Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.София,............
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
XIII въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Даниела Танева и прокурора Татяна
Садай, като разгледа докладваното от младши
съдия Михайлова ВНОХД № 355/2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 22.06.2020 г, постановена
по НОХД № 16509 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, НО, 23 състав,
подсъдимият Н.Н.Д., ЕГН **********, е признат за
виновен за това, че на 22.08.2016 г. в гр. София, в офис на банка „ДСК“,
намиращ се в ж. к. „Илинден“, бл. ******, пред служителя Ю.Д.Г./специалист
банкови операции в банка „ДСК“ ЕАД/ е използвал неистински документ /пълномощно
с рег. № 2356/11.08.2016 г., на който е придаден вид относно авторството, че е
подписано от М.И.Г., за да докаже, че съществува право, а именно: че е бил
упълномощен от М.И.Г.да го представлява пред банка „ДСК“ като преведе от
личната му сметка с № *******сумата от
170 000 евро по сметка на К.Б.В.с № *******
на основание покупка на недвижим имот, а именно УПИ празно дворно място в гр.
София, кв. Бояна, съставляващо парцел V-906 от квартал 12
по плана на гр. София, местност ж.к. „Твърда глава“, а в частта му на
нотариално удостоверяване на същото пълномощно, е бил придаден вид, че е
подписано и подпечатано от нотариус Е.Х.с
рег. № 447 на НК/, с което е направил опит да получи без правно основание чуждо
/собственост на М.И.Г./ движимо имущество /сумата от 170 000 евро/ с
намерение да го присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи
от дееца причини /служителката Ю.Г.се усъмнила в истинността на представеното
от Д. пълномощно, за което била направена проверка/, като имуществото е в
големи размери – поради което на основание чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 54 от НК вр. чл. 371, т.
1 от НПК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на
наложеното наказание за изпитателен срок от 3 /три/ години.
Със същата
присъда първоинстанционният съд се е произнесъл и по
направените по делото разноски.
В срока по чл.319, ал.1 от НПК срещу
така постановената присъда е постъпила въззивна жалба,
както и е депозирано допълнително изложение към нея, от адвокат П.– защитник на
подсъдими Н.Н.Д.. В жалбата се съдържат оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната присъда. В
допълнителното изложение се съдържат подробни съображения на защитата в
подкрепа на тезата за неправилност на първоинстанционната
присъда. Моли се съдът да я отмени и да постанови нова такава, с която
подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Пред
въззивния съд защитникът на подсъдимия Н.Д. – адв. П., моли съда да отмени обжалваната присъда и да
оправдае подзащитния му. Релевира
доводи, че по делото не е установено, че пълномощното е неистинско в частта
относно подписа за упълномощител и относно ръкописния
текст М.И.Г. – упълномощител, че на подсъдимия не е
било ясно кой, кога и при какви обстоятелства е изготвил това пълномощно и е
бил сигурен, че същото представлява истински документ. На следващо място
посочва, че банковият служител – св. Ю.Г., не е била въведена в заблуждение
чрез представеното пълномощно. Изтъква, че подсъдимият не е имал намерение и
обективна възможност да се разпорежда с чуждо имущество.
Представителят
на СГП дава становище, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционната
присъда е правилна, обоснована, законосъобразна и справедлива, поради което
моли въззивния съд да я потвърди.
Подсъдимият
Д. поддържа изложеното от защитника му.
С
последната си дума подсъдимият Д. моли да бъде оправдан, защото не е извършил
престъпление.
Софийски
градски съд, след като разгледа обжалваното решение и доказателствата по
делото, с оглед доводите и възраженията на страните и служебно по реда на
чл.313 и 314 от НПК, установи следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Н.Н.Д. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неосъждан,
живущ *** и с настоящ адрес ***, ЕГН **********.
Към лятото на
2016 г. подсъдимият Н.Д. бил безработен, във връзка с което посещавал Бюрото по
труда. При едно от посещенията си до бюрото по труда се запознал с лице, което
му се представило като адвокат Р.Р.и му предложило да
извършва работа за него срещу сума в размер на около 400 лева. През месец
август 2016 г. подсъдимият се срещнал с това лице и се договорили срещу
заплащане подсъдимият да отиде в клон на банка „ДСК“ като пълномощник на
определено лице и да разпореди превеждането на парична сума от една банкова
сметка ***, а като предтекст за транзакцията да посочи
като основание за превод на паричната сума покупка на недвижим имот.
Подсъдимият предоставил на лицето, представило му се като адв.
Р., личната си карта, данните от която били вписани в пълномощно с рег. № 2356/11.08.2016
г., което му било предоставено и по силата на което подсъдимият бил упълномощен
от св. М.И.Г. да го представлява пред Банка „ДСК“ и преведе от личната му
сметка с № *******сумата от 170 000 евро по сметка на
св. К.Б.В.с № *******. Като основание
за превода била посочена покупка на недвижим имот: УПИ празно дворно място в
гр. София, кв. Бояна, съставляващо парцел V-906
от квартал 12 по плана на гр. София, местност „Гърдова
глава“, с купувач св. Г..
Св. Г. не е имал
намерение към този момент да закупува недвижим имот на територията на гр.
София, нито да превежда парична сума по сметка на св. К.В., когото и не
познавал. Свидетелят Г. не е имал намерение да упълномощава подсъдимия да
извършва каквито и да било действия от негово име, тъй като към този момент
дори не го познавал. На предоставеното на подсъдимия пълномощно бил придаден
вид, че е подписано и подпечатано от нотариус Е.Х.с рег. № 447 на НК, в която
му част представлявало неистински документ, тъй като нотариус Х. не била
подписвала и подпечатвала този документ, както и към този момент номерата на
заверените от нея пълномощни били с много по малък от вписания в пълномощното
пореден номер. В пълномощното подписът и вписания текст „М.И.Г.“ били копия от
ръкописен текст, положен от св. Г.. Въпреки това съдържанието на пълномощното
не обективирало неговата воля, поради което не
представлявало негово волеизявление.
Св. Г.
притежавал разплащателна сметка № 14270002, открита на 19.07.2017 г. в Център
ЧБ Пловдив. Към месец август 2016 г. наличността по посочената сметка била в
размер на сумата от 171 056 евро. Към този момент св. Г. притежавал
мобилен номер ******, като абонат по сключения с мобилния оператор договор било
управляваното от него дружество „М.И.“ ЕООД. В качеството си на управител на
фирмата св. Г. бил оторизирал св. А./негов зет/ да представлява фирмата пред
мобилния оператор „Виваком“, както и да администрира
всички издадени СИМ карти на „М.И.“ЕООД. Съобразно установените правила за
подмяна на СИМ карти клиент на мобилен оператор можело да заяви смяна на СИМ
карта чрез обаждане на телефонен номер 123, като задължително предостави
определен набор от данни за оторизация. На 22.08.2016
г. била извършена смяна на СИМ картата на ползвания от св. Г. телефон. След уведомяване
от страна на контактното лице на св. Г. – св. А., е извършена и повторна
подмяна на СИМ карта с № ******, като за целта св. А.е разполагал с празна СИМ
карта. През този времеви отрязък мобилния номер на св. Г. бил спрян за около
час, което го усъмнило и уведомил оператора за липса на мрежа.
Св. В.бил
титуляр на разплащателна сметка 23777191 в Банка „ДСК“ по силата на сключен
Договор за откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка на физически
лица от дата 10.08.2016 г., която била закрита на 20.09.2016 г.
На 22.08.2016 г.
около 9:00 часа подсъдимият Д. посетил клон на Банка „ДСК“, намиращ се в ж.к.
„Илинден“, бл. 129-130 А. На гише, на което работела св. Ю.Г./на длъжност
специалист банкови операции/ подсъдимият представил пълномощно с рег. №
2356/11.08.2016 г., представил се като пълномощник на М.И.Г. и пожелал да се
извърши банков паричен превод от личната сметка на М.И.Г. с № *******на сумата от 170 000 евро по сметка
на св. К.Б.В.с № *******, а като
основание за превода посочил покупка на недвижим имот: УПИ празно дворно място
в гр. София, кв. Бояна, съставляващо парцел V-906
от квартал 12 по плана на гр. София, местност „Гърдова
глава“. От извършена справка в Служба по вписванията (л. 60 от ДП) се
установява, че за този имот от 01.01.1998 г. до
02.12.2016 г. не са установени записи. Съобразно утвърдените правила св. Ю.Г.
прегледала съдържанието на представеното и пълномощно, преснимала го и върнала
оригинала на подсъдимия, като в горния ляв ъгъл на представения и документ
изписала датата на представянето му. Св. Ю.Г. проверила в базата данни
телефонния номер на титуляра на банковата сметка– св.
Г., след което помолила подсъдимия да съобщи телефон за контакт на неговия упълномощител. Телефонният номер, който подсъдимият и
съобщил, бил идентичен с фигуриращият в базата данни за титуляр на банковата
сметка. След като позвънила на този номер неустановено по делото лице от мъжки
пол потвърдило упълномощаването на подсъдимия за извършване на банковия превод.
Времето на пребиваване на подсъдимия
в помещението на банковия клон съвпада с периода, през който св. Г. не е имал
покритие на мобилна мрежа на телефона си и през който период е била извършена
подмяната на двете СИМ карти. Именно през този отрязък от време св. Г. провела
описания разговор с лицето, представило се за св. Г., като през този времеви
интервал св. Г. се е намирал в обективна невъзможност да проведе телефонен
разговор.
След това св.
Г. позвънила на телефонния номер на нотариус Х., като на обаждането
отговорил мъжки глас, който потвърдил нотариалната заверка на пълномощното и се
представил за пом. нотариус. В кантората на нотариус Х.
никога не било работило лице като помощник нотариус. Св. Ю.Г., на която се
сторило, че подсъдимият изглежда притеснен, уведомила мениджъра на клона – св. В., за
голямата сума, чийто превод се иска, при което св. В.помолила подсъдимия да
изчака в кабинета и. Разговорът между двете банкови служителки продължил, като
св. Ю.Г. била с гръб към гишето. Когато се обърнала установила, че подсъдимият
е напуснал банковия клон.
По делото е
назначена и изготвена комплексна съдебно-графическа експертиза, от заключението
на която е видно, че подписът в графа „нотариус“ в изготвеното от св. Ю.Г.
копие на предоставеното и от подсъдимия пълномощно представлява копие на
подпис, който не е положен от нотариус Х., а съдържащият се в него отпечатък от
кръгъл печат е копие от печат, което не е от печата на нотариус Х.. Според
заключението на експертизата подписът в графа „упълномощител“
и ръкописният текст „М.И.Г.“ са копия от ръкописен текст и подпис, положени от
св. Г..
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява на база на гласните
доказателствени средства – обяснения на подсъдим,
показания на св. Ю.Г., св. Г., св. В., св. И., св. А., приобщени показания на
св. Х. от ДП; способите за доказване - видео-техническа експертиза,
съдебно-графическа експертиза и писмените доказателства и доказателствени
средства – копие от пълномощно с рег. № 2356/11.08.2016 г., справка от Служба по вписванията, справка от Банка „ДСК“,
както и останалите документи, приложени по ДП, прочетени и приети по реда на
чл. 283 от НПК.
Извършвайки самостоятелен анализ на събрания и проверен по
делото доказателствен материал, както поотделно, така
и в неговата съвкупност, настоящият състав се солидаризира с фактическите
констатации на първоинстанционния съд. В мотивите на обжалваната присъда се
съдържа задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства. В мотивите на обжалваната присъда
са обсъдени доводите и възраженията на страните и особено задълбочено са
изследвани обясненията на подсъдимия, като първоинстанционният
съд ги е подложил на внимателна оценка с оглед тяхната двойствена природа както
на доказателствено средство, така и на средство за
защита.
Въззивният съд приема за достоверни обясненията
на подсъдимия във връзка с уговорката между него и лицето, представило му се
като адвокат Р., снабдяването на подсъдимия с пълномощно, явяването му в
банковия клон, предоставянето на пълномощното от него на банковия служител и
комуникацията му със св. Ю.Г., както и по отношение на обстоятелството, че се е
притеснил в хода на извършената от банковите служители проверка. Обясненията му
са пълни, логични, последователни и подкрепящи се от доказателствените
материали по делото – копие от пълномщно с рег. №
2356/11.08.2016 г. и показанията на св. Ю.Г..
Следва да бъдат кредитирани и
показанията на св. Ю.Г. като пълни, последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с доказателствения материал по делото.
Показанията на св. Г. също следва да
бъдат кредитирани с оглед тяхната пълнота, последователност и съответствие с
останалите доказателствени материали.
Показанията на св. В.следва да бъдат
приети за достоверни, като непротиворечиви и кореспондиращи с показанията на
св. Г. и с представените по делото справки от Служба по вписванията и от Банка
„ДСК“.
Показанията на св. И. и св. А.следва
да бъдат кредитирани като относими към предмета на
доказване с оглед установяването на съществувала възможност за подмяна на СИМ
карти на ползвания от св. Г. телефон към момента инкриминираната дата.
Приобщените по надлежния ред
показания на св. Х., дадени пред орган на ДП, следва да бъдат кредитирани, като
последователни, непротиворечиви и логични
с оглед посочването от нея, че поредният номер на процесното
пълномощно е много по-голям от поредните номера, вписани в нейните регистри,
който извод се подкрепя и от заключените на съдебно-графическата експертиза,
посредством което се установява, че печатът и подписът на представеното по
делото копие от пълномощно не са положени от нея.
От заключението на изготвената по
делото видеотехническа експертиза се констатира
годността на записа от охранителна камера в банката, посредством който се
установява точното време на пребиваване на подсъдимия в банковия клон.
Oт правна страна:
При така възприетата
фактическа обстановка, установена на базата на събраните по надлежния
процесуален ред доказателства, преценявани както поотделно, така и в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, от правна
страна настоящият състав намира, че първоистанционният
съд е направил правилен извод, че подсъдимият
Д. е осъществил от обективна и
субективна страна опит за извършване на документна измама, с което е осъществил
състава на престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр.
ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1от НК.
От обективна
страна на 22.08.2016 г. в гр. София, в офис на банка „ДСК“, намиращ се в ж. к.
„Илинден“, бл. ******, пред служителя Ю.Д.Г./специалист банкови операции в
банка „ДСК“ ЕАД/ подсъдимият е използвал неистински документ /пълномощно с рег.
№ 2356/11.08.2016 г., на който е придаден вид относно авторството, че е
подписано от М.И.Г., за да докаже, че съществува право, а именно: че е бил
упълномощен от М.И.Г.да го представлява пред банка „ДСК“ като преведе от
личната му сметка с № *******сумата от
170 000 евро по сметка на К.Б.В.с № *******
на основание покупка на недвижим имот, а именно УПИ празно дворно място в гр.
София, кв. Бояна, съставляващо парцел V-906 от квартал 12
по плана на гр. София, местност ж.к. „Твърда глава“, а в частта му на
нотариално удостоверяване на същото пълномощно, е бил придаден вид, че е
подписано и подпечатано от нотариус Е.Х.с
рег. № 447 на НК/, с което е направил опит да получи без правно основание чуждо
/собственост на М.И.Г./ движимо имущество /сумата от 170 000 евро/.
Безспорно по делото се установява, че подсъдимият е ползвал неистински
документ, като е представил документа за удостоверяване на съдържащите се в
него факти.
Сумата, предмет
на престъплението, в размер на 170 000 евро е в особено големи размери,
тъй като надвишава значително размера на 70 минимални работни заплати за
страната към м. август 2016 г., а именно 29 400 лв.
От субективна
страна деянието е осъществено с пряк умисъл и с намерение противозаконно да
бъде присвоена паричната сума, което се установява посредством външно обективираното поведение на подсъдимия – посетил е банковия
клон, представил е на банков служител пълномощното, представляващо неистински
документ и е поискал да бъде преведена инкриминираната сума. Подсъдимият е бил
наясно, че с деянието си е възбудил и поддържал заблуждение у банковата
служителка. Бил е ясно, че не е налице правно основание да получи или да се
разпорежда с паричната сума, представляваща чуждо по отношение на него движимо
имущество. Подсъдимият е съзнавал, че пълномощното представлява неистински документ,
тъй като самият той посочва в обясненията си че е представил личната си карта
на определено лице, за да се снабди с пълномощно, като не е посещавал
нотариална кантора и по делото се установява, че не е съществувало познанство
между него и соченото в пълномощното лице като предоставящо представителна
власт. За обстоятелството, че подсъдимият е съзнавал, че представеното от него
пълномощно представлява неистински документ, свидетелства и предприетото от
него поведение при извършената проверка, а именно подсъдимият е напуснал
банковия клон, когато банковите служителки са били с гръб към него, което
поведение се обяснява от съдържащото се в обясненията му твърдение, че си е
тръгнал, защото се е притеснил от
извършената проверка.
Деянието на
подсъдимия представлява опит към документна измама, тъй като изпълнителното
деяние е довършено и подсъдимият е изпълнил всичко, зависещо от него за
осъществяването на престъпния състав, но въпреки това не са настъпили
предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни
последици на това престъпление поради независещи от дееца причини, а именно служителката
Ю.Г.се е усъмнила в истинността на представеното от Д. пълномощно, за което
била направена проверка, притеснен от резултата на която подсъдимият е напуснал
банковия клон. В ППВС 8-78 Върховният съд е посочил, че по ал. 1 опитът е
налице от момента, когато деецът започне непосредствено ползването на документа
с невярно съдържание, неистинския или преправен документ за въвеждане в
заблуждение на лицата, имащи фактическа власт върху предмета на престъплението,
които да извършат акт на разпореждане с имуществото. От този момент започва и
самата измама като част от изпълнителното деяние. Не е необходимо заблуждението
действително да е постигнато и да е наредено плащането или предаването на
имуществото. С оглед изложеното възраженията на защитата, че банковият служител
Ю.Г. не е била въведена в заблуждение са неоснователни по отношение на изводите
за съставоморност на извършеното от подсъдимия
деяние.
По вида и
размера на наказанието:
От гледна точка справедливост на наложената присъда съдът стига до
следните изводи:
В
настоящия случай отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са целта
на деянието, което е било насочено към получаване на парична сума многократно
надвишаваща минималната необходима сума за квалифициращия признак „особено
големи размери“, упоритостта и изобретателността, използвани при избрания начин
за осъществяването му. Смекчаващи отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства са
чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни и млада възраст при
извършване на деянието. При съвкупната преценка на обстоятелствата, които са от
значение за индивидуализацията на наказанието, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че
наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 от НК при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства в размер, по-близък до предвидения в
закона минимум. Въззивният съд споделя констатацията
на първоинстанционния съд, че в настоящият случай не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото,
предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко, поради което
разпоредбата на чл. 55 от НК в случая е неприложима. Настоящият състав намира,
че наложеното на подсъдимия Д. от първоинстанционния съд наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 (три) години е правилно индивидуализирано и е от естество
да постигне предвидените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието.
Настоящият
състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че в случая са налице
предпоставките на чл. 66 от НК за отлагане на изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 3 (три) години, тъй като размерът
на наложеното наказание не надвишава три години, подсъдимият не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както и за постигане на
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия на е
наложително да изтърпи наказанието.
С оглед
изложено въззивният съд намира, че обжалваната
присъда е правилна и законосъобразна, а наложеното с нея наказание на
подсъдимия Д. е справедливо, поради което не са налице основания за нейната
отмяна или изменение. С оглед изложените съображения обжалваната присъда следва
да бъде потвърдена.
Като взе предвид изложеното
и на осн. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 22.06.2020
г, постановена по НОХД № 16509 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, НО,
23 състав.
Решението
е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.