Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260524
В ИМЕТО НА НАРОДА
13.05.2021 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На първи март
две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 4825 по описа за 2020
година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3164981, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на К.Н.К., ЕГН **********, на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100.00 /сто/
лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР гр.
Пловдив с адрес гр. Пловдив ул. "Княз Богориди" № 7 да заплати на К.Н.К.
с ЕГН ********** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О
Т И В
И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван
е Електронен фиш серия К № 3164981, издаден от ОД на
МВР – Пловдив, с който на К.Н.К., ЕГН **********,
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на
100.00 /сто/ лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят,
К.Н.К., по съображения, изложени в жалбата си, моли съда да отмени процесния
електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен. В съдебно заседание,
редовоно призован, не се явява, а се представлява от адв. П., който поддържа
жалбата и претендира разноски.
Административнонаказващият
орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител в съдебно
заседание. До съда е депозирано становище, в което чрез представляващ излага
аргументи за потвърждаване на електронния фиш. Претендира и разноски по делото.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена
в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваният електронен фиш е
издаден за това, че на 05.08.2019г. в 11:22 часа в гр. Пловдив, бул. „Санкт
Петербург” до № 1, посока бул. „Кукленско шосе“ е заснет с ATCC ARH CAM
S1 с № 11743са, при при разрешена скорост 50 км/час, отчетен толеранс на
измерената скорост от -3 км/час, товарен автомобил „КИА СЕЕД“ с рег. номер ***, който се движил
с установена стойност на скоростта 71 км/час и превишена стойност на скоростта
21 км/час. Ангажираната отговорност за установеното нарушение в процесния
електронен фиш е на жалбоподателя К.Н.К., ползвател на регистрираното МПС.
Прието е, че с това е извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
При така изложената по делото
фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Изложената фактическа обстановка
Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства – Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система ATCC ARH CAM S1 с № 11743са /05.08.2019г.
Съдът кредитира цитираните
писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и
допринасящи за разкриване на обективната действителност.
По делото не е спорно, че на
процесната дата и място с товарен автомобил „КИА СЕЕД“ с рег. номер *** е било извършено
превишаване на разрешената скорост в населено място, а именно в гр. Пловдив,
бул. „Санкт Петербург” до № 1, посока бул. „Кукленско шосе“.
При извършената служебна проверка Съдът
констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4
от ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
моторното превозно средство, лицето което следва да носи отговорност на
основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
За по-голяма прецизност, следва да се отбележи, че сред посочените реквизити
няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на
издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се
обжалва.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона
за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на
скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното
място е 50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., а по автомагистрала – 140
км/ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Нарушението от своя страна е било
установено и надлежно заснето със съответно техническо средство /преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1/, на която е било издадено удостоверение за одобрен
тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението. В процесния случай е ноторно и служебно известно на настоящия
състав, че използваният по делото тип АТСС ARH CAM S1 представлява преместваемо
устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху
т.нар. „триножник”, преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е трайно
„прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно
разположено на участък от пътя, тоест явява се „мобилно“ по своя характер.
Безспoрно установени по делото,
видно от приложения снимков материал, са и заснетият участък от пътя, където е
било извършено нарушението, географските координати, действащото ограничение,
както и посоката на движение на автомобила. Бил е съставен и Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система, касаещ въпросния
заснет пътен участък, ограничението на скоростта, дата и час на констатираното
нарушение.
В съставения и приобщен по делото
като писмено доказателство протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. е посочено, че от мобилната система за видеоконтрол са свалени общо 106 бр.
статични изображения, като първото статично изображение е с № 0211459, а
последното с № 0211988. От изложеното се установява, че видеоклип № 0211687 е
заснет в посочения времеви интервал с начален час 09:00 ч.
и краен час 17:00 ч., поради което и представеният видеоклип е доказателство за това, че същият е неразделна
част от съставения протокол, доколкото съставеният протокол удостоверява
заснемането на нарушения в същия времеви
интервал, като последният удостоверява и мястото на контрол, което съвпада с
мястото, на което е заснет процесният автомобил, следователно всички необходими
реквизите в така посочения протокол са налице.
Неоснователно се явява наведеното
възражение, че техническото средство с което е било установено нарушението не е
било технически годно. Видно от електронния фиш е, че нарушението е било
установено с автоматизирано техническо средство с „АТСС ARH CAM S1“ с №
11743са. По делото е налице копие от Удостверение за одобрен тип средство на
измерване № 17.09.5126, видно от което се установява, че процесното техническо
средство е било от одобрен тип и е валидно до 07.09.2027г., като същото се
потвърждава и от Протокола по чл. 10, в който е удостоверено, че техническото
средство е преминало проверка.
