№ 149
гр. Плевен , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия Ат. Кунчева
при участието на секретаря Велислава В. Трифонова
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Кунчева Въззивно гражданско
дело № 20214400500264 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260178 от 01.03.2021 г. на Районен съд – гр. Плевен,
постановено по гр.д. № 4845/2020 г., съдът е отхвърлил като
неоснователни предявените от ИВ. Й. Г. против Т. Д. Г. искове, съответно:
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.трето от ЗЗД за заплащане на
сумата от 780 лв.; иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 550 лв., дадена от ищеца на ответницата по договор за заем от
18.02.2018 г.; искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 308
лв., представляваща стойност на взети от ответницата на 29.08.2018 г. без
съгласието на ищец негови вещи, и за сумата от 450 лв., представляваща
стойността на изхвърлени от ответницата на 08.03.2018 г. дрехи на ответника.
Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение, подадена
от ИВ. Й. Г., както и уточняваща такава, с оглед указанията на
администриращия съд. В жалбата са изложени оплаквания, че решението на
1
районния съд е постановено в нарушение на закона и гражданските права на
ищеца са останали незащитени. Наведени са също така съображения относно
събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях
обстоятелства. Жалбоподателят претендира отмяната на атакуваното с
въззивната жалба решение и уважаване на предявените искове.
Ответницата по въззивната жалба Т.Д. Т. счита обжалваното решение на
районния съд за павилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд намира
разглеждането на въззивната жалба за процесуално допустимо, а по същество
жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че в
периода 15.02.2018 г. до 14.05.2018 г. ищецът е превел на ответницата сума в
общ размер от 780 лв.
С предявения обективно съединен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД ищецът претендира връщане на тази сума на отпаднало основание – тъй
като ответницата не е извършила дарение от негово име и за негова сметка на
болни деца.
Ответницата е оспорила основателността на тази претенция, като е
противопоставила твърдения, че сумите, предоставени й от ищеца, не са били
за болни деца, а за да й възстанови преведените в предходен период от нея в
негова полза парични средства.
Видно е от приложените писмени доказателства /платежни нареждания и
вносни бележки/, че в периода м.юли 2017 г. до м.декемри 2017 г.
ответницата е превела в полза на ищеца парични средства в общ размер на
сумата от 710 лв. Наред с това на 18.10.2017 г. е изпратила на майката на
ищеца сума в размер на 60 лв., а на 24.10.2017 г. е внесла сумата от 5 лв. по
сметка на ВАС, която сума представлява държавна такса по административно
дело, страна по което е ИВ. Й. Г..
При това положение, не може да се направи категоричен и несъмнен
извод, че сумата от 780 лв. е получена от ответницата на твърдяното от
ищеца отпаднало основание, респективно, че същата няма основание да я
2
задържи.
Също така, при правилно разпределена от първоинстанционния съд
доказателствена тежест, по делото не са събрани доказателства, установяващи
наличието на заемно правоотношение между страните с предмет
предоставена от ищеца на ответницата сума в размер на 550 лв. От
показанията на разпитаната свидетелка, която е майка на ищеца, става ясно,
че тя е изпратила на ответницата тази сума, но с цел бъдещ ремонт
/остъкляване на терасата/ на семейното жилище, както самата свидетелка е
заявила. В този смисъл предявеният иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД не
се подкрепя от доказателствения материал по делото, с оглед на което се
явява неоснователен.
По отношение на обективно съединените искове с правно основание чл.
45 от ЗЗД, следва да се има предвид, че ищецът по тези искове следва да
установи всички елементи от фактическия състав на правната норма, с
изключение на вината, която се предполага до доказване на противното /чл.
45, ал.2 ЗЗД/. Следователно ищецът с всички доказателствени средства следва
да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка
между тях, така че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе
еднозначен извод за наличието им, т.е. чрез пълно и главно доказване ищецът
следва да установи истинността на твърдения си за релевантните факти.
Такова доказване в процесния случай не е било проведено.
Отделно от гореизложените съображения, въззивният съд споделя всички
фактически и правни изводи на първоинстанционния съд, изложени в
обжалваното решение, и на основание чл. 272 от ГПК възприема същите като
мотиви и на настоящия съдебен акт.
Предвид тези съображения, обжалваното решение на Плевенски районен
съд подлежи на потвърждаване като валидно, допустимо и правилно.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски и с оглед изхода на
спора, разноски за настоящота инстанция не следва да бъдат присъжгдани.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен
съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Плевенски районен съд от 01.03.2021 г.,
постановено по гр.д. № 4845/2020 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4