,
която включва и триъгълния участък, покриващ пространството между нея и сградата на
основното застрояване, обособено като ниша в дясно от стъпалата и вътрешния вход на
помещението откъм самостоятелния обект с идентификатор **********. Вещото лице е
посочило, че процесната постройка е свързана със СОС с идентификатор *********** чрез
врата и три стъпала, водещи към междинното помещение (коридор), което е част от СОС с
ид. ************, като в постройката има изградена ел. инсталация със захранване, общо с
това на партерния обект и отчитането на ел. енергията се осъществява с общ електромер, но
няма изводи на ВиК инсталация и санитарен възел. Вещото лице е извършило справка в
Община Б******, но не е намерило строителни книжа, касаещи процесните сгради. Не е
установило също така данни кога е построена процесната сграда с идентификатор
5
*************, като същата не е нанесена в подробния устройствен план за кв. 102, одобрен
през 1997 г. Според вещото лице, общият зид за двата обекта (с идентификатор **********
и с идентификатор *************) е с дебелина от 150 см до 200 см и представлява ниша
между двете сгради, обособена от външните им 25 см зидове, покрита от конзолно издаден
участък от покривната стоманобетонова плоча на сграда с ид. ***********. Вещото лице е
посочило, че процесната пристройка не отговаря на нормативните изисквания за
самостоятелно жилище, а липсата на ВиК инсталация и санитарен възел ограничава
възможностите да се ползва и като самостоятелен търговски обект. Посочено е също така, че
процесната постройка - сграда с идентификатор ************ има белезите и
характеристиките на самостоятелна сграда в техническо отношение, респ. може да
съществува като такава, включително без с това да се засегне сградата с идентификатор
************* с оглед приложимите спрямо него нормативни изисквания за брой/вид стаи,
осветеност на всяка от тях и пр. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че зидът между
процесната постройка и междинното помещение от приземния етаж на сградата е един и е с
дебелина 25 см. Посочило е също така, че в ниша № 1, отразена в скицата към заключението
(Приложение 1), няма ел. табло, а има водомерен възел, като тази ниша не фигурира в
извършеното от арх. А. заснемане. Според вещото лице, зидът между процесното
помещение и двете ниши няма нищо общо с основната постройка, а зидът на основната
постройка е този, който разделя ниша № 1 и помещението с тоалетна, тъй като този зид
продължава нагоре по цялото протежение на сградата, а дебелината му е около 50 см.
Вещото лице също така е уточнило, че начертаните пунктирани линии в скицата към
заключението означават, че там е имало зидове, които са съборени, като този извод според
експерта се налага от наличните колони и остатъците от стени. Същевременно вещото лице
е заявило, че самите зидове на сградата са носещи и може изпъкналостите по стените да са
части от носещата конструкция. Вещото лице също така е посочило, че процесното
помещение може да бъде самостоятелен склад – търговски обект, но същевременно е
заявило, че за да бъде самостоятелен склад, то трябва да има тоалетна.
Така даденото и прието от съда експертно заключение е оспорено от ответниците в
различни негови части.
По делото е изискано и приложено копие на план на гр. Б******* в обхвата на бивш
кв. ****, на който уличната регулация е утвърдена с Указ № 376/07.08.1891 г., а дворищната
регулация е утвърдена със Заповед № 734/10.05.1911 г. на М-вото на общ. сгр. и пр., като в
придружителното писмо на Община Б********* е посочено, че ПИ с идентификатор
******** по КК на гр. Б****** отговаря на УПИ **********, ***** в кв. **** по
действащия регулационен план на ЦГЧ – гр. Б*******, одобрен със Заповед № РД-02-14-
142/19.04.1989 г., а УПИ *******, ***** в кв. **** отговаря на бивш парцел **** в бивш кв.
***** по плана, копие от който е приложено по делото.
По делото са разпитани свидетелите Д. С. П., Д. Д. О., В. И. К., С. Х. Ж., А. А.П. и Р.
М. М., като свидетелят Ж. е син на ответницата З.Ж., а останалите свидетели са без родство
със страните.
6
Св. П. заявява, че познава семейството на ищеца от около 20 години и знае къде
живеят те. Заявява, че в приземния етаж има едно централно помещение, което е прилежащо
към къщата, и няколко пристройки, които са донаждани допълнително към централното
помещение, а именно: една голяма стая към задната улица, както и тоалетна с помещение,
която е към средната част на двора, но свидетелката не знае кога са изградени тази
пристройки. Свидетелката твърди, че ищецът и родителите му са получавали наеми за
задната част от приземния етаж, която е пристроена допълнително, а за централната част не
са получавали наеми, като тя е присъствала лично когато наематели са давали наем на
майката на П.М. за задната пристройка. Свидетелката заявява, че С. Ж. е договорил с нея
единия наем, тъй като са комуникирали трудно с П.М., като Ж. й казал, че е договорил наем
от 100 лв., а на П. и майка му ще дава 60 лв. Свидетелката заявява, че проблемите са
възникнали когато единият от наемателите е започнал да прави баничарница в задното
помещение и е започнал да разбива вътре, като до тогава никой не е оспорвал, че
помещението е общо. Твърди, че за първи път е влязла в задното помещение след 2015 г.,
тъй като видели, че вътре разбиват стените на една тоалетна. Заявява, че целият приземен
етаж е бил отдаван под наем, а е имало случаи и само задното помещение да се отдава, като
знае, че С. Ж. е давал част от наема на майката на П.М., а един път в присъствие на
свидетелката е дал наема лично на П., като преди това го е договорил с нея. Според
свидетелката, Ст. Ж. не е оспорвал правата на П.М. върху задното помещение, докато не са
станали проблемите с фурната, заради които М. е подавал жалби в общината и едва след
това Ж. е започнал да оспорва правата му и да не му дава пари от наема. Свидетелката
заявява, че родителите на П.М. никога не са ползвали процесното помещение, като тя не
знае дали те са имали ключ за него, нито знае дали сами са договаряли наем за него.
Св. О. заявява, че познава ищеца М. от 15 г. и знае къде живее той. Твърди, че не е
виждал някой да влиза от към ул. **********, а постройка отзад е по-скоро необитаема.
Твърди също така, че между 2011 г. и 2012 г. П.М. е имал проблеми с негов съсед във връзка
с наем за долния етаж. Свидетелят заявява, че поне през последните 5 години помещението
от към ул. ********* е затворено и той не е виждал някой да влиза или да излиза от там,
като П.М. му е казвал, че задните постройки са общи. Заявява също така, че не знае дали
родителите на П.М. са имали ключове за там.
Св. Ж. заявява, че майка му е купила приземния етаж през 2000 г. заедно със задното
помещение към ул. ********* и тогава имотът е имал същата конфигурация като сега.
Твърди, че П.М. и неговата майка никога не са имали ключ от задното помещение и той
никога не им е давал пари от наема за него, нито са имали конфликти с П. за ползването на
помещението, нито П. е имал претенции за наематели. Твърди също така, че родителите на
П.М. не са подавали жалби срещу него, но П. е подавал жалби в общината с цел да го
изнудва, за да не го ползва като търговско помещение, като през 2014 г. или 2015 г. св. П.
поискала от него 150 лв., за да оттегли П. жалбата си. Твърди, че процесното помещение е
строено много отдавна, като там е била кухнята на заведението преди предишния
собственик.
7
С оглед установените противоречия в показанията на св. Ж. и св. П., съдът е
извършил очна ставка между тях, в хода на която същите не са променили вече дадените
показания, като св. Ж. отново е посочил, че никога не е плащал наем на П.М. или на майка
му за задното помещение към ул. *********, а св. П. отново е заявила, че в нейно
присъствие С. Ж. е дал на П.М. 60 лв. от наема за това помещение.
Св. К. заявява, че около една година е била наемател на приземния етаж на ул.
***********, като е имала там магазин за кожени изделия и е ползвала и двете помещения -
задното помещение е ползвала за склад, тъй като там е нямало лице, нямало е прозорци и
дневна светлина. Заявява, че собственик на имота е била З. Ж., но С.Ж. е имал пълномощно
и тя е договорила наема с него, подписала е с него договора и само на него е плащала наем.
Св. П. заявява, че е притежавал целия приземен етаж, включително задното
помещение, от 1993 г. до 2000 г. и го е отдавал под наем. Твърди, че е продал на З.Ж. и
двете помещения. Свидетелят заявява, че не е правил никакви промени в задното
помещение, както и не е давал пари на П.М. и на майка му за това помещение. Твърди също
така, че собствениците на апартамента над неговия не са имали претенции към него, както и
че след 2000 г. З.Ж. не го е търсила във връзка със спорове между нея и другите собственици
в сградата. Заявява, че само той е имал ключ за помещението и след продажбата е предал
ключовете на З.Ж., като не е давал ключове на други лица.
Св. М. твърди, че е имал фирма за дограма и от 2006 г. до 2010 г. е ползвал под наем
процесното помещение на приземния етаж, което е с излаз на ул.***********, като там е
бил офисът на фирмата му. Заявява, че е сменил дограмата на това помещение, като
съседите не са правили проблеми за това. Заявява също така, че е плащал наема на С. Ж. и
на майка му, като не знае С. да е давал част от наема на други хора или да са имали спорове
в тази връзка. Свидетелят твърди, че други хора не са искали да им плаща наем, като той не
знае съседите от първия етаж да са имали ключове за това помещение. Твърди също така, че
е ползвал тоалетната в частта от етажа откъм ул. **************, в която в определен
период от време е имало компютри и са ползвали общо тоалетната, а в друг период е бил
сам. Заявява, че ползваното от него помещение е било с площ от 10-15 кв.м., като е бил там
3-4 години и през това време е контактувал само със С. Ж., но не знае кой е бил собственик
на имота.
При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният главен иск е
неоснователен и недоказан, тъй като процесното помещение не е самостоятелен обект на
правото на собственост и по отношение на него не намира приложение принципът на
приращението, както твърди ищецът.
В случая се установи, че това помещение е функционално и конструктивно свързано
с останалата част от приземния етаж, представляваща самостоятелен обект с идентификатор
************ и представлява прилежаща част към този обект, тъй като двата обекта имат
обща стена, между тях има врата, а процесното помещение няма изградена ВиК инсталация
и двата обекта имат обща ел. инсталация. Според съда констатацията на вещото лице, че
двата обекта имат отделни външни зидове, е необоснована, тъй като се основава на
8
предположение на експерта, че стената между ниша № 1 и помещението с тоалетната е
представлявала външен зид на обект с идентификатор ***********(заявено в съдебно
заседание), но не и на доказателства за това. В случая не са открити строителни книжа за
двата обекта, нито е ясно каква е била първоначалната конфигурация на основното
помещение от приземния етаж, нито е доказано кога и от кого е било построено процесното
помещение. Съдът намира, че обща за двата обекта е стената, която се намира между
процесното помещение и двете ниши, като именно с такива очертания са заснети двата
обекта в кадастъра и страните не спорят, че това са техните очертания. С оглед на това се
налага изводът, че процесното помещение е изградено като прилежащо към основната част
от приземния етаж на жилищната сграда, а не като самостоятелен обект, поради което
същото следва правото на собственост на главната вещ, а в случая това право не
принадлежи на ищеца.
Горният извод за несамостоятелния характер на процесното помещение не се
променя и от факта, че същото е заснето в кадастралната карта със самостоятелен
идентификатор, тъй като това заснемане само по себе си не доказва, че този имот е обособен
обект на правото на собственост, а е само индиция за това, че той евентуално притежава
характеристиките на такъв обект, но ако данните в КККР бъдат опровергани, както е в
настоящия случай, те не се ползват с доказателствена сила.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ищецът не доказа, че е собственик на
процесните 59/220 ид.ч. от сграда с идентификатор *************, поради което
предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на главния иск за собственост, следва да бъде отхвърлен
и акцесорният иск по чл. 537 от ГПК, тъй като не се доказа констативният нотариален акт да
е неверен.
С оглед отхвърлянето на исковете и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответниците направените от тях разноски по делото, а именно: на ответницата
С.М. – 1 707,81 лв. и на ответницата З.Ж. – 420 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. В. М., ЕГН **********, от гр. Б******, ул.
**************, против С. М. М., ЕГН **********, от гр. Б*****, ж.к. ****************, и
З. В. Ж., ЕГН **********, от гр. Б******, ж.к. ***************, искове за приемане за
установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 59/220 (петдесет и
девет върху двеста и двадесет) ид.ч. от сграда с идентификатор ************
(***************) по КККР на гр. Б*****, с адрес: гр. Б*****, ул. ***********, със
застроена площ от 23 кв.м. и полезна площ от 17,18 кв.м., както и да бъде отменен
Нотариален акт за собственост № ***, т. *, рег. № 1978, дело № 143/2019 г. на нотариус С.
Д, в частта относно констатираната в него собственост по отношение на сграда с
9
идентификатор ***********.
ОСЪЖДА П. В. М., ЕГН **********, от гр. Б*******, ул. *************, да заплати
на С. М. М., ЕГН **********, от гр. Б*******, ж.к.**************, сумата от 1 707,81 лв.
(хиляда седемстотин и седем лв. и осемдесет и една ст.), представляваща направените от нея
разноски по делото.
ОСЪЖДА П. В. М., ЕГН **********, от гр. Б******, ул. *************, да заплати
на З. В. Ж., ЕГН **********, от гр. Б****, ж.к. *************, сумата от 420,00 лв.
(четиристотин и двадесет лв.), представляваща направените от нея разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ИМ
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
10