О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение
На 30 октомври 2015 година
В закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА
Секретар
Като разгледа
докладваното от съдия А. Димитрова
Търг. дело № 40 по описа за 2015 година
За да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 374/ ГПК.
Делото е
образувано по искова молба подадена от „Юробанк
България” АД със седалище гр. София, с която са предявени
в обективно кумулативно съединяване
искови претенции срещу С.Т.К. и К.Д.К.,*** за
установяване вземанията на
банката за парични суми, претендирани поради неизпълнение на договорни
задължения по договор за банков кредит,
дълга по който е обявен за предсрочно изискуем, за които суми има издадена
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417/ ГПК. Претенциите на ищеца са както следва: за сумата
77 210.29 CHF-главница; за сумата 23092.71 CHF- договорни лихви за периода
21.11.2011 год. – 15.04.2015 год.; 1741.19 CHF - договорни такси за периода
21.12.2011 год. – 15.04.2015 год.; направените по делото разноски за настоящето
производство и в производството по
издаване на заповедта за изпълнение – ч. гр. дело № 843/ 2015 год. по описа на
ЯРС.
В
исковата молба се твърди, че с договор
за потребителски кредит № HL 31694/ 17.12.2007 год. ищецът е
предоставил на ответниците потребителски кредит за рефинансиране на банков
кредит и за текущи нужди в размер на равностойността в швейцарски франкове на 98000 лв. по курс
„купува” за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на
кредита, с краен срок на погасяване 216
месеца, считано от датата на усвояване на средствата, като според погасителния
план, приложен към допълнително споразумение от 12.05.2009 год. този срок
е 21.12.2025 година.
С договор за цесия от 11.03.2008 год.
банката прехвърлила вземането си по този договор на „Бългериън Ритейл Сървисъз” АД ( БРС) и на
12.05.2009 год. между новия кредитор и длъжниците било подписано допълнително споразумение към договора за кредит, с което страните се
договорили за въвеждането на 9-месечен
период на облекчено погасяване на задълженията и обслужване на дълга при условията посочени в него. С
договор за обратна цесия от 08.10.2012
год. БРС прехвърлил вземането си по процесния договор на ищеца, за което
длъжниците били уведомени от БРС с нотариални покани.
Твърди се, че ответниците не изпълняват
задълженията си за погасяване на кредита
в съответствие с уговореното с договора
за кредит, като първата просрочена вноска е № 47 по погасителния
план от системата на банката към дата
18.04.2012 год. Тази вноска е с падеж
21.11.2011 год. и е с размер 767.12 CHF,
представляващи вноска за главница и дължима лихва. Към датата на изготвяне на
извлечението от счетоводните книги е налице забава по отношение на 41 броя
месечни вноски ( главница и лихва) като
общата забава в плащането на дължимите суми възлиза на 1241 дни. Ищецът се
възползвал от клаузата по чл. 19 ал.1 от договора за кредит, обявил дълга за предсрочно изискуем, която
изискуемост е настъпила на 23.02.2015 год. и тъй като плащане в даденият на
ответниците срок не постъпило, подал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 т.2/ ГПК – въз основа на извлечение от
счетоводните книги на банката. Заявлението било удовлетворено, срещу издадената
заповед за изпълнение ответниците са подали възражение в срока по чл. 414/ ГПК,
че не дължат изпълнение на вземането по
нея, поради което е предявен настоящият иск по реда на чл. 422/ ГПК.
По тези изложени в исковата молба
обстоятелства се претендира уважаване на предявените искове и направените по делото и в заповедното
производство разноски.
В
исковата молба са направени доказателствени искания – приемане на писмени
доказателства, прилагане на ч. гр. дело №
843/ 2015 год. по описа на ЯРС и
назначаване на съдебно- счетоводна експертиза.
С разпореждане постановено в
з.с.з. съдът е изпълнил задължението си по чл.367 и сл./ ГПК като е разменил съдебните книжа по
делото, връчвайки на ответниците препис от исковата молба с доказателствата към
нея.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от ответниците, подаден от ответника К.К. – лично и
като пълномощник на ответницата Сивия К. – негова съпруга.
С отговора на исковата молба предявените искове са оспорени като
недопустими, респ. като неоснователни. Направено е искане делото да бъде
прекратено поради недопустимост на исковата претенция, а при неуважаване на това искане - да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Направено е искане за
спиране на производството на осн. чл.
229, ал.1 т.4 / ГПК поради наличие на висящ спор в друг съд имащ преюдициално значение за
правилното решаване на спора.
Ответниците твърдят недопустимост на исковата
претенция предвид бланкетния характер на исковата молба и недоказването на иска по основание и размер
с представяне на релевантните доказателства – по отпускане на банковия кредит,
неговото усвояване и обстоятелствата по
формиране на претендираната сума. Тъй като не е представено приложение № 1 към
договора, липсва валидно правно основание за възникване на задължение между
страните, което прави исковата молба недопустима и води до прекратяване на
производството по делото.
По съществото на спора и
основателността на исковете ответниците твърдят, че ищецът не им е
отпуснал кредит в швейцарски франкове, а
те са получили кредит в размер на 98 000 лв. Твърдят, че ищецът е търговец
със специална компетентност, който се е възползвал от потребителската
некомпетентност на ответниците и ги убедил да подпишат процесния объркан
договор, от който иска да се възползва, за да спечели от валутните курсове лев – франк. Твърдят, че съгласно
практиката на СЕС Люксембург съдилищата на страните членки на ЕС са длъжни да
проверяват за неравноправни клаузи всяко споразумение между търговец и
потребител, при издаване на заповед за изпълнение, респ. в производството по
чл. 422/ ГПК, както и че относно част от клаузите в процесния договор е налице
постановено решение на първа инстанция
на СРС, с което същите на признати за нищожни като неравноправни. Относно
твърдението, че банката има вземане в размер на 98 000 лв. са се позовали
на сключения договор за ипотека, учредена за обезпечаване вземането й по
процесния договор, в който договор същото
е посочено в бълг. лева.
Оспорени са като негодни доказателства договорът за
кредит, който не доказва вземане на банката в швейцарски франкове и
споразумението от 12.05.2009 год., по
който страна е БРС, т.к. цесията от 03.2008 год. не им е съобщена, тя няма
действие спрямо тях и БРС не е страна по договора за кредит. Оспорено е извлечението от счетоводните книги на банката,
послужили като издаване на заповедта за незабавно изпълнение, т.к. този
документ в заповедното производство се
преценява само за редовност от външна
страна, а към исковата молба не са представени банковите бордера и извлечения
от банковите сметки на банката и ответниците, които са оспорени като документи
с невярно съдържание в производството пред СРС.
Ответниците са се
противопоставили на искането на ищеца за назначаване на счетоводна експертиза и
прилагането на ч.гр. дело № 843/ 2015
год. по описа на ЯРС и са направили доказателствени искания.
Следвайки процедурата по двойна
размяна съдебните книжа, предвид
обстоятелството, че спора по делото е търговски и ответниците не са
противопоставили делото да се гледа по реда на
глава 32 от ГПК ( производство по
търговски спорове)
в законоустановения срок ищецът не е депозирал допълнителна искова
молба, след получаване отговора на ищците.
С
изтичане на срока за подаване на допълнителна искова молба от ищеца, двойната размяна на книжата е приключила между
страните по делото, поради което съдът следва да се произнесе по направените от
тях доказателствени искания, да произнесе по направените
възражения и насрочи делото в о.с.з. с призоваване на страните.
Възраженията на ответниците за недопустимост
на исковата молба са неоснователни.
Исковата молба е редовна с оглед изискванията на чл. 127 и чл. 128/ ГПК,
а предявените искове са допустими, т.к. всеки има право да предяви
установителен иск по реда на чл. 124
ал.1/ ГПК, ако е налице правен интерес от това. В случая правния интерес на
ищците се основава на направеното от ответниците възражение по реда на чл. 414/ ГПК за недължимост на вземането на ищеца по издадената в негова полза заповед
за изпълнение, което поражда правото му да предяви установителния иск по предвидения в закона специален ред на чл. 422/ ГПК. Изложените от ответниците
съображения не касаят
допустимостта на предявените искове, а тяхната основателност и доказването им
от ищеца в хода на производството по делото.
По искането за спиране на производството на осн. чл. 229 ал.1 т.4/ ГПК съдът намира, че следва да се произнесе след
като се даде възможност на ответниците да представят годни доказателства, че
съдебният спор относно валидността (респ. нищожността) на част от клаузите в
процесния договор е висящ към настоящия момент, т.к. от представеното съдебно решение такъв извод не може да бъде
направен.
Доказателствените искания на страните следва да се уважат, т.к.
те са относими към спорния предмет на делото. Неоснователни са възраженията на
ответниците относно доказателствените
искания на ищците, т.к. право на всяка страна е да ангажира доказателства за
установяване на твърденията, на които
основава претенциите си.
Водим от горните съображения,
Ямболският окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
НЕ УВАЖАВА искането на ответниците за прекратяване
на производството по делото порази
недопустимост на предявените искове.
ПО ИСКАНЕТО на ответниците за спиране на делото на осн. чл. 229 ал.1 т.4/ ГПК съдът ще се
произнесе след представяне на доказателства, че съдебния спор относно валидността ( нищожността) на част от клаузите в процесния договор, е
висящ към настоящия момент, като му УКАЗВА,
че следва да представи такива (съдебно
удостоверение) в едноседмичен срок от съобщението.
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 24.11.2015
год. – 11. 00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
По доказателствата на ищците
Приема и прилага: съобщение ведно с разпореждане №
2658824.06.2015 год. по ч.гр.д. № 843/ 2015 год. на ЯРС; договор за потребителски кредит № HL 31694/ 17.12.2007 год.;
договор за прехвърляне на вземания
от 11.03.2008 год.; споразумение от 12.05.2009 год. ; договор за
прехвърляне на вземане 08.10.2012 год.;
4 бр. нот. покани на нотариус Д. Лахтев;
извлечение от счетоводните книги на банката по договор за потребителски кредит
№ HL 31694/ 17.12.2007 г.( кр. сделка № 826916 ) към 15.04.2015 год.; заповед за изпълнение и изпълнителен лист; ч.
гр. дело № 843/ 2015 год. по описа на
ЯРС; 2 бр. удостоверения за актуално
състояние ; пълномощно.
НАЗНАЧАВА съдебно – икономическа експертиза, по която в.
лице след като се запознае с документите по делото и извърши справки там където
е необходимо да даде отговор на посочените в исковата молба въпроси ( л. 6 от
делото).
ЕКСПЕРТИЗАТА да се изготви от в. лице Желязко
Желязков при депозит вносим от ищеца в размер на 150 лв. в 5-дневен срок от
съобщението.
По доказателствата на
ответниците
Приема и прилага: решение на СЕС от 14.06.2012 год.; решение № 140/ 12.01.205 год. по гр.д. № 6360/ 2015 год. по описа на СРС;
пълномощно; нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 071 по нот. дело № 1489/ 207 год. на нотариус Т. Димитрова
ЗАДЪЛЖАВА ищеца с едноседмичен срок от съобщение да
представи цялото досие по кредитна
сделка № 826916/ 2007 год.; извлечение
от разчетната сметка на банката за швейцарски франкове към деня на
превода им по сметката на ответниците;
банкови бордера №№ 7511428/ 21.12.2008
год. и 7510346/ 21.12.2008 год.,
като му СЪОБЩАВА, че при неизпълнение на това задължение ще се
приложи нормата на чл. 161/ ГПК.
УКАЗВА
на ответниците, че в
едноседмичен срок от съобщението следва
да конкретизират в какво се изразява оспорването на договора за банков кредит,
споразумението от 12.05.2009 год., и извлечението от счетоводните книги на банката
– дали се оспорва истинността на
съдържанието им, или тяхната автентичност, и дали с това оспорване се иска
откриване на производство по реда на чл. 193/ ГПК.
На осн.
чл. 374/ ГПК, вр. чл. 377/ ГПК и чл.
146/ ГПК, съдът състави проект за доклад
на делото, както следва:
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права на ищеца и възраженията на ответниците, са посочени по-
горе в настоящето определение.
Съдът квалифицира предявените
искове като такива с правно основание чл. 422/ ГПК, вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД, вр. чл.288/ ТЗ и разпределя
доказателствената тежест така:
В тежест на ищеца е да докаже
всяко едно от изложените в и.м. и
посочени по- горе обстоятелства, на които се основава претенцията му за
заплащане на паричните суми в швейцарски франкове.
В тежест на ответниците е да
докажат, че с процесния договор за кредит страните са договорили банков кредит и ответниците са получили сума в размер на
98000 лв., поради което не дължат
претендираната от ищеца сума в
швейцарски франкове.
Съдът приканва страните към
спогодба, с цел процесуална икономия.
Препис от определението, което има характер на
проекто - доклад по см. на чл. 374/ ГПК, да се връчи на страните за
становище.
Определението не подлежи на
обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: