Мотиви към
присъда от 17.06.2021 г. по н.о.х.д. № 4350/2020 г. на СГС, НО, 14 състав
Софийска
градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 11041/2018
г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, по пр. пр. № 646/2018 г. по описа на СГП срещу П.А.П.
за това, че на 26.01.2018 г., около 14:40 часа, в гр. София, при управление на
товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № *******, по пътното
платно на бул. „Сливница“, с посока на движение от ул. „Димитър Петков“ към
бул. „Христо Ботев“, в района на кръстовището с ул. „Българска морава“ нарушил
правилата по Закона за движение по пътищата (ЗДвП), както следва:
Чл.
20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“;
Чл.
20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“;
Чл.
116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания,
в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
се движат с червено-бял бастун, и към престарелите хора“, като движейки се със
скорост от 60 километра в час, не задействал спирачната система на автомобила
своевременно и реализирал пътно-транспортно произшествие с пресичащия платното
на бул. „Сливница“ от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила
пешеходец А. Х.Е., като по непредпазливост причинил смъртта му – престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В
проведеното по делото разпоредително съдебно заседание по реда на чл. 371, т. 2
от НПК, подсъдимият, представляван от упълномощения си защитник, признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразява съгласие да не се събират доказателства за тях.
Предвид
самопризнанието на подсъдимия на фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт, депозирано по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепено от
доказателствения материал по делото, съдът с определение, постановено по реда
на чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че ще ползва направеното самопризнание, без да
събира доказателства за същите факти.
В
хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
срещу подсъдимия обвинение. Счита, че направеното от подсъдимия
самопризнание се подкрепя от фактическите обстоятелства, посочени в
обвинителния акт. Предлага, след като подсъдимият бъде признат за виновен по
повдигнатото обвинение, да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три години, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една
трета на лишаване от свобода за срок от две години, като бъде съобразено, че
същият е неосъждан и са налице предпоставките по чл. 66 от НК за отлагане
изпълнението на наказанието за срок от четири години. Счита, че на подсъдимия
следва да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от две години.
Въпреки
направеното самопризнание, упълномощеният защитник на подсъдимия счита, че не е
доказана категорично вината на подзащитния му поради наличието на неясноти в
доказателствените материали и излага съображения, че пешеходецът се е блъснал в
автомобила му. Посочва, че ако подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение, счита, че следва да му бъде наложено наказание в минимален размер
и по преценка на съда да не му бъде налагано наказание лишаване от право да
управлява МПС, тъй като изкарва прехраната си като шофьор.
В
правото си на лична защита, подс. П.П. поддържа казаното от своя защитник.
В
предоставената му последна дума подсъдимият моли за минимално наказание. Счита,
че е невинен и че пешеходецът се е ударил в автомобила му.
Съдът,
след като взе предвид всички събрани по делото доказателства, както и доводите
на страните в процеса, и на основание чл. 14 и 18 от НПК, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
П.А.П. е роден на *** г. в гр. Панагюрище, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, трудово ангажиран, неосъждан.
Към
26.01.2018 г. подс. П.П. *** като правоспособен водач на МПС и имал издадено
свидетелство за управление на МПС № *********, категория „В“, валидно до
31.10.2024 г.
Бул.
„Сливница“ в гр. София се състои от две платна, разделени с река и затревен
остров и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка
посока има по четири пътни ленти. Към 26.01.2018 г. настилката на пътното
платно на бул. „Сливница“ с посока на движение от ул. „Димитър Петков“ към бул.
„Христо Ботев“, в района на кръстовището с ул. „Българска морава“ се състояла
от дребнозърнест асфалт, суха, без неравности и посипаности, без наклон.
Кръстовището е регулирано с трисекционна светофарна уредба за автомобилите и
двусекционна за пешеходците.
На
26.01.2018 г. около 14:40 часа в гр. София подс. П.П. управлявал товарен
автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № *******, като се движел по
бул. „Сливница“ във втората пътна лента от ляво надясно за посоката му с посока
от бул. „Константин Величков“ към ул. „Опълченска“ със скорост на движение
около 60 км/ч. Приближавайки към кръстовището с ул. „Българска морава“,
светофарната уредба светела със зелен сигнал за посоката му на движение. Било
светлата част на денонощието, времето било ясно, имало е добра видимост.
В
същото време, пешеходецът А. Х.Е., за когото светофарната уредба светела с
червен сигнал, предприел пресичане на платното за движение на бул. „Сливница“
от ляво надясно за посоката на автомобила, управляван от подс. П.. Подсъдимият продължил
движението си и не променил посоката си на движение. Настъпило ПТП, като автомобилът
с предната си лява част странично в зоната на ляв фар (предния ляв габарит на
автомобила) ударил пешеходеца от дясната му страна. Направление на удара спрямо тялото на
пешеходеца съчетава компонентите отдясно и отпред. Пешеходецът е бил изправен.
Иницииращият удар е в областта на дясното коляно и лявата подбедрица, по
десните и предните им повърхности. Получени са охлузване и разкъсно-контузна
рана в областта на дясната коленна става, охлузвания по вътрешната и
предно-вътрешната повърхности на лявата подбедрица, с подлежащ мекотъканен
джоб, охлузвания по гърба на лявото ходило и разкъсно-контузна рана на
вътрешния ръб на лявото ходило, хемартроза на лявата коленна става и
кръвонасядане на външния й колатерален лигманет. В резултат от този иницииращ
удар долните крайници са изтласкани напред, по посока движението на автомобила.
Последвал е вторичен удар на горната част на тялото в левия край на предното стъкло
и предната лява колонка. При вторичния удар са получени морфологичните
комплекси на лицевата, черепно-мозъчната, гръбначната, гръдната и коремната
травми. След ударът пешеходецът е бил отхвърлен напред и под малък ъгъл наляво
от автомобила, като след плъзгане по терена се е установил на мястото, където е
бил намерен при огледа на ПТП от компетентните органи.
А.Е.
починал на място. След удара подсъдимият продължил движението на превозното
средство в първоначалната му посока и се отклонил вдясно, установявайки се в
дясната пътна лента.
Подс.
П.П. бил изпробван с „Алкотест-Дрегер“ 0136, проба № 06801, от който се
установило, че не е употребил алкохол, като пробата му показвала 0,00 промила.
Подсъдимият е изпробван и с „Drug test 5000“ 0040, проба №
259, от който се установило, че не е употребил и наркотични вещества, като
пробата била отрицателна. Последното е обективирано в приложения по делото
констативен протокол № К-70/26.01.2018 г., изготвен от полицейски инспектор Истатков
– дежурен ПТП към Отдел „Пътна полиция“ – СДВР.
Процесният
автомобил непосредствено преди настъпването на ПТП е бил технически изправен.
Мястото
на удара между автомобила и пострадалия пешеходец по широчина на платното за
движение на бул. „Сливница“ е на около 4-4,5 метра вдясно от левия бордюр по
посока на движението на автомобила и по дължина на платното за движение е на
около 1,5 м преди линията на ориентира по посока на движението на същия
автомобил. Ударът е настъпил в лявата част на втората пътна лена от ляво
надясно за посоката на процесния автомобил.
Скоростта
на движение на процесния автомобил в момента на удара с пешеходеца е била около
60 км/ч. Максимално разрешената скорост на автомобила в района на настъпилото
ПТП е 50 км/ч.
Опасната
зона за спиране на автомобила за определената му скорост на движение 60 км/ч е
около 41 метра. При движение с разрешената в населено място скорост 50 км/ч
опасната зона за спиране на автомобила е 30,45 метра.
Скоростта
на движение на пострадалия пешеходец преди настъпването на удара е била около
3,2 км/ч или 0,9 м/сек за спокоен ход, 4,2 км/ч или 1,2 м/сек за бърз ход и 5,6
км/ч или 1,6 м/сек за спокойно бягане.
Водачът
на процесния автомобил, управлявайки автомобила със скорост 60 км/ч, е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара с пешеходеца и да
предотврати настъпването на удара и ПТП, за всички варианти на движение на
пешеходеца. Изводът е в сила и при движение с разрешената в населеното място
скорост 50 км/ч.
От
техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП са субективните действия
на водача на процесния автомобил с органите за управление на автомобила, който
не е задействал спирачната система своевременно при наличие на движещия се
пешеходец върху платното за движение, при което реализирал закъснение, от което
последвал удара с пешеходеца.
При
аутопсията на трупа на А.Х.Е. са установени следните травматични увреждания:
разкъсно-контузна рана в тилно-теменната област на главата, достигаща до
костта; разкъсно-контузна рана до брадичката вдясно; разкъсно-контузна рана на
дясната вежда; охлузвания на носа, горната устна и дясната буза; раздробяващи
фрактури на костите на лицето, разкъсвания на зъбния венец; фрактура на
черепната основа и задната част на черепния покрив; охлузвания в областта на
епигастриума и на гръдната кост; масивно охлузване на дясната мишница и дясната
предмишница, в съчетание с надлъжна разкъсно-контузна рана; счупване на
вътрешния епикондил на дясната мишнична кост; фрактури на десните лакътни и
лъчеви кости; повърхностни разкъсно-контузни рани на втори и трети пръст на
дясната ръка; охлузване и разкъсно-контузна рана в областта на дясната коленна
става (с обща конфигурация на част от окръжност); охлузвания по вътрешната и
предно-вътрешната повърхности на лявата подбедрица, с подлежащ мекотъканен
джоб; охлузвания по гърба на лявото ходило; разкъсно-контузна рана на вътрешния
ръб на лявото ходило; хемартроза на лявата коленна става и кръвонасядане на
външния й колатерален лигамент; кръвоизлив под менингите и в мозъчните
стомахчета; разкъсване и кръвонасядане на междупрешеленния диск между седми
шиен и първи гръден прешлени; мекотъканен джоб в дясната странична и
предно-странична част на гръдния кош; фрактури на ребрата от 2-ро до 9-то
вляво, между средноключичната и преномишничната анатомични линии, на ребрата от
2-ро до 8-мо вдясно, между лопатковата и паравертебралната линия и от 4-то до
10-то вдясно, по средномишничната, към предномишничната линия; разкъсвания на
гръдната аорта, перикарда и дясната сърдечна камера, изливане на 1300 мл кръв в
лявата гръдна кухина; контузия на белите дробове; кръвонасядане на
средностението; разкъсване на черния дроб.
Установените
травми оформят следните морфологични комплекси:
-
тежка лицева травма – охлузвания и разкъсно-контузни рани по лицето вдясно;
раздробяващо счупване на лицевите кости;
-
открита черепно-мозъчна травма – разкъсно-контузна рана в тилно-теменната
област, достигаща до костта, сложна фрактура на черепната основа и в задната
част на черепния покрив; травматичен кръвоизлив под менингите, разпространяващ
се и системата на мозъчните стомахчета;
-
гръбначна травма – разкъсване на междупрешленния диск между първи гръден и
седми шиен прешлени;
-
закрита гръдна травма – травматичен мекотъканен джоб в дясната странична и
предно-странична част на гръдния кош; серийни фрактури на ребра двустранно;
разкъсвания на перикарда, дясната камера на сърцето и аортата; масивен
левостранен хемоторакс; кръвонасядане на средностението;
-
закрита коремна травма – разкъсване на черния дроб;
- травми
на крайниците – фрактури на десните мишнична, лакътна и лъчева кости;
хемартроза и кръвонасядане на външния колатерален лигамент на лявата коленна
става; охлузвания и разкъсно-контузни рани на десните мишница и предмишница,
дясната ръка, дясното коляно и левите подбедрици и ходило.
Установените
травматични увреждания се дължат на последователни високоенергийни удари и
триещи въздействия на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, каквито
характеристики имат външните части на автомобила и терена.
Причината
за смъртта на А.Е. е съчетаната черепно-мозъчна и гръдна травма, като
преобладава по тежест и безспорно смъртоносната гръдна травма, включваща
несъвместими с живота увреждания на сърцето и на аортата.
Въз
основа на резултатите от химическите изследвания се установява, че
непосредствено преди смъртта си Е. не е бил под въздействие на алкохол,
алкалоиди, барбитурати, салицилати, бета-блокери, бензодиазепини, фенотиазинови
и имипраминови лекарствени средства.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на фактите по
обвинителния акт от подсъдимия, подкрепено от събрания в досъдебното
производство доказателствен материал, проверен от съда при постановяване на
определението му по чл. 372, ал. 4 от НПК, а именно: протоколи от разпита
на подсъдимия П.А.П. (л. 3, 20-21,
75-77 от ДП) и свидетелите Ц. И. Й. (л. 4, 22-23 от ДП), Ц.А.Е.
(л. 18-19 от ДП), Б. И. С. (л. 24-25 от ДП), С. С. П. (л. 26-27 от ДП), А. Е. Б.
(л. 28-29 от ДП), Т. И. С. (л. 30-31 от ДП), писмени доказателства и
доказателствени средства: протокол
за оглед на местопроизшествие от 26.01.2019 г. ведно със скица и фотоалбум (л.
6-17 от ДП), справка за съдимост на подсъдимия (л. 143 от ДП), фиш за спешна
медицинска помощ (л. 121 от ДП), констативен протокол № К-70 от 26.01.2018 г.
(л. 122 от ДП) веществени доказателствени средства: един брой оптичен
носител с надпис DVD+R „Verbatim“ (л. 42 от ДП), един брой оптичен носител с надпис CD-R „MAXELL“ (л. 107 от ДП) и способи на доказване: автотехническа експертиза (л. 32-34 от ДП),
комплексна медицинска и автотехническа експертиза (л. 36-44 от ДП),
съдебномедицинска експертиза на труп № 78/2018 г. (л. 45-49 от ДП),
съдебнохимическа експертиза № А-70/18 (л. 50 от ДП), съдебнохимическа експертиза
№ 64/2018 г. (л. 51 от ДП), видео-техническа експертиза – протокол № 287-Ф/2018
(л. 67-70 от ДП).
Съдът намира,
че всички доказателствени източници по делото са непротиворечиви и в пълнота
изясняват фактическата обстановка по делото, като подкрепят направеното от
подсъдимия признание на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактически положения.
В посочената
доказателствена съвкупност не фигурират писмени доказателства, гласни и писмени
доказателствени средства и способи на доказване, които да не са относими към
предмета на доказване по наказателното производство.
С оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът е задължен в мотивите на присъдата
си да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като
се позове единствено на направеното самопризнание и на доказателствата, които
го подкрепят. В настоящия случай липсват доказателствени материали, които да
обективират каквото и да било съществено противоречие с изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, поради което не се налага и
обсъждане на доказателства по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 374 от НПК. Всички събрани и проверени в хода на досъдебното производство
доказателствени източници подкрепят еднопосочно и безпротиворечиво изложената
фактическа обстановка.
По тези причини
съдът прие за установена по категоричен и несъмнен начин фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт и намери, че следва именно въз основа на
нея да гради своите правни изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената фактическа обстановка и събраната доказателствена съвкупност,
съдът намира, че от обективна страна подс. П.П. е осъществил престъпния състав
на чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От
обективна страна, на 26.01.2018 г., около 14:40 часа, в гр. София, подс. П.,
при управление на процесния товарен автомобил по пътното платно на бул.
„Сливница“ с посока на движение от ул. „Димитър Петков“ към бул. „Христо Ботев“,
в района на кръстовището с ул. „Българска морава“ нарушил правилата за движение
по пътищата по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП, като движейки се със
скорост от 60 км/ч, не задействал спирачната система на автомобила своевременно
и реализирал ПТП с пресичащия платното на бул. „Сливница“ от ляво надясно
спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец А. Х.Е., като по
непредпазливост причинил смъртта му.
Подсъдимият
съзнателно е нарушил правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 1 и ал. 2
и чл. 116 от ЗДвП, като от субективна страна деянието е извършено при форма на
вината непредпазливост във формата на небрежност спрямо съставомерния резултат.
По отношение на причинената смърт на пострадалия подсъдимият е действал при
условията на небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК, защото не е
предвиждал конкретно настъпването й, но е могъл и в същото време, поради
качеството си на участник в движението, е бил длъжен да го предвиди.
Задължението за предвиждане се основава и на факта, че в съзнанието на
подсъдимия всички елементи на престъпния състав от обективна страна са били
пълно и точно отразени, защото не показват никакви съществени отклонения от
обичайната пътна ситуация.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен, се предвижда
наказание лишаване от свобода от две до шест години, както и наказание лишаване
от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и неправомерното поведение
на пострадалия, който не е изпълнил задължението си по чл. 113, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и е нарушил забраната по чл. 35, ал. 4, т. 1 от ППЗДП, преминавайки на
червен сигнал на светофара, и по този начин в значителна степен е съпричинил
вредоносния резултат. Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
Настоящият
съдебен състав прецени, че установените смекчаващи отговорността обстоятелства
не са нито многобройни, нито изключителни, за да обосноват приложението на
привилегирования текст по чл. 55 от НК, с оглед на което определи наказанието
при условията на чл. 54 от НК и счете, че наказание лишаване от свобода за срок
от три години напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление и
неговия автор.
Съдът
съобрази и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр.
чл. 371, т. 2 от НПК, която го задължава при постановяване на осъдителна
присъда при проведено съкратено съдебно следствие с признаване от подсъдимия на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, да определи
наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно посочената разпоредба,
след определяне на наказанието лишаване от свобода, съдът намали така
наложеното на подс. П. наказание лишаване от свобода за срок от три години с една
трета и осъди същия да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от две
години.
В
случая съдът прецени и че са налице всички предпоставки за приложението на
института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК. Срокът на наложеното
наказание лишаване от свобода е по-кратък от три години, подсъдимият не е осъждан
и за
постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия не е наложително
той да изтърпи ефективно наложеното наказание, доколкото проведеното
наказателно производство и постановеният осъдителен съдебен акт в достатъчна степен
ще въздействат върху него превъзпитателно и предупредително, така че да го
мотивират да спазва законоустановения ред. Съвкупната преценка на обсъдените
дотук обстоятелства, налагат извода, че поради невисоката степен на обществена
опасност на подсъдимия и характера на деянието, предупредителното и възпиращо
въздействие върху него, а и върху останалите членове на обществото, с оглед
изискванията на чл. 36 от НК, би могло да се реализира без неговата
принудителна изолация в местата за лишаване от свобода. Размерът на изпитателния
срок, който в случая е четири години, ще е достатъчна гаранция за постигане на
необходимия възпиращ и предупредителен ефект върху подсъдимия, след като за
него съществува опасността при бъдещо престъпно поведение да изтърпи и
отложеното наказание. Ето защо, според съда, институтът на условното осъждане
по чл. 66, ал. 1 от НК, в пълна степен ще удовлетвори изискванията за
справедливост, без да се надхвърли въздействието на наказателната репресия.
При
съобразяване разпоредбата на чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът
наложи и другото предвидено наказание, а именно лишаване от право да управлява
МПС за срок от една година, предвид че именно вследствие на неправомерното му
поведение като водач на МПС, допускайки процесните нарушения на правилата за движение
по пътищата, се е стигнало до съставомерния резултат.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На
основание чл. 189, ал. 3 от НК съдът осъди подс. П.П. да заплати разноски в
размер на 1095,50 (хиляда деветдесет и пет лева и петдесет стотинки) лева в
полза на бюджета на държавата, както и 5,00 (пет) лева държавна такса за
служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
Мотивиран
от горното, СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ........................................