Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 10.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова, сложи за разглеждане гр. дело № 9402 по описа за 2019
година, докладвано от
съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** против „Д.З." АД, ЕИК *****, със седалище *** представлявано
от Д.Х.Д.и Ж.М.Д., иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 10 лева, представляваща частичен иск от сумата в размер на 41.70
лева, представлявани обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата
в размер на 1 830.62 лева, за периода от 09.02.2018г. - датата на увреждането до 01.05.2018г. - ден преди датата на
депозиране на исковата молба в съда на 02.05.2018г. по
образуваното гр.д. № 6206/2018г. по описа на ВРС, 40 състав.
Претендират се и разноските за
настоящото производство.
Обстоятелства, от които се твърди че
произтича претендираното право:
В исковата молба ищецът твърди, че на 09.02.2018г., около 16.00
часа, в гр.Варна, е настъпило ПТП между л.а. Шкода Фабия с per. № *****,
управляван от ищец и л.а. Фолксваген Голф с per. № *****, управляван от А.Г..
Лекият автомобил Фолксваген Голф с per. № *****Н,
управляван от виновния водач, бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност" при ответника.
За настъпилото ПТП уведомил застрахователя на
виновния водач, като същият на 09.02.2018г. извършил оглед на автомобила,
изготвил снимков материал и съставил Опис -заключение за вреди на МПС по щета №
*********.
Поради факта, че ищецът не бил доволен от
получената сума в размер на 745.88 лева, на 02.05.2018г. заведл съдебен иск
срещу застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение.
С Решение № 4978/04.12.2018г. по гр. д. №
6206/2018г. на ВРС, 40 състав, ответното дружество било осъдено да му заплати
сумата в размер на 1 830.62 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на
исковата молба - 02.05.2018г. до окончателното й изплащане. С Решение №
484/03.06.2019г. по в.т.д. № 334/2019г. на ВОС, 3 състав, беше потвърдено
Решение № 4978/04.12.2018г. постановено по гр. д. № 6206/2018г. по описа на
ВРС.
Счита, че му се дължи и мораторна лихва за забава
върху размера на присъдената сума за периода от 09.02.2018г. - датата на
увреждането до 01.05.2018г. - ден преди датата на депозиране на исковата молба
в съда на 02.05.2018г.
По делото е
постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
В него
ответникът ПРИЗНАВА ИСКА частично: за
частично предявения размер от 10 лв. и за периода за периода от 03.03.2018 г.
/датата, на която изтича регламентираният в чл. 497 КЗ срок за произнасяне на
Застрахователя по претенцията на увреденото лице/ до 01.05.2018 г.
Относно ищцовата
претенция за лихва, начислена за периода от 09.02.2018 г. до 02.03.2018 г.,
оспорват иска, като неоснователен, тъй като съгласно чл. 497 КЗ и чл. 429 КЗ
дружеството дължи лихва за забава не от деня на увреждането /каквато е ищцовата
претенция/, а едва след предявяване от увреденото лице на застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ /съдържаща пълни и точни данни за банкова
сметка/, както и изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства към нея. Видно от твърденията на самия ищец в исковата
молба, той е предявил доброволна претенция в Дружеството по реда на чл. 380 КЗ
на датата на процесното ПТП - 09.02.2018 г., считано от когато е започнал да
тече предвиденият в чл. 497 КЗ срок от 15 работни дни за произнасяне по нея.
С оглед
направеното признание на иска за лихва и доколкото не са дали повод за
завеждане на настоящото дело, молят по силата на чл. 78, ал. 2 от ГПК да бъдат
възложени всички сторени по делото разноски в тежест на ищеца.
В съдебно заседание ищецът
поддържа иска си и моли за решение при признание на иска /макар и направено частично/,
а ответната страна не се явява и не се представлява.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По предявеният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно задължение на
ответника за заплащане на определена сума и забавата на същия за плащането й,
считано от датата на падежа. При доказване на посочените обстоятелства от
ищеца, следва да бъде установено от ответника, че е изпълнил задължението си за
плащане на уговорения падеж или други правоизключващи факти.
Налице е признание на иска само частично,
доколкото макар и признанието да обхваща целия заявен от ищеца частичен размер,
се оспорва дължимостта на цялото вземане за целия период, който формира пълната
претенция на ищеца.
Съгласно т. 2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2016, от 22.04.2019 год. на ВКС, ОСГТК, Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
В мотивите на ТР е прието, че предмет на делото е претендираното или
отричано от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в
процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. В
исковата молба ищецът следва да индивидуализира спорното материално право чрез
основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца
факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално
право, т. е. правопораждащите юридически факти. Чрез петитума на исковата молба
ищецът конкретизира неговото съдържание /в какво се състои претендираното или
отричаното право, исканата правна промяна/ и вида на търсената защита /дали
ищецът иска установяване на съществуването или несъществуването на спорното
право, или осъждане на ответника, или правна промяна/.
При предявяване на осъдителен иск за парично вземане в
петитума на исковата молба ищецът сочи и размера на иска. Когато ищецът
претендира с петитума на исковата молба само част от размера на вземането, той
предявява частичен иск.
Независимо, че с частичния иск се търси защита в
ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт
е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така
и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо
от същото право. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от
хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или
отричано от ищеца спорно материално право. При постановяване на решението съдът
е длъжен да обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните, да
установи реално осъществените факти и обстоятелства и въз основа на тях да
направи извод за възникването, съществуването, прекратяването или погасяването
на съответното материално правоотношение, разбирано като двустранна правна
връзка, обединяваща корелативни субективни права и юридически задължения от
момента на 7 тяхното възникване до реализацията им – аргумент от чл. 235, ал. 2
и чл. 236, ал. 2 ГПК.
СПН обхваща цялото вземане, т.е. това решение се
ползва със СПН и по отношение на непредявената част от вземането, включително и
относно правопораждащите факти. Тази позиция на ВКС е изразена в т. 9 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСТТК на ВКС
може да съществува, но е възможно и да не съществува.
В случаите, когато предмет на последващия иск за
съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения
преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане,
но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и
преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за
остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната
му квалификация.
Поради това съдът намира, че доколкото заявената
от ищеца частична по размер претенция обхваща иск по чл. 86 от ЗЗД за периода от
09.02.2018г. - датата на увреждането до 01.05.2018г. - ден преди датата на
депозиране на исковата молба в съда на 02.05.2018г., следва да обсъди всички
възражения на ответника във връзка с настъпване на падежа на главното
задължение не на посочената от ищеца дата 09.02.2018г., а на по-късна такава - 03.03.2018
г. Установяването на сочените факти /кога настъпва падежа на задължението/ е
част от основанието на вземането по претенцията по чл. 86 от ЗЗД, доколкото същата се
индивидуализира не само по размер, но и по период.
Не се спори по фактите, а именно, че на 09.02.2018г. е
настъпило ПТП, а на 12.02.2018г. е подадена молба до застрахователя с искане за
доброволно уреждане на правоотношенията.
Съгласно чл. 497 ал. 1 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
Срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ е три
месеца от предявяване на претенцията по реда на чл. 380 пред застрахователя.
Доколкото не се оспорва по делото,
че с молбата от 12.02.2018г., подадена от ищеца, са представени пред ответника всички
доказателства по чл. 106, ал. 3, съгласно изискването на чл. 497 ал. 1 т. 1 от КЗ, то съдът намира, че падежът на задължението на ответника за заплащане на
дължимото застрахователно обезщетение е 15
работни дни, считано от 12.02.2018г., а именно от 03.03.2018г.
Въз основа на горното съдът
намира, че предявеният като частичен иск следва да бъде уважен за целия
частично предявен размер, но само за част от периода, заявен в исковата молба.
Направено е искане за присъждане
на разноски от ищеца, като ответника твърди, че не е дал повод за завеждане на
иска и претендира приложение на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящия случай не са
налице предпоставките на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78 ал. 2 от ГПК ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай е налице
признание на иска, но само частично, поради което както не е допустимо да бъде
произнесено решение при признание на иска, така и не е допустимо да бъде
приложен чл. 78 ал.2
от ГПК, доколкото липсва пълно признание. Съдът намира, че по-важна се явява
липсата на втората предпоставка за приложението на чл. 78 ал.2 от ГПК, а именно
ответникът да не е дал повод за завеждане на иска.
Ответникът не е заплатил
дължимото от него обезщетение за забава, като по този начин с неизпълнението си
е дал повод за завеждане на иска в съда.
С оглед на това чл. 78 ал. 2 от ГПК е неприложим и ответникът дължи заплащане на разноските на ищеца, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Същите се дължат от ответника в пълен размер от
410лв., съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата, доколкото
частичният иск е уважен за пълния предявен размер.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З." АД, ЕИК *****, със седалище *** представлявано
от Д.Х.Д.и Ж.М.Д.,
ДА ЗАПЛАТИ НА Г.К.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, сума в
размер на 10 /десет/ лева,
представляваща частичен
иск от сумата в размер на 41.70 лева, представлявани обезщетение за забава в
размер на законната лихва за сумата в размер на 1830.62 лева, за периода от 03.03.2018г. - датата на увреждането до 01.05.2018г. - ден преди датата на
депозиране на исковата молба в съда на 02.05.2018г. по
образуваното гр.д. № 6206/2018г. по описа на ВРС, 40 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за периода от 09.02.2018г. до 03.03.2018г. на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д.З." АД, ЕИК *****, със седалище *** представлявано
от Д.Х.Д.и Ж.М.Д.,
ДА ЗАПЛАТИ НА Г.К.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 410лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща разноски по
делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски
окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да
се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните
да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: