Определение по дело №197/2022 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 499
Дата: 13 октомври 2022 г.
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20227110700197
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    499                                                         13.10.2022г.                                      град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Административен съд Кюстендил                                                                                    

на дванадесети октомври                                             две хиляди двадесет и втора година

в открито съдебно заседание в следния състав:

        Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Ирена Симеонова

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 197 по описа на съда за 2022г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Съдебният акт е постановен на основание чл.64 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

            С молба вх.№2894/06.07.2022г. по описа на съда, получена по електронна поща на 05.07.2022г., адв.С.Б. като пълномощник на „Р.П.“ ООД, **** със седалище и адрес на управление *** със законен представител управителя Й.Н.Н.и съдебен адрес ***, на основание чл.161 от АПК моли за възстановяване на срока за изпълнение на указанията за заплащане на държавна такса, дадени с разпореждане №634/03.06.2022г. по делото. Отделно от молбата, по електронната поща на съда е постъпила частна жалба вх.№2893/06.07.2022г. от „Р.П.“ ООД срещу разпореждане №710/22.06.2022г. за оставяне на жалбата срещу оспорения акт без разглеждане и прекратяване на делото. На 06.07.2022г. по електронната поща съда са постъпили приподписани от подателя идентични молба и частна жалба, като причина за повторното им подаване се сочи технически проблем в програмата за подписване с електронния подпис. В молбата за възстановяване на срока молителят се позовава на особено непредвидено обстоятелство, свързано със забавяне на междубанковите транзакции. Сочи, че е изпълнил в срок указанията на съда за внасяне на таксата на 08.06.2022г., но за постъпване на сумата на 22.06.2022г. е узнал с връчване на разпореждането за прекратяване на делото. Твърди, че преводното нареждане от 08.06.2022г. е редовно от външна страна и не е могъл да се усъмни, че превода не е извършен или не е изпратен. Съгласно приложената към молбата справка от онлайн банкирането, операцията е била отхвърлена поради нарушен технологичен цикъл на 08.06.2022г., но жалбоподателя е узнал за това след прекратяване на делото. Сочи, че не е уведомен от съда за липсата на постъпил превод.

            С разпореждане №783/11.07.2022г. съдът е уведомил страните, че първо ще администрира и се произнесе по молбата за възстановяване на срока, който въпрос е преюдициален относно администрирането на частната жалба и изпращането й за разглеждане на ВАС.

            В писмено становище адв.Б. поддържа молбата.

            В писмен отговор и в с.з. пълномощниците на ответния изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ намират молбата за неоснователна.

            След запознаване с доказателствата по делото и становищата на страните по молбата за възстановяване на срока за внасяне на ДТ съдът установява следното от фактическа страна:

            Делото е образувано по жалба от „Р.П.“ ООД /с посочени данни/ срещу Решение №10/311/00744/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх.№01-2600/6540-1 от 19.05.2022г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

            С разпореждане №634/03.06.2022г. на основание чл.158, ал.1 от АПК съдът е оставил без движение жалбата и е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе 314.88лв. ДТ за водене на делото по сметка на съда и в срока да приложи документа за заплащане на таксата. Съдът е указал и последиците от неизпълнение на указанието.

            На 14.06.2022г. по електронната поща на съда, с вх.№2495/14.06.2022г. по описа на съда, е постъпила молба от адв.Бузьова като пълномощник на жалбоподателя, към която е представен документ за платена ДТ. Документът представлява преводно нареждане от дружеството за превод на 314.88лв. като ДТ за съдебното производство с дата на създаване и изпълнение 08.06.2022г.

            С разпореждане от 15.06.2022г. съдът е изискал справка от главния счетоводител на съда за постъпила сума за ДТ по делото, съгласно приложената към молбата вносна бележка за превод от 08.06.2022г.

            Справката е депозирана с вх.№2584/15.06.2022г. От нея е видно, че за периода 01.06.2022г. – 15.06.2022г. липсва постъпила сума за ДТ от дружеството по сметката на съда, идентична със сметката по преводното нареждане.

В същото време, съобщението за изготвеното разпореждане №634/03.06.2022г. е връчено редовно на дружеството на 13.06.2022г. Имайки предвид датата на връчване на разпореждането, с ново разпореждане от 22.06.2022г. съдът е изискал нова справка-извлечение от главния счетоводител.

С вх.№2700/22.06.2022г. по делото е постъпило заверено от главния счетоводител извлечение от интернет банкирането на съда, съгласно което сумата от 314.88лв. е постъпила по сметката на съда на 22.06.2022г. Извлечението съдържа преводно нареждане от жалбоподателя за превод на сумата от 22.06.2022г., осчетоводено на същата дата с положителна референция.

С разпореждане №710/22.06.2022г. на основание чл.158, ал.3 от АПК съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че дружеството не е изпълнило в законоустановения срок указанията в разпореждане №634/03.06.2022г. Представеното платежно нареждане на 08.06.2022г. не доказва преведена сума от 314.88лв. за ДТ по посочената в документа сметка на съда, идентична със сметката в извлечението на главния счетоводител на съда. По делото липсва валидно удостоверяване на реално платена ДТ по см. на чл.151, т.3 от АПК до изтичане на срока, т.е. до 20.06.2022г. Съдът е посочил още, че нормативното правило изисква ДТ да е платена, т.е. сумата реално да е постъпила по сметката на съда в установения срок, което не е сторено. Срокът за внасяне на ДТ е преклузивен, поради което внасянето на ДТ след неговото изтичане, включително представяне на документа за това, не могат да заличат процесуалноправния ефект от пропускането му за отстраняване на констатираната по жалбата нередовност. Разпореждането е връчено на дружеството на 01.07.2022г.

            Приложеното към молбата на дружеството за възстановяване на срока за внасяне на ДТ писмено доказателство е във вид на справка от архива на онлайн преводите чрез интернет платформата за онлайн банкиране „Булбанк онлайн“ на „Уникредит Булбанк“ АД. Видно от същото, на 08.06.2022г. е регистрирано нареждане за плащане на сумата 314.88лв. от името на дружеството в полза на съда, което е със статус „операцията е отхвърлена – нарушен технологичен цикъл“, а на 22.06.2022г. е регистрирано нареждане за същата сума със статус „операцията е изпълнена“. Между двете нареждания има друго нареждане от 13.06.2022г. от името на дружеството до „Електрохолд продажби“ АД за сумата 101.89лв. със статус „операцията е изпълнена“.

            С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира молбата за възстановяване на срока за внасяне на ДТ за процесуално допустима. Подадена е от пълномощник на легитимиран правен субект, който е жалбоподателя по делото, в срока по чл.64, ал.3, изр.1 от ГПК пред компетентния административен съд. Молбата е редовна, т.к. по делото се намира платежния документ от 22.06.2022г., за подаването на който се изисква възстановяване на срока.

            Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Редът за разглеждане на молбата е по чл.64 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, а не цитирания такъв от молителя по чл.161 от АПК. Правилото по чл.161 от АПК касае пропуснат срок за обжалване на административния акт, каквато не е хипотезата по делото /вж. определение №539/18.01.2021г. по адм.д.№49/2021г., определение №11137/04.11.2021г. по адм.д.№10554/2021г., двете на VIII о. на ВАС/.

            Нормата на чл.64, ал.2 от ГПК въвежда като основание за възобновяване доказване от молителя, че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които същият не е могъл да преодолее.

            Липсата на законова дефиниция на термина „особени непредвидени обстоятелства“ налага извършване на съдебна преценка за всеки конкретен случай съобразно доказателствата по делото, но на обективна основа, която предполага обстоятелствата да са такива с внезапен и изключителен характер, настъпили в интервала /срока/ за извършване на процесуалното действие, представляващи непреодолимо препятствие, неподвластно на страната, при ненастъпването на което, страната като добросъвестна, би извършила съответното дължимо процесуално действие в законоустановения или определен от съда срок /вж. определение №3491/12.04.2022г. по адм.д.№2990/2022г., Vо., определение №11446/03.09.2020г. по адм.д.№7728/2020г., III о., двете на ВАС/.

            В случая по делото, съдът установява липсата на настъпили и доказани особени непредвидени обстоятелства за пропускане на срока за внасяне на ДТ.

Справката от архива на онлайн преводите на дружеството, обсъдена във връзка с приложеното от дружеството преводно нареждане от 08.06.2022г., извлеченията от сметката на съда за ДТ и интернет банкирането на съда с преводното нареждане на дружеството от 22.06.2022г. установяват за нареден превод на сумата за ДТ на 08.06.2022г. и реално постъпване на сумата по сметката на съда на 22.06.2022г. В същото време, срокът за заплащане на таксата и прилагане на вносната бележка по чл.151, т.3 от АПК е започнал да тече от 13.06.2022г. и е изтекъл на 20.06.2022г.  В този срок сумата нито е постъпила по сметката на съда, нито е представен валиден документ за нейното заплащане.

Тезата на молителя за един превод от 08.06.2022г., постъпил по сметката на съда на 22.06.2022г. поради технически проблем в интернет банкирането, за което е узнал на 01.07.2022г., не доказва основанието по чл.64, ал.2 от ГПК.

Възможността на дружеството да прави онлайн справки в платформата за интернет банкиране за извършените от него преводи формира извод, че при полагане на обикновената грижа за търговските работи жалбоподателят е следвало да узнае за липсата на реален превод на сумата от 08.06.2022г., получавайки съобщението за внасяне на таксата на 13.06.2022г. и в срока до 20.06.2022г. да нареди нов превод, респ. да коригира техническия проблем при първия превод. В този смисъл липсва обстоятелство, което да стои извън волята на страната, което същата да не може да преодолее като добросъвестен участник в процеса. Достъпът до електронното банкиране и архива на данните е позволявал на жалбоподателя във всеки момент след нареждане на превода, т.е. от 08.06.2022г. до 20.06.2022г. да може да установи констатираното отхвърляне на операцията и да предприеме нужните действия по реално внасяне на сумата по сметката на съда – с ново нареждане или чрез използване на други платежни инструменти, включително да иска удължаване на срока поради възникналия технически проблем. Този проблем не е имал внезапен, изненадващ, непредвидим или изключителен характер, че страната да не може да го преодолее в рамките на дадения от съда срок.

            Нещо повече – тезата на молителя съдът намира за недостоверна. Представената справка от архива на онлайн банкирането удостоверява две отделни нареждания за превод към съда, а не твърдяното от дружество едно такова. След нареждането от 08.06.2022г. до съда, дружеството е извършило друго нареждане на 13.06.2022г. до различен субект, след което е последвало нареждането от 22.06.2022г. отново до съда. Подобен извод се формира и от приложените по делото 2 броя преводни нареждания, които имат различни дати на създаване. В тази връзка, нелогично е твърдението на молителя, че е узнал за липсата на внесена ДТ по сметката на съда с получаване на разпореждането за прекратяване на делото на 01.07.2022г., имайки предвид извършеното от него повторно нареждане за превод на сумата преди това - на 22.06.2022г.

            С оглед на изложеното молбата за възстановяване на срока за внасяне на ДТ по разпореждането на съда е неоснователна.

            Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№2894/06.07.2022г. по описа на съда, поправена с молба към частна жалба вх.№2909/06.07.2022г. по описа на съда, подадени по електронна поща от адв.С.Б. като пълномощник на „Р.П.“ ООД /с посочени данни/ с искане за възстановяване на срока за изпълнение на указанията на съда за заплащане на държавна такса за водене на делото, дадени с разпореждане №634/03.06.2022г. по адм.д.№197/2022г. по описа на КАС.

 Определението подлежи на обжалване от страните с частни жалби пред ВАС в 7-мо дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Определението да се съобщи на страните.

След влизане в сила на определението делото да се докладва за администриране на частната жалба на дружеството срещу разпореждане №710/22.06.2022г. по делото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: