Р Е Ш Е Н И Е
№ /………….2020 год.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІІІ състав в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Светла Великова, като разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 1607 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във вр. с във връзка с чл. 172, ал.5
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), образувано по жалба на Н.С.Н.
с ЕГН ********** *** против принудителна административна мярка, обективирана в
КП № 026541 от 31.05.2019г. на Д.В**** – инсп.
„репатриране“, с която ЛА „Тойота“- сив, рег.№ В **** СА е репатриран в 13,50ч.
в гр.Варна, ул.“Парижка комуна“
№26.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт по смисъла на чл. 146, т.3
и т.4 от АПК.
Жалбоподателят твърди, че в този участък няма пътен знак, който да забранява
спирането и паркирането на автомобила върху тротоара. Моли за отмяна на акта.
Претендират се разноските по делото.
Ответната страна- инспектор
„Репатриране“ на МПС при общинско предприятие ОПСЗ оспорва жалбата като
неоснователна. Счита, че административният акт е издаден от компетентен орган в
кръга на правомощията му, при спазване на материалноправните
и процесуално правните изисквания за издаването му. Твърди, че не са допуснати
съществени нарушения в хода на производството пред административния орган, а
заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Моли съда да постанови
решение, с което жалбата да бъде отхвърлена.
Жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки
служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът установи от фактическа страна следното:
Със заповед № 4103 от 05.11.2018г. Кмета на община Варна са определени длъжностни лица от ОП “Общински паркинги и
синя зона“ с правомощия по различни разпоредби от ЗДвП, между които и съгласно
чл.171 т.5 от ЗДвП, Наредбата за организация и движението на територията на
Община Варна и др.
Видно от КП № 026541 от 31.05.2019г. на Д.В**** – инсп.
„репатриране“ и молба с.д. № 12047/01.08.2019г. е
посочено, че съставителят на констативния протокол с № 026541 от 31.05.2019г. е
Д.В.Р. Служителят фигурира като длъжностно лице с правомощия по заповед № 4103
от 05.11.2018г. Кмета на община Варна.
При репатрирането е изготвен снимков материал, от който е видно че на 31.05.2019г.
в 13,47ч. , МПС с рег. № В****СА е спряно частично на тротоара. Няма индикации
за включени аварийни светлини, вратите и прозорците са затворени, в автомобила
няма водач или пасажери.
Съставена е глоба с фиш серия № ********** в размер на 50лв. за нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП като
същевременно е разпоредено преместването на автомобила без знанието на
собственика.
В хода на съдебното производство е изготвена и приета от съда СТЕ, според
която общата широчина на тротоара на мястото, където е паркиран автомобила гр.Варна, ул.“П.Кумуна“
срещу № 26, е 2метра. Разстоянието между предната част на автомобила и оградата
е между 90-100см, а между задната част и същата ограда е около 70-80см. Според в.л. при това положение приблизително половината от лекия
автомобил е била върху тротоара, което прави невъзможно свободното преминаването
на инвалидни колички и детски колички на близнаци.
При тази фактическа обстановка, съдът приема следните правни изводи:
Принудителната административна мярка - преместване на превозното средство,
представлява проява на властта на съответния орган едностранно да предизвика
промяна в правната сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. За да бъде
една принудително-административна мярка законна, тя следва: да бъде прилагана
само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само
от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях
други органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определени в правната
норма.
В случая законът не предвижда
съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на процесната принудителна
административна мярка. Аргумент в тази насока се извлича при тълкуване на
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според която изброените в чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 принудителните административни
мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По аргумент на противното за мярката по чл. 171, т. 5 б.
"б" от ЗДвП не се изисква писмена форма. Същата се налага и чрез
фактически действия. Тази законово установена форма на издаване на акта допуска
доказването на административното нарушение с всички допустими средства, в т. ч.
и снимков материал. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК, относимите за
административното производство факти се установяват с всички незабранени със
закон доказателствени средства, включително веществени доказателства. В случая
снимковият материал представлява именно веществено доказателство, събрано в
хода на административното производство по прилагането на ПАМ, поради което е
годно доказателствено средство и има сила и пред съда, съгласно чл. 171, ал. 1
от АПК /така Решение № 3018 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 112/2013 г.,
VII о. /.
На следващо място, за да бъде валидна съответната ПАМ, следва да бъде разпоредена от компетентен орган. В закона не е посочено
изрично кой е административният орган, оправомощен да наложи процесната ПАМ,
при което следва да се приеме, че той следва да е от кръга на субектите по чл.
168, ал. 1 от ЗДвП: определените от собствениците или администрацията,
управляваща пътя /в случая община Варна/. Следователно правният акт, по силата
на който може да се осъществи подобна дейност, вкл. и в дадения случай, е
нареждане на органа по репатриране за преместване на МПС, което е паркирано в
нарушение на нормативните изисквания, което в случая е обективирано в КП №
026541 от 31.05.2019г. на инсп.“репатриране“ Д.В****.
Процедурата по прилагане на процесната принудителна административна мярка е
регламентирана в ЗДвП – чл. 168, ал. 1 и чл. 171, т. 5, б. "б" и
Наредба за организация на движението на територията на община Варна - https://varna.obshtini.bg/p.php?i=3300108;
Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДвП пътно превозно средство е в престой, когато
е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Паркирано е
пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират
като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да
спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с
някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение /чл. 93, ал. 2
от ЗДвП/.
Според чл. 94, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП
за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно
на оста на пътя; на път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата
страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните
превозни средства.
В нормата на чл. 171,т.5, б. "б" от ЗДвП, се предвиждат две
хипотези, при осъществяването на които следва да се наложи ПАМ. Първата
хипотеза касае случаите, при които ППС е паркирано в нарушение на правилата за
движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, който предупреждава за
принудително преместване на паркираното ППС. Втората хипотеза се отнася до
случаите, когато паркираният автомобил създава опасност или прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението. В конкретния случай, безспорно
е установено по делото, че начинът, по който е паркиран лекият автомобил прави
невъзможно свободното преминаването на инвалидни колички и детски колички на
близнаци.
Безспорно е установено по делото, че процесният лек автомобил "Тойота Авенсис D-4D” с рег.№ В ****СА
на 31.05.2019г. към 13,47ч. в гр.Варна на ул.“Парижка комуна“ срещу №26 е паркиран неправилно на
тротоара, с което прави невъзможен достъпа до тротоара на определена група
граждани.
Това обстоятелство е установено от писмените доказателства – протокол от 31.05.2019г., снимки и заключение на съдебно-техническа
експертиза. С този начин на паркиране, е създадено затруднение и невъзможност
за достъп до тротоар. Следователно начинът, по който е паркиран процесния
автомобил, прави затруднено и невъзможно преминаването на другите участници в
движението по смисъла на чл. 171,т.5 ,б "б" ЗДвП. За осигуряване
безопасността на движението по пътя и преустановяване на нарушението, при
наличието на предпоставките на чл.171,т.5,б. „б“ от ЗДвП, както е в случая,
административният орган е приложил законосъобразно ПАМ.
Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира че
оспорената принудителна административна мярка е валидна, приложена при спазване
на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу нея жалба се явява
неоснователна.
В настоящото производство разноски от ответника не се претендират, поради
което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.Н.
с ЕГН ********** *** против принудителна административна мярка, обективирана в
КП № 026541 от 31.05.2019г. на Д.В**** – инсп.
„репатриране“, с която ЛА „Тойота“- сив, рег.№ В **** СА е репатриран в 13,50ч.
в гр.Варна, ул.“Парижка
комуна“ №26.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: