Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 197
гр. Сливен, 22. 12. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на
прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 173 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП – Бургас, подадена против Решение от
02.08.2021 г., постановено по АНД № 12 / 2021 г. по описа на Районен съд –
Сливен, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 466239-F481121 от 04.09.2019
г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно
управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на „МГ
КОМПЮТЪРС“ ЕООД – гр. Сливен, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС,
е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на Районния
съд е незаконосъобразно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и материалния закон, неправилно и необосновано. Касаторът
счита направената от съда правна интерпретация на фактите по делото, с която е
обоснован извод за по-ниска степен на обществена опасност на административното
нарушение, за неправилна и немотивирана. Счита, че правните изводи, до които е
достигнал първоинстанционният съд, са неправилни и необосновани, което е довело
до постановяване на незаконосъобразно и немотивирано решение, страдащо от
пороци. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на
Районен съд – Сливен и да постанови ново по същество на спора, като потвърди НП,
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, като
правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото за двете инстанции.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален
представител, който оспорва подадената касационна жалба, поддържа представения
отговор на касационна жалба, в който са изложени съображения за правилност на
обжалваното съдебно решение, и моли същото да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност
на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно,
първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е направил извод, че е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски
обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, но конкретното нарушение разкрива белези на по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, поради което е
приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и деянието се квалифицира като „маловажен
случай“.
Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са
със събраните по делото доказателства и с приложимото право, поради което се
споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са
неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на „МГ КОМПЮТЪРС“ ЕООД – гр. Сливен, е съставен и връчен АУАН серия AN № F481121 от 09.04.2019 г. за това, че при
извършена проверка на 29.03.2019 г. в 12:20 ч. в търговски обект – м. за к., находящ се в гр. Сливен, ул. "Л."
№ *, стопанисван от търговско дружество „МГ Компютърс“
ЕООД, отразена в Протокол за извършена проверка от 29.03.2019 г., е
констатирано следното: разчетена наличност от ФУ в размер на ***лева; сума на
паричните средства в началото на деня – ** лева; въведени пари в каса – **
лева; изведени пари от касата – ** лева; фактическа наличност – *** лева;
установена разлика в размер на *** лева. Актосъставителят е приел, че
проверяваното лице е нарушило чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Въз основа на съставения АУАН, на 04.09.2019
г. е издадено процесното НП, с което за констатираното с акта нарушение наказващият
орган е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Първоначално НП е обжалвано пред Районен съд – Сливен,
който с Решение № 260084 от 13.10.2020 г., постановено по АНД № 986 / 2020 г.
по описа на съда, е изменил процесното НП, като е намалил размера на наложената
имуществена санкция от 1000 лева на 500
лева и е осъдил търговското дружество да заплати в полза на НАП разноски по
делото. В резултат на касационно обжалване от страна на „МГ КОМПЮТЪРС“ ЕООД,
това решение е отменено с Решение № 196 от 16.12.2020 г. по КАНД № 190 / 2020
г. на Административен съд - Сливен, с мотиви, че е постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като делото е върнато за
ново разглеждане на друг състав на Районен съд – Сливен за установяване на
действителната фактическа обстановка по делото и обсъждане възраженията на
страните. При новото разглеждане, Районен съд – Сливен е установил посочената
по-горе фактическа обстановка, като за да отмени процесното НП, е приел, че се
касае за нарушение, което може да се квалифицира като „маловажен случай“. В първоинстанционното производство са събрани
свидетелски показания и са представени документи, от които е установено, че
констатираната разлика в размер на *** лева повече в касата се дължи на отчетени
преди проверката парични суми, платени по 3 броя фактури и издадени към тях 3
броя фискални бонове от предходния ден - 28.03.2019 г.
за сума в общ размер от 101 лева, като разликата до *** лева се дължала
на т.нар. „бакшиш“.
Съответни на доказателствата по делото са изводите на
съда, че търговецът е нарушил чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства. Тази разпоредба задължава извън случаите на продажби всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми. Горепосочената разпоредба е част от установения ред
за регистрация и отчетност, задължителен за лицата, използващи фискални
устройства. Нормата има за цел създаването на условия за съпоставимост на
касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми
от продажби, както и от служебно извършени въвеждане и извеждане на суми във
всеки един момент. В случая е установено,
че процесното ФУ е разполагало с функцията „служебно въведени суми“, но въпреки
това не е била регистрирана промяната на касовата наличност– въвеждане на пари
в касата, с което е нарушена разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Макар че нарушението е
формално, задълженията на търговеца, произтичащи от ЗДДС и Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, са императивни и всяко неизпълнение представлява
нарушение на установения правов ред по отношение на фискалната система.
Относно извършеното нарушение, касационната инстанция
споделя извода на Районния съд, че са налице предпоставките за приложение на
чл. 28 от ЗАНН, като счита, че деянието представлява „маловажен случай“.
Приложението на чл. 28 от ЗАНН не е изключено и при формалните административни
нарушения (каквото е процесното), но преценката следва да бъде направена не с
оглед наличието или липсата на вредни последици, а на степента, с която
формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В разглеждания
случай, деянието е застрашило обществените отношения за регистрация и отчетност
при осъществяване на търговските операции, регламентирани с разпоредбите на
Наредба № Н-18/13.12.2006 г., с изключително нисък интензитет. Преценката дали
конкретно извършеното нарушение разкрива признаците на маловажен случай следва
да се направи с оглед дефиницията на чл. 93, т. 9 от НК във връзка с чл. 28 от ЗАНН. Съгласно нея, като маловажен случай може да се квалифицира този, при
който извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения
от съответния вид. Когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл.
28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОС на НК, постановено по т. н. д. №
1/2007 г. по описа на ВКС.
В конкретния случай, въведената в касата и неотразена
във ФУ сума от *** лева не е в символичен размер, но въпреки това обстоятелство
следва да се отчете фактът, че за цитираната разлика са издадени необходимите
счетоводни документи, като видно от два от разходните касови ордери и от
показанията на свидетелите, сумата по трите фактури е платена на 29.03.2019 г.
и е постъпила реално в касата на дружеството на 29.03.2019 г. Това обстоятелство, отнесено към факта, че в хода
на проверката не са били констатирани други отклонения от законовите
предписания, дава основание нарушението да бъде определено като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
отменил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените в касационната жалба нарушения. Съдебният акт е
законосъобразен и обоснован, и следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на касационния
жалбоподател за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 02.08.2021 г.,
постановено по АНД № 12/ 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: