Определение по дело №51/2020 на Окръжен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

град Ловеч, 22.01.2020 година

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:

                                    

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                   КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

при секретаря ……………………………………..…………………като разгледа докладваното от съдия Митева в.ч.гр.д. № 51 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

           Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 173/ 08.01.2020 година (клеймо 08.01.2020 година) „Евро Финанс Колект" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза" № 46, ет. 4, представлявано от Е.Р.Д., чрез адв. И.М.Л., вписан в АК - София, с личен № **********, с адрес за съобщения и кореспонденция: гр.Варна, бул. „Мария Луиза № 21, ет.2, срещу Разпореждане № 4430/13.12.2019г. постановено по ч.гр.д. № 2263/2019г. по описа на PC Ловеч, като счита същото за незаконосъобразен, неправилен, постановен в нарушение на процесуалния закон акт, поради което моли да бъде отменен.  Посочват, че длъжникът е уведомен за извършената цесия чрез писмо от 11.09.2019г. изпратено от „Евро Финанс Колект" ЕАД, като пълномощник на предходния кредитор.

Уведомяването на длъжника, следва да е обстоятелство което единствено се заявява и с което заявителя легитимира качеството си на кредитор, макар и само с твърдения, с оглед ограничението на чл.410 ГПК за представяне на доказателства /т.2б на TP № 4/08.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ВКС/

Според изричната разпоредба на чл.410, ал.2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение.

Целта на заповедното производство е единствено да се установи дали вземането е спорно, а съдът не следва да събира доказателства, за установяване на самото вземане. Действително, длъжникът има възможност да възрази, че не е уведомен за цесията, с оглед на възможността да депозира възражение по чл.414 ГПК. Депозиране на възражение от страна на длъжника, би означавало, че вземането е спорно и последицата от това да е образуване на исково производство, където страните ще имат възможност да изложат подробно възраженията си досежно уведомяването.

По отношение на неустойката. Заявителят е посочил, че последната фактура - от дата 08.03.2017г. съдържа неустойка. Действително, в заявлението и в последващата уточняваща молба, не е посочен начина на формирането й, което от своя страна не обуславя отхвърляне на заявлението в цялост, а единствено на вземането по посочената фактура - № 12222953 5/08.03.2017г. Изтъква, че целта на заповедното производство е единствено да се установи дали вземането е спорно, а съдът не следва да събира доказателства, за установяване на самото вземане.

Необходима е индивидуализация на вземането по основание и размер, което заявителят е изложил спрямо вземанията по всички фактури, включитело и по отношение на неустойката. Моли, на основание гореизложеното да бъде отменено обжалваното Определение № 4430/ 13.12.2019г. постановено по ч.гр.д. № 2263/2019г. по описа на съда като незаконосъобразно по съображения изложени в настоящата жалба.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „Евро Финанс Колект" ЕООД, ЕИК *********, - Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника П.Е.Х., ЕГН **********,***, за вземане в размер на 8.19 лева главница по договор за телекомуникационни услуги от 28.06.2016 година по фактура № **********/ 08.11.2016 година, 2.91 лева – лихва от 27.11.2016 година до 11.11.2019 година 06.01.2018 година, 23.24 лева - главница по фактура № **********/ 08.12.2016 година, лихва 8.01 лева за периода 27.12.2016 година до 11.11.2019 година, 17.99 лева - главница по фактура № **********/ 08.01.2017 година, лихва 6.02 лева за периода 27.01.2017 година до 11.11.2019 година; 4.01 лева - главница по фактура № **********/ 09.02.2017 година, лихва 1.32 лева за периода 28.02.2017 година до 11.11.2019 година; 300.10 лева - главница по фактура № **********/ 08.03.2017 година, лихва 94.62 лева за периода 27.03.2017 година до 11.11.2019 година. Посочено е, че вземането произтича от договор за телекомуникационни услуги от 28.06.2016 година по четири фактури, цедирано на 26.08.2019 година от кредитора на заявителя – „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Твърди се, че длъжникът е уведомен за закупеното вземане на 11.09.2019 година. Посочва, че дължимата главница е в размер общо на 359.59 лева, сумата в размер общо на 112.88 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от датата на падежа на всяка една фактура до датата на подаване на заявлението – 11.11.2019 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 11.11.2019 година до окончателното изплащане на задължението. Претендира се заплащане общо на сумата 325 лева съдебно деловодни разноски.

С разпореждане № 4089/ 25.11.2019 година заповедният съд е оставил без движение подаденото заявление, като указа на заявителя да допълни обстоятелствената част на исковата молба, като наведе твърдения относно срока на действие на договора, цената на предосатвената месечна услуга, която потребителят се е дазължил да заплаща, като абонаментна такса, номерата, към които те са предоставени, основание за начисляване – такси, услуги, предоставени извън абонамента, неустойки – за какво неизпълнение и механизъм за формирането им; от кого е уведомен длъжника за продажбата на вземанията – стария или новия кредитор, достигнало ли е изявлението до длъжника и кога. Напомнени са последиците при неизпълнение на дадените указания.

С молба вх. № 13689/ 09.12.2010 година заявителят е посочил, че договорът е сключен на 25.06.2016 година за 24 месеца и изтича на 25.06.2018 година. Пояснил е още, че абонатния номер е **********,  месечният абонамент е в размер на 23.99 лева с  вкл. ДДС, сумите по посочените фактури са формиране от абонаментна такса и потребление на мобилни услуги за посочения мобилен номер, последната фактура от 08.03.2017 година съдържа неустойка за предоставените с абонаментен план VIVACOM Smart M услуги, като същият е извършвал частични плащания. В молбата е заявено, че длъжникът е уведомен за извършената цесия чрез писмо от 11.09.2019 година, изпратено от Евро Финанс Колект" ЕООД, като пълномощник на предходния кредитор.   

Първоинстанционията съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, като е приел, че се са отстранени в цялост дадените указания в частта относно кога длъжникът е уведомен за цесията и как са формирани претендираните неустойки – за какво неизпълнение е начислена и механизма на формирането й.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК – искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не са изложени обстоятелствата, на които се основава искането. Липсва конкретизация на начина на формиране на претендираната неустойка, върху какви суми е начислена, на какво договорно основание, как е формирана.

Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства. Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претеницята е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127 ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013 г. ІІ т.о. „заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането”, така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на І т.о на ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на І т.о, ТК; Определение № 126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на ІІ т.о. ТК, както и Определение № 241 от 28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. ІІ т.о ТК.

В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от договор за цесия. При действието на чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В конкретния случай се твърди, че длъжникът е уведомен чрез писмо от 11.09.2019 година, изпратено от Евро Финанс Колект" ЕООД, като пълномощник на предходния кредитор, като не е посочено, получено ли е от длъжника, по какъв начин и кога.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410, ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК – изложение на обстоятелствата, на които основава искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 година - точната индивидуализация на вземането по основание и размер, обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.

В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна индивидуализация на вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411, ал.1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено.Неоснователно е възражението на частният жалбоподател, че целта на производството е само да се провери дали длъжникът ще възрази. Пълното и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането е предпоставка за преценката на длъжника дали да подаде възражение. При действието на т.2б от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 година обстоятелствата, от които произтича вземането не могат да бъдат извлечени от представените към заявлението документи.

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното разпореждане на РС-Ловеч е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горното съдът

 

                       О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4430/13.12.2019г. постановено по ч.гр.д. № 2263/2019г. по описа на PC Ловеч, с което е отхвърлено подаденото от ”Евро Финанс Колект” ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, бул. „Мария Луиза” № 21, ет. 2, против П.Е.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 353,59 лв. – главница по договор за телекомуникационни услуги от 28.06.2016 година с „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, въз основа на фактура № **********/ 08.11.2016 година; фактура № **********/ 08.12.2016 година; фактура № **********/ 08.01.2017 година; фактура № **********/ 09.02.2017 година и фактура № **********/ 08.03.2017 година, 112,88 лв. – обезщетение за забава за периода 27.11.2016 г. до 11.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и сторените разноски.

Определението  не подлежи на обжалване.  

                   

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                            2.