Решение по дело №4852/2015 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

Гр. София, 07.06.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в заседание при закрити врати на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                             СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                 

при секретаря Д. Т. разгледа т.д. № 4852 по описа за 2015 г.:

 

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят О.б.б. АД твърди, че е кредитор на И.Б. ЕООД, спрямо когото има непогасени изискуеми парични вземания, произтичащи от търговски сделки – договори за банков кредит. Поддържа, че длъжникът не е в състояние да престира, поради което моли съда да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността на ответника и да открие за него производство по несъстоятелност.

Присъединеният кредитор С.Б. ООД поддържа молбата за откриване на производство по несъстоятелност, като се легитимира като кредитор по силата на договори за продажба на стоки. Претендира разноски.

Ответникът И.Б. ЕООД моли съда да открие производство по несъстоятелност.

 

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Относно активната легитимация на молителя и присъединения кредитор:

От представените писмени доказателства и заключението на ССчЕ се установява, че между молителя О.б.б. АД и ответника са възникнали облигационни отношения по три договора за кредит /от 19.07.2012 г., 15.01.2014 г. и 22.08.2014 г./, по които са налице непогасени задължения за главница и лихва, чийто общ размер надхвърля сумата от 1 200 000 лв.

Установява се кредиторово качество и за присъединилата се страна – видно от представените писмени доказателства /фактури и приемо-предавателни протоколи/ е, че по силата на договори за продажба, сключени между С.Б. ООД и ответника, в тежест на последния към настоящия момент съществува задължение за заплащане на продажна цена.

Поради изложеното съдът приема, че молителят и присъединената страна са кредитори на изискуеми парични задължения, възникнали от търговски сделки /абсолютна и относителна/ и са активно легитимирани да искат откриване спрямо длъжника си на производство по несъстоятелност.

 

Относно неплатежоспособността:

Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то да е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения по търговска сделка е налице. Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена нито от представени от длъжника доказателства, нито от заключението на СИЕ. При изготвяне на основното и допълнителното заключение вещото лице е изследвало финансовото състояние на ответното дружество в периода 2012 г. – 2015 г., като е констатирало влошаване с траен характер. Аргумент за това е анализът на данните от счетоводните баланси и получените на тази база коефициенти на ликвидност – коефициентът на обща ликвидност през целия изследван период е под референтната стойност. В заключение вещото лице сочи, че ответното дружество не разполага с имущество, достатъчно за покриване на паричните му задължения, като затрудненията не са временни. Дружеството е в тежко ликвидно състояние с ясно изразена тенденция на продължаващо влошаване, видно от коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност в изследваните години.

С оглед заключението на СИЕ съдът приема, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност. Състоянието на свръхзадълженост, установимо чрез коефициента на задлъжнялост, е ирелевантно, доколкото не е въведено като основание на молбата по чл. 625 ТЗ.

Ето защо молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

 

Относно началната дата на неплатежоспособността:

С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е дата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер.

В случая се установява, че финансовото състояние на ответника е влошено, като отрицателни коефициенти на ликвидност се установяват още към 31.12.2012 г. и тенденцията се запазва до края на изследвания период. Същевременно обаче ответникът е извършвал плащания в полза на молителя, на присъединения кредитор и на НАП, като видно от представените извлечения плащанията не са били спорадични, нито на незначителна стойност. Ето защо независимо, че са били налице непогасени изискуеми задължения към отделни кредитори, в периода на извършване на плащания към всеки от тях съдът приема, че не е била налице неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ТЗ. Нейното начало следва да се свърже с момента, в който за длъжника е преустановена възможността да продължи с плащанията, а именно – след изтичане на срока, за който е предоставено временно разрешение за неотложни плащания с разпореждане по чл. 229, ал. 1 ДОПК. Видно от разпореждането /л. 263, т. І/, на длъжника е разрешено извършване на плащания от запорираните сметки в срок до 09.05.2015 г. След тази датата длъжникът е извършил незначителни по брой и размер плащания /на 14.05.2015 г. в полза на ОББ АД и на 08.07.2015 г. полза на НАП/, поради което считано от 10.05.2015 г. спрямо длъжника е била налице хипотезата на чл. 608, ал. 3 ТЗ.

Поради изложеното за начална следва да се определи датата 10.05.2015 г.

 

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:

От заключението на СИЕ и от обясненията на вещото лице, дадени при разпита му в о.с.з. на 23.03.2016 г., се установява, че дружеството няма налични парични средства. С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага т. да е възможно да бъде сформирано. Същевременно извън наличното имущество следва да се отнесат тези парични средства, върху които е наложен залог или спрямо които е налице хипотезата на чл. 193 ДОПК /наложени са запори за обезпечаване на публични вземания/, както е в настоящия случай. Ето защо съдът приема, че не е налице достатъчно имущество за покриване на началните разноски за развитие на производството по несъстоятелност.

В указания с определение от 23.03.2016 г. срок не е внесена определената сума за покриване на началните разноски. Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

 

По разноските:

В тежест на ответника следва да се възложат направените от присъединения кредитор С.Б. ООД разноски в размер на 6758 лв.

 

Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът

 

Р   Е   Ш   И

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на И.Б. ЕООД, ЕИК ***.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 10.05.2015 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на И.Б. ЕООД, ЕИК ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на И.Б. ЕООД, ЕИК ***.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ И.Б. ЕООД, ЕИК ***.

СПИРА производството по т.д. № 4852/2015 г. по описа на СГС, ТО, 20 състав.

УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.

ОСЪЖДА И.Б. ЕООД, ЕИК ***, да заплати на С.Б. ООД, ЕИК ***, сумата от 6758 лв. разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

      

 

СЪДИЯ: