РЕШЕНИЕ
№ 526
гр. ***, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело
№ 20234110103312 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск , чиято законова правна квалификация се извежда от нормата на чл.108 от
Закона за собствеността.
Ищецът М. М. К. от гр.*** чрез пълномощника си адвокат А. Ч. от ВТАК твърди , че по
силата на договор за продажба от 18.01.2006 г., оформен с нотариален акт *** на нотариус , вписан
в регистъра на НК под № ***, с район на действие ВТРС, сключен с ответника М. М. К., е
придобил правото на собственост върху урегулиран поземлен имот *** , в строителен квартал ***
по ПУП на ***, с площ от 500 кв.м. , заедно с построения в този имот масивен плевник с навес ,
със застроена площ от 39 кв.м. , подобрения и трайни насаждения.
Заявява , че по силата на правилото на чл.92 от ЗС е придобил и правото на собственост
върху намиращите се в поземления имот масивна жилищна сграда на два етажа с площ от 83,80
кв.м. и гараж , тъй-като , макар и да не са включени изрично в предмета на продажбата, не е и
изрично уговорено , че продавачът- ответник си го запазва.
Владението върху тях се упражнява от него.
Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено
по отношение на ответника, че е носител на правото на собственост върху масивна жилищна
сграда на два етажа с площ от 83,80 кв.м. и гараж , построени в УПИ *** , в строителен квартал
*** с площ от 500 кв.м. и да го осъди да му предаде владението им.
В с.з. поддържа предявения иск по съображения, изложени в писмена защита / повтарящи
тези в исковата молба /.
Ответникът лично и чрез назначеният му по реда на ЗПП процесуален представител – адвокат
К. С. от ВТАК оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен по съображения
изложени в писмена защита : волята на страните, изразена в сключения договор за продажба не
включва в предмета й прехвърляне на правото на собственост върху жилищната сграда и гаража,
нито е допустимо да се извежда по подразбиране такава воля , нито е приложимо правилото на
чл.92 от ЗС , тъй-като имотите са изградени много преди този договор.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и
1
обосновава следните правни изводи :
Юридическият факт на сключен между страните договор за продажба с описаното
по-горе предметно съдържание е настъпил вследствие на извършения нотариален акт, цитиран
по-горе / заверено копие, представено по делото/ .
В поземления имот много време преди продажбата са изградени /през 1985 г. и 1992 г. /
масивна двуетажна жилищна сграда , в чийто сутерен са разположени два гаража , както и
пристройка – работилница към сградата/ безспорни и установени с Акт за узаконяване № *** г.
на ОбНС *** и заключението на съдебно технико- оценъчната експертиза на вещото лице М. П.,
факти /.
Ответникът упражнява чрез трето лице/ комуто е предоставил ключове / фактическата власт
върху жилищната сграда / изявлението му в съдебно заседание и показанията на свидетеля И. И./.
Искът е неоснователен.
Недвижимите имоти – предмет на спора са самостоятелни обекти на правото на
собственост по смисъла на чл.110, ал.1 от ЗС, вр. с чл.23, т.2, т.3 , параграф 1 , т.1 от ДР от ЗКИР,
параграф 5, т.29, т.30 и т.39 от ДР на ЗУТ и съответно годни за прехвърлителни правни сделки /
чл. 181, ал.2 от ЗУТ/.
Правото на собственост върху тях не е придобито от ищеца нито по силата на договора за
продажба/ чл.77, пр.1-во от ЗС , нито по класическия първичен начин , наречен приращение/ чл.
77, пр.3-то от ЗС/ , който правилото на чл.92 от ЗС урежда: собственикът на земята е собственик
и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.
Това е така , защото ответникът не го е изгубил/ чл.99 от ЗС/ в резултат на разглежданата
правна сделка , а ищецът, макар и от нея да се счита придобил правото на собственост върху
поземления имот/ независимо дали в пълен или в частичен обем / не е придобил такова върху
сградата със самостоятелните обекти в нея / жилище/ жилища и гаражи/ , тъй-като тя не е
построена в него, без да е отстъпено право на строеж другиму/ ако бе отстъпено, лицето, в чиято
полза е направено , би станало неин собственик – чл.63, ал.1 от ЗС и така създаденото ново
положение ще е онова „установено друго“ по смисъла на чл.92 от ЗС/ след продажбата , а преди
нея и затова случаят не изпълнява изискването на чл.92 от ЗС: да е налице присъединяване /
добиване или иначе казано трайно прикрепване към земята от действието на човека на постройка,
по време , когато собственик на земята е лицето, което претендира , че приращението е в негова
имотна полза.
За да е изгубил правото на собственост и върху съществувалата към момента на
продажбата сграда със самостоятелните обекти в нея , ответникът трябва да го е прехвърлил на
ищеца чрез изрична изява на съгласувана воля с въпросния нотариален акт или с друг
последващ- аргументи от чл. 63, ал.2 от ЗС, вр. с чл.18, вр. с чл.24, ал.1, чл.183, ал.1 от ЗЗД.
Това е така ,понеже договорът съгласно определението , дадено в текста на чл.8, ал.1 от ЗЗД е
съглашение между две или повече лица, за да се създаде , уреди или унищожи една правна връзка
между тях , прехвърлянето на вещни права се извършва с нотариален акт, който е форма за
действителност на прехвърлителната сделка, обяснена като изрично предписан от закона
обективиран неин външен вид и начин на сключването й , т.е. задължителното материализирано
„облекло” на волеизявлението/ волеизявленията, включено като елемент от фактическия й състав,
без чието пълно осъществяване тя не би могла да породи желаното от правните субекти правно
действие, а обектът на вещното право / вещта/ трябва да бъде определен / чл.24, ал.1 , чл.183, ал.1
от ЗЗД/ и следователно не може да бъде мълчаливо включен в предмета й , т.е. логически
предполаган като елемент от съдържанието на волята / намерението на страните.
Ако би се допуснало подобно мълчаливо „включване“ в предмета на една прехвърлителна
сделка на „пропуснати“ вещи , имащи самостоятелно и главно , а не добавъчно , обслужващо
предназначение , би се стигнало до опасни прецеденти на обезсмисляне на външното, облечено в
изискуемата писмена форма изявление на волята, заради субективни схващания по съмнения,
догадки и предположения за несъответствие с „истинското й“/ вътрешно/ съдържание и в крайна
сметка - до подкопаване на всякаква сигурност в правния оборот .
Всъщност позоваването, че правото на собственост е придобито едновременно както по
2
производен/ продажба/, така и по първичен/ приращение/ начин е логическа вещноправна
безсмислица.
По изложените достатъчни съображения искът подлежи на отхвърляне, без да се обсъжда
дали ответникът е притежавал в пълен обем правото на собственост или не .
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. М. К. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град ***, ул.“
*** против М. М. К. , с ЕГН: ********** , иск да бъде признато са установено по отношение
на втория , че първият е носител на правото на собственост върху масивна жилищна сграда
на два етажа с площ от 83,80 кв.м. и гараж , построени в ***, с площ от 500 кв.м. в резултат
на придобиването му съгласно договор за продажба от 18.01.2006 г., оформен с нотариален
акт *** на нотариус , вписан в регистъра на НК под № ***, с район на действие ВТРС и по
приращение / чл.92 от ЗС/ и да го осъди да му предаде владението на тези имоти- като
неоснователен.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3