Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Варна, …..06.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав в закрито съдебно заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16973 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 247, ал. 1 от ГПК.
С Решение № 261509 от 05.05.2021 г., постановено по гр. дело № 16973/2019 г. на ВРС,
съдът е отхвърлил предявените от Б.П.З., ЕГН ********** ***10, против ЕТ „В.В."
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представляван от ****,
обективно съединени искове с правно основание чл. 128, ал. 2 вр. чл. 121, ал. 3 от КТ за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 14 924,38 лева, представляваща трудово възнаграждение
формирано като разликата между полученото от него трудово възнаграждение за
периода 31.08.2014 год. – 23.10.2014 год., и минималната часова ставка за
периода във ****и Обединеното кралство Великобритания, както и иск с правно
основание чл.71, ал.1 ЗЗДискр, за осъждане ответникът
да заплати на ищеца сумата от 15000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие претърпени от ищеца болки и
страдания, породени от нечовешкото отношение, свързано с незаконни бездействия за периода 31.08.2014
год. – 09.06.2020 год.
С
Решение № 262486 от 25.08.2021 г. съдът е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка по отношение на Решение № 261509 от 05.05.2021 г., постановено по делото досежно изписване
на претендираната от ищеца сума, като вместо коректната сума 14 942,38
(четиринадесет хиляди деветстотин четиридесет и два лева и 38 ст.) лева, е
вписана сумата от 14 924,38 лева.
След
произнасяне на съдебното решение с Определение № 1642 от
28.04.2022 г., постановено по в.гр.дело № 2383 по
описа за 2021г. на
Окръжен съд - Варна, въззивната инстанция е констатирала
несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в
диспозитива на решението, доколкото първоинстанционният
съд е разгледал искове с правно основание чл. 128, ал. 2 вр.
чл. 121, ал. 3 КТ и чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДискр
и е формирал воля по тях, а в диспозитива е посочено само, че са разгледани
искове по чл. 128, ал. 2 вр. чл. 121, ал. 3 КТ и чл.
71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА
ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 262486 от 25.08.2021 г., постановено по гр. дело № 16973/2019 г. на ВРС,
като
в диспозитива на решението занапред да се
чете за вярно следното:
„…ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.П.З. ЕГН **********,***10, против ЕТ „В.В." ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
представляван от ****, обективно съединени искове с правно основание чл. 128, ал. 2 вр.
чл. 121, ал. 3 от КТ за осъждане
на ответника да му заплати
сумата от 14 942,38 лева (четиринадесет
хиляди деветстотин четиридесет и два лв. и 38 ст.), представляваща трудово възнаграждение формирано като разликата между полученото от него трудово
възнаграждение за периода 31.08.2014 год. –
23.10.2014 год., и минималната
часова ставка за периода във
****и Обединеното кралство Великобритания, както и иск с правно основание
чл.
71, ал.
1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДискр, за осъждане ответникът
да заплати на ищеца сумата
от 15000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие претърпени от ищеца болки
и страдания, породени от нечовешкото отношение, свързано с незаконни бездействия за периода 31.08.2014 год. –
09.06.2020 год….“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: