мотиви
По НОХД1137/11 год. По описа на БОС
Производството е
образувано по обвинителен акт на Окръжен прокурор Бургас
против Г.А.Г. затова,
че в началото на декември 2003г. и до 10 декември с.г. в района на с.***, държал огнестрелно
оръжие - пистолет РМ Н1 - Кхшег и 7 бр. Патрони парабелум за него, без да има надлежно
разрешение-престъпление по
чл. 339 ал.1 НК,
Против Г.И.Т. затова,
че в началото на м. декември 2003г. в с.***, предал на Г.Г. огнестрелно оръжие пистолет РМ Ш -
Колуег и 7 бр. Патрони парабелум, без да има
разрешение за това- престъпление по чл. 339 ал.1 НК.
И затова, че двамата
заедно, на 10.12.2003г. в с.***, Т. като подбудител и помагач, а Г. като извършител, умишлено
умъртвили Х.А.Х. чрез възпроизведени от Г.с предоставения му пистолет изстрели, причинили три
огнестрелни наранявания, като деянието е извършено предумишлено и с
користна цел. Престъпление по чл. 116 ал.1 т.7 и 9 вр. чл. 20 ал.2 за Г. и вр. чл. 20 ал.З и 4 за
Т..
Доказателствения
материал по делото бе интерпретиран от страните диаметрално противоположно. Прокурорът
поддържа обвинението и поиска налагане на наказания на двамата подсъдими. Според
него обвиненията
са доказани, доказателствата по делото дават възможност да се направи единствен
извод относно вината на двамата съучастници и приноса им в постигането на общия
престъпен резултат. Независимо от положените усилия истинския поръчител на престъплението по чл. 116 НК не бе разкрит. Според прокурора е имало
съмнения в тази насока, но не са събрани достатъчно доказателства, разкриващи
отношения между двамата подсъдими и
евентуален трети поръчител. В съдебното следствие са разпитани всички свидетели, които са имали знание
за факти, касаещи разкриването на обективната истина по делото. Обвинителят
подробно се спря на ползваното СРС, при което е документиран разговора между подсъдимия Г. и двама полицейски служители. Той е
проведен преди да е имал каквото и да е процесуално качество. В спокоен разказ
изложил всички обстоятелства на собственото си поведение и връзките и отношенията с Т. по повод на това престъпление.
Никой не му е оказал каквото и да е
въздействие, щото да формира разказа си пред полицаите. Ползвайки хронологията от съдържанието на тази оперативна
беседа, прокурорът изложи
последователно и установеното по делото поведение на подсъдимите. Те се познавали от
много години и Т. е предложил Г. да извърши убийство на определено лице срещу
заплащане. След съгласието на втория, двамата подсъдими са идвали в Б., запознал го със
селото, жертвата, предал му оръжие. В началото на декември 2003 год. в изпълнение на
намисленото Г. финансиран от Т.,***, но независимо от положените усилия не успял да
приключи задачата. Дебнал няколко дни, но е нямало подходящ момент за убийство. От Б.
се обадил
на Т. и го молел да му изпрати пари и получил запис от 20 лв., с които се
прибрал в дома си. Дни по късно отново пристигнал в Б. и се отбил в с. Д..
Вечерта на 10 декември извършил убийството и при отдалечаването си от селото, Г.
бил забелязан от местни хора по пътя, които са се прибирали с автомобил. В
тъмното и под влияние на изпития алкохол, той объркал пътя за К. и се насочил към с. Г..
Изхвърлил пистолета в дере, като го поставил предварително в найлонова торбичка,
това е място за смет на селото. Нямал пари и отново се обади на Т. да му
изпрати и след като получил запис от 20 лв. се прибрал с влака до П.. Укрил се
няколко
дни в хотел в гр. П., купил си дрехи и мобилен телефон, оставил своите в
стаята, и се прибрал в П.. Получил и останалите 1000 лв. за извършената поръчка. Под
влияние на преживяното Г. започнал да пие много алкохол и се лекувал в болница в П..
Впоследствие
е споделил извършеното на свид. П.И.. По късно с разкриване на деянието от
полицията, Г. е възпроизвел разказа в оперативна беседа и записана на СРС.
Последното има за цел да подпомогне разкриването на истината по делото. Прокурорът
не приема позицията
в отменителното решение на ВКС и според него ползването на СРС в конкретния случай
е правилно и законосъобразно. Разказа на Г. е даден преди да е имал каквото и да е
процесуално качество, законът дава възможност те да се ползват от съда редом с
останалите доказателства и следва да се съобрази при вземане на крайното решение.
Според обвинителя
обвиненията са доказани. Т. е убедил Г. да се съгласи и извърши убийството, като
му намерил пистолет, провизии за него и обещание да му даде пари при свършена работа. Г.
многократно си е променял позицията по делото и „говори както си иска", но са
налице достатъчно доказателства, разкриващи извършените престъпления, ролята,
участието на всеки един от
тях. Пледира за осъждането на двамата по всяко обвинение.
Частното обвинение
подкрепи прокурора в обосноваността на обвинителната теза. Те не направиха анализ на доказателствения
материал. Според тях ползването на СРС в
контролирана среда, както е реализирано в настоящия процес, не е незаконно и резултатите от него следва да се
вземат като част от доказателствата и не приемат позицията
на ВКС в едно от решенията си по този въпрос.
В тях Г. последователно и логически е
разказал за извършеното престъпление и съучастника си. Доказана е и съучастническата дейност на Т. като
подбудител и помагач. За него информацията
е силно ограничена, съдържаща се в показанията
на св. Ч. и И., но достатъчна, за да може да се направи извод за неговата причастност към това събитие. Той не дава обяснения
в процеса, но пращането на два записа по пощата потвърждават неговата вина. След като поиска осъждането им по
повдигнатите обвинения, частния
обвинител поиска признаване в пълен размер на предявените граждански
искове.
Пред съда подс. Г. не
се признава за виновен и поиска да бъде оправдан. Дал е обяснения пред полицаи,
след като е бил манипулиран и под психическо въздействие от тях преди и по време на беседата. Даде и своя
версия на показанията на И. защо го сочи като извършител на това престъпление.
Подс. Т. отказа да
дава обяснения и не изрази позиция по обвиненията му.
Защитата на подс. Г.
поиска той да бъде признат за невиновен. Разглеждайки историята на делото и факта, че са
изминали много
години от процесиите събития, към настоящия момент са събрани всички възможни
доказателства. Той оспори част от тях, опирайки се на предходни решения на ВКС
по делото. Не може да се приеме като част от доказателствения материал СРС- проведената с неговия
подзащитен беседа от оперативните работници
на МВР. Тя е в нарушение на изискванията на закона, подробно посочени в решенията на ВКС. Обвинителния акт, както и пледоарията на прокурора, изцяло следват
логиката и последователността на тази беседа, при описването на
процесиите събития. Но изваждането и от
доказателствения материал, в другите доказателства няма достатъчно информация
за тези събития. Свид. И. преразказва Г., но това е единственото
доказателство по делото, въз основа на което
не следва да се обосновава обвинение. Свидетелките- служители на МВР, провели СРС, също не следва да се приобщават
към доказателствения материал. Според
него няма достатъчно доказателства, събрани
по реда на НПК, въз основа на които следва да се постанови осъдително решение по делото. Досъдебното
разследване по делото е много повърхностно и на границата на
престъплението.
Защитата на подс. Т. оспори изцяло
обвинението, за което не са събрани доказателства. За обвинението по чл. 339
ал.1 НК няма никакви доказателства по делото,
които да сочат пряко или косвено това лице да е притежавало оръжието и по какъвто и да е начин да го е предало на другия
подсъдим.
За обвинението по чл.
116 НК също няма доказателства. Бе оспорена законността на извършената от полицаите беседа
с Г. и което е основен, ако
не и единствен източник на доказателства. Тези действия са в нарушение на закона и следва да се елиминират от
доказателствения материал. Има голяма доза съмнение, че върху Г. е
въздействано, в резултат на което дал
сведенията, фиксирани в СРС. В двете отменителни
решения на ВКС, подробно е анализирано това действие и извода е само един- то е
противозаконно, което следва да се елиминира от доказателствения материал. Това се отнася и до разпита на двете служителки
на МВР, участвали в оперативната беседа.
Показанията на св. И.
и Ч. нямат никаква информация в подкрепа на обвинителната теза против Т.. При
наличие на тези писмени документи, обвинителя не е извършил графологическо изследване, въз основа
на което да се заключи, че Т. е изпратил тези записи. Последният твърди за един пратен
лично запис, но другия не се знае автора му. Няма никакви доказателства по отношение
на тези записи освен
необосновани твърдения на обвинителя.
Няма доказателства за
участието на Т. в убийството. Той е привлечен да отговаря като подбудител и
помагач. Това не е доказано, твърди се предаването на 2000 лв. на Г., а за това няма доказателства. До
настоящия момент не е установен мотива за извършването на това престъпление, застъпено и
в позицията на прокурора. Сочената от роднините на пострадалия за поръчител на деянието - свид. З., е
заминала за Г. и по отношение на нея не са извършени никакви действия, за
изследване на тази възможност. Разследването
е еднопосочно, щото да се обоснове и оправдае обвинението против двамата подсъдими. Поради липса на
доказателства, защитата поиска постановяване на оправдателна присъда
против Т..
След оценка на
доказателствения материал съдът приема за установено следното:
На 10 декември 2003
год. пострадалият Х.Х. бил в дома си заедно с членове на семейството и родителите
му, всичките живеещи в една къща. До около 21ч. пострадалия бил в кафенето на
селото и се прибрал в дома си. Навън гърмяли пиратки. Около 21,30 ч. съпругата му е
дочула гласове отвън и дръпнала пердето. След това пострадалият излязъл навън да вземе дърва
за печката. Забавил се и голямата дъщеря казала на майка си, че баща и
още го няма. Тогава свид. К.Х. излязла навън и видяла съпруга си паднал до корито в
двора. Бащата на пострадалия-свид. А.Х., в това време лежал на леглото, дочул четири
гърмежа, помислил,
че са от пиратки -л. 357 НОХД 1137. Погледнал през прозореца и видял сина си до
коритото за животните, да се подпира. Отишъл и го попитал какво е
станало, а сина му отговорил, че са го убили. Питал го е кой е направил това и
получил отговор от сина си, че не ги познава. Една
от дъщерите извикала съседа свид. Р. М.Х.-
л. 211 НОХД 1137, и с общи усилия го внесли вътре. Съблекли го да видят какво е състоянието му.
Съпругата на свид. Х. се обадила по телефон на фелдшера свид. А.- л. 351 гърба НОХД
1137. Той живее през две- три къщи и веднага се отзовал на повикването. Взел
система от службата и поставил
на пострадалия. Видял е рана на рамото, друга в корема. Попитал кой го е наранил така, но не получил отговор, само
свиване на рамене, от което разбрал,
че не познава нападателя си. Докато дойде линейка от Б., пострадалият
починал от раните си в дома.
Свид. М.И.Х.- л. 439, гърба НОХД 1137,
вечерта на 10 декември 2003г. се прибирал от
кафето за дома си. Някъде от около 200-ЗООм.
от дома на пострадалия, той дочул изстрели. Видял един бягащ човек от това разстояние, няма възприятие за
самоличността му, не може да разпознае
дори дали е от селото. Чул е и викове и се изплашил. Обадил се на вуйчото на пострадалия в дома му и заедно
отишли в двора на пострадалия.
Помогнал и заедно с другите- Р. Х., внесли Х. в дома му.
По това време
посетител в кафенето е бил и свид. Х.Х.- л.212, гърба НОХД 1137. С други хора от селото
гледали футболен
мач, когато съселянин им казал, че са застреляли Х.. Всичките станали и
отишли до дома на пострадалия до външната врата.
Този ден, 10 декември
вечерта, с автомобил влизали в селото трима човека- свид. Р.А.- л. 211 НОХД 1137,
сина и, който управлявал колата, и свид. О.Ю.-л. 351 НОХД 1137, местен полицай.
През деня
са ходили до И. и се прибирали по път за с. Д.. На изхода на селото посока гр.
К., се разминали с непознат човек. Било е тъмно, но независимо от това хората
от селото се познават и всеки местен би махнал за поздрав към колата, този не реагирал, поради което
считат, че не е местен. Непознатия облечен с
връхна дреха и шапка. Р. успяла да го
види само от едната страна на лицето, но не го познала. Не се спрели и
продължили по пътя си за село. Ю. се отбил в кафето на селото, когато малко след влизането си, човек от селото казал, че
са убили Х.. Свидетелят отишъл в дома
на пострадалия, където вече бил фелдшера А.. Тези свидетели са възприели силуета, но никой не е в състояние да го разпознае.
По делото е извършено разпознаване от
свид. К.Х. л. 29 т. 1 от сл.дело, без
резултат. А между разпознаваемите лица е бил един от подсъдимите. Това действие
е извършено на 17.01.2005г. Не може да има никакво законово обяснение защо това действие е проведено. Тя никога не е давала показания за лично възприятие на подозряно
лице нито на предварителното
разследване, нито пред съда. Нарушен е и чл. 144 НПК /отм./, като не е
проведен разпит преди това действие.
Същата вечер органите
на предварителното разследване са извършили оглед на местопроизшествието- л. 11
и сл. т. 1 от следственото дело. В протокола е описано завареното фактическо
състояние на местопроизшествието
и са иззети веществени доказателства- четири гилзи 9/19 с еднакъв надпис,
проектил, газова запалка.
С постановление от
11.12.2003г. е назначена съдебно медицинска експертиза на трупа на пострадалия,
за изясняване нараняванията, начина на нанасянето- причиняването и връзката им
с настъпилата смърт. От изследването
са установени три огнестрелни наранявания- по лявата ръка и две с вход и изход- разкъсване на черния дроб,
панкреаса и стомаха по малката кривина, разкъсване на диафрагмата.
Непосредствена причина за смъртта на Х.Х. са получените несъвместими с
живота увреждания на органи и тъкани от
коремната кухина. Това е и смъртоносното нараняване, причинено с един изстрел, друго нараняване в областта на
рамото е преминало през меки тъкани и няма отношение към настъпване на фаталния край- л. 36 и сл. т. 2 сл.д. В кръвта
на трупа на пострадалия не е открито наличие на алкохол- л. 34-35 т.2
сл.д.
В този начален стадий
на разследването са проведени и други изследвания на веществените
доказателства, намерени при огледа. От гилзите е установено, че оръжието, с което те са изстреляни е
„Парабелум" кал. 9/19, както и намерения
проектил е същия калибър- л. 30 т.2 сл.д. Протокол 399, приобщени към доказателствения материал по делото- л. 440 НОХД 1137.
При физичното
изследване на веществени доказателства- два броя гилзи /а от огледа са четири/ ,
проектила от огледа, както и дрехите на заподозряно лице М.А.А., не са открити
обстоятелства, от значение за делото- л. 62 т.2 сл.д. и приобщени към
доказателствения материал по
делото л. 252 НОХД 1137.
По делото е
предоставена и експертна справка от 12.12.2003г. на в.л. С. /л.ЗЗт.2 сл.д./, който дава заключение
кои оръжия са с калибър 9/19 мм.
Заключението е потвърдено и пред съда - л. 248 гърба НОХД 1137.
На 29.01.2004г. е
извършен оглед на постройка в с. Д.- л. 18-19 т. 1 сл.д. Като резултат от това действие са иззети две
угарки от цигари. По късно по делото е
извършена и ДНК изследване за установяване идентичност на ДНК на угарките с няколко лица от селото. Заключението е отрицателно, няма нищо общо между угарката и
тези лица, скрепено в заключението на
в.л. Т. л. 50-54 т.2 сл.д. и приобщено към доказателствения материал на основание чл. 282 ал.З НПК- л. 252 НОХД 1137.
Свид. В.П., Д.Г. и С.Д.
*** и събират старо желязо.
На 1 февруари 2004г. в сметището на с. Г.,
което е в близост до Д., намерили желязна кофа и в нея поставен пистолет, увит в найлонова торбичка.
Оръжието предали с
протокол /л.31 т.1 сл.д/ на полицай,
работещ в пункт за изкупуване на старо желязо в гр. К., потвърдено пред съда в
разпит- л. 354 гърба и 355, НОХД 1137. Веднага след разпита от следовател, е проведен следствен
експеримент- л. 20-24 т.1 сл.д., с което са показали точното място и кофата, където е намерено
оръжието.
В резултат на това са
проведени няколко експертни изследвания на оръжието и установените до този момент факти
по делото. Върху оръжието не са открити годни за изследване и идентификация дактилоскопни следи-
л.1 т.2 от сл.д. Със съгласието на страните на основание чл. 282 ал.З НПК, това
заключение бе приобщено към доказателствения
материал- л. 252 НОХД 1137.
Вещото лице В.Я. е
провел ново изследване на пистолета и гилзите- л. 13-18 т.2 сл.д. От това
криминалистическо изследване е установено, че от намерените при огледа на
местопроизшествието 2 гилзи и проектила, са изстреляни с това оръжие. Това е
пистолета, с който извършителят е произвел изстрели в тялото на пострадалия и му е причинил смъртта.
Заключението е потвърдено и пред съда - л. 440 НОХД 1137.
Свид.. Т.А. по време
на извършване на убийството в с. Д. и разследването, бил оперативен работник в
полицията Б., пряко ангажиран с разследването на случая - л. 249 и сл. НОХД 1137. На
28.09.2004г. е изготвил докладна записка - л.7,т.1 от сл.д. за получена
информация за извършителите на това престъпление, посочени изрично в съдържанието и. За
документиране на събитията, на няколко пъти ходил в П. и координирал работата си
със следователя и колеги от С.. Никога и по никакъв повод не се е срещал с подсъдимите или имал
контакт с тях.
В процеса на
подготовката е направено искане от Административен ръководител на
следствена служба Б. по установения ред за ползването на специално разузнавателно
средство с оперативен способ подслушване.
Получено е разрешение за това на 13.10.2004г., а самото то е реализирано на 03.11.2004г. от 18,30ч до 19,08ч.
Това е разговор между свид. Л. и А.-
служители на МВР, пряко ангажирани с работа по разкриване авторите на
убийството в с. Д., и Г.Г.. За резултата от
прилагането е изготвено веществено доказателствено средство- звукозапис, на основание чл. 111 ал.2 НПК/ отм./, а по късно и изготвен протокол от МВР, материализиращ
съдържанието на звукозаписа. Резултатите от
прилагането на СРС са приобщени по делото л.440 НОХД 1137. Съдът
установи пълно съответствие между записа и съдържанието на протокола.
Този ден, 3.11.2004г.
първоначално е бил разпитан свид. П.И.- л. 130-131 т.1 сл.д. за времето от 10,25ч.
до 12,30ч. Същия ден от 15 до 15,30ч. е проведен разпит на това лице пред
съдия- л. 133-134 т.1 от
сл.д., съдържанието на който е приобщено към
доказателствения материал по делото- л. 355,
гърба НОХД 1137. Свидетелят и подсъдимите се познават от 15-20 години. Септември 2003г. в разговор между свидетеля и Т., последният му е споделил как може да изкара
лесно и бързо пари, като се извърши
убийство срещу 2000 лв. Свидетелят не обърнал внимание на това. Половин месец по късно се срещнал с другия подсъдим Г.
по прякор „бикини" и е споделил за разговора си с Т.. Събеседника
му вече знаел за това. В края на ноември 2003 г. Г. е изчезнал десетина дни, когато се срещнали в игрална зала „К." П.. Тогава Г. му разказал, че е извършил
убийството, за което говорили по рано.
Ходил до това село и стоял три- четири дни, когато е стрелял, пострадалият влязъл под чешма и се пазел с ръце. Изхвърлил
пистолета в края на някакво село, бил е без заглушител. Върнал се в Б. пеш, а след това поискал от Т. да му
изпрати запис по пощата да се прибере. Следващите дни бил на хотел в гр.
П., с парите си купил дрехи, мобилен апарат.
Като резултат от
следствените и оперативните действия, на 3.12.2004г. в 19,45ч., е повдигнато обвинение
/л.55,т.1 сл.д./ против Г.А.Г. и разпитан от следовател за времето 19,55-20,55ч. , на
което действие е присъствал адвокат А.Ч., служебен защитник на обвиняемия. Съдържанието
на разказа от СРС, представен с повече подробности, съвпада изцяло с показанията на свид. И.. Като резултат от това по делото е
установено, че поде. Г. преспал вечерта на
11.12.2003год. в хотел „Б." в гр. П. -л. 50-53 т.1 сл.д. Свид. М.Л.
работела по това време като камериерка в хотела. Със съгласието на страните-л.251,гърба НОХД 1137, нейните показания от предварителното разследване -л.
135-136 т.1 и л. 115-116 т.З сл.д., бяха приобщени към доказателствения
материал. Подсъдимият е отседнал в
стая 310, като резервирал за три дни, заплатил само една. След като
останал само една вечер в хотела, по нареждане на своите началници, камериерката почистила стая 310. В нея на пода
намерила разхвърляни стари дрехи- кожено мъжко яке, стари и силно зацапани с
кал дънки и обувки с напъхани чорапи,
силно зацапани с кал. Вещите прибрала в чувал в офис на хотела и след като седмица никой не ги е потърсил, ги изхвърлила в кофа за смет. Не е виждала лично
госта на хотела, но е разбрала, че е
мъж. Не може да определи размер на дрехите или обувките.
Разпитан по делото на
03.02.2006г./л. 150 т.1 сл.д./ в предварителното разследване и свид. С.Т.. Тези
сведения потвърждава
и пред съда по НОХД 22/08г., прочетени и по настоящото дело л. 251 гърба.
Разпитан е година и три месеца по късно, от момента на узнаване, че той
разполага с информация за разследването на делото. Към декември 2003год. той
работел като нощен пазач на заведение, което се намира в центъра на гр. К. и до
автогарата. Само това заведение
предлага в града шкембе чорба. При
него не е идвал рано сутрин непознат човек и не е черпил никой или да приютявал,
относимо за процесния период декември 2003 г. Не познава подсъдимите, виждал ги
е само в съдебна зала при явяването
си за разпит пред съда.
Свид. С.П., разпитан
по предварителното разследване на 11.06.2010г.- л.44 т.6, работил на
бензиностанция край гр. К., в момента собственост на „Лукойл". Когато бил на
работа, минал човек и е питал за с. Д., времето, когато е извършено убийството.
Сутринта отново е минал през бензиностанцията. Разпитан пред настоящия съд- л. 212, гърба, долу НОХД
1137. Няма спомен за лицето и не може да го разпознае. Разпитан е за събития с давност седем години.
Свид. Л.Ч. - л.354
НОХД 1137, е познат на двамата подсъдими, както и на свид. П.И.. Януари 2004г. в нетрезво
състояние поде. Г. му
споделил, че убил или претрепал човек, без да
споменава района или други подробности за това. Повече не го е питал, тъй като били голяма компания и повечето пияни.. По
късно от полицията в Б. разбрал за убийство в района на гр. Б..
По делото са
разпитани и свидетелите Л. и А.-служители на МВР, провели и участвали в оперативната беседа,
фиксирана и на материален носител като
резултат от прилагането на СРС. Те възпроизвеждат подробно разказа на
подс. Г..
Буди най малкото
смущение постановлението на следователя за назначаване на психиатрична експертиза на
подсъдимия Г.Г.- л.20 т.2 сл.д. Като дата на постановяване на акта е посочено 01.07.2004 год. в гр.
П. и определен срока за изготвяне на заключението на вещите лица 15.07.2004год.
Тази дата е посочена и в заключението на вещите лица- л. 21 т.2 сл.д., но самото
заключение е съставено на 26.11.2004год. Те са освидетелствали подсъдимия, който по това време се намира в
ареста на Следствена служба Б.. Следва да се приеме като меродавна изписаната на
постановлението дата, която е четири месеца преди лицето да бъде задържано на 03.11.2004
год. в гр. П.. Вероятно е грешка, но много груба и недопустима грешка, която насочва мисълта
кога за пръв път водещия разследването е имал конкретна информация за определено
лице, в случая Г., че е извършител на престъпление, предмет на разглеждане по
настоящото производство. От изследването е установено, че Г. имал склонност да
злоупотребява с алкохол. Постъпил е на лечение от алкохолна зависимост
на 25.08.2004г. в МБАЛ П. и бил на медикаментозно лечение до 03.09.2004год. изписан
по препоръка на лекуващия лекар за продължаване на лечението. Към момента на изследването от
вещите лица заявил, че продължава с приема на лекарства и се чувства добре.
Имал е няколко опита за самоубийство. Заключението на вещите лица,
потвърдено и пред съда- л. 248 от НОХД 1137, е че
Г. страда от личностно разстройство от
емоционално неустойчив и асоциални кръгове, алкохолната болест е в период на
ремисия. Бил е вменяем, могъл е да ръководи постъпките си и да разбира
свойството и значението на постъпките си. Може да възприема фактите и възпроизвежда правдиво. Психически здрав.
Веществени доказателства са гилзи и
проектил, намерени при огледа на
местропроизшествието и пистолет, предадени по късно. На л. 40 и 41 т.1 сл.д.
има приложени две известия за пощенски записи, съответно за дата 08.12.2003год. и 11.12.2003г. с подател „Г. ***," и получател „ Г.А.Г.", като е
посочено в известието за получаване номера на личната карта и ЕГН.
Парите от по 20 лв. са получени на същите дати. Парите са изпратени до Б. под
условие за поискване.
По производството от
неговото начало Т. се ползва от правото си и отказва да дава обяснения по обвиненията.
Подсъдимият Г. е разпитан на няколко пъти
от следовател, като първия от тях е на 03.11.2004г. с участието на служебен
защитник адв. Ч., след повдигане на обвинение
по чл. 115 НК в съучастие с Г.Т.- л.55
т.1 сл.д. Следват разпити на 10.11.2004год. с участието на служебен защитник Ч., на 01.06.2005 год. с участието на наети защитник П. и адв. К. като
защитник на Т.. На 15.07.2005 год. разпит в присъствието на адв. П., когато дава друга версия на извършеното убийство.
На 03.02.2006год. разпитан в
присъствието на адв. П. и К. като защитник на Т.- л. 60-69 т. 1 сл.д. При
поредно повдигане на обвинение против това
лице на 24.11.2006 год. - л.133 и 134 сл.д. т. 3, в присъствието на поредния защитник, назначен служебно по делото, той
отрича всичко и отказва да дава
обяснения. Така и на последващия разпит на 03.04.2007г. с участието на пореден служебен защитник, Г. не се
признава за виновен по повдигнатото
обвинение и се ползва от правото да не дава обяснения. Така е и на разпита му
от 09.07.2007г. л.15 т.4 сл.д., на разпита от 10.09.2007год. на л. 35 т.4
сл.д., от 23.01.2008г. л.59-60 т.4 сл.д. Пълно обяснение за поведението си дава само на първия разпит на 03.11.2004г., останалите са схематични или уточняващи отделни
елементи, докато е имал положителна
позиция по обвинението си. Те са извършени при режима на два НПК, нито един разпит от предварителното разследване не
отговаря на изискванията на закона, щото той да бъде приобщен към
доказателствения материал и ценен редом с другите доказателства. От 3 ноември 2004 год. до 24 ноември 2006 год., докато е
признавал вината си, той не е
разпитан пред съдия - чл. 277 ал. 1 НПК /отм./. В дадените пред настоящия
съд обяснения Г. отхвърля обвиненията на прокурора. По време на беседата си с полицаите - СРС, му е било въздействано както предварително, така и по време на самата нея,
поради което дал такива
обяснения в този разговор. Бил е в Б.,
когато му свършили парите и се обадил на два пъти на Т. да му изпрати пари да се прибере
в дома си.
Като запален комарджия спечелил пари в казино в Б., с което подобрил състоянието си и отчетено от св.
П. И..
Подсъдимият Т., както
от предварителното производство, така и пред съда, отказва да дава обяснения
по повдигнатото обвинение.
Това са
доказателствените източници по делото, заедно с протоколи и други писмени
доказателства. Но не всички доказателства отговарят на изискванията на
закона и следва да бъдат ценени при решаване въпросите от значение на
делото.
В основата на
обвинението е залегнал резултата от прилагането на СРС, в което подс. Г.
първоначално дал сведения. Производството е образувано на 10.12.2003год. за
разследване убийството на Х.. След първоначалните разпити и заключения на вещи
лица, разследването се провежда в гр. П.. На 03.11.2003г. за времето 10,25-12,30ч. е
разпитан свид. П. И.. По късно през деня, 15.00-15,30ч. е разпитан пред съдия.
В тези показания той пряко уличава Г. като извършител на престъплението от с. Д..
СРС е проведено с Г. същия ден - 18,30-19,08ч. Веднага след това в 19,45ч. му е
повдигнато обвинение. Между разпита на свидетеля И. и повдигането на
обвинение против Г. не са извършвани никакви действия, т.е. не са събирани други
доказателства, освен СРС. По съдържание СРС повтаря основните тези на свидетеля. За да
се повдигне обвинение - чл. 207 ал.1 НПК /отм./, следва да се съберат
достатъчно доказателства за виновността на дадено лице в извършване на престъпление от общ
характер. Доказателствата, които са мотивирали следователя да повдигне обвинение, са
били налични по делото с приключване разпита на свидетеля И., няма разлика в доказателствената маса
преди и след СРС. Вместо да пристъпи към повдигане на обвинение, против това лице е
проведено СРС. Последното е проведено
по съответния ред, с искане от административен ръководител на следователите и получено разрешение от съд и
координирано с МВР. Не може да има
спор, че процедурата по искане и получено разрешение е спазена. Тази оперативна беседа между Г., тогава
без процесуално качество, и
служителите на МВР, може и следва да бъде източник на оперативна
информация, но тя не може и следва да бъде годно процесуално действие, източник на доказателства. По същество тази беседа не е нищо друго освен разпит на Г. проведен
от двама полицаи едновременно. С
настояването от прокурора за приобщаването на СРС към доказателствените
източници се цели да се подмени едно законно регламентирано
процесуално действие - разпит, със СРС. Това е недопустимо. А този проблем се появява пост фактум, когато Г. променя позицията си две години по късно и
обясненията му като
източник на доказателства, поради
неизпълнение на закона от страна на разследващия, не могат да се ползват по
делото при решаване въпросите за авторството и вината. Неизпълнението на закона не може да се
запълва със СРС. А съдържанието на
обвинителния акт и конструкцията на обвинението
изцяло почиват на резултата от това СРС, в случая призвано да запълни неизпълнението на закона. Видно от
разпитите на това лице, той е имал
тази позиция повече от две години. През това време, освен първоначалния разпит
от 3.11.2003г., той не е давал пълни и подробни обяснения. Имало е повече от достатъчно време да се изпълни изискванията на закона и не е сторено. При това
настоящата инстанция изключи СРС от
доказателствената маса. Двете отменителни решения на ВКС по настоящото дело са
в този смисъл и е ненужно да се повтарят съдържащите се в тях аргументи. Практиката и на Европейския съд по правата на човека е в тази насока. Решение на съда
по дело ***/07год. Вгшсо срещу
Франция - „ нарушено е правилото на чл. 6 от ЕКЗПЧОС заподозрения да откаже да
говори и да не уличава себе си в престъпление, когато е бил разпитван като
свидетел, при положение че полицията в онзи момент го е подозирала в извършване на престъпление, не му е бил предоставен адвокат при този разпит, а след това
присъдата е основана на обясненията при разпита"- бюлетин 2,
ноември 2010г. Български адвокати за правата на човека. Разликата между тези
два случая е ползването на СРС по настоящото дело.
От доказателствения
материал, имащ значение за правилното решение по делото, следва да се изключат и
разпитите на свидетелите, служители на МВР Л. и А.. Чрез показанията си те възпроизвеждат резултат от едно порочно
действие.
От събраната
доказателствена маса настоящия съд приема, че не може да се направи извод за
авторството на деянията, участието на съучастниците в постигане на общата престъпна
цел, ролята и мястото на всеки един от тях, вътрешните им отношения- подбуди,
мотиви, съставомерна
цел и всички останали елементи от състава на престъпления, по които те имат повдигнато обвинение.
Показанията на свид. П.
И. единствено съдържат информация за убийство. Това е преразказ на разказ на
подс. Г. според свидетеля. Между тези две лица имало интензивни отношения есента на 2003год. Освен
контактите си в игралните зали на П., подсъдимият сочи и за друг пласт отношения,
свързан с прехвърляне на фирми. Независимо от указанията на съда, тези отношения
останаха неизяснени по делото. А това е от съществено значение за проверка истинността на
показанията. Подсъдимият навежда на изнудване от страна на свидетеля към него
чрез прехвърляне на фирми в С. на негово име. В показанията се съдържа
евентуално мотива за убийството на Х., задължен от сделка с дървен материал с лице от
П.. Както сам
посочи прокурора, и до настоящия момент
не е установен мотива за убийството на Х. от евентуален трети участник. В тази
насока няма никакви действия, съответно резултати. Ако се приеме сумата от 2000 лв.
за изпълнение на тази поръчка, то каква е ролята на Т., ако става въпрос за пари, каква е изгодата му, за да
се обвинява в корист.
По отношение
обвинението по чл. 339 НК. Безспорното по делото е, че убийството на Х. е
извършено с намерения от тримата свидетели пистолет и предаден на полицията.
Няма никакви доказателства, които да обвържат Т.с това оръжие, как го е придобил,
от къде и кого, а след това и предал на Г.. Всичко това е реализирано през ноември- декември-
2003г. За Г. няма преки и косвени доказателства за връзка с това оръжие и
начина му на придобиване. Показанията на св. П. И. не са достатъчни да се
обоснове и докаже обвинение. Обвинението е за държане на пистолет декември 2003
год. в района на с.***.
За обвинението по чл.
116 НК. Обвинението против Т., че умишлено склонил, а след това и подпомогнал
съучастника си в извършването на убийството на Х.. В годните за оценка доказателства, освен че двамата са
съседи и познати от години, няма преки или косвени доказателства за
връзка между двамата по повод обвинението. Тази дейност той извършва в П. и с. Д.. По
делото няма доказателства
това лице някога да е пребивавало в с. Д..
По отношение
обвинението против Г.. В нощта на убийството- 10 декември 2003г. свидетели са
видели непознато лице като силует в селото, а след това и на пътя извън селото.
Но никой не е видял и не може да установи самоличността на това лице.
Подсъдимият в обясненията си пред съда сочи, че е идвал в гр. Б., свършвали са му
парите и е молел познатия Т. да му изпрати на два пъти пощенски записи, за да
се прибере обратно в П.. Единия от записите е от 11 декември 2003 г. и същата вечер е преспал
в хотел в П.. Няма никакви доказателства Г.
да е пребивавал в с. Д.. Дори св. И. не сочи наименование на населено
място, а село на 30 км. от Б..
От доказателствения
материал, според настоящата инстанция, не може да се направи единствен и категоричен
извод в доказаността на обвиненията. Отделните факти, които са инкорпорирани в доказателствения
материал и обективират отделни обстоятелства, не са поредица косвени
доказателства, свързани помежду си и въз основа на които може да се
направи този извод. СРС и съдържанието на разказа на Г., ползван и като
конструкция на обвинението по излагане на фактите и събитията по повод на обвиненията,
са единственото нещо, което обвързва тези обстоятелства. Извън този разказ,
между тях няма диалектическа връзка, пряко свързана с обвиненията и сочещи на виновно поведение на двамата
подсъдими. Има разминаване между наличната
информация по делото и онази, която чрез годни доказателствени средства възпроизвежда събития и съдът прави изводи
за наличие на вина. Мотивиран от горното съдът постанови присъдата.
09.01.2013год. Гр.
Бургас