Р Е
Ш Е Н И Е
№................/………………
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав в съдебно заседание на шести декември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с.
ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на
секретаря Галина Славова
като разгледа
докладваното от мл. съдия Чаракчиев
в. гр. дело № 2374 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена
от Академия на Министерство на вътрешните работи, БУЛСТАТ *********, гр.София, ж.к.
„Младост-IV", бул. „Александър Малинов" № 1, представлявано от
ректора старши комисар доц. д-р Неделчо Стойчев против Решение № 3475/30.08.2017
г., постановено по гр. дело № 6692/2017 г. по описа на ВРС, с което първоинстанционният съд е уважил
изцяло предявените от ищеца Л.И.И. срещу въззивника, в условията на обективно
кумулативно съединяване, искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
от Кодекса на труда (КТ), като е признал за незаконно и е отменил уволнението
на ищеца, извършено със Заповед № 4581з-279/28.02.2017 г. на Ректора на
Академията на МВР, възстановил я е на заеманата преди уволнението длъжност -
„библиотекар" към Център за специализация и професионална подготовка - гр.
Варна (ЦСПП - Варна) при Академия на МВР и е осъдил последния да заплати на
въззиваемата обезщетение в размер на 5043,26 лв. за оставане без работа за
периода 27.03.2017 г. до 23.08.2017 г.
Във
въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното съдебно решение е
незаконосъобразно, поставено е при грубо нарушаване на съдопроизводствените
правила и в разрез със задължителната съдебна практика на ВКС. Въззивникът посочва,
че пред ВРС по безспорен начин е била доказана законосъобразността на
освобождаването на ищцата, както и на процедурата по осъществяването му. Сочи,
че действително не е дочакано разрешение от синдикалната организация за
уволнението на служителката, но месец и четиринадесет дни е напълно достатъчен
срок за изчакване, след като към момента на уволнението новото щатно разписание
вече било влязло в сила от четири месеца. В тази връзка поддържа, че оставането
на работа на служителката би било необосновано разходване на пари от държавния
бюджет, а и не може да се мотивира наличието на служител при липсата на
длъжност, която да заема по щатно разписание. Сочи, че докато чака разрешението
на синдиката Академията е изпълнила задължението си при отказ за освобождаване
да предложи на служителката друга равностойна длъжност, на същото работно
място, която да заеме и която е с по-високо заплащане, но ищцата отказала. Въззивникът
твърди, че необоснованата забава на Националния синдикат на гражданската
администрация в МВР (НСГА) не е основание да не се изпълни щатното разписание,
защото това би означавало груба намеса в правомощията на ректора, който носи отговорност
за кадровата дейност на структурите, които управлява. Въззивникът поддържа
също, че районният съд неправилно е възприел, че ищцата се е ползвала от
закрилата по чл. 333, ал.3 от Кодекса на труда, тъй като не е член на
централното ръководство на НСГА, а на негова вътрешна структура, каквато е ЦСПП-Варна
при Академията на МВР. Намира за напълно неоснователен извода на съда, че
заповедта е немотивирана и поддържа, че налице са били и двете хипотези и посочени
в нея – съкращаване на щата и закриване на част от предприятието. По изложените
в жалбата съображения моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено друго, с което процесната заповед за прекратяване на ТПО да
бъде потвърдена. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски
и в двете инстанции.
В срока по чл. 263,
ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата Л.И.И., чрез адв. М.Д., в който е
изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –
деловодни разноски.
В хода на
проведеното по делото съдебно заседание страните не се явяват и не се
представляват. Докладвана е постъпила молба по хода от въззивника, в която се съдържа
и становище по същество. В него са въведени и нови твърдения, които не са били
въведени в предмета на спора пред първата инстанция, поради което не следва да
се вземат предвид с оглед настъпилата преклузия. В о.с.з. е докладвана постъпила
молба по хода и от въззиваемата страна, която също изразява и становище по
същество, с което отговорът на въззивната жалба се поддържа.
При извършената проверка по валидността на
обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269 от ГПК съдът не констатира
пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството
е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, предявени от Л.И.И. срещу Академията на МВР. В исковата молба
се твърди, че от 02.04.1996 г. до 27.03.2017 г. ищцата е работила в ЦСПП -
Варна при Академията на МВР. На 27.03.2017 г. ѝ е връчена Заповед №
45813-279/28.02.2017 г. на Ректора на Академията на МВР, с която трудовият ѝ
договор на длъжността „библиотекар" е прекратен на основание чл. 49, ал.4,
т.4 от ЗМВР, чл. 328, ал.1, т. 2 във връзка с чл.326 от КТ, Протокол рег. № 5782р-537/22.02.2017
г. и Заповед № 8121К-413/26.01.2017 г. за утвърждаване на щат на Академия на
МВР, считано от датата на връчването на заповедта - 27.03.2017 г.
Ищцата поддържа,
че издадената заповед е незаконосъобразна.
На първо място твърди,
че към датата на прекратяване на ТПО се е ползвала с предварителна закрила при
уволнение, като Секретар на Управителния съвет на НСГА и като Председател на
синдикалната организация при ЦСПП – Варна. Поради това сочи, че процесната
заповед е издадена в нарушение на чл.333, ал.3 от КТ тъй като работодателят не
е имал предварително съгласие на синдикалния орган за освобождаването ѝ. На
следващо място поддържа, че заповедта за прекратяване на ТПО не е мотивирана,
тъй като в нея е не е посочено на кое от двете основания предвидени в чл.328
ал.1 т.2 от КТ е прекратен трудовия ѝ договор - закриване на част от
предприятието или съкращаване на щата. В уточняваща молба излага, че последното
ѝ брутно трудово възнаграждение възлиза на 1045,00 лв. В заключение моли
съдът да признае уволнението за незаконно, да я възстанови на заеманата преди
това длъжност и да осъди ответника да ѝ заплати обезщетение по чл. 225,
ал.1 от КТ в размер на 5043,26 лв. за времето, през което ищецът е
останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 27.03.2017г. до
23.08.2017г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от завеждането на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като
неоснователни. Не оспорва съществуването на ТПО с ищцата и прекратяването му с
процесната заповед. Твърди, че връзка с извършваната структурна реформа в МВР
министърът на вътрешните работи е утвърдил нов щат на Академията на МВР, с
което длъжността заеманата от Л.И. по трудов договор е съкратена. С
допълнително споразумение за изменение на трудов договор на ищцата е предложенп
да заеме длъжност „Организатор обучение" Академия на МВР (ЦСПП -
Варна)" в сектор „Организация на учебната дейност" към отдел „Учебна
и информационна дейност". Ответникът твърди, че два пъти - на 21.02.2017
г. и на 22.02.2017 г., ицщата е отказала да заеме предложената равностойна и
подходяща длъжност с месторабота ЦСПП-Варна. В последствие с писмо от 28.02.2017
г., връчено на 01.03.2017 г., И. е поканена да предостави документи дали попада
в някоя от категориите на защитените лица по чл. 333 от Кодекса на труда. С
оглед депозираното на 01.03.2017 г. писмо-декларация от ищцата, че попада под
закрилата на чл. 333, ал.3 от КТ, тъй като е председател на синдикалната
организация на НСГА в ЦСПП-Варна и секретар на УС на НСГА, работодателят
твърди, че с писмо № 4581р-2915/13.03.2017 г. е поискал от НСГА потвърждение на
нейните твърденията, както и разрешение да бъде освободена от длъжността, която
е съкратена по новия щат. Тъй като не било получено потвърждение на твърденията
за наличие на основания за закрила по чл. 333, ал.3 от КТ, на 27.03.2017 г. заповедта
за прекратяване на ТПО била връчена на г-жа И. в присъствието на двама
свидетели и е влязла в сила на същата дата.
Ответникът твърди,
че писмото, с което е поискана информация от НСГА е заведено в регистрите на синдикалната
организация на 10.03.2017 г., а Протокол № 7/12.04.2017 г. от заседанието на УС
на НСГА-МВР, с което са уведомени, че НСГА не дава разрешение за уволнението на
ищцата, е получен в деловодството на работодателят едва на 24.04.2017 г., т.е.
един месец и четиринадесет дни след искането за информация относно наличие на
основание за закрила и за евентуално разрешение за освобождаване от работа и
четири месеца след датата, на която новото щатно разписание на Академията на МВР
е влязло в сила.
В отговора на
исковата молба се твърди също, че ищцата не се ползва с предварителна закрила
по чл. 333, ал.3 от КТ във вр. § 1, т.6 от ДР на КТ, тъй като е председател на
синдикалната организация на НСГА-МВР при ЦСПП-Варна, който обаче не е
самостоятелен работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. Следователно ищцата
не попада под закрилата на чл. 333, ал.3 от КТ с оглед приетото в Тълкувателно
решение № 9/2013 от 12.12. 2014 г. на ОСГК на ВКС, че в кръга на лицата по § 1,
т.6 от ДР на КТ попадат „членовете на синдикалното ръководство на
предприятието, но не и ръководствата на вътрешните структури в рамките на тази
синдикална организация”. По изложените аргументи се моли за отхвърляне на
предявения иск.
След преценка на становищата на страните, събраните
по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не се
спори, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на
трудов договор и до 27.03.2017 г. ищцата е изпълнявала длъжността
„библиотекар" в ЦСПП - Варна при Академията на МВР.
Към
доказателствения материал по делото е приложена Заповед № 8121к-413/26.01.2017
г. на Министъра на МВР за утвърждаване на нов щат на Академията на МВР. Във
връзка с това длъжността на ищцата е премахната и вместо това работодателят е
предложил на ищцата да заеме длъжност „Организатор обучение" Академия на
МВР (ЦСПП - Варна)" в сектор „Организация на учебната дейност" към
отдел „Учебна и информационна дейност". От Протокол рег.№
5782-537/22.02.2017 г. се установява, че Л.И.И. е отказала да приеме новата
длъжност.
С писмо с рег. №
4581р-2396 от 28.02.2017 г., връчено на дата 01.03.2017 г., Ректорът на
Академията е поканил ищцата в тридневен срок писмено да представи информация
дали попада в някоя от категориите защитени лица по чл. 333 от КТ във връзка с
предстоящо прекратяване на трудовото ѝ правоотношение.
С писмо вх. №
5782р-599/01.03.3017 г. Л.И. е декларирала пред работодателя, че се ползва от закрилата
на чл. 333, ал.3 от КТ, като Секретар на УС на НСГА и Председател на
Синдикалната организация при ЦСПП – Варна.
Видно от писмо до
Председателя на УС на НСГА рег. № 4581р-2915/13.03.2017 г. ответникът е поискал
от синдикалната организация съгласие за освобождаването от длъжност на Л.И.И..
Видно от Заповед №
4581з-279/28.02.2017 г. на Ректора на Академията на МВР трудовото
правоотношение на Л.И.И. по трудов договор № 485/02.04.1996 г. на длъжността
„библиотекар" към ЦСПП - гр.Варна при Академия на МВР е прекратено на
основание чл.49, ал.4, т.4 от ЗМВР, чл. 328 ал.1, т.2 във връзка с чл. 326 от
Кодекса на труда, Протокол рег. № 5782р-537/22.02.2017 год. и Заповед № 8121К-413/26.01.2017
год. за утвърждаване на щат на Академия на МВР, считано от датата на връчване
на заповедта – 27.03.2017 г.
От Протокол № 7 от
12.04.2017 г. на НСГА се установява, че синдикатът не дава съгласие за
прекратяване на ТПО на ищцата, както и че тя е Председател
на синдикалната организация на НСГА в ЦСПП-Варна.
От Удостоверение рег.
№ 212/22.08.2017 г. издадено на Л.И.И. от НСГА и препис - извлечение от
Протокол от отчетно-изборно събрание на НСГА от 19-21.09.2016 г. се установява,
че същата е избрана за член на Управителния съвет и секретар на НСГА с мандат
от пет години.
По делото е
представен опис на явна кореспонденция от МВР Дирекция НСГА – МВР и справка за
актуално състояние на НСГА в МВР към 18.09.2008 г.,
От Платежна
бележка за периода 01.02.2017 г. – 28.02.2017 г. се установява, че последното брутно
трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 1045,88 лв.
От сверка на
трудова книжка на ищцата извършена в о.с.з. на 23.08.2017 г. е видно, че Л.И.
няма сключени трудови договори след прекратяване на ТПО с ответника на
27.03.2017 г.
Съдът, въз
основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Страните по делото не спорят, а и от събраните по делото доказателства се
установяват следните правнорелеванти факти - наличието на твърдяното трудово
правоотношение и оставането на ищцата без работа за процесния период след
прекратяването му. Съдът намира за безспорен и въпроса за размера на иска за
заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ доколкото наведеното в тази
връзка възражение от ответника е направено пред районният съд след отговора на
исковата молба, следователно е било обхванато от поетапно настъпилата
преклузия.
В исковата молба като главен довод обуславящ незаконност на уволнението
е посочено, че към момента на прекратяване на ТПО ищцата Л.И. се е ползвала от
предварителна закрила по смисъла на ал. 333, ал.3 от КТ, а работодателят не е
получил предварително съгласие на съответния синдикален орган за освобождаването ѝ. Съгласно чл. 333, ал.3 от КТ в случаите на
чл. 328, ал.1, т.2, 3, 5 и 11 КТ и чл. 330, ал.2, т.6 от КТ работодателят може
да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в
предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен
синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и
до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на
синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната
синдикална организация. Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал.3 от КТ ако такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението,
съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без
да разглежда трудовия спор по същество основният спор между страните. С оглед на изложеното
и съобразно посоченото в процесната заповед основание за
прекратяване на ТПО - чл. 328, ал.1., т.2 от КТ, което попада сред изрично
посочените хипотези на предварителна закрила по смисъла на чл. 333, ал.3 от КТ,
то съдът намира, че основният
спор по делото се свежда до това дали към момента на прекратяване на ТПО Л.И.И.
е била член на синдикално ръководство в предприятието, на
териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, съответно дали работодателят
е взел предварителното съгласие от съответната синдикална
организация преди
извършеното уволнение. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в
процеса ищецът е този, който следва да докаже пълно и главно наличието на
първия правнорелевантен факт, при което ще се сбъдне и вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на въпроса дали ползваната от работника закрила надлежно
е била преодоляна от работодателя, като доказването на това обстоятелство е
възложено изцяло в тежест на последния.
В случая от Удостоверение рег.
№ 212/22.08.2017 г. и препис - извлечение от Протокол от отчетно-изборно
събрание на НСГА от 19-21.09.2016 г. е установено, че към датата на уволнението ищцата Л.И.И.
е била Секретар на Управителния съвет на НСГА, който от своя страна се явява
национална синдикална организация. В тази връзка въззивният съд намира за
неоснователни наведените с въззивната жалба вързажения, поддържани и пред
районния съд, че ищцата не е
член на централното ръководство на НСГА, а на негова вътрешна структура. Наред
с това районният съд в мотивите си е приел, че действително ищцата не се ползва
от закрилата на чл. 333, ал.3 от КТ в качеството си на Председател на
Синдикалната организация при ЦСПП – Варна, тъй като това се явява вътрешна
структура на синдикалната организация и съгласно задължителните указания на
Tълкувателно решение № 9/2013 г. на ОСТК на ВКС нейният председател не подлежи
на закрила. Това обстоятелство обаче се явява ирелвантно за изхода на настоящия
правен спор доколкото ищцата – сега въззиваема, безспорно е доказала, че е Секретар на Управителния
съвет на НСГА, следователно в това си качество се ползва от закрилата на чл.
333, ал.3 от КТ.
На следващо място страните
не са спорили, че работодателят не е получил предварително съгласие от
НСГА преди да извърши процесното
уволнение на 27.03.2017 г., въпреки че е изискал такова с писмо от 13.03.2017
г. Именно в тази връзка въззивникът поддържа оплаквания, наведени и пред
първата инстанция, които по същество свеждат до твърдението, че прекратяването
на ТПО на служител, който се ползва със синдикална закрила не може да бъде
забавяно противно на волята на работодателя, от липсата на своевременен отговор
от страна на синдикалната организация, компетентна да даде предварителното съгласие
за уволнение. Въззивният съд намира това възражение за изцяло неоснователно. Съгласно
чл. 333, ал.7 от КТ закрилата по този член се отнася към момента на връчването
на заповедта за уволнение, в случая 27.03.2017 г., т.е. именно това е датата,
до която предварителната закрила при уволнение трябва да бъде осъществена. До
настъпването на тази дата съответното предварително съгласие трябва да бъде
получено от работодателя, за да бъде уволнението извършено съгласно
изискванията на чл. 333 от КТ. Дори такова да бъде дадено след уволнението, то същото е без правна
стойност, тъй като законосъобразността на прекратяването на трудовото
правоотношение се преценява към момента на осъществяване на този юридически
факт, а не на по-късен етап. Именно това е разумът на правният институт на предварителната закрила при уволнение, която е
израз на социалната защита на правото на труд. Съдът намира за неоснователно и възражението
на въззивника, че обуславянето на уволнението на служител, който се ползва от
синдикална закрила по чл. 333, ал.3 от КТ, от предварителното съгласие на
съответната синдикална организация представлява груба намеса в правомощията на работодателя. В действителност смисълът на закрилата
по чл. 333, ал.3 от КТ е съвсем друг. Тя е въведена от законодателя за да се осигури
възможност за безпрепятствено отстояване на синдикалните интереси на
работниците, които в определени случаи влизат в разрез с тези на работодателя.
Именно поради това, с предварителна закрила се ползва само синдикалното
ръководство, което пряко отстоява синдикалните интереси пред работодателя.
В обобщение на горното се налага
се извод, че работодателят не е спазил изискванията на закона при извършване на
уволнението, като е нарушил разпоредбата на чл. 333, ал.3 от КТ. Поради това съдът
намира, че в процесния случай фактическият състав на чл. 344, ал.3 от КТ е
осъществен. Доколкото причините, поради които работодателят не е дочакал
разрешение за уволнението и е прекратил ТПО считано от датата на връчване на
заповедта се без значение за настъпването на последиците по чл. 344, ал. 3 от КТ, атакуваната заповед следва да се отмени като незаконна само на това
основание, без да се разглежда спорът по същество.
За пълнота ВОС намира за
нужно да отбележи, че счита за неоснователно и другото основно възражение на
въззивника, а именно, че заповедта за уволнение е била мотивирана, противно на
приетото от ВРС. Видно от текста на процесната Заповед № 4581з-279/28.02.2017 г. на Ректора
на Академията на МВР като
основание за прекратяване на ТПО работодателят е посочил общо нормата на чл.
328, ал. 1, т.2 от КТ, която включва два самостоятелни фактически състава:
закриване на част от предприятието и съкращаване на щата. Според въззивният съд
тези две основания не могат да се съчетават, защото взаимно се изключват,
алтернативни са едно на друго и не могат да се осъществят едновременно. Съкращаването
на щата е осъществимо само при запазване на съответното структурно звено, но
намаляване на длъжностите или бройките в него. От друга страна закриването на
част от предприятието предполага премахване на всички длъжности и бройки в
съответното структурно звено, което изключва съкращаването на щата като
самостоятелно основание за уволнение. Следователно не може да бъде споделено
виждането на работодателя, че в случая едновременно са се осъществили и
закриване на част от предприятието и съкращаване на щата. Включването в една
заповед за уволнение на несъвместими основания е незаконно, тъй като по
отношение на един работник те не могат да съществуват кумулативно. Действително
уволнение може да се извърши и на повече от едно основание, но когато те са
съвместими. Липсата на уточнение коя от двете хипотези е имал предвид
работодателят би довело до незаконност на уволнението, тъй като волята му трябва
да е ясна още при формирането ѝ, а не да се уточнява пост-фактум.
Предвид
незаконосъобразността на уволнението, основателна е и претенцията за
възстановяване на ищцата на заеманата длъжност „библиотекар" към ЦСПП -
гр.Варна при Академия на МВР.
Признаването на уволнението
на работника за незаконно и неговата отмяна е предпоставка за присъждане на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ. По делото ищцата е установила, че е
останала незаета по трудово правоотношение след незаконното уволнение. С оглед
изложеното, съдът намира за основателна претенцията по чл. 344, ал.1, т. 3 вр.
чл. 225, ал.1 от КТ. в установения от първата инстанция размер възлизащ на 5043,26
лв.
По изложените съображения и
предвид съвпадащите изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на правния
спор и направеното искане на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на
въззивникът следва се възложат направените от въззиваемата страна разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение размер на 450,00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3475/30.08.2017
г., постановено по гр. дело № 6692/2017 г. на ВРС.
ОСЪЖДА
Академия на Министерство на
вътрешните работи, БУЛСТАТ *********, гр.София, ж.к. „Младост-IV", бул.
„Александър Малинов" № 1, представлявано от ректора старши комисар доц. д-р
Н. С., ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.И., ЕГН **********,***
сума в размер на 450,00 лв., представляваща
направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок, считано от 20.12.2017
г. на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК, с касационна жалба пред ВКС, при
наличието на основанията за допустимост на касационно обжалване съгласно чл.
280, ал. 1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.