Решение по дело №40930/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8217
Дата: 7 май 2024 г.
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20231110140930
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8217
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110140930 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на К. К. П., с ЕГН: **********, подадена
чрез пълномощника й – адв. Г. В. против „Държавен логопедичен център“, с
код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, район „Оборище“, ул. „Екзарх Йосиф“ №30 Б, с която се иска да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
853,42 лева – представляваща главница – обезщетение за незаплатена сума за
платен годишен отпуск от 12 дни за периода от 01.06.2021 г. до 06.09.2021 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение – 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 10578/2023
г., СРС, 63. с-в. Претендират се и разноски – адвокатско възнаграждение за
оказвана безплатна адвокатска защита в размер на 480 лева с ДДС – за
исковото производство и 480 лева с ДДС – за заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил в трудово правоотношение
с ответника в периода от 03.11.2020 г. до 31.05.2021 г. като заемал
длъжността „логопед“. Посочва, че уговореното трудово възнаграждение е в
размер на 1260 лв. – основно трудово възнаграждение и 264.60 лв. – за клас
прослужено време и 40.00 лв. – надбавка за дефектология или сума в общ
размер на 1564.60 лв. Трудовото правоотношение било прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ със Заповед № 318/31.05.2021г. на
работодателя. На 07.09.2021 г. ищцата е започнала работа при нов
работодател. На 05.05.2022 г. с решение № 4296/05.05.2022 г. по гр.д.
42867/2021 г. на СРС, 65. с-в, уволнението на К. П. е признато за незаконно и
същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. На
1
13.07.2022 г. ищцата е получила съобщение за възстановяване на работа на
основание чл.345, ал. 1 от КТ, но не се е явила да заеме длъжността, на която
е възстановена от съда и поради това трудовото й правоотношение е
прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.2 КТ на 27.07.2023 г. със Заповед
№11 от 12.09.2022 г.
Излага подробни твърдения, че съобразно практиката на СЕС за
периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяване на
работа или започването на работа при друг работодателя служителят, макар в
посочения период да не е упражнявал реално труд при работодателя, но
доколкото това се дължи на виновни и неправомерни действия на
работодателя, има право на обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск през периода. Посочва, че за периода от оставане без работа –
01.06.2021 г., до постъпване на работа при нов работодател – 06.09.2021 г.
или за период от 3 месеца и 5 дни ответницата има право на отпуск в размер
на 12 дни, като за процесния период се дължи обезщетение в размер на
853.42 лева. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: трудов договор № 355/03.11.2020 г.,
копие от Заповед № 318/31.05.2021 г., препис от Решение № 4296/05.05.2022
г. по гр.д. 42867/2021 г., СРС, 65. с-в, Заповед № 11/12.09.2022 г., копие от
трудова книжка на К. К. П..
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Държавен логопедичен
център“, е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който признава
предявения иск по реда на чл. 237 от ГПК и представя доказателства за
заплащане на процесната сума в размер на 853.42 лева. С отделно платежно
нареждане е платена и законната лихва от датата на заявлението до
плащането.
В даден от съда срок ищцата е депозирала становище, с което признава,
че действително е получила плащане в размер на 853.42 лева – главница и
56.32 лева – законна лихва за забава.
Не били обаче заплатени разноските за адвокат по двете производства –
по 480 лева с ДДС за исковото съответно за заповедното дело. Обръща се
внимание, че сумите се дължат на адвокатското дружество за оказана
безплатна правна помощ. Уточнява се и че дружеството е регистрирано по
ДДС, за което се представя справка.
В съдебно заседание, проведено на 09.04.2024 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за постановяване на решение
съобразно извършеното плащане. Претендира разноски за адвокат в
справедлив размер с вкл. ДДС.
Ответникът чрез процесуален представител изразява становище, в което
посочва, че признава иска и е платил исковите суми. Прави възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от ищеца. Счита, че нямало данни
и ищцата да е материално затруднено лице.
С определение от о.с.з., предвид постъпилото плащане на пълния размер
на исковите претенции, съдът е оставил без уважение искането за
постановяване на решение при признание на иска.
2
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищеца е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземането,
което е предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото
заявление районният съд е издал заповед № 8077/16.03.2023 г. по ч.гр.д. №
10578/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение.
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени
доказателства /трудов договор № 355/03.11.2020 г., копие от Заповед №
318/31.05.2021 г., препис от Решение № 4296/05.05.2022 г. по гр.д. 42867/2021
г., СРС, 65. с-в, Заповед № 11/12.09.2022 г., копие от трудова книжка на К. К.
П. /, се установява, че са били в трудово правоотношение в периода от
03.11.2020 г. до 31.05.2021 г. Ищцата заемала длъжността „логопед“ при
месечно възнаграждение в общ размер на 1564.60 лв. Трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ със
Заповед № 318/31.05.2021г. на работодателя, а на 07.09.2021 г. ищцата
започнала работа при нов работодател. Ищцата обаче обжалвала по съдебен
ред уволнението си и с решение № 4296/05.05.2022 г. по гр.д. 42867/2021 г. на
СРС същото било признато за незаконно и същата била възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност. Ищцата посочва, че така и не се е
явила да заеме длъжността, на която е възстановена от съда и поради това
трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.2 КТ
на 27.07.2023 г. със заповед №11 от 12.09.2022 г.
По делото липсва спор, а и от трудовата книжка е видно, че в периода от
01.06.2021 г. до 06.09.2021 г. ищцата не е полагала труд поради уволнението.
Във възражението по ч.гр.д. № 10578/2023 г. по описа на СРС длъжникът
е посочил, че не дължи процесната сума.
По исковото дело обаче ответникът посочва, че признава претенциите на
ищеца. Видно от платежно нареждане от 12.09.2023 г. сумата от 853.42 лева –
главница е заплатена на ищеца. С второ платежно нареждане отново от
същата дата ответникът е заплатил на ищцата и сумата от 56.32 лева –
обезщетение за забава към 12.09.2023 г. – в размер на законната лихва за
забава от датата на ЗИЗИ до датата на плащането.
В тази връзка и самият ищец изряза становище – молба с вх. №
5689/09.01.2024 г., че на 12.09.2023 г. г. ответникът е заплатил главницата и
обезщетението за забава по делото. Ищцовата страна обаче счита, че се
дължат и разноски по исковото производство и по заповедното производство
за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. – по 480 лева с ДДС
за всяко производство.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Искът е с правно основание по чл. 224 от КТ вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК –
за установяване вземането на ищеца към ответника за обезщетение за
3
неизползван платен годишен отпуск, за което е издадена заповед №
8077/16.03.2023 г. по ч.гр.д. № 10578/2023 г. по описа на СРС за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение срещу същата в законоустановения едномесечен срок
по чл. 414 от ГПК Това е наложило даване на указания за предявяване на иск
в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след
установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: 1/ наличието на
трудово правоотношение с ответника, което е незаконосъобразно прекратено,
2/ размера на възнаграждението, което се изчислява от начисленото при
същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, предхождащ датата на уволнението, през който
работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни или ако
няма такъв – размера на уговореното месечно трудово възнаграждение, както
и 3/ периодът между уволнението, признато впоследствие за незаконно и
датата на възстановяване на работа или до датата на постъпване на работа
при нов работодател (която от двете дати е по-ранна).
В доказателствена тежест на ответника е да установи плащането на
дължимото се обезщетение за неизползван отпуск.
В настоящия случай ответното дружество е заплатило пълния размер на
исковите претенции още на 12.09.2023 г. – като е заплатило главницата –
обезщетение за неизползван отпуск, както и обезщетение за забава върху
същата. С отговора на исковата молба, с вх. № 254691/14.09.2023 г., който
съдържа като приложение и платежните нареждания, исковата претенция се
признава. От своя страна ищцата не оспорва получаване на плащанията –
видно от молба с вх. № 5689/09.01.2024 г.
Това налага искът да бъде отхвърлен поради плащане на процесната
сума до датата на съдебното заседание – което обстоятелство съдът
съобразява съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 10578/2023 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство заявителят претендира 480 лева с ДДС – за
4
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата –
който се иска да бъде заплатен на адвокатско дружество „Милованови“ с
регистрация по ЗДДС № BG *********.
Длъжникът ответник обаче прави възражение за прекомерност на
хонорара, което е основателно.
Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен
съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи
на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.
Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е
възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо
страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по
преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание
чл. 633 ГПК.
В Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа
на ВКС, I т.о., е определено адвокатско възнаграждение под минимума по
наредбата по дело, което не се отличава с фактическа и правна сложност, като
е прието, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да
се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка
от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да
са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
В настоящия случай съдът съобразява, че делото е от изключително
ниска фактическа и правна сложност, като няма приложен доказателствен
материал. Освен това ответното дружество признава иска / в хода на исковото
дело/ – и е платило претенцията доброволно още на 12.09.2023 г.
Поради това и по заповедното дело следва да бъде определен
справедлив хонорар от 120 лева. При начисляване на ДДС върху тази сума от
5
24 лева, следва извод, че длъжникът дължи общо 144 лева разноски за адвокат
с ДДС.
По разноските в производството по гр.д. № 40930/2023 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищецът отново претендира разноски на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата – 480 лева с ДДС.
Тук съдът намира, че не е необходимо преповтаряне на доводите от
горния абзац като въз основа на същите, счита че следва да определи
възнаграждение от 200 лева – за безплатна адвокатска помощ. При
начисляване на ДДС сумата възлиза на 240 лева.
В настоящия случай съдът съобразява, че делото е от изключително
ниска фактическа и правна сложност, същото е приключено в едно открито
съдебно заседание, при липса на експертиза и малък обем доказателствен
материал. Освен това ответното дружество признава иска – и е платило
претенцията доброволно още на 12.09.2023 г.
В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Определение №
1640 от 04.04.2024 г. по гр.д. № 3549/2023 г. по описа на ВКС, 3-то г.о.
В допълнение следва да се отбележи, че действително присъждането на
хонорар от общо 960 лева с ДДС по двете производства би довело до хонорар
надвишаващ исковата претенция, което нарушава принципа на
справедливост.
Ответната страна няма право на разноски предвид изхода на делото.
Дължат се обаче от ответника и разноски за държавна такса в полза на
съда – от 25 лева в исковото дело и 25 лева в заповедното производство.
Водим от горното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. К. П., с ЕГН: ********** и АДРЕС срещу
„Държавен логопедичен център“, с код по БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, район „Оборище“, ул. „Екзарх
Йосиф“ № 30Б, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата
К. К. П., сумата от 853,42 лева – представляваща главница – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 12 работни дни за периода от
01.06.2021 г. до 06.09.2021 г., както и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. №
10578/2023 г. по описа на СРС – 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 10578/2023 г. на СРС – поради извършено от
ответника плащане на посочените суми след образуване на настоящото
исково производство, но преди приключване на устните състезания.
ОСЪЖДА „Държавен логопедичен център“, с код по БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район
„Оборище“, ул. „Екзарх Йосиф“ № 30Б ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,
6
ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокатско дружество
„Милованови“, с регистрация по ЗДДС № BG ********* и адрес на
управление: гр. София, ул. Хан Аспарух № 60, ет. 3, сумата от 144 лева с
ДДС, представляваща разноски за безплатна адвокатска помощ в
производството по ч.гр.д. № 10578/2023 г. на СРС и сумата от 240 лева с
ДДС, представляваща разноски за безплатна адвокатска помощ в настоящото
исково производство по гр.д. № 40930/2023 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Държавен логопедичен център“, с код по БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район
„Оборище“, ул. „Екзарх Йосиф“ № 30Б да заплати по сметка на Софийски
районен съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата в размер на 25 лева,
представляваща разноски за държавна такса в производството по ч.гр.д. №
10578/2023 г. на СРС и сумата от 25 лева, представляваща разноски за
държавна такса в настоящото исково производство по гр.д. № 40930/2023 г.
на СРС.
УКАЗВА на „Държавен логопедичен център“, с код по БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район
„Оборище“, ул. „Екзарх Йосиф“ № 30Б да внесе възложените в негова тежест
разноски по сметка на съда, в едноседмичен срок, считано от влизане на
решението в сила, КАТО ГО ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай
съдът ще издаде служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към
принудително събиране на вземанията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 10578 по
описа за 2023 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7