№ 234
гр. Велико Търново , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА К. БАБЕКОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20204110101477 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл.45, вр. чл.86 от ЗЗД .
Ищцата И. Г. И., чрез пълномощника си адв.Б. от ВТАК твърди, че с
Решение по АНД №1255/2018 г. на ВТРС потвърдено с решение по ВАНД №
283/2018 г. на ВТОС в частта относно виновността на дееца и наложеното
наказание глоба и влязло в законна сила ответникът е признат за виновен и
освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за
престъпление по чл. 343г от НК. Излага, че в резултат на виновното
поведение на водача на лекия автомобил е настъпило ПТП на 18.05.2017 г. ,
при което и е причинена средна телесна повреда , изразяваща се в закрито
счупване на лява лъчева кост на типично място с отчупване на парчета от
костта, което увреждане е довело до трайно затруднение на движението на
левия и горен крайник за срок не по-малък от 6 месеца. Заявява, че са и
причинени болки и страдания, както психически, така и физически и моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати
обезщетение за претърпените вреди в резултат на деянието в размер на 15 000
лева . Претендира законна лихва от датата на увредата до окончателното
изплащане и разноски. В съдебно заседание пълномощникът адв.Б. поддържа
исковата молба и моли съда да уважи предявения иск.
1
Ответникът С. К. С., чрез пълномощника си адв. Н. от ВТАК оспорва
изцяло иска, като неоснователен. Заявява, че и двете съдебни инстанции са
възприели съпричиняване от страна на ищцата относно вредоносния резултат.
Оспорва изложените фактически твърдения в исковата молба и моли съда да
отхвърли иска. Счита, че претенцията е изключително завишена. Претендира
разноски. В съдебно заседание пълномощникът адв.Н. поддържа
становището изложено в отговора.
След като се запозна със становището на страните и събраните по
делото доказателства съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
От приложеното АНД № 1255/2018 г. на ВТРС се установява, че с
Решение № 311/16.07.2018 г. съдът е признал С. К. С. за виновен в това, че
на 18.05.2017 год. в гр. ****, на паркинг на пл. „България" до № 5 при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Астра" с
per. № ВТ 1868 ВТ, нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл.40, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, а именно - като водач на пътно превозно средство не изпълнил
задължението си преди да започне маневра движение назад да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението и не изпълнил
задължението си по време на движението си назад непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство и не осигурил лице, което да му
сигнализира за опасности, в резултат на което блъснал И. Г. И. от гр. **** и
по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
закрито счупване на лява лъчева кост на типично място, с отчупване на
парченца от костта, причинило трайно затруднение в движението й на ляв
горен крайник, като след деянието направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на И. - престъпление по чл.343 а, ал.1, б.„а", пр.2 вр. чл.343,
ал.1, б.„б", пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК вр. чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП,
поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от
наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложил
административно наказание - глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева. На
основание чл.78а, ал.4, вр. чл.343 а, ал.1, б."а", пр.2 вр. чл.343 г вр. чл.37,
ал.1, т.7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
2
считано от влизане на решението в сила. С Решение № 148/26.10.2018 г. по
ВАНД № 283/2018 г. на ВТОС решението на ВТРС е изменено, като е
отменено наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца .Потвърдено е решението в останалата му част. Решението е
влязло в законна сила на 26.10.2018 година. По делото са събрани гласни
доказателства. Св. **** син на пострадалата обясни, че разбрал за
злополуката с майка му от сестра си, която му се обадила по телефона. Майка
му лежала в болница в гр.В.Търново седем дни, след което била изписана и си
отишла в гр.****. Тъй като не можела да се грижи за себе си и не можела да
се обслужва поради това, че лявата и ръка била гипсирана, той и сестра му се
грижели за нея. Към този момент майка му била на около 83 години.
Свидетелят заяви, че гипсовата мобилизация продължила около 45 дни.