Също така със законодателната
промяна осъществена с ДВ бр.54 от 2017г. по един недвусмислен начин е даден
израз на законодателната воля, че не нарушението следва да е установено в
отсъствие на контролен орган, а самото издаване на ЕФ става в отсъствие на
контролен орган и нарушител. Следва да се приеме, че с оглед редакцията на
закона към датата на извършване на нарушението, по един категоричен начин е
изразено по законодателен път отпадането на
изискването установяването на нарушението да е станало в отсъствие на
контролен орган. По този начин следва да се счита за отпаднало и ограничението
ЕФ да се издава при нарушения установени с мобилни камери, доколкото при работа
на мобилните камери винаги присъства контролен орган.
Самото устройство, както се
посочи, е преносимо такова и се поставя на контролирания участък за определено
време, след което се премахва, така че то не е монтирано на пътя като
стационарните системи за видеонаблюдение, а и с изменението на ЗДвП в сила от
05.07.2017 г. отпадна изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, а именно
контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци и да
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет-страницата на
МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата
за движение чрез АТСС.
Но независимо от гореизложеното,
съдът намира, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже, че
нарушението е било извършено именно от жалбоподателя, което в случая не бе
сторено. Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на електронния фиш при
деклариране са две - попълване на декларация и предоставяне на копие от СУМПС.
Липсата на което и да е от тях не изпълнява изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за анулиране на фиша. ОД на МВР е съставил процесния фиш след представяне
на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП от собственика на процесното МПС, която
обаче не е била подписана от него, пропуск който превръща последната в нередовен
документ без доказателствена сила за посочените в него факти и обстоятелства,
както и за лицето което я е попълнил, поради което и съдът намира, че
тезата на административнонаказващият орган, че жалбоподателят е управлявал на
процесната дата и час автомобила е силно разколебана, като поради този порок не
може да се достигне до безспорния извод, че на 05.08.2019г. в 11:22 часа в гр.
Пловдив, бул. „Санкт Петербург” до № 1, посока бул. „Кукленско шосе“ товарен
автомобил „КИА СЕЕД“ с рег. номер *** е
бил управляван именно от К.Н.К., поради което съдът намира, че електронният фиш
следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се
дължат единствено на жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на
разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. По
делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен на
лист 10 от делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Съобразно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е направено и
възражение за прекомерност от въззиваемата страна в писменото становище,
приложено по преписката. Възражението настоящият състав намира за основателно тъй
като делото не се отличава с висока фактическа и правна
сложност. Предвид тези обстоятелства съдът намира, че справедливият и обоснован
размер на адвокатското възнаграждение за защита срещу НП, който следва да се
присъди в полза на жалбоподателя, е 100 лева, като искането не бъде уважавано
за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 300 лева.
При определяне на минималния размер на дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразено Решение № 5419 от
08.05.2020 г. по адм. дело № 14384/2019 г. на ВАС – ДВ бр. 45 от 2020 г. В тази
връзка съдебната практика на ВАС и на ВКС е трайна, че в случаите на реално
заплатено от клиента адвокатско възнаграждение (а не такова по чл. 38 от ЗПП),
меродавна е редакцията на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие,
респективно уговаряне на дължимото възнаграждение – така изрично Решение № 9779
от 21.07.2017 г. по адм. дело № 9012/2016 на Върховния административен съд;
Решение № 7709 от 19.06.2017 г. по адм. дело
№ 4087/2016 на Върховния административен съд; Решение № 4843 от 02.04.2019 г.
по адм. дело № 14588/2018 на Върховния административен съд. В този смисъл и
Определение № 58 от 22.03.2017 г. по т. д. №
390/2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение; Определение № 650
от 19.12.2017 г. по ч. т. д. № 2851/2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во
тър. отделение; Определение № 277 от 20.12.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение.
Цитираната съдебна практика и застъпените разрешения в
нея изцяло се споделят и от настоящия съдебен състав, тъй като те кореспондират
с целта на закона. Тези принципни положения намират подкрепа и в разрешенията,
дадени с Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. на Върховния административен
съд - ОСС от I и II колегия, в което е прието, че за разлика от отмяната на
индивидуалните и общите административни актове, при която те се считат отменени
от деня на тяхното издаване, за подзаконовите нормативни актове, какъвто е
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., е налице специална уредба в чл. 195 от АПК, в
който е предвидено, че подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня
на влизане в сила на съдебното решение. За периода от приемане на подзаконовия
нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се
счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици.
По тези съображения съдът приема, че макар към
настоящия момент след измененията с ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г. минималният
размер на адвокатското възнаграждение да е 300 лева, то към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие – 30.06.2020
г., действащото право е предвиждало минимален размер от 100 лева, който се
определя по правилото на чл. 18, т. 2 от Наредбата № 1/09.07.2004 г. и именно
разноски в такъв размер следва да бъдат присъдени на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