Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1203, гр. Пловдив, 11.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 28.06.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 2565/2018г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.53
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 16-001968/20.03.2018г. на Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“, гр.Пловдив, с което на „БЛЯСЪК ВГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Никола Палаузов“ № ***, представлявано от ********
Г.В.Ж., на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лв. за нарушение по чл.143, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят, в жалбата си
моли съда да обяви нищожността на атакуваното наказателно постановление /НП/.
Алтернативно моли административния акт да бъде отменен като незаконосъобразен,
неправилен и необоснован, по подробно изложени в жалбата съображения. Навежда
доводи за приложение на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В съдебно
заседание чрез процесуалния представител адв.В.И. прави искане за отмяна на НП.
Въззиваемата страна – Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Пловдив /Д „ИТ“ гр.Пловдив/ се представлява от юрк.П.Т.,
която пледира да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 05.01.2018 г. от служители на Д „ИТ“ гр.Пловдив
била извършена проверка в обект на контрол – химическо чистене и пране, находящ
се в гр.Пловдив, ул.“***** стопанисван от жалбоподателя „Блясък ВГ“ ООД. В хода
на проверката с призовка с изх.№ 18005391/05.01.2018 г. контролните органи
изискали от дружеството документи, включително графици за работа, ведно с
присъствени форми, на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ. На 10.01.2018 г. в Д „ИТ“ Пловдив постъпили
заварени копия от документи, изпратени от дружеството-жалбоподател чрез
куриерска пратка. От представените с опис документи, а именно от
справка-график, ведно с присъствена форма за месец декември 2017 г.,
контролният орган установил, че от страна на работодателя „Блясък ВГ“ ООД е
допуснато при сумирано изчисляване на работното време служителката С.И.Б.,
заемаща длъжността „работник химическо чистене“ в обект химическо чистене и
пране на адрес гр.Пловдив, ул.“*****“ № ****, да положи 40 часа извънреден труд
през отчетния период 01.12.2017 г. – 31.12.2017 г. С.Б. отработила 184 часа при
норма часове за месец декември 2017 г. от 144 часа. Положеният от нея
извънреден труд бил извън изключенията на чл.144 от КТ.
Предвид горното на 16.02.2018 г. св.В.И.Б. съставил при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16-001968/16.02.2018 г.
срещу „Блясък ВГ“ ООД за нарушение на чл.143, ал.2 от КТ. В законоустановения срок срещу съставения
акт постъпило писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното
НП № 16-001968/20.03.2018г., с
което на „Блясък ВГ“ ООД на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ била
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение по чл.143, ал.2
от КТ.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел
беше разпитан актосъставителя В.И.Б., който поддържа съставения от него АУАН. Свидетелят
и колегата му В.Б.извършили на 05.01.2018 г. проверка на химическо чистене в
гр.Пловдив, стопанисвано от дружеството-жалбоподател. По време на проверката
присъствал и управителя на дружеството, на когото връчили призовка, в която
изискали необходимите за проверката документи – графици, присъствени форми и
др. В момента на проверката в обекта имало заповед за установяване на работното
време, графици и присъствени форми за м.декември, както и други графици. На
10.01.2018 г. в Д „ИТ“ Пловдив били получени изисканите документи, сред които
имало справка, график, ведно с присъствена форма за м.декември 2017 г. От
документът, който отразявал действително отработеното време било установено, че
служителката С.И.Б. била отработила 184 часа за месец декември. Свидетелят
сочи, че нормата за работа за декември била 144 часа, от което извели извода,
че Б. била отработила 40 часа извънреден труд. Свидетелят съставил АУАН, след
като установил, че положеният труд не попадал в изключенията по чл.144 от КТ. С
писмо с обратна разписка на управителя на дружеството била изпратена покана за
съставяне на АУАН, както и протокол за извършена проверка. Писмото било
получено лично от управителя на 12.02.2018 г. След като последният не се явил
на посочената в писмото дата и час, актът бил съставен в негово отсъствие.
Екземпляр от съставения акт бил изпратен и получен от управителя. Свидетелят
сочи откога работи в Д „ИТ“ Пловдив и какви длъжности е заемал. Съгласно
Устройствения правилник на ИА „Главна
дирекция по труда“ инспектори, юрисконсулти и експерти имали право да съставят
актове. Процесната проверка била планова, след извършени и други проверки по
сигнал, както на работниците, така и на работодателя. Актосъставителят не си
спомня кой от служителите е присъствал по време на проверката през месец януари
2018 г., както и не си спомня С.Б. дали е полагала към момента на проверката
извънреден труд.
Съдът кредитира показанията на св.Б. като
обективни и последователни, като не дава вяра на показанията му в частта, в
която същият твърди, че справката-график представлява и присъствена форма,
доколкото твърдението му не беше подкрепено от останалите доказателства по
делото.
По искане на процесуалния представител на
жалбоподателя в хода на съдебното производство бяха разпитани св.Д.И.К. и св.С.И.Б..
Св.К. излага в свободен текст причините и обстоятелствата по напускането й на
работа в дружеството-жалбоподател.
От показанията на св.С.Б. се установява, че същата
работи в дружеството-жалбоподател от 2012 г. – 2013 г. Твърди, че никога не й е
било налагано да полага извънреден труд. Свидетелката не била проверявана по
време на проверката, направена от Инспекцията по труда в края на 2017 г. Сочи,
че първата смяна е от 7,00 часа до 15,30 часа, а втората смяна – от 10,30 часа
до 19,00 часа, с половин час почивка. Б. твърди, че почива в събота и неделя и
работи пет дни по осем часа на твърд график.
Съдът кредитира показанията на св.К., но отчита
обстоятелството, че същите не представляват източник на информация с
доказателствена стойност относно фактите и обстоятелствата, относими към
състава на изследваното нарушение.
Съдът кредитира показанията на св.Б., доколкото
същите са последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото,
като отчита, че същата е служител в дружеството-жалбоподател.
При така изложената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства съдът намира за недоказано по безспорен и категоричен начин
извършено от жалбоподателят „Блясък ВГ“ ООД, в качеството му на работодател, нарушение на разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ, която забранява извънредният труд. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Безспорно „Блясък ВГ“
ООД се явява работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
КТ. Не се спори, че в стопанисвания от него обект - химическо чистене и пране е
работила служителката С.И.Б. на длъжност „**********“. Липсва спор и за това,
че в дружеството със заповед на неговия управител е било въведено сумирано
изчисляване на работното време за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г.,
считано от 01.12.2017 г., както и че при поименното изброяване на лицата от
персонала, за които се отнасяла въпросната заповед била включена и служителката
С.Б.. В случая изводът за извършено нарушение на чл.143, ал.2 от КТ бил изведен
от актосъставителя, съответно наказващия орган въз основа на представена
справка-график, ведно с присъствена форма за месец декември 2017 г.
/обстоятелство изрично упоменато в акта и НП/, представени от провереното
дружество. Формата за график показва кога работникът/служителят се очаква да е
на работа и с какво работно време ще бъде като диапазон и часове, докато
присъствената форма доказва кога реално е присъствал или отсъствал, и отразява
действителното фактическо положение. В административнонаказателната преписка по
разглеждания казус е приложено заверено копие от справка-график за месец
декември 2017 г., в която е направен поименен график за разпределение на
работното време на заетите работници и служители в обекта на наказаното
дружество, включително и за св.Б.. Въпросната справката-график обаче не е
достатъчна, за да бъде направен категоричен извод за реално положен труд за
месец декември 2017 г. от служителката. Липсва присъствената форма за месец
декември 2017 г., на която се позовават
актосъставителя и наказващия орган при формиране на своите констатации за твърдяното
нарушение на КТ. Такава не беше
представена в хода на настоящото производство. Твърдението на актосъставителя,
че справката-график за месец декември 2017 г. представлява както график за
работа, така и присъствена форма не беше подкрепено от доказателствата по
делото, доколкото от самото съдържание на справката-график не могат да
установят действително отработени часове от св.Б., а не тези, които са
предвидени по график, за да се направи обоснован извод, че същата е положила 40
часа извънреден труд в процесния период. Такива не бяха установени и от представените
заверени копия на справки за отработени часове за месеците септември, октомври,
ноември и декември 2017 г., доколкото същите касаят изброените месеци на 2017
г., но отчитат общия брой часове нощен труд, какъвто не е полаган от
служителката С.Б.. От своя страна
представените разчетно-платежни ведомости, в които намира място положения труд
в дни от служителите, не подкрепят и доказват направените в акта и НП
констатации, доколкото същите се отнасят до месеци от 2016 г. и 2017 г.,
различни от процесния период /от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г./, а
представената ведомост за заплати за месец декември освен, че касае 2016 г., в
нея не фигурира името на служителката С.Б..
В заключение следва да се посочи, че от събраните
по делото писмени и гласни доказателства не се установи по несъмнен и
категоричен начин, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.143, ал.2
от КТ. В
производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху
административнонаказващия орган и недоказването на извършването на
административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна
на наказателното постановление.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 16-001968/20.03.2018г. на Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“, гр.Пловдив, с което на „БЛЯСЪК ВГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Никола Палаузов“ № 6, представлявано от ******
Г.В.Ж., на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лв. за нарушение по чл.143, ал.2 от КТ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
М.Г.