№ 3824
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110135278 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С ЕАД срещу ИВ. ИВ. ИВ. и В. С. АЛ.,
с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на
установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделна отговорност – всеки
по ½ от следните суми: 1257,79 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.7.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законната
лихва от 12.01.2021 г. до изплащане на вземането; 208,68 лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 21.12.2020 г.; 17,00 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.12.2017
г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 12.01.2021 г. до изплащане на вземането,
както и 4,00 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.01.2018 г. до 21.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 25.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1411/2021 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.07.2017 г. – м.04.2019 г. на ответниците топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“, бл. *******, която
потребителите не заплатили в 30-дневен срок от датата на публикуването на месечните
фактури на интернет страницата на дружеството, поради което е изпаднали в забава. Ето
защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. С. АЛ., действащ чрез настойника си Р.А. –
Йотова, чрез адв. Б., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Поддържа, че ответникът А. е под пълно запрещение, като при справка в Агенцията по
вписванията се установило, че на 24.08.2012 г. била извършена замяна на недвижим имот за
1
движима вещ с нотариален акт, по силата на която Венцислав станал собственик на ½ ид.
част от самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент № 306, находящ се в гр.
София, ж.к. „Л“, бл. ****, а той от своя страна прехвърлил (заменил) лек автомобил марка
„******. Твърди, че към този момент ответникът бил в такова състояние, че не би могъл да
разбира и ръководи действията си и при извършената сделка станал жертва на т.нар. имотна
мафия в лицето на ответника. Тази замяна била извършена с цел да го заблудят, че получава
някакъв имот в замяна на прехвърления негов собствен по предходната сделка.
Придобитото жилище всъщност било ½ ид.част от стая с площ 18,61 кв.м. в циганско
общежитие, което било трудно обитаемо, без ел. захранване и вода. В този имот ответникът
никога не бил живял, не сключвал договори за топлинна енергия, нито ползвал такава. Ето
защо моли съда да прекрати производството по делото, евентуално – да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ИВ. ИВ. ИВ. не е подал отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач „Н.И” ООД на страната на ищеца не е взело становище по
спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД искове,
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността
на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения Нотариален акт за замяна на недвижим имот за движима вещ № 23,
том II, рег. № 5187, дело № 151 от 24.08.2012 г., се установява, че на посочената дата Бисер
И. И., чрез пълномощника си Васил Методиев Бойков, прехвърлил на В. С. АЛ. собствената
си ½ идеална част от процесния недвижим имот, представляващ Апартамент № 306,
находящ се в гр. София, ж.к. „Л“, бл. ****, с площ по документ от 18,61 кв.м. В замяна на
прехвърления му недвижим имот, В. С. АЛ. прехвърлил от своя страна на Бисер И. И.,
представляван от пълномощника му Васил Методиев Бойков, собствената си движима вещ
(МПС), а именно: лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Е-200“, с рег. № СА1051РС,
придобит чрез покупко-продажба. От представеното по делото Решение № 8174 от
10.12.2012 г., постановено по гр.д. № 7627/2012 г. по описа на СРС, ГО, влязло в законна
сила на 18.08.2013 г., се установява, че на основание чл. 5, ал. 1 ЗЛС В. С. АЛ. е бил
поставен под пълно запрещение. От представеното по делото Решение № 31348 от
05.02.2019 г., постановено по гр.д. № 30427/2016 г. по описа на СРС, ГО, влязло в законна
2
сила на 12.03.2019 г., се установява, че на основание чл. 31 ЗЗД описаният по – горе договор
за замяна, оформен с Нотариален акт за замяна на недвижим имот за движима вещ № 23,
том II, рег. № 5187, дело № 151 от 24.08.2012 г., е бил унищожен.
Предвид гореизложеното, по въпроса за собствеността на В. С. АЛ. върху ½ от
процесния топлоснабден недвижим имот, настоящият състав намира, че следва да зачете
Решение № 3134 от 5.2.2019 г., влязло в сила на 12.03.2019 г. на СРС по гр. д. 30427 по
описа за 2016 г., с което е унищожен договорът за замяна, сключен с нотариален акт № 23,
том, 2, рег. № 5187, дело № 151 от 2012 г. на основание чл. 31 от ЗЗД.
Следва да се отбележи, че при порок на сделката, водещ до нейната унищожаемост,
решението с което се унищожава сделката, има действие „ex tunc“, съответно
конститутивното действие на решението за унищожаване на придобивното основание има
обратно действие по отношение на всички лица до момента на сключването му. При
уважаваме на един такъв конститутивен иск отпадат правата на приобретателя с обратна
сила. Настоящият състав отчита факта, че ищецът Т.С“ ЕАД не е страна по делото, с
решението по което е унищожен договорът за замяна и дружеството не е обвързано от
силата на пресъдено нещо по решението. Това е така, защото чл. 298, ал. 1 ГПК, очертаващ
пределите на силата на пресъдено нещо на едно решение по гражданскоправен спор,
предвижда решението да обвързва само страните по спора, като настоящата хипотеза не
попада в предвидените в следващите алинеи изключения. Страна, която не е участвала в
правния спор, не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението за унищожаване на
договора между прехвърлителя и приобретателя, но отпадането на правата му се свързва не
със силата на пресъдено нещо на решението, чийто предмет е съществуването (респ.
несъществуването) на потестативното право, което е упражнено с предявяването на иска за
унищожаване на сделката. То е следствие от конститутивното действие на съдебното
решение, с което е уважен искът за унищожаване на договор, съставляващо негова
гражданскоправна последица. Чрез конститутивното си действие съдебното решение става
юридически факт, който създава, изменя или прекратява гражданското правоотношение и
всички лица, за които този юридически факт е правнорелевантен, са длъжни да го зачитат, т.
е. не могат да оспорват материалноправната промяна, следствие от конститутивното
действие на съдебното решение. В този смисъл макар и да не е участвал по делото за
унищожаване на сделката, ищецът Т.С“ ЕАД е обвързан от конститутивното действие на
решението и унищожаването на правната сделка, на която ищецът се позовава, за да докаже
качеството на ответника на потребител на топлинна енергия, следва да бъде зачетено в
настоящето производство (в този смисъл е Решение № 87 от 5.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
4028/2017 г., II г. о., ГК). Поради тези съображения на ищеца може да бъде
противопоставено решението за унищожаване на договора за замяна от 2012 г. На
дружеството се противопоставя не силата на пресъдено нещо, а конститутивното действие
на съдебното решение, което го задължава да приеме, че прикрепените към него правни
последици са настъпили. Доколкото страната не е обвързана от силата на пресъдено нещо,
тя е могла да установи в настоящия процес, че ответникът В.С. не е имал потестативното
право да иска унищожаване на основание чл. 31 ЗЗД на сключения договор, но подобни
доводи по делото не са релевирани.
Доколкото с цитираното решение на СРС по иска по чл. 31 от ЗЗД се унищожава
договорът за замяна, оформен с Нотариален акт № 23, том, 2, рег. № 5187, дело № 151 от
2012 г. на нотариус Александър Димов, то правните последици от сключената сделка са
заличени с обратна сила към датата на нейното сключване - 24.08.2012 г., което от своя
страна е основание за настоящия състав да приеме, че ответникът В. С. АЛ. не е бил
собственик на ½ идеална част от процесния топлоснабден имот. Поради това не е налице
първата предпоставка за уважаване на иска за заплащане на доставена топлинна енергия. По
делото се установи, с оглед отпадането с обратна сила на последиците от унищожената
сделка, че В.А. не е бил собственик или носител на други ограничени вещни права върху
3
процесния имот, няма и данни същият да е сключвал изрични договори за доставяне на
топлинна енергия, съответно да има партиди, разкрити при ищеца по негово искане. Поради
тези съображения предявеният срещу В. С. АЛ. иск за заплащане на суми за потребена
топлинна енергия се явява неоснователен и следвада бъде отхвърлен.
По отношение на ответника ИВ. ИВ. ИВ. ищецът не е представил надлежни
доказателства, от които да се установява наличие на облигационно правоотношение между
него и Т.С“ ЕАД. От представените доказателства не се установява И.И. да е бил собственик
или носител на други ограничени вещни права върху процесния имот, няма и данни същият
да е сключвал изрични договори за доставяне на топлинна енергия, съответно да има
партиди, разкрити при ищеца по негово искане. Ето защо, при липсата на доказателства за
наличие на облигационно правоотношение между ищеца и ИВ. ИВ. ИВ., и при приложение
на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на същите се обуславя от наличие на главно парично задължение,
настъпване на неговата изискуемост и изпадане на длъжника в забава. Доказването на тези
обстоятелства е в тежест на ищеца. Предвид неоснователността на главните искови
претенции, неоснователни се явяват и акцесорните за заплащане на обезщетение за забава и
като такива подлежат на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника В. С. АЛ. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 13.09.2021 г.
Своевременно релевираното от процесуалния представител на ищеца възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното от ответника А. адвокатско
възнаграждение е почти в минималния размер съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като при преценка на
размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът не е длъжен да присъди
минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а съобразява сложността на делото от фактическа
и правна страна (Определение №396/29.11.2018 по дело №568/2018 на ВКС, ТК, II т.о.).
Ответникът ИВ. ИВ. ИВ. не е сторил разноски, поради което такива не следва да му
бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**** срещу ИВ. ИВ. ИВ., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. *******, и В. С. АЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Л“, бл. *********** положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ИВ. ИВ. ИВ. и В. С. АЛ.
дължат на ищеца в условията на разделна отговорност – всеки по ½ от следните суми:
1257,79 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.7.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законната лихва от 12.01.2021 г.
до изплащане на вземането; 208,68 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 21.12.2020 г.; 17,00 лв., представляваща цена на
4
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.12.2017 г. до м.04.2019 г., ведно
със законната лихва от 12.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и 4,00 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2018 г. до
21.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 25.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1411/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА „Т.С ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„**** да заплати на В. С. АЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл.
*********** действащ чрез настойника си Р.С. А.-Йотова, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 400 лв. – разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Н.И” ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5