Ръката зараснала, но продължавала да я боли, включително досега нямала
сила в нея. Според ортопеда постигнатото възстановяване било оптимално за
възрастта . Свидетелят заяви още, че майка му видяла колата, но тъй като
била дребна, колата я блъснала давайки назад. От преживяното три-четири
месеца изпитвала стрес, не искала да излиза сама и трябвало да бъде
придружавана. Не можела да спи добре, сънувала, че колата я убива. Св. ****
е внучка на пострадалата. На 18.05.2017 г. нейната майка и се обадила и
съобщила за инцидента. Твърди, че след изписването на баба от болницата
в 80% от времето майка полагала грижи за нея, тъй като тя имала нужда от
помощ за всичко-за къпане, за обличане, за хранене, за цялата домакинска
работа. Тя и вуйчо също помагали в обгрижването. Свидетелката заяви, че
отначало болките били много силни, но постепенно отшумявали. Въпреки
изминалото време и досега баба изпитвала болки и трудности при
ползването на счупената ръка.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че се доказа
по безспорен начин фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45
от ЗЗД- деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка между
тях и вреди, настъпили за пострадалата ищца. Съгласно чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, поради което същата се ползва със сила на присъдено нещо относно
всички елементи на престъпния състав. В случая независимо, че деецът е
освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК , влязлото в
сила решение на наказателния съд по силата на чл. 300 от ГПК е
3
задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност
и вината на дееца. Безспорно е доказано, че с деянието си ответникът е
причинил на ищцата описаната телесна повреда, квалифицирана по смисъла
на закона като средна, изразяваща се в закрито счупване на лява лъчева кост
на типично място, с отчупване на парченца от костта, причинило трайно
затруднение в движението на ляв горен крайник. Макар да не е назначена по
гражданското дело съдебно-медицинска експертиза страните не спорят, че
срокът на лечение и възстановяване на пострадалата от причинената увреда е
до шест месеца. Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се
в болка и страдание, както физически , като пряка и непосредствена
последица от виновно извършеното противоправно деяние от ответника, така
и психически. От свидетелските показания събрани в производството,
кредитирани от съда като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал, макар дадени от низходящи сродници на
ищцата съдът приема за безспорно доказано, че ищцата е била в болница за
една седмица и в гипсова мобилизация около 45 дни. През това време ищцата
не е можела да извършва дори елементарни домакински дейности, не е
можела да обслужва сама и ежедневните си нужди, за което са и помагали
децата и внучката . Свидетелите заявяват, че ищцата е изпитвала силни
болки в началото, които постепенно са отшумявали, но така или иначе поради
напредналата и възраст и до сега има болки и усеща слабост в счупената
ръка. Неминуемо е изпитвала и стрес от претърпяното произшествие , който
според разпитания свидетел се е изразил в страха и да излиза сама и
неспокойния и сън за период от около три-четири месеца. Няма спор, че
претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени по
справедливост според разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Константна е съдебната
практика, според която справедливостта не е абстрактно понятие. В този
аспект ВКС в редица свои решения / вж. Решение № 214/11.10.2017 г. по
гр.д.№ 171/2017 г. на четвърто г.о на ВКС, Решение № 61/27.03.2018 г. по
гр.д.№ 3291/2017 г. на трето г.о на ВКС и др/ постановени по реда на чл. 290
от ГПК указва, че решаващият съд следва да вземе предвид конкретни
обективно съществуващи обстоятелства обуславящи вредите, за да се
определи справедлив размер на обезщетението за обезвреда. В раздел втори
на ППВС № 4/68 г. на съдилищата е указано при определяне на размера на
4
обезщетението за неимуществени вреди от деликт да съобразяват характера
на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване наа здравословното състояние,
причинените морални страдания и пр. Не без значение е и възрастта на
пострадалия, както и болките и страданията, които евентуално ще търпи за в
бъдеще. В конкретния случай пострадалото лице е възрастна жена , която е
получила описаната средна телесна повреда при пътно-транспортно
произшествие. Жената е била блъсната от автомобил, спрял на паркинг пред
магазин при извършване на маневра-движение на заден ход. Претърпяната
телесна увреда е причинила болки и страдания при възстановителен период
не по-малко от шест месеца. През този период от време ищцата е изпитвала в
началото силни болки, постепенно отшумяващи във времето, но въпреки
възстановяването до възможната степен и до този момент в травмираната
ръка се усеща болка и слабост. Горното се обяснява с напредналата възраст на
ищцата- по време на инцидента същата е била на 83 години. За периода, през
който е била в гипс ищцата не е можела да се обслужва сама и това също е
довело до дискомфорт, а относно претърпения стрес от инцидента същия
неминуемо е изпитан, както при всяко едно пътно-транспортно произшествие
и е преживяван от нея около три-четири месеца, обективно изразяван чрез
страха и от самостоятелно излизане навън и неспокойни сънища през нощта.
Като съобрази описаните по-горе увреждания и претърпените физически и
психически болки и страдания на ищцата, техния вид , продължителност и
интензитет, възрастта на ищцата, периодът на възстановяване , нуждата от
чужда помощ в ежедневието и за периода на гипсовата мобилизация, както и
продължаващите неудобства в лявата ръка, свързани и с обичайните
ревматоидни болки при счупване, особено при жените при това на нейната
възраст и като се отчетат икономическите условия в страната и се съобрази
принципа на справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че
обезщетение в размер на 12 000 лева е адекватна обезвреда за претърпените
неимуществени вреди при ПТП. Ответникът е релевирал възражение за
съпричиняване, което съдът намира за основателно. Според чл. 51,ал.2 от
ЗЗД, ако увреденото лице е допринесло за настъпването на вредите
обезщетението за вреди може да бъде намалено. От приобщените по делото
доказателства безспорно се установява, че решаващия наказателен съд в
мотивите на съдебния си акт, споделени и в мотивите на въззивната
5
инстанция е приел, че пострадалата също е допринесла за настъпилия
вредоносен резултат с поведението си, като е допуснала нарушение на ЗДвП и
това съпричиняване от страна на пострадалата е взето предвид и при
индивидуализацията на наказанието. Констатирано е при изясняване на
фактическата обстановка при постановяване на решението по АНД №
1255/2018 г. на ВТРС , че ищцата като пешеходка се е движила неправилно
върху платното за движение /била е зад автомобила на ответника/ при
положение, че е имало наличие на тротоар с широчина 3,5 метра. Въпреки, че
са констатирани възрастови изменения пострадалата е чула звука от работещ
автомобил на близко разстояние и същата е била със запазено зрение
позволяващо да възприеме визуално лекия автомобил и неговото движение.
Впрочем горното се потвърди и от показанията на св. Иванов, който заяви в
съдебно заседание, че майка му е видяла колата, но тъй като била дребна като
телосложение водачът я е блъснал. При положение, че ищцата е имала
възможност да се придвижва по тротоар същата не е имала място на пътното
платно. С поведението си тя е съпричинала вредоносния резултат, тъй
като е допуснала нарушение на чл. 108,ал.1 от ЗДвП установяващ
императивно задължение за пешеходците да се движат по тротоара или
банкета на пътното платно. В случая ищцата като пешеходка е имала
задължение да се придвижва по наличния тротоар , но в разрез с това си
задължение тя се е движила на 1,5 м. зад паркирания автомобил на ответника
на пътното платно без да има законови основания за това. С това тя е
допринесла съществено за вредоносния резултат, като в случая съдът намира,
че съпричиняването от нейна страна е 50%. При това положение ответникът
следва да заплати на ищцата половината от обезщетението, счетено като
справедливо от настоящия състав на съда, а именно - 6000 лева. До този
размер иска е основателен и доказан и следва да се уважи, като за разликата
от 9000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева следва да се отхвърли,
като неоснователен. Основателна е и акцесорната претенция за присъждане
на законна лихва върху главницата от 18.05.2017 г. до окончателното
изплащане.
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищцата направените по делото разноски съобразно
уважената част от иска, възлизащи на 400 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената
6
част на иска възлизащи на 948 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да заплати ДТ върху уважения иск в размер на 240 лева в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС, ведно с 5 лева при
служебно издаване на изпълнителен лист на основание чл. 78,ал.6 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.К. **** с ЕГН ********** от гр.****, ул."****" № 140,
вх.В, ет.2,ап.4 да заплати на И. Г. И. с ЕГН ********** от гр. ****,
ул."****а" № 19 сумата от 6000 / шест хиляди/ лева главница,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на деяние извършено на 18.05.2017 г. , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на увреждането- 18.05.2017 година до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 9000 / девет хиляди/ лева
до пълния претендиран размер от 15000 /петнадесет хиляди / лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.К. **** с ЕГН ********** от гр.****, ул."****" № 140,
вх.В, ет.2,ап.4 ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. И. с ЕГН ********** от гр.****,
ул."****а" № 19 сумата от 400 / четиристотин/ лева направени по делото
разноски, съобразно уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА И. Г. И. с ЕГН ********** от гр.****, ул."****а" № 19 да
заплати на С.К. **** с ЕГН ********** от гр.****, ул."****" № 140, вх.В,
ет.2,ап.4 сумата от 948 / деветстотин четиридесет и осем/ лева направени по
делото разноски, съобразно отхвърлената част от предявения иск.
ОСЪЖДА С.К. **** с ЕГН ********** от гр.****, ул."****" № 140,
вх.В, ет.2,ап.4 ДА ЗАПЛАТИ сумата от 240 / двеста и четиридесет/ лева в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС, представляваща
държавна такса върху уважения размер на иска ведно с 5 /пет/ лева такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
7
Търново, чрез Районен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8