Решение по дело №10555/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1509
Дата: 5 май 2022 г.
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20215330110555
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1509
гр. Пловдив, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330110555 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. С. Х. срещу „Магнум-Д“ ЕООД, с
която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 1850 лева –
претърпени имуществени вреди и 3000 лева, претърпени неимуществени вреди, в резултат
от неизправност на врата, отваряща се с фотоклетка, находяща се в в обект „Техмарт“ в ***,
стопанисван от ответника и под чиито надзор е вратата, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на деликта– 09.05.2021 г. до окончателното плащане на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.05.2021 г. ищецът заедно със
своята дъщеря и внучка посетили обект „Техмарт“ в ***, стопанисван от ответника. Вратата
на магазина се отваряла и затваряла с фотоклетка. Тръгвайки да излиза от магазина,
преминавайки през вратата, същата внезапно се затвори. вместо да остане отворена, докато
премине клиента. Вратата бутнала ищеца, който се движел с бастун, повлякла го и той
паднал назад и настрани. По-късно внучка му споделила, че когато тя преминала през
вратата – същата бутнала и нея, тоест фотоклетката не се задействала правилно повече от
веднъж и вратата удря преминаващия. излагат се твърдения, че неизправността би могла да
бъде забелязана и отстранена своевременно от стопанисващия обекта. В резултат от горното
ищцата получила сериозна травма и персоналът на магазина извикал линейка, която я
транспортирала веднага до болница. В резултат от падането ищцата била приета незабавно в
болница „Каспела“ в отделение по „Ортопедия и травматология“ с фрактура на ***, ***.
Ищцата претърпяла операция, като досега продължавала да бъде пълно ***. Ищцата
изживяла болки и страдания, които търпи и досега, тъй като е напълно *** на легло и
зависима от чужда помощ. По предписание на лекаря ищцата не трябвало да стъпва на
крака, за да не размести плаката. Счита, че доколкото неизправната врата е под надзора на
ответника, именно той носи отговорността за обезвереда на вредите, причинени от същата.
На ищцата са причинени следните имуществени вреди 250 лева за 25 бр. инжекции, всяка по
25 лева, 50 лева – за антибиотик и обезболяващи, 100 лева – закупуване а памперси и
подлоги, 100 лева – посещение за следоперативни прегледи и 1350 лева – за операция.
1
Неимуществените вреди са оценени на сумата от 3000 лева. С оглед изложеното са
предявени исковете.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва исковете. Не оспорва, че на посочената дата ищцата е претърпяла инцидент в
процесния магазин, изразяващ се в падане на възрастна жена в обсега на автоматичната
входна врата. Оспорва твърдението, че внучката на ищцата е била блъсната от същата врата.
Оспорва вратата да е била неизправна. Напротив твърди, че задействащата се с фотоклетка
врата е била в изправност към момента на инцидента. Счита, че до инцидента се е
достигнало, поради трудното придвижване на ищцата и липсата на помощ при
придвижването й от нейните дъщеря и внучка. С оглед изложеното счита, че не са налице
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Иска се отхвърляне на иска.
Претендират се разноски
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 50 ЗЗД, вр. с чл.52 ЗЗТ и вр. чл.82 ЗЗД /претърпени загуби/.
За да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да установи, при условията на пълно
и главно доказване, че в резултат от неизправност на врата, задействаща се с фотоклетка,
находяща се в обект „Техмарт“ в ***, стопанисван от ответника и намираща се под надзора
на ответника са настъпили вреди за ищцата, така както са описани в исковата молба,
причинно следствена връзка между неизправността на вещта и вредите, размер на вредите.
Ответникът носи насрещно доказване. При установяване на горното от ищцата следва да
докажат, че са платили задължението си.
С Определение от 27.08.2021 г. за безспорно между страните е отделено, че на
09.05.2021 г. ищцата посетила обект „Техмарт“ в ***, стопанисван от ответника и е
претърпяла инцидент в процесния магазин, изразяващ се в падане на ищцата в обсега на
автоматичната входна врата. Не се оспорва, че входната врата се задейства с фотоклетка,
както и че същата е под надзора на ответника.
Спорно по делото е налице ли е противоправно поведение на ответника, което да е в
причинно-следствена връзка с вредите, търпени от ищцата, както и техния размер.
За установяване твърденията на ищеца на същия е допуснат един свидетели при режим
на довеждане.
От разпита на свидетеля К. К. К. /протокол от о.с.з. от 05.04.2022 г. л.50/ - внучка на
ищцата, се установява, че на 09.05.2021 г. около 6 часа /вечерта/ ищцата претърпяла
инцидент в магазин „Техмарт“ в *** ***. Свидетелката заедно с ищцата и своята майка
посетили магазина за закупуване на уреди. Свидетелката излязла от магазина, защото била с
количка с малко дете в нея и изчаквала майка си и баба си да излязат от магазина. Докато
майката плащала на касата бабата тръгнала да излиза от магазина. Свидетелката установява,
че докато баба й преминавала през плъзгащите се врати на магазина, вратата се затворила,
ударила баба й и последната паднала. Свидетелката отишла да й помогне и вратата ударила
и нея. Вратата тръгнала да се затваря, в момента в който ударила баба й и отново се
отворила, след което тръгнала да се затваря и ударила и свидетелката, докато помагала на
баба си. Свидетелката изпаднала в паника и се развикала.Служители от магазина дошли да
помогнат, изправили ищцата и я поставили да седне на стол. От магазина спрели вратата и
отворили аварийния изход. Извикали бърза помощ. Дошла линейка и откарала ищцата в
болница „Каспела“. Там й направили ренгенова снимка, от което се установило, че има
счупване на тазобедрената става. Било й направена операция на следващия ден, сложена е
пластина, която баба й заплатила. Свидетелката установява, че ищцата лежала в болница 7-
10 дни. След като я изписали, свидетелката я прибрала у дома си и в продължение на два
2
месеца я гледала. Възстановяване на ищцата протекло по следния начин – около един месец
не трябвало да стъпва на счупения крак, не можела да става. Купувала памперси и
инжекции, които следвало да се поставят всеки ден, за което била викана мед. сестра. Това
струвало около 500 лева. Отделно приемала антибиотици за обезболяване. Не можела да се
обслужва сама, свидетелката й помагала за всичко – хранена, обслужване. Ищцата чувствала
болка непрекъснато, за което пиела обезболяващи. Периодът на възстановяване бил около
месец и половина, след което отишли на контролен преглед, където й казали, че може да
започва вече с раздвижване и да не ползва помощни средства. Към настоящия момент
ищцата вече е добре, движи се.
Преценени по реда на чл.172 ГПК, с оглед тяхната заинтересованост, съдът кредитира
показанията на така разпитаната свидетелката като обективни и непротиворечиви както
помежду си така и със събраните други главни доказателства и писмени такива.
Свидетелката дава информация за факти и обстоятелства, което лично и непосредствено е
възприела.
От показанията на доведения от ответника свидетел Ц. М. П. /протокол от о.с.з. от
05.04.2022 г. л.61/ - служител при ответника, се установява, че в деня на инцидента бил на
работа. Не присъствал на самия инцидент, но разбрал за него впоследствие от колегите му
след като приключил. Разбрал, че е дошла линейка и видял линейката като тръгва.
Свидетелят установява механизма на работа на плъзгащата се врата, а именно чрез
задействане с фотоклетка, когато има човек на прага се отваря, когато човекът премине се
затваря.
Съдът кредитира и показанията на този свидетел като обективни и ясни, даващи
сведения за обстоятелства, които лично е възприел.
С оглед така събраните гласни доказателства съдът намира, че е установен механизма
на инцидента, а именно ищцата, преминавайки през плъзгащата се врата, задействана от
фотоклетка е била ударена от същата докато преминава през нея. Доколкото вратата се е
затворила, още докато през нея преминава човек, то същата е имала в този момент
неизправност. До този извод води и заявеното от свидетеля на ответника, че принципно
вратата се затваря, тогава когато човека вече е преминал през нея, а не докато е линията на
самата врата и отварянето и затварянето й не е свързано с отброяването и задаването на
някакво време, за което човек да премине.
Ответникът е длъжен да поддържа в изправно съоръженията, които са под негов надзор
и като е допуснал наличие на неизправност на вратата, в резултат на което са причинени
вреди, носи съответната деликтна отговорност за това.
По отношение на вредите:
От приетата по делото и неоспорена от страните Съдебно-медицинска експертиза /л.45/
се установява, че в резултат на така описания инцидент ищцата е получила счупване в
областта на ***, което води до трайно затрудняване на движението на *** за период от 5-6
месеца, като за пълното възстановяване е необходимо провеждане на рехабилитация в
планов порядък в специализирани заведения. Вещото е посочило, че за период 6-8 месеца,
при спазване на дадените медицински указания е възможно пълно възстановяване.
Съдът кредитира СМЕ като обективно и компетентно изготвена, основана на
професионалните знания и опит на вещото лице, като вещото лице е прегледало цялата
медицинска документация на ищцата, както и е извършил личен преглед на същата.
От представената по делото епикриза /л.9/ се установява кога ищцата е хоспитализира
и изписана от болница „Каспела“ и какво лечение й е проведено, че й е поставен имплант.
Видно от представената по делото фактура и касов бон /л.10/ ищцата е закупила
имплант на стойност 1350 лева на дата 11.05.2021 г..
По делото не са представени доказателства за извършени други разходи от ищцата във
връзка с последиците от инцидента. От представената касова бележка на стойност 40 лева
/л.10/, в която е записано лекарства, не се установява да са закупувани лекарства във връзка
3
с процесната травма. Още повече ищцата е възрастен човек, който е възможно да приема
медикаменти и за други свои здравословни неразположения.
От свидетелските показания също не се установи при условията на пълно и главно
доказване, че за лечението на ищцата над тези 1350 лева са похарчени още 500 лева.
Свидетелката заяви, че са похарчили около 500 лева, което за съда не е достатъчно.
Претенцията следва да се доказва в пълния претендиран размер. Не са представени и
документи, установяващи закупуване на сочените от свидетелката консумативи.
С оглед изложеното искът за имуществени вреди ще се уважи до сумата от 1350 лева, а
за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 1850 лева искът като
неоснователен ще се отхвърли.
По отношение на неимуществените вреди, същите се установяват както от разпита на
свидетелката, доведена от ищцата, така и СМЕ.
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде
определен съгласно чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Дължи се обезвреда на телесните и
психическите увреждания на пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания
и негативни емоции и дискомфорт. Въведеният от закона субективен критерий е обвързан
от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които актуалната икономическа
ситуация в страната, общественото възприемане на справедливостта, характерът и степента
на уврежданията, времето, изминало от увреждането, времето за възстановяване от вредите
и др.
В настоящия случай съдът прие, че на ищеца са причинени травматични увреждания,
довели до физически болки и страдания, в резултат от противоправното поведение на
ответника. На ищцата е причинено счупване, лежала е немалък период от време в болница-
10 дни, извършена и е сериозна операция, поставен й е имплант. Възстановяването и е
продължило на легло близо месец и половина, а цялостното такова е повече от 6 месеца,
като към момента ищцата все още има видими последици, накуцва и носи патерици, има
останал белег. При определяне на обезщетението съдът взе предвид и напредналата възраст
на ищцата, както и продължителния период на възстановяване и неудобствата, които е
търпяла за не малък период от време. За обезвреда на причинените на ищеца неимуществени
вреди съдът намира, че справедливия размер на обезщетението е в размер на 3000 лева.
Съдът, взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към
размера на неимуществените вреди към м. май 2021 г. Налице е връзка между стандарта на
живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз
именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните
условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на обществено-
икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно
статистически размер на доходите. В този смисъл Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д.
№ 2908/2015 г. на I ТО на ВКС.
С оглед изложеното искът за неимуществени вреди ще се уважи за пълния предявен
размер.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, следва да се уважи
искането и за законна лихва върху главницата за неимуществени вреди от датата на
увреждането – 09.05.2021 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено от
ищцата още в исковата молба.
По отношение на законната лихва за имуществените вреди същата се дължи от
момента на извършване на разхода от 11.05.2021 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за двете страни.
4
Ищецът доказа следните разноски – 342.50 лева – депозит СМЕ и 700 лева, платено
адвокатско възнаграждение за реалното плащане на което са представени доказателства –
разписка, обективирана в представения по делото договор за правна помощ и съдействие
/л.4/. Общо разноски 1042.50 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с
уважената част от претенцията ще се присъди сума в размер на 935.03 лева.
Ответникът доказа следните разноски – 1000 лева – платено адвокатско
възнаграждение, за реалното плащане на които са представени доказателства, разписка,
обективирана в представения договор за правна помощ и съдействие /л.20/, от които, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, ще се присъди сума в размер на 103.09 лева, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът ще бъде осъден да заплати по сметка на
156.49 лева – държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете, доколкото с
Определение от 14.07.2021 г. ищецът е освободен от заплащане на такава по делото.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Магнум-Д“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Суходолска“ № 54 ДА ЗАПЛАТИ НА М. С. Х., ЕГН **********, с адрес:
*** сумата в размер на 1350 лева – претърпени имуществени вреди, в резултат от
неизправност на врата, отваряща се с фотоклетка, находяща се в в обект „Техмарт“ в ***
стопанисван от ответника и под чиито надзор е вратата, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 11.05.2021 г. до окончателното плащане и сума в размер на 3000 лева,
претърпени неимуществени вреди от същия инцидент, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на деликта – 09.05.2021 г. до окончателното плащане на вземането,
както и сумата в размер на 935.03 лева – разноски в производството, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за имуществени вреди за горницата над уважения размер от 1350 лева
до пълния предявен размер от 1850 лева, както и претенцията за обезщетение за забава
върху главница от 1350 лева за периода от 09.05.2021 г. до 10.05.2021 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА М. С. Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Магнум-Д“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Суходолска“ №
54, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на 103.09 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА НА „Магнум-Д“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Суходолска“ № 54 ДА ЗАПЛАТИ НА Пловдивския районен
съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата в размер на 156.49 лева – държава такса за
производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
5
страните пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/П/_______________
6