О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260278
гр. Пловдив, 03.02.2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VII
въззивен състав, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Чипова в. ч.
гр. д. № 39 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и следващите във връзка с чл. 419, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П.И.Б., ЕГН: **********, против
разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед № 11248 от
18.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 20591 по описа на РС – Пловдив за 2019 г.
Жалбоподателят отрича да е получавал уведомление за предсрочна
изискуемост, като оспорва подписа върху адресираното до него уведомление,
приложено по делото. Поддържа, че тъй като заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист са издадени срещу него в качеството му на поръчител и като
такъв е получил поканата за доброволно изпълнение през м. ноември 2020 г., то
шестмесечният срок за ангажиране на отговорността му е изтекъл. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
вземания за периода 2011-2017 г. Отправя молба за отмяна на обжалваното
разпореждане и обезсилване на издадения изпълнителен лист.
Насрещната страна по делото „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД взема
становище за неоснователност на подадената частна жалба и отправя молба за
оставянето ѝ без
уважение.
Пловдивският окръжен съд, след
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените в
частната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 419, ал. 1 ГПК от легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по подадено от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК срещу длъжника И. П. Б. и поръчителите Е.Й.Б.
и П.И.Б. за следните суми: 12 800 евро – непогасена главница по договор за банков
кредит № 006LD-R-001596 от 16.05.2011 г., обявен за предсрочно изискуем, по който И.П. Б. е кредитополучател,
обезпечен с Договор за поръчителство от 16.05.2011 г. с поръчител Е.Й.Б. и с
Договор за поръчителство от 16.05.2011 г. с поръчител П.И.Б., 14 216,47 евро – непогасена договорна лихва по Раздел П, т.4
от договора за периода 15.08.2011 г. до 08.12.2019 г., 8036,26 евро – наказателна лихва по Раздел II, т. 10
от договора за периода 15.06.2011 г. – 08.12.2019
г., 14,22 евро – законна лихва върху предсрочно изискуемата
главница, считано от 09.12.2019 г. до 12.12.2019 г., 36,81 евро – разноски за
връчване на покани, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 13.12.2019 г., до окончателното плащане, както
и разноските по делото за държавна такса в размер на 1373,14 лв. и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Видно от подаденото заявление, претенциите на заявителя се основават на
договор за банков кредит, вземанията за главница, лихви, такси, комисиони и
разноски по който са обезпечени с договори за поръчителство. С оглед настъпило
просрочие банката изпратила покани до кредитополучателя и до двамата поръчители,
като им предоставила 7-дневен срок за погасяване на всички просрочени задължения
по договора за кредит, като изрично било указано, че при неплащане на просрочените
суми и без да бъде изпращана нова покана, банката ще счита кредита за изцяло и
предсрочно изискуем. В заявлението се сочи, че банката обявила кредита за
предсрочно изискуем, считано от 09.12.2019 г. Към подаденото заявление са
приложени извлечение от счетоводните книги на банката, договор за банков кредит
№ 006LD-R-001596 от 16.05.2011 г., общи условия и погасителен план към него, договори
за поръчителство от същата дата, както и писма – покани до кредитополучателя и
поръчителите.
Районният съд е уважил заявлението и е издал заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 12800 евро – непогасена
главница, 14216,47 евро – непогасена договорна лихва за периода 15.08.2011 г.
до 08.12.2019 г., 8036,26 евро – наказателна лихва за периода 15.06.2011 г. –
08.12.2019 г. и 14,22 евро – законна лихва върху предсрочно изискуемата
главница, считано от 09.12.2019 г. до 12.12.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 13.12.2019 г. до
окончателното плащане, както и разноските по делото за държавна такса в размер
на 1373,14 лв. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като е отхвърлил
заявлението в частта, с която се претендира сума в размер на 36,81 евро –
разноски за връчване на покани.
Предметът на производството по обжалване на разпореждането за незабавно
изпълнение е строго ограничен до проверката на предпоставките за допускане на
незабавно изпълнение – дали вземането на кредитора произтича от документ,
посочен в чл. 417 ГПК, дали актът е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и дали вземането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Процесното
вземане се основава на извлечение от счетоводните книги на банката-заявител,
което е от категорията на посочените в чл. 417, т. 2 ГПК документи. Извлечението
е надлежно оформено, съдържа предвидените в чл. 60, ал. 2 ЗКИ реквизити и достатъчно
данни за индивидуализация на вземането, съответни на изложените в заявлението
твърдения.
В случаите като настоящия, когато е налице позоваване на предсрочна
изискуемост на целия кредит, нейното настъпване се преценява съобразно условията
в договора за кредит. Когато с договора между страните е уговорена клауза за
предсрочна изискуемост на целия кредит поради неплащането на една или повече
погасителни вноски, вземането става изискуемо изцяло не само с настъпването на
обективния факт на неплащането на вноските на падежа, а и след като банката е
упражнила правото си да обяви предсрочната изискуемост и е уведомила длъжника
за това. Съгласно мотивите в т. 18 от ТР № 4 от 18.0.2014 г. на ВКС, ОСГТК, по
т. д. № 4/2013 г. – обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.
60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. Релевантно за настъпване на предсрочната
изискуемост е волеизявлението на банката да е достигнало до главния длъжник и е
без значение дали същата е уведомила поръчителя. В тази връзка неотносими се
явяват възраженията на жалбоподателя, че не е получил уведомление за предсрочна
изискуемост и че подписът върху приложеното по делото уведомление не е положен
от него. Видно от приложеното по делото съобщение за връчване на документи с
изх. № 77247/22.08.2019 г., на 16.10.2019 г. на длъжника – кредитополучател по
процесния договор за кредит, е връчена покана чрез ЧСИ рег. № 824 с район на
действие ОС – Пловдив, с която му е предоставен 7-дневен срок за погасяване на
всички просрочени задължения по договора за кредит, като изрично му е указано,
че при неплащане на просрочените суми и без да бъде изпращана нова покана,
банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Поради
това съдът намира, че кредитополучателят е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост
преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 13.12.2019 г.
С оглед наведените от жалбоподателя доводи досежно изтичането на срока
по чл. 147, ал. 1 ЗЗД следва да се посочи, че този срок е преклузивен и с
изтичането му поръчителството се прекратява. За преклузивните срокове съдът
следи служебно. Съгласно мотивите, изложени в т. 4б от горепосоченото
тълкувателно решение, изтичането на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД към датата на
подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на същото,
доколкото по силата на чл. 7, ал. 1 ГПК съдът има служебното задължение да
следи за допустимостта на извършваните от страните процесуални действия. Срокът
започва да тече от настъпване на изискуемостта на главното задължение, което в настоящия случай е станало с обявяването от банката на кредита за предсрочно изискуем. Следва да
се обърне внимание, че релевантен за преценката спазен ли е този срок е
моментът на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а не
на получаване на поканата за доброволно изпълнение. Предвид горното, съдът намира, че
срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговорността на поръчителя – жалбоподател в настоящото производство, е бил спазен от
кредитора, доколкото процесното
заявление е подадено на 13.12.2019 г., т.е. в рамките на законоустановения
шестмесечен срок.
На следващо място, неотносимо се явява възражението на жалбоподателя за
изтекла погасителна давност досежно вземанията в периода 2011 – 2017 г., тъй
като се отнася до факти и обстоятелства, които стоят извън документа по чл. 417 ГПК и не са предмет на проверката, дължима от съда в рамките на това
производство. Такива материалноправни възражения могат да бъдат наведени от
жалбоподателя и съответно следва обсъдени от съда в исковото производство по
чл. 422 ГПК.
Предвид горното,
настоящият въззивен състав намира, че подадената частна жалба е неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Частната жалба
съдържа и искане за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 759/2020 г.
по описа на ЧСИ рег. № 824 с район на действие ОС – Пловдив. Компетентен да
разгледа искането по чл. 420 ГПК е заповедният съд, поради което след връщането
на делото, той следва да се произнесе по неговата основателност.
Така мотивиран,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение,
обективирано в Заповед № 11248 от 18.12.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 20591
по описа на РС – Пловдив за 2019 г.
ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за произнасяне по искането
за спиране по чл. 420 ГПК.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: